ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

ХАМИЛКАР

1. Хамилкар, Ханибалов син, по прозвище Барка, картагенец, по време на Първата Пуническа война, в краят й, още като млад в Сицилия започнал да командва войска. До неговото пристигане работите на картагенците по суша и по море вървели зле; а той, където и да се появявал, никога не отстъпвал на врага, не му давал възможност да причинява вреди и, напротив, често, когато му се удавал случай, сам нападал и винаги излизал победител. Така и се получило, че когато пуните изгубили почти всички свои владения в Сицилия, той така удачно отбранявал Ерикс, че военните действия на това място сякаш застинали на мъртва точка. През това време картагенците, които претърпели поражение от римския консул Г. Лутаций в морския бой при Егадските острови¹, постановили да се приключи войната и предоставили тази работа на усмотрението на Хамилкар. А той, горейки от желание да се сражава, решил все пак да поиска мир, тъй като разбирал, че отечеството, което било изтощило своите средства, не било в състояния повече да понася превратностите на войната; но при това още тогава той вече лелеел мисълта да възобнови борбата при първите благоприятни обстоятелства и да се бие с римляните до тогава, докато те не победят в честен бой или не вдигнат горе ръце в знак на поражение. С такова намерение той и сключил мир, проявявайки при това особено упорство: когато Катул настоявал на това, че войната може да бъде прекратена само при условие, че Хамилкар и неговите хора, заемащи Ерикс, напуснат Сицилия, предавайки оръжието си, той заявил, че отечеството му е съгласно да се подчини, но той самия по-скоро ще умре, отколкото да се върне у дома с такъв позор, защото е недостойно за неговата чест да предаде на противника това оръжие, което родина му е връчила за битка с врага. И Катул отстъпил пред неговата непреклонност².

2. При пристигането си в Картаген Хамилкар намерил държавата в положение, което било различно от онова, на което се надявал. Случило си така, че в следствие на дългите външни неуспехи тук се разгоряла междуособна война с такава сила, че Картаген се оказал в по-голяма опасност, от когато и да е било, освен по времето, когато е бил разрушен. Преди всичко, се отметнали наемниците, наети за войните с Рим; техния брой достигал 20 хиляди. Разбунтувайки цяла Африка, те обсадили самия Картаген. Тогава пуните толкова се разтревожили от тези беди, че даже поискали помощ от римляните – и я получили³. Но в края на краищата, стигайки почти до пълно отчаяние, те назначили за главнокомандващ Хамилкар. Той не само отблъснал от стените на Картаген неприятеля, в редиците на който се събрали повече от 100 хиляди бойци, но и натикал враговете на такова място, където, затворени на тясно пространство, те загивали повече от глад, отколкото от меч. Всички отцепили се градове, в това число Утика и Хипо, най-мощните твърдини в Африка, той върнал на отечеството. Не се ограничил само с това, но разширил границите на държавата и дотолкова умиротворил Африка, че изглеждало, все едно тя не е познавала войната в течение на много години.

3. След като удачно завършил тези дела, хранейки в душата си решителност и ненавист към римляните, Хамилкар търсейки удобен повод за война успял да издейства да го изпратят начело на войската в Испания⁴; а там той взел със себе си своя син Ханибал, [който тогава бил на] девет години. Освен това, при него бил Хасдрубал – знатен и красив юноша, за който някои говорели, че Хамилкар го обичал по-срамно, отколкото подобава. Но, нима може велики човек да избегне хулите на сплетниците! Заради тези приказки пазителят на нравите забранил на Хасдрубал да бъде при Хамилкар, но той дал на юношата своята дъщеря, и тогава според картагенския обичай вече не можело да се забрани на тъста да общува със зетя. Напомням за този случай заради това, че след гибелта на Хамилкар този негов зет оглавил войската, извършил велики дела и станал първия пълководец, чиято щедрост развратила старинните нрави на картагенците. След неговата смърт армията предала командването на Ханибал.

4. И така, Хамилкар преминал морето, достигнал Испания и възползвайки се от благоприятната съдба, постигнал там големи успехи: покорявайки най-големите и войнствени племена, той обогатил с коне, оръжие, хора и пари цяла Африка. Той загинал в сражение с ветоните по времето, когато замислял да пренесе войната в Италия, на 9-та година от пребиваването си в Испания⁵. Неизменната му ненавист към римляните, както се представя, с много способствала за началото на 2-та Пуническа война, защото сина му Ханибал вследствие на настойчивите заклевания на баща си получил такива убеждения, че по-скоро да умре, отколкото да се откаже да премери сили с римляните.

__________________________

БЕЛЕЖКИ:

1. Групата на Егатските острови, намиращи се близо до Сицилия се състои от Хиера, Форбанти и Егуза. Сражението при Егуза станало на 10 март 241г. пр.н.е. по време на Първата Пуническа война е описано от Полибий (I, 60-61). В тази битка преторът Квинт Валерий Фалтон, който поел командването вместо ранения при Дрепана консул Гай Луций Катул (консул през 242г.пр.н.е. заедно с Авъл Постум Албий) потопил 50 и взел в плен 70 кораба на неприятеля.

2. Катул и Хамилкар сключили мир при следните условия: картагенците се задължавали да напуснат Сицилия и да не воюват със Сиракузкото царство; да върнат пленниците в Рим без откуп; в течение на 20 години Картаген трябвало да изплати контрибуция в размер на 2 200 таланта. Римското народно събрание отказало да ратифицира мирния договор и била изпратена в Сицилия комисия от 10 сенатски легати, която изменила частично условията: сумата на контрибуцията била увеличена с 1000 таланта, а срока за изплащането й бил съкратен наполовина. Хамилкар успял да отклони искането за предаването на бегълците и оръжието; той отвел хората си, като заплатил 18 динария за човек. Основната придобивка за Рим станали отвоюваните от картагенците сицилийски градове, които не били част от Сиракузкото царство и те влезли в новосъздадената римска провинция Сицилия.

3. В началото на Ливийския метеж Рим забранил на търговците да търговците да търгуват с бунтовниците и насърчил търговията с Картаген, освободил картагенските пленници, позволил на картагенците да вербуват наемници от римските територии и отклонили предложението на Утика, Хипо и Сардиния да се постави под техен протекторат. Но в края на Ливийската война, римляните след като взели от разбунтувалите се метежници Сардиния обявили война на Картаген, която била избегната с цената на това, че картагенците изплатили 1200 таланта допълнително към контрибуцията.

4. Хамилкар се прехвърлил в Испания без разрешение на картагенските власти през 237 г.

5. Хамилкар загинал в битка с иберите при Хелика (дн. Елче).