Непот - "За знаменитите пълководци"

ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

ЗА ЦАРЕТЕ

1. Това бяха почти всички вождове на гръцкия народ, които са достойни да бъдат запомнени, освен царете. Тях няма да ги засягам, тъй като делата на всеки от тях са описани отделно. Освен това броят им не е така голям. Лакедемонеца Агесилай, например, бил цар по име, а не по същността на властта, така също и другите спартанци. А от тези, чиято власт е била истинско господство, най-знаменити са били, по моему мнение, персийките царе Кир и Дарий, сина на Хистасп. Те двамата, които били частни лица, получили царско достойнство благодарение на доблестта си. Първият паднал в битката с масагетите, а Дарий умрял от старост¹. Били още трима в този род: Ксеркс и двама Артаксеркси по прозвище Дългоръкия и Паметливия². Ксеркс се прославил най-вече с това, че нахлул в Гърция по суша и по море с най-голямата войска останала в човешката памет. Дългоръкия особено го възхваляват за мощната и прекрасна външност, изумително украсена с воинска доблест: никой от персите не го превъзхождал по храброст. Паметливия пък придобил добра слава заради справедливостта си: загубил жена си заради злодеянието на майка си, но търпеливо понесъл своята мъка, тъй като синовния дълг надделял³. Двамата от тези царе, които носили едно име, умрели от естествена смърт - от болест, а третия загинал от меча на сатрапа Артабан.

2. При македонците двама царе далеч превъзхождали всички останали заради славата на успехите си: Филип, син на Аминта и Александър Велики. Последния починал във Вавилон от болест, а Филип бил убит Павзаний в Еге на път за игрите, край театра⁴. Също и епирския цар Пир, който воювал с римския народ. Той загинал в Пелопонес от удар с камък по време на щурма на Аргос⁵. Имало също сицилианец – Дионисий Старши. Той се отличавал с храброст и опитност във военното дело и освен това, което рядко се среща сред тираните, напълно странил от разврата, разкоша и алчността; единствената му страст била едноличната пожизнена власт, заради която той проявявал жестокост. Стремейки се да я укрепи, той никога не щадил живота на тези, които подозирал, [че подготвят] покушение срещу неговото господство. Завзел властта на тиран със доблест, той я задържал, имайки голямо щастие. В крайна сметка, умрял на възраст около шестдесет години при цветущо състояние на царството; и за толкова години нито веднъж не видял погребение на някой от членовете на семейството си, макар да имал деца от три жени и те му родили множество внуци⁶.

3. Освен това, знаменити царе станали другарите на Александър Велики, които завзели властта след неговата смърт: сред тях били Антигон и сина му Деметрий, Лизимах, Селевк и Птолемей⁷. От тях Антигон загинал в бой, сражавайки се против Селевк и Лизимах⁸. Такава пак смърт застигнала Лизимах от Селевк, когато те воювали един с друг, след като развалили съюза си⁹. Що се отнася до Деметрий, то макар той да дал своята дъщеря да се омъжи за Селевк, те не могли въпреки това за запазят вярност в дружбата, и взетия в плен тъст умрял от болест в затвора на зетя¹⁰. Скоро след това Селевк бил коварно убит Птолемей Керавн, който той приел при себе си, когато този, изгонен от баща си от Александрия, отишъл при него като молител за помощ¹¹. А за самия Птолемей разказват, че от белия свят го лишил същия този син, на който той отстъпил царството приживе¹². Впрочем, аз считам, че за царете е казано достатъчно и е уместно сега да не отмина с мълчание Хамилкар и Ханибал, превъзхождащи, както е известно, по величие на духа и острота на ума всички родени в Африка.

__________________________

БЕЛЕЖКИ:

1. Кир II Велики (550-530) – основател на великата Персийска държава. Дарий I, син на Хистасп (422-486) – княз от рода на Ахеменидите, избран да царува по жребий след гибелта на Кир. При него започнали Мидийските войни, т.е. походите на персите срещу Елада.

2. Ксеркс (486-465) – син на Дарий I от дъщерята на Кир Атоса. След неговото нахлуване в Гърция, завършило с разгром на персите при Саламин и Платея, започнала епоха на настъпление на гърците срещу Персия. Ксеркс бил убит от заговорници предвождани от началника на гвардията му Артабан и евнуха Аспамитр. Артаксеркс I Макрохир или Дългоръки (465-424) – по-малкия син на Ксеркс, който заел престола след убийството на баща си. Според Плутарх, той превъзхождал по милосърдие и величие всички персийски царе. Артаксеркс II Мнемон или Паметливия (404-359) – големия син на Дарий II, герой на плутарховия животопис "Артаксеркс", съвременник на 2-я Атински морски съюз. Непот е пропуснал Дарий II (424-404) и Артаксеркс III Ох (358-338).

3. Майката на Артаксеркс II Парисатида, била властна и жестока жена, която ревнувайки заради влиянието на любимата жена на царя Статира я отровила. Артаксеркс отначало изгонил майка си във Вавилон, но после се помирил с нея и тя заела първо място в двора. Царят търпеливо понесъл и пристрастната любов на Парисатида към по-малкия й син Кир.

4. Филип II (359-336). При него Македония станала най-силната държава на Балканския полуостров. Бил убит на сватбата на дъщеря си в Еге от телохранителя Павзаний. Александър IV Велики (356-323) умрял през 323г. във Вавилон от заболяване или отравяне.

5. Пир (319-272) – цар на епирското племе молоси. Той участвал във войните на диадохите, претендирал за македонския престол, през 280-275г. се опитал да завоюва Италия и Сицилия. След тази неуспешна кампания се опитал да завладее Пелопонес, обсаждал Спарта и накрая загинал в уличен бой в Аргос от керемида, хвърлена от покрива от една старица.

6. Дионисий Старши (430-367) – знаменития тиран на Сиракуза, завзел властта през 405г. Семейния живот на Дионисий не бил така безоблачен: първата му жена била изтезавана до смърт от неговите врагове по време на въстанието на "конниците"; носела се мълва, че самия тиран е отровил майка си и преднамерено е допуснал да бъде убит в морска битка брат му Леитин, като не му оказал своевременна помощ.

7. Тук са изброени пълководците, които след смъртта на Александър Велики си поделили държавата му: Антигон Едноокия – наместник във Велика Фригия, а от 321г. стратег на цяла Азия; Лизимах бил управител на Тракия, който владеел в началото на III в. Мала Азия до Тавър и Македония; Селевк бил сатрап на Вавилония, а от 301г. бил владетел на Сирия, основател на великото Сирийско царство; Птолемей бил управител на Египет, родоначалник на династията на Лагидите. След смъртта на законните наследници на Александър, след 306г., диадохите започнали да се наричат царе.

8. Антигон Едноокия (около 380 – 301) – през 301г. бил разбит и загинал в битката при Ипса във Фригия.

9. 20г. след победата над Антигон Селевк (около 358 – 281) и Лизимах (около 360 – 281) се спречкали заради властта над Мала Азия, а и през 283-282г. Селевк приютил някои от близките на Лизимах, които си влошили отношенията с него след екзекуцията на големия му син Агатокъл. Решителната битка станала през 281г. при Курупедион във Фригия. Разбитият Лисимах умрял от раните.

10. Деметрий Полиоркет (337-283) – син на Антигон Едноокия. Прекарал целия си живот в сражения. Известно време владял Македония (294-287), но така и не успял да се сдобие със собствено царство. След като се предал на Селевк, прекарал последните си три години в Апамея.

11. Птолемей Керавн – син на Птолемей I от отхвърлената му жена Евридика, по майка бил внук на македонския наместник Антипатър. Напускайки Египет, той намерил приют първо при Лизимах, а после при Селевк. Взел участие в похода на Селевк срещу Македония, убил своя благодетел, привлякъл войската на своя страна и се възцарил над Македония за кратко време. Загинал година по-късно по време на нахлуването на галатите в Македония.

12. Птолемей I (около 360 – 282) – сатрап, а от 305г. цар на Египет. Две години преди смъртта си назначил за свой съуправител сина си от третата си жена Береника. Непот греши: Птолемей I умрял от естествена смърт, а жертва на собствения си син впоследствие станал Птолемей III Евергет.