ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Корнелий Непот

ЗА ЗНАМЕНИТИТЕ ЧУЖДОЗЕМНИ ПОЛКОВОДЦИ

 

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

ТИМОЛЕОНТ

 

1. Тимолеонт, коринтянин. По общо признание той несъмнено бил велик човек. Не знам дали някой друг е успявал да направи това, което той е извършил сам, защото той първо освободил поробеното от тирана отечество, в което се родил, а после, изпратен на помощ на сиракузците, съкрушил тяхното продължително робство и с идването си възстановил в първоначалното състояние цяла Сицилия, изтерзана от многогодишна война и гнета на варварите. При това той преминал през различни обрати на съдбата, проявявайки в щастието, което се счита за най-трудното изпитание, голямо благоразумие, отколкото при нещастието. Така, когато брат му Тимофан, избран от коринтяните за пълководец, с помощта на наемниците установил тирания1, Тимолеонт, имайки възможността да раздели с него властта, се отклонил от съучастие в престъпление, предпочитайки пред интереса на брат си2 свободата на гражданите, и счел за добро да се подчини на законите на родината, а не да повелява над нея. Затова той подготвил убийството на брата-тирана с помощта на гадател и още един3, с който ги свързвало сватовството, защото за него била омъжена тяхната сестра, роден от едни и същи родители. А самият той не само не вдигнал ръка срещу брат си, но дори не пожелал да види неговата кръв, защото когато се извършвало убийството, той стоял на страна и пазел, да не би някой телохранител да се притече на помощ. По-различен начин се отнесли хората към това най-славно дело на Тимолеонт. Някои считали, че той е осквернил родствените връзки, завистливо омаловажавайки неговата доблестна заслуга. А майка му след тази му постъпка не пуснала сина си у дома и не поискала да го види, с презрение ругаейки го като братоубиец и нечестивец. Всичко това го довело до такова състояние, че понякога у него възниквало желание да се самоубие,  та смъртта да го избави от гледане на лицата на неблагодарни хора4.

2. Междувременно в Сиракуза бил убит Дион и Дионисий5 отново овладял града. Противниците му помолили коринтяните за помощ и поискали няколко пълководеца за водене на война. Изпратеният там Тимолеонт с удивителен успех изгонил Дионисий от всички области на Сицилия. Той би могъл да лиши тирана от живот, но не пожелал това, предоставяйки му възможност благополучно да се оттегли в Коринт, тъй като коринтяните често били ползвали помощта на двамата Дионисиеци6. Той искал да се запомни това благодеяние, считайки, че е особено славна тази победа, в която се е проявило повече милосърдие, отколкото жестокост; освен това искал, гражданите не само да са чували, но и да са видели със собствените си очи, как той е свалил могъщ мъж от великия престол към жалка съдба. След заминаването на Дионисий той се сражавал с Хикет, бившия противник на тирана, който се разбунтувал не от ненавист към тиранията, а защото самия той желаел да е такъв; което е видно от това, че след изгнанието на Дионисий той не пожелал да се откаже от върховната власт. Побеждавайки го, Тимолеон разбил при река Криниса голяма картагенска войска, и картагенците, които притежавали Сицилия в течение на много години, трябвало да се задоволят с възможността да запазят за себе си Африка. И още той пленил италийския пълководец Мамерк, могъщ и войнствен мъж, който бил пристигнал в Сицилия на помощ на тираните7.

3. Приключвайки с всичко това, той забелязал, че продължителната война е довела до запустяване не само селските области, но и градовете. И той отначало събрал, колкото могъл от сицилианците, а после поканил заселници от Коринт, тъй като първоначално Сиракуза била основана от коринтяни. На старите граждани той върнал имуществото им, на новите раздал опустошените от войната имоти, възстановил разрушените стени на градовете и изоставените светилища, възстановил на градовете свободата и законите8. След ожесточената война той установил на целия остров толкова дълбок мир, че на него гледали като на основател на сицилианските градове, забравяйки за хората, които са ги основали първоначално. Сиракузската крепост пък, издигната от Дионисий да господства над града, той сринал до основи. Разрушил също и останалите укрепления на тираните, като се постарал колкото е възможно по-малко да останат от следите на робството. Той имал такава власт, че можел да заповядва на сицилианците даже против волята им, защото толкова бил обичан от сицилианците, че никой не би възразил да стане цар. А той предпочел по-скоро да го обичат, отколкото да се страхуват. Затова при първа възможност оставил властта и през останалата част от живота си живял в Сиракуза като частно лице. Той постъпил така не без сметка, защото това, което другите царе получавали с помощта на властта, той получил благодарение на своята популярност. Всички длъжности били достъпни за него и всички обществени дела в Сиракуза се вършели само според тези постановления, които били одобрени от Тимолеонт. Ничий съвет никога не можел да надвие неговото мнение или даже да се сравни с него, и това се обяснява не само с благоволението на гражданите, но и с мъдростта на Тимолеонт.

4. Достигайки значителна възраст, той, без да е заболял от нещо, изгубил зрение9 и твърде търпеливо понасял това нещастие, тъй че никой не слушал от него жалби, а той участвал в частния и обществения живот не по-малко отпреди. Когато в театъра се провеждало Народно събрание, той пристигал там заради болестта с превозно средство и казвал направо от колата това, което считал за необходимо. Никой не считал това му поведение за гордост. Когато пък той чувал, как го превъзнасят, то повтарял само едно: той всячески благодари и хвали боговете за това, че именно на него са пожелали да възложат върховното командване, когато са благоволили да възродят Сицилия. Считайки, че всички човешки дела се вършат по волята на боговете, той направил у дома си малко светилище на богинята на Случайността и благоговейно й отдавал почести. За този забележителен човек е добре да прибавя едно удивително обстоятелство. Всички важни сражения той провел на своя рожден ден, така че цяла Сицилия празнувала на този ден.

5. А когато някой си Лафистий, човек дързък и неблагодарен, искал да го призове на съд, заявявайки, че има претенция на законно основание и притичали много хора, готвещи се да спрат наглеца с юмруци, Тимолеонт ги помолил да не правят това, отбелязвайки, че той самият е понесъл големи трудности и опасности за това, да може и Лафистий, и всеки друг гражданин да постъпва по такъв начин защото нали свободата се състои в това, че всеки може да се възползва от закона по свое усмотрение. После един човек, подобен на Лафистий, на име Деменет, започнал да омаловажава делата на Тимолеонт в Народното събрание, повдигайки срещу него клевета, а той казал, че едва сега се е изпълнила неговата молитва, защото той винаги е молил безсмъртните богове, да може да успее да възстанови в Сиракуза такава свобода, при която всеки гражданин би могъл безнаказано да говори, каквото си науми. Когато Тимолеонт починал10, сиракузците го погребали за обществена сметка в гимназията, която се нарича Тимолеонтеум и цяла Сицилия участвала в тази церемония.

______________________

БЕЛЕЖКИ:

1. По време на походите на Епаминонд в Пелопонес коринтяните се опасявали, че пелопонеските съюзници ще поставят при тях свои гарнизони, както това станало по време на Коринтската война, когато те попаднали под властта аргосците. Затова през 366г. те взели 400 наемници и ги поставили под началството на Тимофан. Той обаче се възползвал от случая, избил видните граждани и се провъзгласил за тиранин.

2. По време на битката с аргосците, Тимофан командвал конницата, но бил повален. Тимолеонт, който се сражавал като хоплит с риск на живота си му се притекъл на помощ и го спасил. Когато Тимофан станал тиранин, Тимолеонт първо безуспешно се опитал да го разубеди.

3. В покушението участвали Есхил, шурей на Тимофан и един гадател, който Теопомп нарича Сатир, а Ефор и Тимей - Орфагор. Те първо се опитали да убедят Тимофан да се откаже от тираничното управление, но след като той отказал го убили. Тимолеонт всъщност след като не успял да убеди брат си да се откаже от тиранията се отдръпнал в страни и закривайки главата си заплакал, а Есхил и гадателя убили с мечовете си Тимофан.

4. След убийството на брат си Тимолеонт за 20 години се оттеглил от обществения живот. Опитал да се самоубие гладувайки, но приятелите му успели да го разубедят.

5. След смъртта на Дион Калип (у Непот - Каликрат) се задържал за кратко в Сиракуза.  Той бил свален от племениците на Дион, а после през 346г. властта завзел завърналия се от Италия Дионисий Млади. Републиканската партия начело с Хикет емигрирала в Леонтини и започнали преговори с картагенците. Цяла Сицилия изпаднала в анархия, в много градове властта била завзета от тирани.

6. По времето на пристигането на Тимолеонт в Сицилия (345г.) Хикет с помощта на картагенците проникнал в Сиракуза и обсадил тиранина в неговата крепост. След първата победа на Тимолеонт над Хикет Дионисий, който се намирал в голямо затруднение, но не се осмелявал да се предаде заради ненавистта на сиракузците към него, предал крепостта на коринтския пълководец (50 дни след пристигането на Тимолеонт в Сицилия). Тимолеонт пуснал Дионисий да замине за Коринт, където провел остатъка от живота си.

7. Хикет накрая отстъпил Сиракуза на Тимолеонт, като се оттеглил в Леонтини; по време на войната на коринтския пълководец с картагенците водил двойна игра, встъпвайки в споразумение с пуните. Бил хванат от своите воини, предаден на Тимолеонт и екзекутиран. Възползвайки се от анархията в гръцките градове, Картаген за пореден път се опитал да завземе целия остров. При река Кримиса Тимолеонт разбил многократно по-силния противник, нанасяйки на картагенците удар по време когато те преминавали реката (341 или 340 г.). Коринтския пълководец унищожил тиранията в много от градовете на Сицилия. Мамерк, италийския местен тиранин на Катана му оказал съпротива в съюз с картагенците, но бил разбит и публично екзекутиран в Сиракуза.

8. Тимолеонт отново заселил не само Сиракуза, но и целия обезлюдил се остров, привличайки преселници както от Коринт така и от други градове на Гърция, като дал възможност сицилианците емигрирали в Италия да се завърнат у дома.

9. Тимолеон ослепял от вродено заболяване. Признаците се появили още при обсадата на Милам докато воювал с Хипон и Мамерк.

10. През 336г.