ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

ФОКИОН

1. Атинянинът Фокион неведнъж командвал войската и заемал висши длъжности¹; но той е известен повече с добродетелния си живот, отколкото с воински постижения. Последните не са оставили след себе си спомен, докато неговата добродетел е широко известна и заради нея той получил прозвището „Честния”. На практика, той винаги оставал беден човек, макар да можел прилично да забогатее на високите постове и длъжности, които народът често му предоставял. Веднъж той отхвърлил голям паричен подарък, изпратен от цар Филип, а когато посланиците започнали да го уговарят да приеме парите, при което позовавайки се на това, че ако той самия може лесно да се справи без тях, то си струва да помисли за децата си, на които ще бъде трудно в крайна бедност да поддържа гръмката бащина слава, тогава Фокион казал: "Ако те приличат на мен, то тях ще ги изхрани пак тази земица, която ме е въздигнала сред големите хора, а ако не приличат – няма да започна в своя вреда да подхранвам и развивам в тях страст към разкоша"².

2. Доживявайки в пълно благополучие почти до 80 години, в края на дните си той си навлякъл горещата ненавист на съгражданите си. От начало това се случило заради това, че той поддържал Демад, който възнамерявал да предаде града на Антипатър, и по негов съвет народът прогласувал изгнание за Демостен и други граждани, известни със своите заслуги пред държавата³. Възмущавали се не само заради това, че Фокион действал във вреда на отечеството, но и заради това, че той не запазил вярност в дружбата. Защото своето високо положение той дължал на поддръжката и помощта на Демостен, който го подбудил срещу Харет; и благодарение на защитата на същия този Демостен той не веднъж излизал оправдан от наказателния съд; а той самият не само не защитил Демостен в бедата, но и го предал. Но главната вина на Фокион, която повлякла след себе си неговото падение, се състояла в следното: когато той стоял начело на управлението, Деркил го убеждавал, че Никанор, военачалника на Касандър, се готви да завземе атинската Пирея, и молил да се погрижи, та града да не се лиши от снабдяване. Пред лицето на народа Фокион му отговорил, че няма никаква опасност и обещал да бъде поръчител за това. Скоро след това този Никанор завладял Пирея. А когато въоръжените граждани се хвърлили да отвоюват загубата, Фокион не само не призовал никого на оръжие, но даже отказал да оглави тези, които се били хванали за него⁴. А между другото Атина ме могла да съществува без Пирея.

3. По това време в Атина имало две партии, едната отстоявала интересите на народа, а другата – интереса на елитните граждани. Към последната принадлежали Фокион и Деметрий Фалерски⁵. Двете партии се ползвали с покровителството на Македония, тъй като привържениците на народа били благосклонни към Полиперхонт, а "елита" – съчувствали на Касандър. По това време Полиперхонт изтласкал Касандър от Македония⁶. Удържайки при този обрат на нещата победа, народът веднага осъдил и прогонил от отечеството вождовете на противната партия, сред които били Фокион и Деметрий Фалерски, и изпратил по този повод пратеници до Полиперхонт с молба да потвърди приетите постановления. За там се отправил и Фокион. При пристигането му заповядали да се защитава, привидно пред цар Филип⁷, но на практика пред Полиперхонт, който ръководел тогава царските дела. След това, когато Хагнон му предявил обвинение за предаването на Пирея на Никанор, по решение на царския съвет той бил поставен под стража и отведен в Атина за предаване там на законен съд.

4. Когато Фокион, който не владеел от старост нозете си, откарали в града на кола, притичал много народ. Някои проявявали състрадание заради неговата старост, помнейки предишната му слава, а болшинството изхождало от злобата, подозирайки, че той е предал Пирея преди всичко заради това, че на стари години той е действал против народните интереси. Така че в съда го лишили дори от последна дума, не давайки му възможност да се защити. След съблюдаването на някои формалности той бил осъден и предаден на колегията на 11-те – същата тази, на която, по атинските обичаи, осъдените се предали за изпълнение на присъдата. Когато водели Фокион на екзекуция, се срещнал с бившия си приятел Евфилит. „Фокион, колко несправедливо страдаш ти!” – възкликнал той със сълзи. А този отговорил: „Несправедливо, но не необичайно, защото такъв край са имали много славни атиняни”. И толкова голяма била ненавистта на тълпата към този човек, че никой от свободните граждани не се осмелил да го погребе и той бил погребан от роби⁸.

_________________________________

БЕЛЕЖКИ:

1. През своя дълъг живот Фокион бил избиран за стратег 45 пъти. Фокион командвал лявото крило в битката при Накос през 386г. пр.н.е., а също командвал атинските части изпратени в Евбея действащи срещу македонците.

2. Според свидетелството на Плутарх, Фокион произхождал от род, който не бил знатен, но бил почтен. Получил добро образование: учил в Академията първо при Платон, а после при Ксенократ. Бил женен два пъти, като първата му жена била сестра на скулптура Кетисодот, а втората била известна с голямата си скромност. От децата на Фокион е известен синът му Фок, който отмъстил на двама от обвинителите, които издействали смъртната присъда на баща му и успешно участвал в състезанието на апобатите по време на Панатенеите, но бил безпътен и злоупотребявал с алкохола.

3. Демад – знаменит оратор, привърженик на македонските царе. Алчността на Демад била също така широко известна, както безкористността на Фокион. По повод на искането да бъдат предадени Демостен, Ликурга, Хиперид и Харидем, Фокион виждайки, че атиняните нямат сили да се противопоставят на победителите, отбелязал: „и аз самия бих счел за себе си за щастие, ако мога да умра само аз заради всички вас”. За разлика от антимакедонската партия, която надценявала силите на Атина и подценявала потенциала на своя противник, то Фокион правилно преценял конкретната обстановка и правел необходимите отстъпки пред победителите, което му позволявало да постигне по.изгодни условия.

4. През 322г. в Мунихия бил поставен гарнизон на Антипатър, оглавяван от Менил, а през 319г., след смъртта на Антипатър, пазач на града станал касандровия комендант Никанор. Фокион бил близък другар и с двамата македонски командири, но, според Плутарх, нямал намерение да предава Пирея на македонците, а само не предотвратил навреме подготвяното нападение на Никанор.

5. Деметрий Фалерски е известен учен на своята епоха, който бил поставен от Касандър да управлява Атина в периода 317-307гг., след гибелта на Фокион. След премахването на демократичното управление на Атина от Антипатър (322-319), той бил сред образованите хора, привлечени от Фокион в управлението на държавата. В латинският текст за двете партии са използвани римските думи „популари” (народните застъпници) и оптиматите (привържениците на управляващата върхушка), докато в древна Гърция това са съответно демократите и аристократите/олигарсите.

6. Полиперхонт или Полисперхонт – знатен македонски военачалник, на който Антипатър предал своите регентски пълномощия заобикаляйки сина си. Полисперхонт получил през 319г. поста стратег, а Касандър, сина на Антипатър – хилиарх, т.е. втория по значение в държавата. След около 20 години избухнала война между тези наследници на Антипатър. Победител излязъл Касандър, който отстранил всички близки родственици на Александър Велики.

7. Цар Филип ІІІ Аридей (323-317), син на Филип ІІ Македонски и Филина от Лариса, по-голям полубрат на Александър Велики, провъзгласен за цар заедно с малолетния син на Роксана – Александър ІV (323-310).

8. През пролетта на 318г. Фокион бил екзекутиран, а тялото му било изгорено извън пределите на отечеството. След известно време прахът му, който бил запазен от жена му тържествено бил върнат в Атина, като в града била издигната негова бронзова статуя.