ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

АГЕСИЛАЙ

1. Лакедемонецът Агесилай¹ са го прославили много писатели, включително сократика Ксенофонт, който му бил близък приятел². В началото Агесилай се борил за царската власт с племенника си Леотихид. Причината била, че според обичая на предците от древността лакедемонците трябвало да имат двама царе, които били такива по-скоро по название, отколкото по власт; те произхождали от две семейства - на Прокъл и на Евристен, които измежду потомците на Херакъл били първите царе на Спарта. В тяхната среда никой не можел да заеме мястото, принадлежащо на другото семейство, а всяко имало свой ред за наследяване. Преди всичко зачитали правото на най-големия от синовете на починалия управник, а ако царят не бил оставил потомство от мъжки пол, тогава избирали най-близкия негов родственик. Цар Агис, брат на Агесилай, умрял. Той оставил син Леотихид, когото баща му не признавал за свое дете, но умирайки, го обявил за свой син. Та той оспорвал царския сан на своя чичо Агесилай, но въпреки това не постигнал желаната цел. Благодарение на поддръжката на Лизандър, човек, както вече разказвах, влиятелен и по това време могъщ, бил предпочетен Агесилай.

2. Едва получил властта, той уговорил лакедемонците да изпратят войска в Азия и да започнат война с царя, доказвайки, че е по-добре да се сражават в Азия, отколкото в Европа³. Защото се носел слух, че Артаксеркс готви флот и сухопътна армия за нападение срещу Гърция. Получавайки разрешение, Агесилай се възползвал от него тъй стремително, че придвижил войската в Азия преди царските сатрапи да научат за неговото потегляне на поход, вследствие на което ги заварил всички неподготвени и изненадани. Узнавайки за това, Тисаферн, най-влиятелния по това време сред царските наместници, помолил спартанеца за примирие – уж за да се опита да помири лакедемонците с царя, а на практика за да подготви войската³. Бил му даден срок от 3 месеца. Двете страни се заклели, че ще пазят мира без измами и Агесилай изпълнявал договора с най-голяма прецизност, а Тисаферн, напротив, единствено се занимавал с това да се подготвя за война. Макар спартанецът да разбирал всичко, но въпреки това оставал верен на клетвата и казвал, че ще му е от голяма полза това, че Тисаферн със своето вероломство отблъсква от себе си хората и гневи боговете; а пък той, Агесилай, със своето благочестие повдига духа на войската, виждаща, че боговете са на негова страна и получава благосклонността на хората, които обикновено съчувстват на този, който проявява вярност.

3. Когато изтекъл срокът на примирието, Тисаферн подготвил цялата си войска в Кария. Той не се съмнявал, че противника ще нанесе главния си удар срещу тази област, тъй като там били разположени много имоти на самия сатрап и тя била считана тогава за най-богатия край. Но Агесилай се насочил към Фригия⁴ и я разорил преди Тисаферн да успее да помръдне от мястото си. След като надарил войниците си с богата плячка, той отвел армията си да зимува в Ефес и като направил там оръжейни работилници, най-старателно се подготвил за война. А за да се стараят войниците да се въоръжат колкото може по-добре и по-красиво, той въвел награди за тези, които проявявали в това особено старание. Същото направил и за военните упражнения – който се бил отличил в тях, на него той давал богати подаръци. Така, той постигнал това, че войската му се оказала великолепно въоръжена и обучена. А когато според неговия план дошло време да отведе армията си от зимното местопребиваване, той съобразил, че ако обяви открито къде ще отиде, то враговете няма да му повярват и ще съсредоточат своите сили в други области, тъй като няма да се съмняват, че той няма да стори тъй, както е казал. И така на практика, когато той обявил, че отива срещу Сарди, Тисаферн решил да защитава пак същата Кария. Когато открил своята грешка и разбрал, че е победен с хитрост, тъй като със закъснение е отишъл на помощ своите, то когато пристигнал там, Агесилай вече бил опустошил много области и бил събрал голяма плячка. А спартанецът, виждайки, че неприятеля го превъзхожда в конница, неизменно избягвал бой равнинната и влизал в сражение в тези места, където имало преимущество за пехотата. По този начин във всички битки той обръщал в бягство много по-силната войска на противника и ръководел нещата в Азия така, че всички го считали за победител⁶.

4. И когато вече обмислял да се отправи към Персия и нападне самия цар, пристигнал при него вестоносец от дома, изпратен от ефорите, и съобщил, че атиняните и беотийците са обявили на лакедемонците война; затова молели Агесилай да се завърне без да се бави⁶. В този случай е забележителна неговата вярност на дълга, която не отстъпвала на воинската му доблест: стоейки начело на победоносната войска и имайки основателна надежда да завоюва персийското царство, той с такова смирение се подчинил на задочната заповед на властите, все едно е бил обикновен гражданин в Народното събрание на Спарта. О, ако нашите пълководци бяха следвали неговия пример! – Но не за тях иде реч. Агесилай предпочел пред най-богатото царство доброто име и решил, че е по-славно да се подчини на отечествените закони, отколкото да завоюва Азия. Разсъждавайки така, той прехвърлил войската през Хелеспонта, при което действал така бързо, че за 30 дни изминал пътя, който отнел година на Ксеркс. Когато той вече се намирал недалеко от Пелопонес, атиняните, беотийците и останалите им съюзници се опитали да му преградят пътя при Коронея. Той ги разбил всичките в жестока битка⁷. Славата на тази победа нараснала заради това, че, когато много бегълци се укрили в храма на Минерва и попитали Агесилай какво ще нареди да сторят с тях, той, макар неведнъж да бил ранен в боя и да бил разгневен от всички тях, че са кръстосали с оръжие с него, поставил благочестието по-горе от гнева и забранил да ги закачат. Така той постъпвал не само в Гърция, уважавайки светостта на храмовете, но твърде благочестиво щадил също така кумирите и олтарите на варварите. И той казвал, че се удивява, защо не се считат за светотатци хора, които посягат на прибягналите до защитата на боговете, и защо осквернителите на благочестието не се подлагат на тежко наказание, подобно на обирджиите на храмовете.

5. След това сражение цялата война се съсредоточила около Коринт и затова получила названието Коринтска. Някак-си, командвайки войската, Агесилай изтребил там в едно сражение 10 хиляди врагове. Такова поражение явно подкопало силите на противника, но Агесилай, който бил дълбоко равнодушен към гръмката слава, скърбял за участта на Гърция – за това, че по вина на неприятеля неговата победа отнесла толкова животи; защото ако гърците били благоразумни, те биха могли да използват това множество воини за унищожението на персите⁸. А когато Агесилай прогонил неприятелите зад стените на града и мнозина го убеждавали да щурмува Коринт, той отказал, позовавайки се на това, че това не съответства на неговата чест, тъй като това начинание е за да усмири провинилите се, а не да разрушава най-знаменитите градове на Гърция. Ако ние, – казал той, – поискаме да унищожим тези, които бяха с нас против варварите, то ще разбием сами себе си, защото няма да затрудним последните след това те лесно ще ни покорят, когато им хрумне⁹.

6. Междувременно на лакедемонците се случило бедствието при Левктра¹⁰. Въпреки че бил убеждаван от мнозина, Агесилай отказал да отиде на този поход, може би защото отгатнал изхода на начинанието според гаданието. А когато Епаминонд обсадил Спарта, град без стени, той се показал толкова изкусен пълководец, че на всички тогава станало ясно: ако го няма Агесилай, нямало да я има и Спарта. При тези крайни обстоятелства неговата находчивост се превърнала в спасение за всички. Случило се така, че някои юноши, боейки се от настъпващия противник, замислили да избягат при тиванците и заели хълма край града. Агесилай, разбирайки, каква огромна опасност ще възникне, ако узнаят, че някой се опитва да премине към врага, отишъл там със своята свита и похвалил решението на младите хора да заемат това място, все едно те са направили това с добри намерения и той разбира, че така и е трябвало да постъпят. Подкупвайки юношите с тази престорена похвала, той присъединил към тях от своите другари и ги оставил да охраняват хълма. А те, приемайки в редиците си хора, които не били посветени в плана им, не се осмелили да се помръднат от мястото си, още повече, че считали че замисълът им не е разкрит.

7. Несъмнено, след битката при Левктра лакедемонците никога повече не се съвзели и не възстановили предишната си власт. Агесилай междувременно непрестанно продължавал да носи на Отечеството си голяма полза. Така, тъй като лакедемонците много се нуждаели от пари, той оказвал помощ на всички метежници, които се отцепили от царя и, получавайки от тях големи средства, той подпомагал родината¹¹. При това най-удивителното се състояло в това, че, макар към него да се стичали богати награди от царете, князете и градовете, той нито веднъж не отнесъл нещо своя дом и с нищо не изменил лаконските обичаи и лаконското облекло. Той се задоволял със същия този дом, в който живял Евристен, родоначалника на неговите предци; влизащия там не можел да забележи нито една проява на лакомия или разкош, напротив – виждал много признаци на скромност и въздържание; и това жилище било построено така, че по нищо не се отличавало от това на някой бедняк или обикновен човек.

8. Но природата, която надарила този изтъкнат човек с душевни добродетели като добра майка, създала тялото му като зла мащеха. Той бил нисък, хилав и куц с единия крак, което малко го загрозявало. При вида на Агесилай хората, които не го познавали се отнасяли към него с презрение, а познаващите неговите достойнства не можели да му се надивят. Така, както обикновено, се отнесли към него и тогава, когато на 80 години от раждането си той отишъл на помощ на Тахо. Агесилай се разположил със свитата си на лагер на брега на морето без покрив над главата и нямал друго легло, освен земята, покрита със слама с метната отгоре кожа; всичките му спътници, които били с него на трапезата били в еднакви, прости и износени дрехи, таке че не само не било възможно да се разбере по облеклото кой от тях е царят, но всички те изглеждали като не особено богати хора. Още щом мълвата за неговото пристигане достигнала до царските хора, веднага му донесли разни подаръци, а когато започнали да търсят Агесилай, те трудно повярвали, че той е един от воините, които били възлегнали около трапезата. От името на царя пратениците му поднесли донесените дарове, но той не приел нищо, освен телешкото месо и други подобни провизии, които му липсвали; а благовонията, венците и второстепенните неща той раздал на слугите, а останалите подаръци заповядал да върнат обратно. Заради тази му постъпка варварите се преизпълнили с презрение към него, тъй като счели, че е направил такъв избор заради неумението да използва скъпи вещи. Завръщайки се от Египет, той имал 220 таланта, които получил от цар Нектанебу, които имал намерение да подари на своя народ. Достигайки до така нареченото пристанище Менелай, разположено между Египет и Кирена, той заболял и умрял. Другарите му, стремейки се по най-добрия начин да го отнесат в Спарта, тъй като нямали под ръка мед, покрили тялото му с восък и така го донесли у дома.

БЕЛЕЖКИ:

1. Агесилай ІІ, цар на Спарта (401-358), роден около 444-442г.пр.н.е. Той е бил по-малкия син на цар Архидам II (468-426г.пр.н.е.) от рода на Еврипонтидите. Бащата на Агесилай осъществил походите в Атика през първия период на Пелопонеската война, заради което тя бива наричана "Архидамовата война", а по-големият му брат Агис I (426 – около 401г.пр.н.е) през 413г. опустошавал Атика до капитулацията на Атина и взел участие в обсадата на града заедно с Лизандър и цар Павзаний.

2. Ксенофонт (около 431 – 353г.пр.н.е.) – прочут атински историк, ученик на Сократ. През 401г. той бил сред гръцките наемници, които взели участие в метежа на Кир Млади. След това останал на спартанска служба в Мала Азия, участвал в азиатския поход на Агесилай, оставайки приятел на спартанския цар в продължение на много години. Ксенофот е автор на проспартанската "Гръцка история" и на панегиричното съчинение "Агесилай".

3. Хронология на възцаряването на Агесилай и началото на азиатския поход се колебае в рамките на 2-3г. Най-вероятните години са: 401г. – възкачването на трона и 396г. – преминаването му в Мала Азия.

4. Тисаферн – сатрап на Лидия и Кария. В началото на кампанията обещал на Агесилай, че ще убеди царя да даде свобода на азиатските гърци.

5. Фригия – сатрапията на Фарнабаз. За разлика от Тисаферн този наместник се отнасял дружески към гърците, тъй като провинцията му била подлагана на жестоки разорения както от страна на враговете (Алкивиад), така и от страна на приятелите (Лизандър). По време на Пелопонеските войни бил съюзник на Спарта, а след похода на Агесилай се сдружил с Конон и станал съюзник на атиняните. Бил отзован в Персия в навечерието на сключването на Анталкидовия мир (387г.) заради женитбата на царската дъщеря.

6. През 395г. Агесилай удържал голяма победа при Сарди: разбил силната конница на врага, използвайки против нея смесен строй от пехотинци и конници (Плут. Агесил. X; Ксен. Гр. ист. III, 4, 24-25). След това Тисаферн бил обвинен в измяна и екзекутиран.

7. Коринтската война започнала през 395г.

8. През август 394г. пр.н.е. Няколко дни преди сражението, на 14 август, станало слънчево затъмнение; в същия този ден Агесилай получил вест за победата на Конон при Книд. Битката при Коронея била много ожесточена, като спартанците така и не успели да отблъснат тиванското опълчение. (Плут. Агесил. XVIII; Ксен. Гр. ист. IV, 3, 10-20).

9. В другите източници няма сведения за подобна битка. Според Плутарх, Агесилай изразил съжаление за смъртта на голям брой противници след Немейското сражение (при Коринт), което станало малко по-рано от битката при Коронея (Агесил. XVI).

10. Непот преувеличава възможностите на Агесилай да щурмова Коринт.

11. Битката при Левктра станала през 371г. пр.н.е.. Непот пропуска походите на Агесилай в Беотия през 378-377г.. Споменатата по-долу обсада на Спарта станала през 370г.

12. През 364г. Агесилай воювал против персийския цар на страната на фригийския сатрап Ариобарзан, наследника на Фарнабаз. През 361г. той постъпил на служба при египетския фараон Тахо (362-360), а после при Нектанебу ІІ (360-343). Агесилай умрял по време на завръщането си от Египет около 360г.