ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Корнелий Непот

ЗА ЗНАМЕНИТИТЕ ЧУЖДОЗЕМНИ ПОЛКОВОДЦИ

 

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

ПЕЛОПИД

 

1. Пелопид, тиванец, познат повече на историците, отколкото всеобщо известен. Дори не зная, как и да подходя  към разказа за неговите добродетели, тъй като се опасявам, че увличайки се в описанието на неговите подвизи, ще се окажа не автор на биография, а съставител на историческо съчинение. Ако пък само се докосна до основните събития, то хората, които са малко запознати с гръцката история, няма да могат, за съжаление, няма да им стане ясно, колко в действителност е бил велик този мъж. И така, ще се постарая според силите си да постигна и двете цели, като задоволя и знаещия, и незапознатия читател1. Лакедемонецът Фебид, потеглил с войска към Олинт2 и преминавайки през Тива, завзел цитаделата на града, наречена Кадмея. Към това го подтикнали някои тиванци3, които били на страната на Спарта, които правели сметки да бъде облекчена по този начин в борбата им с противниковата фракция и действал без да се посъветва с властите, на своя отговорност и риск. Заради тази му постъпка лакедемонците го отзовали от войската и го глобили4, но въпреки това не върнали крепостта на тиванците, като смятали, че ако скоро враждата се разгори, то е по-добре да я държат под контрол, отколкото да я освободят. И въобще те считали, че след поражението на Атина в Пелопонеската война с тях, на спартанците ще им се наложи да си имат работа с Тива, и че единствено този град би могъл да се осмели да им се противопостави. Водени от такива съображения, те раздали върховните длъжности на своите привърженици, а някои от противниковата партия или убили, или изпратили в изгнание5. Заедно с останалите изгнаници бил лишен от своето отечество и Пелопид, за който започнах да разказвам.

2. Почти всички бежанци се стекли в Атина, – не за да търсят спокоен живот, а за да могат при първия сгоден случай да се опитат да освободят оттам Родината. И ето, считайки, че е настъпило време да действат, те заедно със своите съмишленици в Тива определили датата за избиване на враговете и за освобождаване на държавата – това бил деня, когато висшите длъжностни лица устройвали, според обичая пиршество. Често са се правели велики дела с малки сили, но никога досега толкова малък тласък не е превъзмогвал толкова голяма мощ: защото измежду изгнаниците се обединили само 12 млади души, и общо се намерили не повече от стотина човека, които се включили в едно толкова опасно дело6. Въпреки малкия си брой те съкрушили силата на лакедемонците. Работата била там, че заговорниците тръгнали на война не толкова срещу своите политически противници, колкото срещу спартанците, които били повелители на цяла Гърция и авторитета на спартанската власт, който бил разклатен от това начинание, скоро след това бил окончателно съкрушен в битката при Левктра. И така, тези 12 юноши начело с Пелопид тръгнали от Атина по светло, за да могат да стигнат до Тива на смрачаване. Те вървели с ловджийски кучета, влачели мрежи и били облечени като селяни, за да не предизвикат особено подозрение по пътя. Достигайки до града в избраното време, те отишли в дома на Харон, който им бил определил деня и времето.

3. Тук искам да отбележа, макар това и да няма отношение към случая, с каква беда е изпълнена излишната самоувереност. Защото на тиванските магистрати веднага съобщили, че изгнаниците са влезли в града. А те, увлечени от виното и ястията, дотолкова пренебрегнали тази новина, че дори не си направили труда да я разпространят помежду си.7 Случило се и друго събитие, което още по-ясно разкрива тяхното безразсъдство: на един от тях, а именно Архин, който тогава бил върховния магистрат в Тива, донесли писмо от Архий от Атина8, в което се описвали всички обстоятелства за потеглянето на изгнаниците от града. Писмото му било дадено в момента, когато той бил възлегнал на пира, и той, го бутнал неразпечатано под възглавницата, казал: „Важните дела оставям за утре”. Но едва щом настъпила нощта, всички тези пияници били избити от изгнаниците, които ръководел Пелопид9. Извършвайки това, те призовали народа на оръжие [за да се борят за свобода] и с помощта на хората, които се притекли не само от града, но и от всички околни поля, избили лакедемонския гарнизон от цитаделата10, освободили родината от оковите, а виновниците за завладяването на Кадмея отчасти избили, отчасти – изпратили в изгнание.

4. По времето, докато ставали тези бурни събития, както казахме по-преди, Епаминонд, докато се водел боя между съгражданите, седял безучастно у дома. Затова, славата за освобождението на Тива принадлежи изцяло на Пелопид, но почти всички по-нататъшни заслуги са техни общи с Епаминонд. Така, в битката при Левктра Епаминонд бил командващия, а Пелопид водел този отбран отряд11, който пръв отблъснал лаконската фаланга. Той участвал и в други негови начинания – например, когато Епаминонд обсадил Спарта, той командвал един от фланговете и още ходил като посланик в Персия, заради по-скорошното възстановяване на Месена12. Накратко казано, Пелопид е играл в Тива второстепенна роля, но бил доста близо до Епаминонд.

5. Наред с това го преследвала зла съдба. Защото отначало – споменахме за това – той живял като изгнаник далеч от родината. После, мечтаейки да подчини Тесалия под властта на тиванците, той водил преговори, считайки се за напълно  защитен от званието посланик, което се счита за свещено според обичая на всички народи, но тиранът Александър Ферски го заловил заедно с Исмений и го хвърлил в тъмница. Освободил го Епаминонд, който потеглил на война с Александър13. Впоследствие Пелопид изобщо не могъл да прости на този, който му нанесъл оскърбление и затова убедил тиванците да отидат на помощ на Тесалия и да прогонят от нея тираните. Получавайки главното командване за тази война, той отишъл на поход и, едва щом видял врага, не закъснял да започне сражение. По време на боя Пелопид познал Александър. Горейки от ненавист, преследвайки го с коня, той твърде много се отдалечил от своите и паднал, пронизан от облак от копия14. Това се случило преди самата победа, когато войската на тираните вече се подавала на бягство15. За тази победа всички градове в Тесалия почели падналия Пелопид със златни венци и бронзови статуи, а на децата му подарили много земеделски земи.

 

 

БЕЛЕЖКИ:

1. Плутарх съобщава (Пелопид, III), че Пелопид е бил син на Хипокъл и произхождал от знатен род. Годината на раждане на Пелопид се определя приблизително: през 384 г.пр.н.е. той  сражавал при Мантинея, а през 379г.пр.н.е. бил най-младия от заговорниците (Плутарх, Пелопид, VII), следователно, в края на 80-те години той е бил на около 25-30г., т.е. той се е родил между 410-405г. пр.н.е. Пелопид живеел скромно, като използвал богатството си за благотворителност.

2. Олинт е бил град-държава, който стоял начело на съюза градовете, разположени на Халкидическият полуостров. В средата на 80-те години лигата значително разширила своята територия, завладявайки Южна Македония и се опитвала да погълне съседните гръцки градове. Опасявайки се от нарастващата мощ на това обединение, Спарта искала Халкидския съюз да бъде разпуснат  в съответствие с условията на Анталкидовия мир. Повод за намесата станала молбата на няколко градове, които се противопоставяли на включването им в лигата. Атина и Тива били в добри отношения с Олинт още от времето на Коринтската война. Тиванските власти издали постановление, забраняващо на гражданите на Тива да участват във войната с Халкидския съюз. През 382г. атинските и беотийските посланици водели преговори за сключване на съюз с Олинт (Ксенофонт, Гръцка история, V, 2, 15), а същата година през август през Тива преминавала войската на Фебид. Тиванците считали, че идеята за превземането на Кадмея била на спартанския цар Агесилай (Плутарх, Агесилай, 23; Диодор (XV, 20, 1—2)).

3. Според Плутарх, това били привържениците на олигархическата партия Архий, Леонтид и Филип. Според Ксенофонт основната заслуга била на Леонтид, което по това време бил полемарх заедно със своя политически противник Исмений. Леонтид въвел спартанците в Кадмея, а после отишъл на градския съвет, който заседавал по това време и наредил да бъде арестуван Исмений.

4. На Фебид била наложена глоба от 100 000драхми (Плутарх, Пелопид, 5; Полибий, IV, 27, 6).

5. Според Плутарх и Ксенофонт Исмений бил заловен, затворен в Кадмея, след това отведен в Спарта, където бил осъден на смърт; Пелопид, Ференик и Андроклид, които успели да избягат с около 300 съмишленици, били обявени за изгнаници, като по-късно Андроклид бил също убит в Атина, а Епаминонд останал в Тива, тъй като противниците му решили, че е безопасен, тъй като се бил посветил на за изучаване на философия, пък и бил изпаднал в бедност.

6. Заговорът, в който участвал Пелопид се осъществил през декември 379г. пр.н.е. Събитията са подробно описани от Плутарх (Пелопид, VII-XIII) и Ксенофонт (Гръцка история, V, 4, 1-12). Броят на изгнаниците бил 12 според Плутарх или 7 според Ксенофонт. Сред тях били Мелон, Дамоклид и Теопомп. В града ги очаквали 30 местни заговорници. Останалите участници в заговора били включени в отряд, ръководен от двама атински стратези, който стоял в готовност на границата между Атика и Беотия.

7. Според Плутарх пирът бил организиран от заговорника Филид, за да бъдат улеснени изгнаниците. Архий след като получил известието наредил да повикат Харон, който успял да запази хладнокръвие и заедно със Филид да убедят полемарха, че няма никаква опасност.

8. Архин или Архий (според Плутарх) е тиванския полемарх за тази година. Атинският Архий е бил върховен жрец, гостоприемец на своя тивански съименник. В антична Елада свободните чужденци имали ограничени права и те се представлявали пред местните власти от жител на полиса, който се явявал техен патрон. По този причина института на гостоприемството създавал близки отношения между лицата свързани с него и те си оказвали и ред други услуги. Думите на Архий, че ще отложи важните дела за другия ден се превърнали в пословица.

9. Заговорниците сформирали две групи. В едната били Пелопид и Дамоклид, които трябвало да нападнат Леонтид и Хипат в домовете им, а срещу Архий и Филип били изпратени Харон и Мелон. Заговорниците водени от Харон и Мелон се преоблекли като жени и така проникнали в залата, където се провеждало пиршеството и нападнали противниците си. Леонтид оказал съпротива и макар да успял да убие заговорника Кетисодор също загинал, а Хипат намерил смъртта си опитвайки се да избяга.

10. В крепостта имало гарнизон от 1 500души, повечето от които обаче били от съюзните градове. Срещу тях, заедно с атинското подкрепление се събрали около 12 000 хоплити. Гарнизонът не бил избит, а според сключеното примирие му било разрешено да се изтегли. Спартанците наказали заради капитулацията тримата командири, които ръководили охраната на Кадмея  - Херипид и Аркис били убити, а Лисандрид бил осъден на голяма глоба и той избягал от Пелопонес (Плутарх, Пелопид, 12—13; Диодор, XV, 25, 3; XV, 26, 3-4; 27, 1-4)

11. Отбран отряд – това е т. нар. "Свещен отряд" на Тива. Това била елитна военна част с численост 300 души, чийто състав се набирана от средите на знатните. Според някои автори членовете на отряда били свързани помежду си от хомосексуални отношения и затова по време на сражение, желаейки да се отличат пред своите любовници проявявали голяма храброст. Въвеждането на тази практика се приписвала на легендарния тивански цар Лай, който похитил Хрисип, син на Пелоп, за което бил наказан да бъде убит от своя син Едип. Пак според митологията основателя на Кадмея бил женен за Хармония, дъщеря на Арес и Афродита, заради което воинската храброст била обвързана с любовта. Тези легендарни елементи подсказват, че отрядът е съществувал още от дълбока древност. В мирно време "Свещеният отряд" изпълнявал функциите на гарнизон на Кадмея – градския акропол на Тива  и получавал издръжка от полиса. През 479г.пр.н.е. тиванския "Свещен отряд" загинал в битката при Платея, в която се сражавал на страната на персите. Бил възстановен от Горгид, съратник на Епаминод. „Свещеният отряд” през 338г. пр.н.е. бил избит отново от войската на Филип ІІ Македонски в битката при Херонея. По заповед на Филип ІІ над гроба на тиванците бил издигнат паметник, на постамента на който е поставен мраморен лъв.

12. Освен споменатите от Непот участия в битката при Левктра и в обсадата на Спарта през 370г. пр.н.е., както и пратеничеството в Персия през 367г., той участвал също в битката при Тегира (Плутарх, Пелопид, XVI) и похода в Тесалия през 369 г. След освобождението на града (378г.) до смъртта си Пелопид заемал поста беотарх и бил предводител на "Свещения отряд" (Плутарх, Пелопид, XV; Диодор, XV, 81). Мисията при персите била изпълнена успешно и царя разрешил възстановяването на Месена, като обявил тиванците за свои древни приятели, напомняйки с последното за подкрепата, която те оказали на Ксеркс. По време на тази мисия Полипид показал своята неподкупност, като отказал да приеме даровете на царя, освен тези, които се полагали според протокола.

13. Описаните събития станали през 368–началото на 367г. пр.н.е. Те са описани също от Плутарх (Пелопид, XXVII-XXIX).

14. Пелопид загинал през 364г.пр.н.е. в битката при Киноскефала (Плутарх, Пелопид, XXXII). В тази битка не са участвали няколко тирани, а само Александър Ферски.

15.  Въпреки смъртта на Пелопид тиранинът Александър загубил битката. Срещу него била изпратена нова армия от 7000 пехотинци и 700 конници начело с Малкит и Диогитон, които го принудили да освободи завзетите тесалийски градове. По-късно Александър бил убит от жена си и нейните братя Тисифон, Питолай и Ликофрон.