ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Корнелий Непот

ЗА ЗНАМЕНИТИТЕ ЧУЖДОЗЕМНИ ПОЛКОВОДЦИ

 

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

ЕПАМИНОНД

 

1. Епаминонд, син на Полимнид. Тиванец1. Преди да започнем да разказваме за него, нека нашите читатели се настроят да не съдят чуждите обичаи според своите и нека не си въобразяват, че занимания, които са съвсем безсмислени от тяхна гледна точка, се считат за такива и у другите народи. Защото е известно, че сред нашите знатни не е прието да се занимават с музика, а танците у нас се считат за порок. При гърците пък тези занимания се считат и за приятни, и за почтени. И тъй като ние имаме намерение да обрисуваме живота и характера на Епаминонд, то, очевидно, ние не трябва да изпускаме нищо, което би способствало за точното му описание. Затова отначало ние ще разкажем за неговия произход, после да това, на което е бил обучен и от кого е бил обучен, после за характера му, за способностите му и другите качества, достойни за споменаване и накрая за делата, които от мнозина се ценят повече от високите духовни качества.

2. И така, той произхождал споменатия по-горе баща, който казват, бил от уважаван, но вече обеднял род, а бил възпитан по-добре от всеки тиванец2 да свири на китара и да пее под [звуците на нейните] струни, на което го обучил Дионисий – музикант, прославен не по-малко от Дамон или Лампр, чийто имена са известни по цял свят; да свири на флейта той се учил при Олимпиодор, на танци – при Калифрон. Философия пък му преподавал Лисис Тарентски, питагореец3, към който юношата се привързал толкова, че с никой от своите връстници не бил така близък, както с този мрачен и суров старец; разделил се с него едва след като доста изпреварил в науката всички свои връстници, като ясно разбрал, че така ще превъзхожда всички и в другите занимания. Всички тези успехи, по нашите разбирания, са напразни и, дори достойни за презрение, но в Гърция, особено в онези времена, те се почитали много високо. Щом достигнал възрастта за ефеб и започнал да посещава палестрата, се стараел да развие не толкова сила, колкото ловкост, защото считал, че силата е необходима на атлетите, а ловкостта е по-полезна при война. Затова той усърдно се упражнявал в бягането, а в борбата достигнал такова съвършенство, че хващал и повалял противника без да мърда от мястото си. Но най-голямо усърдие проявил в овладяването на оръжието.

3. В неговото силно тяло обитавали много прекрасни душевни качества: той бил скромен, благоразумен, сериозен, находчив при всякакви обстоятелства, вещ във военното дело, доблестен, великодушен и толкова обичал истината, че не допускал лъжи даже на шега. Освен това като човек сдържан и добър, той удивително търпеливо понасял обиди както от народа, така и от приятели. Той надеждно пазел чуждите тайни (което понякога е не по-малко полезно от умението да се говори хубаво) и обичал да слуша другите, считайки, че това е най-лесния способ да се учи. Затова, попадайки в компания, където разговаряли за държавата или беседвали за философия, той не я напускал докато не приключи разговора4. Бедността той понасял леко, на общественото поприще не търсел нищо друго, освен слава, и не приемал парични помощи от приятели; затова пък използвал своя авторитет за да помага на другите по такъв начин, че би могло да се помисли, че той имал с приятелите си общ джоб: когато някой от съгражданите попадал в плен или ако някой приятел имал пораснала дъщеря, която не можел да омъжи заради бедност, то той повиквал приятелите си на събрание и определял, кой колко трябва да пожертват в зависимост от дохода му. Събирайки необходимата  сума, той не взимал парите, но изпращал молителя при дарителите и правел така, че те му наброявали парите със собствените си ръце, та този, в който те попадали да знае, колко и на кого е задължен.

4. Диомедонт от Кизик5 подложил на изпитание неговата безкористност. Този човек по молба на цар Артаксеркс се опитал да подкупи Епаминонд с пари. Пристигайки в Тива с огромно количество злато, той за 5 таланта склонил на своя страна Микит – юношата, когото Епаминонд по това време горещо обичал6. Микит се срещнал с Епаминонд и му разкрил целта на диомедонтовото идване. А този в очите на Диомедонт отговорил: "Не са ми необходими никакви пари; ако царят е замислил нещо добро за тиванците, аз съм готов да му съдействам даром, а ако е зло – то няма да му стигне ни златото, ни среброто: любовта към родината ми е по-скъпа от всички съкровища във вселената. Ти ме съблазняваш, без да ме познаваш, съдейки за мен по твоите разбирания – това не е изненадващо, за това аз ти прощавам; но незабавно се махай от тук, да не би като не успя с мен, да прелъжеш другите. А ти, Микит, върни на този човек парите, а ако не го направиш веднага, то аз ще те предам на властите". Когато пък Диомедонт започнал да го моли да му позволи безопасно отпътуване и разрешение да вземе имуществото, което е донесъл, той казал: "За това аз ще се погрижа, не е твоя тази работа, а моя: защото ако ти отнемат парите, то все някой ще каже, че с кражба съм получил това, което не съм пожелал да приема като подкуп". А после, като се осведомил, къде желае да бъдат доставени и оня му посочил Атина, тай му дал охрана за безопасен съпровод до това място. И, той като не се успокоил с това се погрижил с помощта на атинянина Хабрий, за който споменахме по-горе, та госта невредим да се качи на кораба. Този случай надеждно показва безкористието на Епаминонд. Аз бих могъл да приведа още много примери, но трябва да спазвам границата, тъй като съм замислил да включа в една книга животописите на много забележителни мъже, за всеки от които мнозина автори са написали преди мен хиляди редове.

5. Той бил също красноречив – изящен в репликите и блестящ в дългите речи, така че никой от тиванците не можел да се сравнява с него в ораторското изкуство. Като негов завистник и съперник в държавното управление се проявил някой си Менеклид7, също родом от Тива, човек доста остър в думите – поне за тиванец, защото този народ е надарен повече с телесна сила, отколкото с таланти. Виждайки, че Епаминонд се издига благодарение на военните подвизи, той често убеждавал тиванците, че мира е по-добър от войната, та те да не прибягват до услугите на този пълководец. А този му възразявал: "Със своите речи ти мамиш съгражданите; настройвайки ги против войната, под името на спокойствието им готвиш робство. Мира се ражда от войната, и затова желаещите да се ползват от дълъг мир трябва да се каляват в боеве. Тъй че ако вие, тиванци, мечтаете да първенствувате в Гърция, то се упражнявайте във военния лагер, а не в палестрата". А когато този пак Менеклид го упрекнал за това, че той не се женел и нямал деца, а още повече казвал, че той от гордост, явно търси военната слава на Агамемнон, Епаминонд отговорил: "Остави, Менеклид, упреците във връзка със съпругата – точно теб не бих искал да имам за съветник за тези неща (а трябва да се каже, че Менеклид бил подозиран в прелюбодеяние). И колко се бъркаш ти, считайки, че аз подражавам на Агамемнон: защото той със силите на цяла Гърция за 10 години превзел едва един град, а аз, напротив, със силата само на нашия град за един ден, освободих цяла Гърция8.

6. Този пак Епаминонд отишъл веднъж на събранието на аркадците, за да ги склони към съюз с тиванците и аргивяните9. Срещу него излязъл атинския посланик Калистрат, най-знаменития оратор по това време, който убеждавал аркадците да поддържат дружбата с народа на Атика. В своята реч той усърдно хулил тиванците и аргивяните, като сред другите доводи той привел и такъв: аркадците трябвало да си припомнят, какви граждани са родили тези две държави, та по това да съдят и за останалите: защото  аргивяни били майкоубийците Орест и Алкмеон, а в Тива се родил Едип, който убил своя баща и имал деца от собствената си майка. Отговаряйки му, Епаминонд първо подробно разгледал всички предходни забележки, а после преминал към двете последни обвинения и заявил, че той се удивява от глупостта на атинския ритор, който пропуснал да вземе под внимание, че тези хора са се родили у дома невинни, а след като извършили престъпленията били прогонени от отечеството и намерили приют у атиняните. Но най-ярко блеснало неговото красноречие в Спарта, където той пребивавал като посланик още преди битката при Левктра. Тогава там се били събрали представители на всички (спартански) съюзници, и на това най-многолюдно събрание на посланици той така изобличил тиранията на лакедемонците, че с речта си съкрушил тяхната  сила не по-малко, отколкото с победата при Левктра. Именно тогава, как станало ясно по-късно, той постигнал това, че лакедемонците се лишили от помощта на съюзниците10.

7. А ето примери да това, как той търпеливо понасял обиди от съгражданите, считайки, че е грешно да се сърди на отечеството. Веднъж заради интриги съотечествениците не искали той да командва армията и бил избран неопитен военачалник, в резултат на чиято небрежност цялото огромно войнство било набутано в теснина, попаднало в обкръжение и се стигнало до там, че всички се отчаяли за спасението си. Тогава съжалили за благоразумието на Епаминонд, който се намирал сред редовите войници. Когато се обърнали към него за помощ, той не започнал да припомня обидите, но извел войската от обкръжението и благополучно я върнал у дома. И така той постъпвал  не веднъж, а многократно11. Най-забележителния случай станал, когато той повел войската към Пелопонес против лакедемонците, разделяйки властта с двама колеги, единия от които бил Пелопид – човек енергичен и смел12. Заради клеветите на противниците всички те изпаднали в немилост пред народа, който ги лишил по тази причина от командването, и вместо тях встъпили други пълководци. Но Епаминонд не се подчинил на решението на народа, убедил колегите си да последват неговия пример и продължил започнатата война. Той постъпил така, разбирайки, че ако той не стори това, то цялата армия ще загине заради прибързаността и неопитността на предводителите. Тиванците имали закон, наказващ със смърт всеки, който задържи властта по-дълго от определения срок. Разсъждавайки, че този закон е приет за полза на държавата, той не пожелал да го съблюдава за погубване на отечеството и задържал властта с 4 месеца по-дълго, отколкото е бил разрешил народа.

8. След завръщането у дома колегите му заради това нарушение били изправени пред съда. Тогава Епаминонд настоял те да стоварят цялата вина върху него, твърдейки, че не се подчинили на закона по негов съвет. Когато с помощта на тази защита те избегнали бедата, всички решили, че Епаминонд не ще може да се оправдае, тъй като вече нямал какво да каже. А той се явил в съда, признал всички обвинения, повдигнати му от противниците, потвърдил и това, което казали неговите колеги и не отричал, че заслужава наказанието, предписано от закона. Само едно той поискал от съдиите – в протокола си те да запишат: "Тиванците осъдиха Епаминонд на смърт за това, че при Левктра той ги принудил да победят лакедемонците, когато преди неговото командване нито един беотиец не можел да понесе гледката на бойния им строй; за това, че с едно сражение той не само спасил от гибел Тива, но и дал свобода на цяла Гърция, а положението на двете държави променил да там, че тиванците настъпили срещу Спарта, а лакедемонците считали за щастие да останат цели; той приключил войната едва след като  възстановил Месена и обсадил самия им град". Едва млъкнал, когато от всички страни се надигнал смях и одобрителни викове, и нито един съдия не се осмелил да гласува против него. Така, наказателния процес се обърнал за него в голяма чест13.

9. Преди смъртта си той командвал войската в голямото сражение при Мантинея и доблестно притиснал противника, докато лакедемонците не го разпознали по лицето. Считайки, че спасението на родината им зависи от гибелта само на този единствен човек, те хвърлили върху него всички свои. След жестока сеч, отнела живота на мнозина, в която самия Епаминонд се бил с голяма доблест, те отстъпили едва тогава, когато видели, че той е паднал, поразен от далеч с копие. Това нещастие донякъде обезкуражило беотийците, но те не прекратили сражението до тогава, докато не прогонили и не разгромили врага. А Епаминонд, разбирайки, че раната му е смъртоносна и че ще умре веднага щом бъде извадена от тялото му забитата в него желязна част на копието, той търпял до тогова, докато не му съобщили за победата на беотийците. Научавайки вестта, той казал: "На време дойде моя край – умирам непобедим" – и, като извадил след това желязото, тутакси починал14.

10. Той никога не бил женен15. Веднъж Пелопид, който имал лош син го упрекнал за това, казвайки, че той зле се грижи за родината, ако не му се раждат деца, но Епаминонд отговорил: "Виж дали ти не си се погрижил още по-лошо, оставяйки след себе си такъв потомък? А у мен не може да има недостатък в потомството, защото вместо дъщери аз оставям след себе си победата при Левктра – не само по-дълговечна от мен, но, несъмнено - безсмъртна".

А когато изгнаниците начело с Пелопид завзели Тива и прогонили от крепостта лакедемонския гарнизон, Епаминонд, който нито желаел да защитава лоши хора, нито да се сражава срещу тях – заради опасения да не обагри ръцете се с кръвта на съгражданите, си стоял у дома до тогава, докато продължавала междуособното клане. Всяка победа в гражданската война му се виждала злощастна. Но щом само се започнала битката с лакедемонците при Кадмея, същия този Епаминонд застанал в първите редици16. Завършвайки разказа за неговите добродетели и живот ще добавя само още едно,  с което ще се съгласят всички: до раждането на Епаминонд и след неговата смърт Тива постоянно била подчинена на чужда власт, и напротив, докато той ръководил съгражданите си били главния град на цяла Гърция. От тук може да се направи извода, че един човек значи повече, отколкото цяла държава17.

______________________________

Бележки:

1. Бащата на Епаминонд Полимнид и брат му Катисий са включени от Плутарх като герои в диалога "За гения Сократ". Името на майката е било забравено още в античността (Плут. Агесил. XIX). Родителите на Епаминоид доживели до победата му при Левктра (Плут. Изречения... 70, 10).

2. Семейството на Епаминонд принадлежало към кръга на старата тиванска аристокрация, към един от петте родов, които извеждали своя произход от "кадмовите спарти" (митични герои, които се родили от посетите в земята от Кадм драконови зъби и заедно с него основали Тива) - на щита му, който бил поставен над неговия гроб имало изображение на дракон.

Що се отнася до бедността на семейството, тя е описвана и от други  антични автори като например, че имал само един плащ и когато го давал за почистване си седял у дома (Елиан V, 5) или разказа за 50 драхми, които заел на пътя по време на похода му в Пелопонес (Елиан XI, 9; Плут. Изречения... 70, 13). В случая става дума, че Епаминонд не е живял в лукс. Но и от разказа не Непот се вижда, че семейството не е страдало от недоимък и Полимнид е можел да си позволи да осигури на децата си добри учители.

3. Лисис пристигнал в Гърция след разгрома на аристократическия Питагорейски съюза в Италия. Има разказ, че когато питагорейците в Кротон били запалени, от огъня се измъкнали само най-младите ученици – Филолай и Лисис, които емигрирали в Тива. Епаминонд учил при Лисис през 90-те години на. IV в.пр.н.е. Според косвеното свидетелство на Плутарх (Правилно ли е изречението: живей незабележимо? ), през годината, когато се е състояла битката при Левктра Епаминонд бил на 40 години (371 г. пр.н.е.). Тъй бил и връстник на Пелопид, който през 379г.пр.н.е. бил на около 30г.. Следователно Епаминонд се е родил около 411-410г. пр.н.е.

Ефебите са юношите навършили 16-18г. (имало е различия за възрастта в отделните полиси), които след като били изпитани придобивали пълни граждански права. Палестрата е гимнастическо училище, в което се обучавали младежите.

4. По-долу Непот привежда примери за великодушието на Епаминонд. За милосърдието на тиванския пълководец споменават и други писатели. Павзаний съобщава, че въпреки тиванския обичай да се екзекутират дезертьорите, Епаминонд освободил бегълците, заловени край Сикион (IX, 15, 4 – 2-я поход в Пелопонес през 369г.). Диодор пък описва, как Епаминонд се въздържал от избиването на спартанския отряд, разбит край Коринт (XV, 72, 1-2 – същия поход). Той възпрепятствал наказването на орхоменците след битката при Левктра (Диод. XV, 57, 1) и скърбял за разправата с Орхомен извършена в негово отсъствие през 364г. (Павз. IX, 15, 3). Диодор споменава следната сентенция на Епаминонд: "Който иска хегемония в Гърция, той трябва с помощта на човечно отношение да удържа това, което е постигнато с храброст" XV, 57, I).

В диалога на Плутарх "За гения Сократ" Полимннд отбелязва, че сина му е сдържан в речите, но ненаситно слуша и се учи (592 F), а по думите на епаминондов познат, нямало човек по-знаещ и по-мълчалив (593 A).

5. Епизода с Диомедонт от Кизик го има също у Плутарх (Изречения... 70, 14) и Елиан (V, 5). Това се е случило навярно около 378г., когато Хабрий заемал в Атина поста стратег и се сражава на страната на тиванците против Агесилай. За подкупа с персийско злато на тиванските, коринтските и аргоските предводители в навечерието на Коринтската война вж. Ксен. Гр. ист. III, 5, 1.

 Има разкази за това, как Епаминонд отхвърлил дара на тесалийския тиранин Язон (Плут. Изречения... 70, 13; Елиан XI, 9). Полибий приравнява безкористието на Епаминонд с това на Аристид (XXXII, 8, 6).

6. Освен Микит са известни още двама любимци на Епаминонд – Асопих и Катисодор (Плут. Диалог за любовта 761 Д; Атеней XIII, 605 a). Първия изобразил на своя щит левктрийския трофей и се бил под този знак с неудържима храброст. Втория паднал при Мантинея, сражавайки се рамо до рамо с Епаминонд, и бил погребан заедно със своя предводител. За платоническата любов вж. Плут. Пелоп. XVIII-XIX. "Божествената дружба" особено се поощрявала сред спартанците и беотийците, той като влюбения воин се считал за непобедим боец.

7. Повече за Менеклид вж. у Плутарх – Пелоп. XXV.

8. Епаминонд има предвид битката при Левктра.

9. Споровете са станали  около 365г.

10. Става дума за събранието в Спарта през 371г. За речта на Епаминонд, която направила голямо впечатление на пелопонеските съюзници на Спарта, съобщава също Плутарх (Агесил. XXVII-XXVIII).

11. Непот тук говори за похода за завземането на Исмения и Пелопид. Вж. Плут. Пелоп. XXIX; Диод. XV, 71.

Още един разказ за великодушието на Епаминонд привежда Валерий Максим: "Когато разсърдените граждани, желаейки да оскърбят Епаминонд му възложили да следи за павирането на градските улици (а това била най-ниската длъжност у тях), той незабавно се заел с работата, заявявайки, че ще положи всички усилия тя да стане почтена. И благодарение на неговото удивително усърдие тази нищожна длъжност станала след него в Тива желана и извънредно почтена (III, 7 ext. 5).

12. За дружбата на Епаминонд и Пелопид вж. Плут. Пелоп. IV. През 384г., когато двамата се сражавали в редовете на тиванския отряд, изпратен на помощ на Спарта против Мантинея, Епаминонд прикрил тежко ранения другар и дълго удържал неравния бой над неговото тяло.

13. Този процес се свързва с приключването на първия поход на Епаминонд в Пелопонес. Обсадата на Спарта била през декември 370г.пр.н.е., а беотарсите сдавали своите пълномощия в деня на зимното слънцестоене. Но Епаминонд бил избран за беотарх през 369г.пр.н.е. и оглавил втория поход на тиванците. Някои съвременни учени считат, че съдебното преследване е станало след втората, неуспешна кампания, след която през 368г. Епаминонд воювал в Тесалия като обикновен хоплит. Именно така за разгледани събитията у Диодор, който сочи друга причина за обвиненията: Епаминонд обявили за изменник, той като пощадил спартанския отряд край Коринт – XV, 72, 1-2.

14. Според Плутарх, Епаминонд бил пронизан с меч от лаконеца Антикрат (Агесил. XXXV). Павзаний разказва, че тиванския пълководец паднал в конна схватка поразен от атинянина Грил, сина на историка Ксенофонт; в Атина имало картина, изобразяваща този сюжет – IX, 15, 5. Конната битка, според него, се състояла в края на дъбовата гора на пътя от Тегея за Мантинея; там се намирал и гроба на Епаминонд – VIII, 11, 5-6.

Предсмъртните думи на Епаминонд вж. също у Валер. Макс. III, 2 ext. 5; Диод. XV, 87, 5-6. Статуи на Епаминонд имало поставени в Кадмея и на акропола Месена (Павз. IV, 32, 10; IX, 12, 6; IX, 15, 6).

15. Сведенията на Полиен за жената на Епаминонд се считат за недостоверни (II, 3, 1). Аскетичните възгледи на Епаминонд, свързани с неговото питагорейство, се проявявали също и в сдържаност към храната (Вж. Атеней X, 419 a; Плут. Изречения... 70, 4-5).

16. В плутарховия "Епаминонд" (биографията на тиванеца била заедно с тази на Сципион Младши) също вероятно се е говорело за отвращението му към гражданската война. В диалога "За гения Сократ" като участник в Пелопидовия заговор е изобразен брата на Епаминонд, Катисий; След преврата Епаминонд и Горгид въвели заговорниците в Народното събрание (Плут. Пелоп. XII).   

17. Гръцките историци превъзнасяли Епаминонд като добродетелен мъж и благодетел на цяла Елада, а Цицерон го нарича "едва ли не най-великия герой на цяла Гърция" (За оратора III, 139).