ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

ДАТАМ

1. Датам, негов баща бил Камисар, по националност кариец, а майка му по рождение била скитка. При Артаксеркс той бил причислен отначало към воините, които охранявали царския дворец. Баща му Камисар, бил верен на царя, със силна ръка, способен военачалник, който управлявал частта от Киликия, разположена близо до Кападокия, където обитават левкосирите. Намирайки се на служба, Датам за пръв път проявил своите дарования по време на войната, която царя водел с кадусите¹. Тогава загинали десетки хиляди от царските хора. Станало така, че Камисар загинал във войната, а той получил управлението на бащината провинция.

2. Пак такава доблест той проявил и по-късно, когато Автофродат по царска заповед водел война с бунтовниците². Тогава противникът нахлул в лагера, но благодарение на мъжеството на Датам бил отблъснат и царската войска била спасена. След това започнали да му поверяват по-сериозни дела. Тогава имало някой си Туис, пафлагонски династ от древен род, който произхождал от този Пилемен, който според Омир, бил убит от Патрокъл по време на Троянската война. Той не слушал царя. По този повод му била обявена война, а воденето й било поверено на Датам, родственик на пафлагонеца: родителите им били брат и сестра. Затова Датам в началото искал да върне родственика си към подчинение, без да прибягва до оръжие. Той се явил при него без охрана, тъй като не очаквал от приятеля си някакъв капан и едва не загинал, тъй като Туис замислил тайно да го убие. Но заедно с Датам била и майка му, леля на пафлагонеца. Тя научила за това, което се готови и предупредила сина си. Спасявайки се от опасността с бягство, той обявил война на Туис. И макар по време на тази война Ариобарзан, сатрапа на Лидия, Йония и цяла Фригия да изоставил Датам, той не проявил леност, а продължил активно да действа, заловил Туис в плен жив заедно с жена му и децата му³.

3. Датам се постарал да го предаде на царя по-рано, преди до него да дойде слухът за това събитие. Така, тайно от всички той се явил там, където пребивавал царя и на следващия ден облякъл Туис, който се отличавал с огромен ръст и свиреп вид – той бил черен, дългокос и брадат – в разкошни одежди, каквито обикновено носели царските сатрапи; украсил го с огърлица, златни гривни и други царски накити. А пък той самият се облякъл в двоен селски плащ, груба туника и ловджийски шлем и, като държал в дясната си ръка палка, а в лявата – връвта, с която бил завързан Туис, го карал пред себе си, все едно влачел уловен див звяр. Небивалото зрелище и необикновеното облекло привлекли всеобщо внимание, събрала се голяма тълпа и не липсвали хора, които разпознали Туис и доложили на царя. Той първоначално не повярвал и изпратил Фарнабаз да проучи, а когато той се уведомил от него за случилото се, наредил да въведат двамата и останал изключително доволен и от делото, и от облеклото, а най-вече заради това, че знаменития цар неочаквано попаднал в ръцете му. После, след като щедро надарил Датам, той го изпратил във войската, която се формирала под началството на Фарнабаз и Титраст за война с Египет и заповядал той да има същите пълномощия, като тези двамата. А после, когато царят отзовал Фарнабаз, Датам получил върховното командване.

4. Но докато той старателно подготвял войската, планирайки за потегли към Египет, дошло писмо, предписващо му да отиде против Аспис, който управлявал Катаония, която е разположена северно от Киликия в съседство с Кападокия. Работата била там, че Аспис, който обитавал горист регион с укрепени замъци, не само не се подчинявал на царя, но дори нападал съседните области и разграбвал обозите с царските данъци. Макар Датам да се намирал далеко от тези места и да бил зает с по-важно дело, но счел за необходимо да изпълни царската воля. И така, той се качил на кораб заедно с немного мъже, но затова пък храбри, считайки, че ще е по-лесно да победи с малки сили нехаен враг, отколкото с голяма войска – подготвен. Така и станало. Достигайки с кораб до Киликия и слизайки на брега, той вървял после денем и нощем, прехвърлил се през Тавър и пристигнал там, където искал. Научавайки къде е Аспис, узнал, че той е излязъл на лов и се намира наблизо. Докато той разучавал, станала известна причината за неговото пристигане и Аспис подготвил за отпор както писидийците, така и своите спътници. Научавайки за това, Датам се въоръжил и заповядал на своите хора да го следват, а той самия, пришпорвайки коня, се устремил срещу противника. Когато Аспис видял отдалеч носещия се срещу него Датам, той се изплашил и като се отказал от опита за съпротива, се предал в плен. Датам го поставил в окови и го предал на Митридат за изпращане на царя.

5. Докато се случвало това, Артаксеркс като съобразил, че е изпратил най-добрия предводител от голямата война на малко дело, се разкаял и, като считал, че Датам още не се е мръднал от мястото си, изпратил вестоносец до войската в Ака с нареждане, пълководеца да не напуска армията. Още не достигнал до мястото на което е бил изпратен, той срещнал по пътя хората, водещи Аспис. Благодарение на тази бързина Датам се сдобил с голямо благоразположение на царя, но си навлякъл не по-малка завист на придворните, които видели, че той самичък ги е затъмнил всичките. Затова те дружно се наговорили да го погубят. За всичко това писал на Датам неговия приятел Пандант, царския ковчежник, предупреждавайки го в писмото, че го заплашва голяма беда, ако по време на неговото командване в Египет се случи някакво нещастие; защото царете имат навика да винят за неуспехите другите, а успехите да приписват на себе си, и затова, когато пристигат известия за поражения, тях лесно ги подстрекават към разправа с пълководците; а Датам го застрашава изключителна опасност, тъй като най-влиятелните хора при царя са негови неприятели. Датам прочел това писмо, когато вече бил при войската в Аке; разбирайки правдивостта на написаното, той решил да се разбунтува срещу царя. При това, той не извършил нищо недостойно. Предавайки армията на магнезиеца Мандрокъл, той се оттеглил със своите хора в Кападокия и заел прилежащата към нея Пафлагония⁴. Скривайки своите намерения по отношение на царя, той тайно подал ръка за приятелство на Ариобарзан⁵ и поставил свои гарнизони в укрепените градове.

6. Впрочем, заради зимните условия всички тези приготовления имали малък успех. И ето че Датам чул, че писидийците събират против него някакви сили и изпратил там сина си Арсидей, но юношата паднал в сражението. Бащата потеглил на поход със сравнително неголяма войска, скривайки поразилата го мъка; той се стремил да се добере до противника преди вестта за поражението да стигне до неговите хора, да не би воините, като узнаят за гибелта на сина, да не паднат духом. Пристигайки там, където искал, той разположил лагер на такова място, където пълчището на противника не можело да го обкръжи, докато той самия имал напълно възможност да започне сражение. Неговият началник на конницата бил тъста му Митробарзан. Намирайки, че положението на зет му е отчайващо, той избягал при врага. Научавайки за това, Датам съобразил, че ако до обикновените войници стигне слуха за измяната на толкова близък нему човек, то ще се намерят и други, които да последват примера му. Затова, той на всеослушание обявил, че по негова заповед Митробарзан отишъл преструвайки се на беглец, за да може по-лесно да спечели доверието и да унищожи врага; затова, казал той, не трябва да бъде оставен сам, а всички трябва да го последват; ако те смело изпълнят това, то противника няма да може да се съпротивява, избиван както зад вала, така и извън него. Тази реч била посрещната с одобрениe и ето че Датам извел войската от лагера, преследвайки по такъв начин Митробарзан; а като достигнал до неприятеля, заповядал да започнат сражение. Разтревожени от неочаквания обрат, писидийците решили, чe бегълците са постъпили хитро и злонамерено, за да им причинят в техните редици по-големи вреди. И така, те първи се нахвърлили на бегълците, а последните пък, не разбирайки какво става, били принудени да се сражават с тези, на чиято страна били преминали и да подкрепят тези, които са изоставили. От двете страни за тях нямало пощада и скоро те всички били избити. Накрая, Датам атакувал съпротивяващите се писидийци, обърнал ги в бягство още с първия натиск, като преследвайки бягащите, избил мнозина и завзел вражеския лагер. Така с помощта на една уловка Датам унищожил предателите, разбил враговете и обърнал в своя полза тези, които замисляли неговата гибел. Не ми се е случвало никъде да прочета, че още някой пълководец е планирал толкова остроумно и толкова стремително е изпълнявал своя план.

7. И такъв един мъж бил изоставен от по-възрастния му син Сисин, който преминал към царя и му донесъл за измяната на баща си. Тази вест поразила Артаксеркс, който разбирал, че ще трябва да си има работа с човек храбър и енергичен, който се стреми да изпълни своите замисли и е свикнал да мисли преди да действа. Царят изпратил в Кападокия Автофродат. Датам, стараейки се да възпрепятства нападението се постарал по-рано да заеме прохода, в който били разположени Киликийските порти. Но не успял да набере армия в твърде краткия срок и като претърпял в това неуспех, за събрания отряд той избрал такава позиция, където противника не можел нито да го обкръжи, нито да мине, нито да може да му нанесе удар на опасно място, нито съществено да използва своята многочисленост против неговите малобройни сили, ако би счел за необходимо да влезе в сражение.

8. Автофродат разбирал тези сметки, но решил, че е по-добре да влезе в бой, отколкото да се върне назад с толкова голяма войска или твърде дълго да стои на място. А той имал 20 хиляди варварски конници, 100 хиляди пехотинци, които те наричат кардаки⁶, и 3 хиляди прашкари, също от този род; освен това 8 хиляди кападокийци, 10 хиляди арменци, 5 хиляди пафлагонци, 10 хиляди фригийци, 5 хиляди лидийци, около 3 хиляди аспендийци и писидийци, 2 хиляди киликийци и още толкова каптиани, 3 хиляди гръцки наемници и голям брой леко въоръжени воини. Пред такава мощ цялата надежда на Датам се свеждала до самия него и в характера на местността, защото той нямал и една двайсета част от тази войска. И ето, че разчитайки на своите сили, той влязъл в бой и унищожил много хиляди врагове, а по това време от неговата войска паднали не повече от хиляда души. Затова на следващия ден той издигнал трофей на това място, където вчерашния ден станала битката. И впоследствие, като напуснал това място, той макар да бил по-слаб по брой на войниците, винаги се оказвал по-силен във всички сражения, защото влизал в бой само тогава, когато завардвал врага на тясно място, което при неговия остър ум и познаване на местностите се случвал нерядко. Автофродат, виждайки, че войната нанася вреди по-скоро на царя, отколкото на противника, предложил на Датам мир и дружба при условие, че той се помири с царя. Датам приел предложението и макар да не вярвал в надеждността на мира, той обещал да изпрати пратеници при Артаксеркс. Така завършила войната, която царят водил против Датам. Автофродат се оттеглил във Фригия.

9. На царят затаил непримирима ненавист към Датам. След като се убедил, че на война няма да го победи, той се стараел да го погуби с помощта на козни, от които той многократно се изплъзвал. Например, веднъж съобщили на Датам, че някои хора от кръга на неговите приятели му готвят капан. Тъй като доносът бил направен от недоброжелателите, той решил нито да го пренебрегва, нито да го оставя без внимание, като решил да изпита неговата истинност или лъжливост на дело. И така, той се отправил за там, където на пътя го очаквала спомената засада. При това той избрал човека, който приличал на него по телосложение и ръст, облякъл го в своите дрехи и заповядал да заеме това място в строя, на където обикновено се намирал царя. А той самия вървял сред тълпата от телохранители, въоръжен и облечен като войник. И когато отряда достигнал до определеното място, заговорниците, измамени от облеклото и реда на строя, се хвърлили върху този, който им бил подставен. Но Датам предварително предупредил спътниците си, та те да го следвали и да бъдели готови за правят това, което и той. А той самият, забелязвайки тичащите заговорници, започнал да хвърля срещу тях копия, и тъй като всички последвали неговия пример, тези, без да успеят да дотичат до човека, който искали да нападнат, пронизани падали на земята.

10. Но в края на краищата този най-хитър мъж бил измамен от Митридат, сина на Ариобарзан. Последния обещал на царя да погуби Датам, ако царя му позволи да направи безнаказано онова, което той счете за необходимо, като скрепи обещанието, според персийския обичай, с дясната ръка. След като получил от царя писмено "ръкополагане", Митридат събрал войска и задочно сключил с Датам приятелство; после започнал да опустошава царските области, да превзема замъци, да взима голяма плячка и част от нея да раздава на своите хора, а друга част да изпраща на Датам, на който отстъпил също така много замъци. Действайки така продължително време, той убедил този човек, че води непримирима война с царя; още повече, че за де не породи у него ни най-малко подозрение, че има лош умисъл, той не започвал преговори с Датам и не предлагал да се среща с него. Отдалеч той проявявал приятелството така, че изглеждало, че той я скрепява не с взаимна помощ, а с общата ненавист, изпитвана от тях към царя.

11. Считайки, че измамата му е достатъчно успешна, Митридат известил Датам, че е време да съберат голяма армия и да потеглят на война против самия цар; тъй че ако той иска това, да дойде да се посъветват за тази работа на което място той пожелае. Планът бил одобрен, определили времето и мястото на срещата. Няколко дни преди това Митридат отишъл там с едно напълно вярно му лице, тайно закопал на много места оръжие и внимателно отбелязал тези места. А в самия ден на преговорите двамата вождове изпратили хора, които огледали мястото на срещата и ги претърсили тях самите. След това те се срещнали лично. След като поговорили там известно време, те се разделили, но когато Датам бил вече далеко, Митридат, без да се връща при своите, за да не предизвика подозрение, се върнал на предишното място, седнал там, където бил закопан кинжала – все едно, бил уморен и искал да отпочине и като повикал обратно Датам, преструвайки се, че е забравил да му каже нещо. А междувременно извадил скрития кинжал, изкарал го от ножницата и го скрил под дрехата си. А на идващия към него Датам казал, че по обратния път забелязал едно видимо оттам място, подходящо за лагер. И, показвайки с пръст това място, през това време докато Датам гледал, го поразил в гърба с кинжала и го заклал преди някой да успее да се притече на помощ⁷. Така попаднал в капана на лъжливото приятелство този човек, който мнозина надхитрил, но нито веднъж не предал някой.

_________________________

БЕЛЕЖКИ:

1. Кадуси – войнствено племе, което живеело в Мидийската сатрапия Атропатен (дн. Азербайджан). Походът на Артаксеркс II Паметливия против него завършил с неуспех и едва Артаксеркс III Ох по-късно успял да ги подчини.

2. Автофродат – сатрап на Лидия. Непот не е прецизен при посочването на областите на малоазийските наместници. По време на голямото въстание на сатрапите Автофродат воювал на страната на царя. Диодор погрешно го е причислил към метежниците.

3. Тези събития станали в средата на 70-те години. След като присъединил към своята област владенията на метежника, Датам през 373г. започнал да сече свои монети. В началото на 70-те години наместника на Кария Хекатомн, баща на Мавзол, също се утвърдил в своята сатрапия като династ.

4. Кападокия и Пафлагония – области в Централна Мала Азия.

5. Ариобарзан – сатрап на Фригия по време на сключването на Анталкидовия мира (387/386г.). Той се присъединил към въстанието на Датам през 367г., като ползвал услугите на Агесилай и Тимотей. През 360г. бил предаден на царя от своя син Митридат и бил екзекутиран.

6. Кардаки – персийски наемни отряди.

7. Датам загинал около 360-359г.пр.н.е.