ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
ЗА ЗНАМЕНИТИТЕ
ЧУЖДОЗЕМНИ ПОЛКОВОДЦИ
[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]
ХАБРИЙ
1. За един от най-славните пълководци се считал и атинянина Хабрий, който извършил немалко забележителни дела. Сред тях е особено забележителен новия прийом, който използвал в сражението при Тива, когато оказал помощ на беотийците1. По време на боя, когато великия пълководец Агесилай, виждайки бягащите назад наемнически отряди, вече бил уверен в своята победа, Хабрий заповядал на останалата фаланга твърдо да стои на място и й показал, как, опирайки щита в коляното и поставяйки напред копието да посрещне натиска на противника. Виждайки това нововъведение, Агесилай не се осмелил да настъпва по-натам и със сигнал на тръбите отзовал своите войници, отиващи в атака. Това събитие, разнесено от мълвата, така се прославило из цяла Гърция, че Хабрий поръчал свое изображение точно в тази поза на воин-фалангист, и атиняните от името на държавата поставили тази му статуя на площада. От това и тръгнало, че впоследствие атлетите и другите участници в обществени състезания да се изобразяват от скулпторите в този вид, в който те са удържали победа.
2. Като атински пълководец Хабрий неведнъж водил войни в Европа, а в Египет се сражавал по своя воля. Така, пристигайки на помощ на Нектенебу, той му върнал царството. Същото сторил и в Кипър, но вече помагайки на Евагор от името на атинската държава, и напуснал острова, едва когато го завоювал целия. Това дело покрило атинянина с голяма слава. После отново започнала война между персите и египтяните. Атиняните бил в съюз с персите, а лакедемонците – с египтяните, от които царя им Агесилай получавал богати дарове. Отчитайки това, Хабрий, който по нищо не отстъпвал на Агесилай, се отправил в Египет като доброволец и оглавил там флота, докато по това време Агесилай командвал сухопътните сили2.
3. Тогава пълководците на персийския цар изпратили в Атина посланици с жалба заради това, че Хабрий воюва против царя на страната на египтяните. Атиняните му дали определен срок за връщане у дома и предупредили, че в случай на закъснение той ще бъде изправен пред наказателния съд. След като получил такова известие, Хабрий се върнал в Атина, но не се задържал там по-дълго от необходимото време. Той не обичал да живее пред очите на съгражданите си, защото неговия охолен живот и твърде независимото му поведение не можело да не му навлекът завистта на простолюдието. Такъв е общия порок на великите и свободни държави: там завистта съпътства славата, на унижение се подхвърлят хора, които изглеждат твърде издигнати, и бедняците с раздразнение се взират на недостъпното им благосъстояние на богатите. И така, Хабрий напуснал отечеството още щом можал. И не само той с радост напускал Атина, но така постъпвали почти всички видни хора, считайки, че колкото са по-далеч от очите на съгражданите, толкова по-малка ще е завистта. Например, Конон дълго време живял в Кипър, Ификрат – в Тракия, Тимотей3 – в Лесбос, а Харес – в Сигея4 последния не им приличал нито дела, ни по характер, но се ползвал в Атина с почести и влияние.
4. Хабрий загинал по време на Съюзническата война и ето как станало това. Атиняните обсаждали Хиос5. Хабрий, макар да не заемал във флота никакъв пост, с авторитета си превъзхождал всички длъжностни лица, и войниците го уважавали повече, отколкото командирите. Това обстоятелство ускорило неговия край. Желаейки пръв да проникне в пристанището, той заповядал на кормчията да насочи кораба натам, където сам приготвил на себе си гибел. Защото когато той проникнал в пристанището, другите не го последвали. След това неприятелят го нападнал от всички страни и докато той храбро се отбранявал, корабът започнал да потъва. Макар Хабрий да можел да избяга, скачайки в морето, тъй като можело да бъде прибран от стоящия недалеч атински флот, той счел, че е по-добре по-скоро да загине, отколкото да хвърли оръжието и да остави кораба, на който е служил. Другарите му не последвали неговия пример и се спасили с плуване. А той, предпочитайки славна смърт пред опозорен живот, влязъл в ръкопашен бой с неприятелите и паднал, пронизан от вражеските копия. 6
_________________________________
БЕЛЕЖКИ:
1. През 378г. Хабрий
бил стратег заедно с Тимотей и Калистрат.
След нападението на Сфодрий срещу Пирея оказал помощ на
тиванците при нахлуването на Агесилай
в Беотия.
2. Нарушавайки хронологическия ред, Непот описва
следните дела на Хабрий: помощта на Евагор в качеството си на атински стратег през 387г; службата след Анталкидовия
мир като наемник-доброволец в Египет при фараоните Ахорис
и Нектанеб I (386-380); Хабрий
се отличил с фортификационното съоръжение, направено при Делтата; по това време
е станал неуспешния поход на Фарнабаз и Тифраст в Египет; Хабрий бил отзован
от атинските власти по искане на персийския цар в края на 380 – началото на
379г. и веднага станал стратег за 379/378г. Командвал флота на Тах по време на нахлуването на египетския фараон в Сирия
(360г.); напуснал Египет след снемането на Тах, а Агесилай преминал на служба при узурпатора Нектанебу II.
3. Тимотей живял
на Лесбос по време на съдебните процеси в края на 60-те години.
4. Харес —атински стратег
(50-40). През 357г. отнел Херсонес Тракийски от Керсаблепт, наследника на Котис.
През 355г., след процеса срещу Тимотей и Ификрат, станал единствен началник на флота; търсейки пари
постъпил при фригийския сатрап Артабаз,
който се разбунтувал срещу своя цар. Успехите на Харес
обтегнали отношенията на атиняните с Персия и станали причина за ултиматума на Артаксеркс Ох, в следствие на който станал разпада на
Атинския морски съюз.
5. Става дума за битката при Хиос през
356г. Спорно е дали по това време Хабрий е бил
стратег или триерарх (капитан). Най-вероятно той е
командвал флота заедно с Харес. След гибелта на Хабрий, атиняните подготвили в средата на лятото втора ескадра
начело с Тимотей и Ификрат.
6. Непот пропуска някои от най-значимите дела на Хабрий – победата при Наксос през
376г. и северния поход през 375г. Благодарение на тези начинания Хабрий може да се счита за главния възстановител на Атинския
морски съюз. Следва да се отбележи също участието на Хабрий
в отбраната на Истмийския проход от Епаминонд през 369г.