ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Корнелий Непот

ЗА ЗНАМЕНИТИТЕ ЧУЖДОЗЕМНИ ПОЛКОВОДЦИ

 

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

ИФИКРАТ

 

1. Атинянина Ификрат1 се прославил не толкова като велик пълководец, колкото като познавач на военната тактика. По своите качества на командир той заемал едно от първите места сред съвремениците си и не отстъпвал по слава на никой от предшественниците. Той се потрудил много на военното поприще, често стоял начело на войската. Никога не допускал грешки, водещи до поражение, замислите му винаги се увенчавали с победа, и бил толкова изобретателен, че въвел във военното дело много и подобрения, и нововъведения. Именно той променил оръжието на пехотинците: преди него войниците употребявали огромни щитове, неголеми копия и къси мечове, той пък, напротив, въвел малки щитове вместо големи – заради които впоследствие започнали да наричат пехотинците пелтасти -  облекчавайки воините по време на походи и сражения, той увеличил двойно размера на копията и удължил мечовете; а още вместо ризници и медни брони той въвел ленени доспехи. След тези промени войниците станали по-боеспособни, тъй като, снемайки от тях излишния товар, той им дал не по-малко надеждно и леко снаряжение2.

2. Той воювал с траките и възстановил на власт атинския съюзник Севт3. Край Коринт той командвал войската много строго, така че никога в Гърция не е имало по-умела и по-послушна на заповедите на предводителя армия, и научил войниците на това, че след сигнала на пълководеца "на бой", те, независимо от командира, да се строяват в такъв ред, все едно всеки го е поставил на мястото му най-опитния военачалник. С тази войска той разбил, за радост на цяла Гърция, голям спартански отряд и още веднъж пак в тази същата война обърнал в бягство цялата спартанска армия, заради който успех се сдобил с голяма слава4. Когато Артаксеркс решил да воюва с египетския цар, той помолил атиняните за пълководеца Ификрат, за да го постави начело на наемната войска наброяваща 12 хиляди бойци5. Той обучил тази армия на всички военни прийоми, и както някога римските войници се наричали "фабиеви", така тези "ификратови" воини се ползвали след гърците с голямо уважение. И пак този Ификрат, пристигайки на помощ на лакедемонците, преустановил настъплението на Епаминонд; а ако той не бил пристигнал на време, то тиванците нямаше да  си заминат от Спарта преди да я превземат и опожарят 6.

3. Той бил велик и духом, и телом, притежавал външност на пълководец, от пръв поглед предизвиквал у всички възхищение, в работата е бил твърде вял и нетърпелив, както съобщава Теопомп, но при все това е бил  добър и много честен гражданин. Своята порядъчност той е проявявал много пъти и особено при защитата на децата на македонския цар Аминта. Случило се така, че след смъртта на Аминта Евридика, майката на Пердика и Филип, избягала при Ификрат и намерила защита в неговия лагер7. Доживял до старост, запазвайки  благоразположението на съгражданите си. Веднъж по време на съюзническата война той се защитавал в наказателния процес заедно с Тимотей и бил оправдан от този съд. След себе си оставил сина си Менестей, роден от тракийка, дъщерята на цар Котис8. Когато веднъж го попитали, кого той почита повече, майка си или баща си, той отговорил: майка ми. На всички това се сторило странно, но младежа казал: аз съдя по заслугите; защото баща ми, доколкото е зависело от него, ме е родил тракиец, а майка ми, напротив – атинянин.

 

 

 

 

БЕЛЕЖКИ:

1. За произхода и младостта на Ификрат няма сведения. Знатните противници го наричали син на обущар. Първия си военен подвиг той извършил на триера (Плут. Изречения на царе и пълководци 44, 1; 5). Славата го споходила в края на 90-те г. на IVв. край Коринт. Тъй като Ификрат умрял от старост скоро след процеса през 356г., а е станал командир на наемниците в Коринтската война, на възраст не по-малко от 30 годишен, то раждането му може да се отнесе към 20-те години на Vв. Пр. н.е.

2. Гръцката войска се състояла от хоплити – тежко въоръжени воини. Тази войска била добре защитена в открит бой, но твърде уязвима при нападения от леко въоръжени пехотинци. Проблемът се състоял в това, че хоплитите били твърде тежко екипирани за да могат да преследват бягащите леки пехотинци и или е трябвало безпомощно да търпят нападенията им, или да изоставят екипировката си за да могат да ги прогонят. Ификрат е взаимствал пелтастите от траките. Те имали малки и леки щитове наричани пелта и доста оскъдно защитно облекло, но се отличавали с голяма подвижност. В превода се използват по-понятните изрази големи и малки щитове, но в латинския текст са употребени названията им - peltam pro parma. Затова българския превод е донякъде условен, тъй като и  двата вида щитове са по-малки от clypeus.

2. Атиняните поддържали дружески отношения с одриските царе. С помощта на гръцки наемници тракийския парадинаст Севт си възвърнал властта над подвластните му тракийски пленена (меландити, транипси и тини), които били прогонили баща му Месад. В края на V – началото IV в. атинските пълководци като Алкивиад и Тразибул сключвали съюзи с  царя на одрисите Медок (или Амедок) и парадинста Севт. До Анталкидовия мир (пролетта на 386г.) Ификрат командвал в района на Проливите, на границата с Одриското царство; после останал в този регион, където служил на Севт и Котис.

3. Унищожаването на спартанската мора ("полк" с численост от 400 до 900 души, по това време са наброявали 600 хоплита, вж. Ксенофонт, Гр. история., ІV-5) е най-значимия успех на Ификрат край Коринт (390г.). Тази мора  е излязла от завзетото от спартанците коринтско пристанище Лехея, за да изпратят опълчението от  лаконското градче Амикли. На връщане били нападнати от Ификрат. Неговите пелтасти поразявали противника с дротаци, избягвайки преследването на тежките хоплити (Ксенофонт, Гр. история. IV, 5, 11-18). Загинала не цялата мора, а само една трета от нея.

4. Похода с Фарнабаз в Египет се състоял в периода 374-перваата половина на 373г. За войната на персите срещу египетския владетел Акорис вж. Диодор Сицилийски XV. 29 .

5. Непот преувеличава ролята на Ификрат. Когато атиняните потеглили на поход, тиванските съюзници вече били започнали да са изтеглят. Атинския отряд е трябвало да  отреже на Епаминонд пътя през Истм, но Ификрат заел второстепенен път и оставил отворен по-добрия проход при Кенхрей, като по този начин пропуснал  тиванците без бой. Ксенофонт критикува тактиката на  Ификрат ( Гр. история.. VI, 5, 49-52).

6. През 369г. македонския велможа Птолемей убил цар Александър II, големия син на Аминта и Евридика. Царицата се омъжила за убиеца на сина си, който станал опекун на младия цар Пердика. Третия син на Аминта, Филип (бъдещия Филип ІІ Македонски) бил по това време в Тива като заложник. Тогава Павзаний предявил претенции за трона, но Ификрат, помогнал за отблъскването на претендента (368 г.).Вж. Юстин, VІІ.4.

7. Ификрат се оженил за дъщерята на Котис. В края на 60-те години помогнал на тъста си да воюва против Атина. След като настъпил разрив на отношенията му с Котис Ификрат се установил в Антиса, а после в Дрис. (Демостен, Против Аристократ, ХХХІІІ, 130-132). Според  разказа на Полиен, на знаменития процес през 356г Ификрат бил  обкръжен от свита от траки, които плашели съдиите.