ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

ДИОН

1. Дион, синът на Хипарин, сиракузец, произхождал от знатен род¹ и бил съпричастен към тиранията на двамата Дионисиевци. Работата се състояла в това, че Дионисий Старши бил женен за сестрата на Дион Аристомаха, от която имал два сина, Хипарин и Нисей, и още две дъщери на име Софросина и Арета; първата той дал да се омъжи за своя син Дионисий – същия този, на който оставил царството, а другата, Арета, за Дион. Освен знатното родство и гръмката слава на предците Дион притежавал множество други, вродени достойнства – например, по своята природа той бил любознателен, добър, склонен към благородни занимания, имал представителна външност, предизвикваща немалко доверие, и, освен това, разполагал с голямо богатство останало от баща му, което той самия увеличил, възползвайки се от щедростта на тиранина. Той бил доверено лице на Дионисий Старши – не само заради родството, но и благодарение на своя характер: макар жестокостта на Дионисий да му била противна, той се грижел за неговото благополучие както заради дружбата, така още повече заради своите близки. Той взимал участие във всички важни работи, и тиранина често следвал неговия съвет, ако към работата не се смесвала с неговия собствен, по-насъщен интерес. Всички най-значими пратеничества се оглавявали от Дион. Водейки преговорите добросъвестно и честно, той смекчавал със своето обаяние отвращението към свирепото име на тиранина. А картагенците се отнесли към този посланик на Дионисий с такова възхищение, с каквото никога не бил удостоен при тях нито един човек, говорещ на гръцки език.

2. Всичко това не убягвало от вниманието на Дионисий, който разбирал, каква слава му носи Дион. Затова той бил особено милостив към него и го обичал не по-малко, от сина си. А когато до Сицилия дошла вестта за това, че Платон е пристигнал в Тарент², тиранина не се решил да отхвърли молбата на младежа, не се отказал да повика философа, защото Дион горял от желание да го чуе. И така, той дал съгласие и твърде вежливо поканил Платон в Сиракуза. Дион пък бил докаран от гостенина в такъв възторг и така го обикнал, че му се посветил изцяло. И самия Платон му отвръщал пък със същата привързаност, та след това, когато тиранина му нанесъл жестоко оскърбление, нареждайки да го продадат в робство, той все пак се върнал обратно, от снизхождение към молбите пак на същия този Дион³. През това време Дионисий заболял. По това време, когато той тежко страдал от недъга, Дион се осведомил от лекарите за неговото състояние и помолил да го предупредят, ако положението неочаквано стане по-опасно, тъй като му било необходимо да поговори с болния за поделянето на властта; той считал, че синовете на неговата сестра, родени от Дионисий, имат право да получат част от царството. Лекарите не премълчали за тази молба, а предали неговите думи на Дионисий-син. Разтревожен, този им заповядал да дадат на баща му сънотворно, та Дион да няма възможност да се намеси. Приемайки това лекарство, болния заспал и, без да се събуди, починал⁴.

3. Така започнала враждата между Дион и Дионисий, разраснала се след това по много причини. Но в началото за известно време между тях се запазило привидно приятелство. И тъй като Дион непрестанно молел Дионисий да извика Платон от Атина и да ръководят по неговите съвети, този, желаейки в нещо да прилича на баща си, изпълнил неговото желание. Пак по това време той в върнал в Сиракуза историка Филист, приятел на тирана и не по-малко поклонник на тиранията – за това подробно е написано в книгата за гръцките историци⁵. Що се отнася до Платон, то той завоювал пред Дионисий такъв авторитет и дотолкова успял с изкусните си речи, че го убедил да унищожи тиранията и да възвърне на сиракузците свободата. Отказвайки се от това намерение по съвета на Филист, тиранинът започнал почнал да управлява още по-жестоко⁶.

4. Дионисий виждал, че Дион го превъзхожда и по ум, и по авторитет, и по предпочитанието на народа и се опасявал, че, държейки го в двора, ще му даде възможност при подходящ случай да го низвергне; затова му предоставил трирема и го изпратил на този кораб в Коринт, оправдавайки се, че прави това в интерес и на двама им, за да не би поради взаимното недоверие да се надпреварват един друг в злините⁷. А тъй като това дело възмутило много от гражданите и възбудило силно негодувание против тиранина, Дионисий натоварил на кораб цялото движимо имущество на Дион и го изпратил на стопанина му. Така той искал да покаже, че е действал не от злоба към този човек, но заради собствената си безопасност. Впоследствие пък, като узнал, че Дион подготвя в Пелопонес войска, замисляйки против него война, той дал жената на Дион да се омъжи за другиго, а сина му наредил да бъде възпитаван по такъв начин, че с помощта на разглезване да го приучи към най-отвратителни пороци. И така при това момче, още непълнолетно, водили девойки, хранили го с лакомства, опивали го с вино и не му давали възможност да изтрезнее. И той стигнал до там, че не можал да понесе промяната на начина си на живот, когато баща му се върнал в родината (тогава при него били поставени стражи, които не му позволявали да продължава с предишното си поведение) и, като се хвърлил долу от покрива на къщата, загинал по този начин.

5. След пристигането на Дион в Коринт там избягал и Хераклид, който бил началник на конницата, който също бил изпратен в изгнания от Дионисий. Те посветили всичките си замисли на подготовката за войната, но имали малък успех. Многолетната тирания се считала за могъща военна сила, и затова само малцина се присъединявали към опасното начинание. Но Дион, който разчитал не толкова на своята войска, колкото на ненавистта към тиранина, смело потеглил на поход с два товарни кораба, за да съкруши съществуващата вече 50 години държава, която защитавали 500 военни кораба, 10 хиляди конници и 100 хиляди пехотинци⁸; за изумление на всички народи, той така лесно я съборил, че на третия ден след дебаркирането в Сицилия той влязъл в Сиракуза. Този пример показва, че силна е само тази власт, която разчита на съчувствието на поданиците си. По това време Дионисий не бил на това място, той очаквал вражеския флот в Италия, считайки, че срещу него може да се потегли само с голяма сила. Но той сгрешил за това. С помощта на самите поданици на своя противник Дион съкрушил царската надменност и изцяло завладял тази част от Сицилия, която се подчинявала на Дионисий, а също столицата на Сиракуза, освен крепостта и свързания с града остров. И той постигнал това, че тиранина се съгласил да сключи мир при следните условия: Сицилия преминала към Дион, а Италия – към Дионисий, а Сиракуза – към Аполократ, единствения човек, който се ползвал с доверието на тиранина⁹.

6. Това неочаквано, това щастливо протичане на събитията в бъдеще внезапно се променило, защото отличаващата се с непостоянство съдба пожелала да низвергне този, когото току-що е въздигнала. Отначало тя му нанесла удар чрез сина му, споменат от мен по-горе. В случая, прибирайки обратно жени си, която била дадена на друг, Дион се опитвал и децата си да отдалечи от пагубното блаженство и да ги върне към добродетелта, и по това време гибелта на сина тежко поразила бащата. После започнала неговата разпра с Хераклид, тъй като той, не отстъпвайки първенството, направил своя партия. Сред видните граждани той се ползвал с не по-малко влияние от Дион и с тяхното одобрение командвал флота, а пък Дион разпореждал на сухопътната войска. В резултат от това последния не се сдържал и произнесъл стиха на Омир от втора песен, който имал такъв смисъл: не може държавата да има добро управление при многовластие. Тези думи предизвикали голямо негодуване: счели, че той е изявил желание да вземе всичко в свои ръце. Без да се опитва да смекчи това недоволство с отстъпчивост, Дион се опитал да го потуши с жестокост и когато Хераклид се върнал в Сиракуза, организирал неговото убийство¹⁰.

7. Това дело хвърлило всички в ужас, след убийството на Хераклид никой не се считал, че е в безопасност. А Дион, след като отстранил съперника, по-спокойно раздал на войниците имуществото на тези граждани, които били известни като негови противници. Скоро след това раздаване, в следствие на огромните ежедневни разходи, той започнал да усеща недостиг на средства, но вече нямало на какво да сложи ръка, освен на имуществата на приятелите. И се получило така, че, удържайки на своя страна войниците, той отблъсквал от себе си добрите граждани¹¹. Всички тези грижи го съкрушавали. Непривикнал на хули, той тежко преживявал осъждането от страна на тези хора, които по-рано го превъзнасяли с похвали до небесата. А враждебната му тълпа, с мълчаливото одобрение на войниците, говорела с все по-малко задръжки и разправяла за необходимостта да се избавят от тирана.

8. Наблюдавайки тези настроения, Дион не знаел, как да успокои народа, и се страхувал от изхода. Тогава някой си Каликрат¹², атински гражданин, който бил пристигнал заедно с него в Сицилия от Пелопонес, коварен и ловък интригант, човек без чест и съвест, отишъл при него и му и съобщил, че недоволството на народа и враждебността на войниците застрашават Дион с голяма беда и че той може да я избегне като възложи на някой от приятелите си да се престори на свой враг. Ако се намери подходящ човек, то той лесно ще научи всички планове и ще унищожи враговете си, тъй като те ще му разкрият свои изменнически замисли. Когато този съвет бил одобрен, Каликрат се заел с изпълнение на делото и възползвайки се от доверчивостта на Дион, потърсил съучастници за убийството на тиранина, договорил се с неговите противници и организирал заговор. Тъй като това начинание било известно на мнозина, слуховете за нето се разпространили и стигнали до Аристомаха, сестрата на Дион, и до жена му Арета. Разтревожени те отишли при него, страхувайки се от надвисналата над него опасност. А той ги уверил, че Каликрат не му подготвя никакъв заговор, но всичко, което се прави, се извършва по негова, на Дион, заповед. Въпреки това, жените отвели Каликрат в храма на Прозерпина и го заставили да се закълне, че тоя няма да причини на Дион никакво зло. Този обред не само не смутил злодея, но го подбудил да действа по-бързо, тъй като се опасявал, че планът му ще се разкрие преди да е изпълнил замисленото.

9. Той решил така и на следващия празник, когато Дион, се оттеглил от множеството, стоял си у дома и си почивал в горната стая, Каликрат предал на участниците в заговора най-укрепените участъци на града, обкръжил със стражи дома на Дион и поставил при вратите надеждни хора с поръчение да не се оттеглят. Освен това, той качил войници на трирема и я поверил на брат си Филострат, разпореждайки да маневрира с нея в пристанището под предлог, че е тренировка на гребците; така той разчитал да си осигури убежище в случай бягство, ако замислите му случайно претърпят неуспех. После той избрал измежду съучастниците си няколко юноши от Закинтос, отличаващи се голяма смелост и сила, и им поръчал да отидат при Дион невъоръжени, за да помислят, че са дошли при него за разговор. В дома му ги познавали и ги пуснали вътре. Те, щом преминали прага, заключили вратата, нахвърлили се на почиващия в леглото Дион и го завързали. Вдигнал се шум, който се чувал чак на улицата. И тук всеки може да разбере онова, за което ние говорихме по-рано – доколко хората ненавиждат едноличната власт и колко жалка е участта на тези, който предпочитат, да не ги обичат, а да се боят от тях. Защото стражата на Дион, при добро желание е можела да разбие вратата и да го спаси, тъй като невъоръжените заговорници го държали жив, искайки да им дадат оръжие от вън. Но тъй като никой не му дошъл на помощ, някой си Ликон, сиракузец, подал през прозореца меч, с който бил убит Дион¹³.

10. Когато след извършеното убийство дома се напълнил с любопитна тълпа, то имало жертви, които били убити вместо заговорниците от ръцете на неосведомените хора. Станало така, че още щом вестта за извършеното спрямо Дион насилие бързо се разнесла и притичали много граждани, недоволни от това злодеяние. Именно те и избили невинните граждани, които погрешно счели за престъпниците. Когато всички узнали за смъртта на Дион, по удивителен начин се изменило настроението на тълпата. Тези, които докато бил жив го наричали тиранин сега го величаели като освободител но отечеството, прогонил тиранина. И до такава степен съжалението изместило ненавистта, че, ако било възможно, те биха се съгласили да дадат своята кръв, за да го върнат от бреговете на Ахерон. И така, той бил погребан в центъра на града за обществена сметка и над гроба му изградили гробница. Смъртта го настигнала около 55 година от раждането му, на четвъртата след онази, в който пристигнал му от Пелопонес в Сицилия.

БЕЛЕЖКИ:

1. Дион се е родил около 408г. пр.н.е. Баща му Хипарин е бил знатен сиракузец, съратник на Дионисий Старши в държавните дела.

2. Платон поддържал приятелство с италийските питагорейци, особено с тарентинеца Архит – знаменит философ и държавен деец.

3. Първото посещение на Платон в Сицилия се отнася към 389г. За втори път Платон посетил Сицилия при управлението на Дионисий Млади.

4. Дионисий Старши умрял през февруари 367г.

5. Филист – знаменит историк и военачалник, сподвижник на двамата Дионисиевци. При Дионисий Старши бил комендант на крепостта на тиранина на остров Ортигия, а после бил прогонен защото се оженил за племенница на Дионисий без разрешение. Той се заселил в Анкона, където написал история на Сицилия от най-древни времена до смъртта Дионисий Старши. Цицерон сравнява това произведение със съчинението на Тукидид. При Дионисий Млади Филист командвал сиракузкия флот. Когато Дион, докато обсаждал тирана в крепостта, разгромил в Голямото пристанище неговия флот, Филист се самоубил или бил убит от заловилите го сиракузци.

6. Второто посещение на Платон в Сиракуза станало през 366г. Плутарх пише, че Дион се опитал да превъзпита тиранина с помощта на философията. Дионисий за кратко проявил интерес, но след това Дион бил прогонен, а Платон бил пуснат да си върви в родината. Около 361-360г. философа отново бил поканен в двора, но след това посещение отношенията им охладнели.

7. Дионисий Младши, бил син на Дорида от Локри, подозирал Дион, че иска да предаде властта на племениците си, които били синове на Дионисий Старши, но от другата му жена Аристомаха.

8. През 357г. Дион отплавал за Сицилия с 800 пелопонески наемници, които били натоварени на два търговски кораба.

9. Аполократ –син на Дионисий. Той предал крепостта на Дион около в 354-353г.

10. Хераклид – командващия сиракузския флот, привърженик на крайната демокрация.

11. След премахването на тиранията Дион станал стратег с неограничени пълномощия. Тъй въвел обременителни данъци, което предизвикало недоволство сред заможните сиракузци. Упреквали го също за това, че не разрушил крепостта на тираните на острова. Под „добрите граждани” Непот има предвид аристократите, аналога на оптиматите в Рим – партията, която се бори властта да е в ръцете само на заможните граждани, за разлика от популарите, които са за участие на всички граждани в управлението.

12. Според Плутарх начело на заговорниците стоя Калип, който приютил Дион по време на изгнанието му.

13. Дион бил убит през 353г.