ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

КОНОН

1. Атинянина Конон се захванал с обществена работа по време на Пелопонеската война и тогавашната му дейност била много ползотворна. Със званието стратег командвал сухопътни армии, с чин началник на флота извършил много славни дела из морето. За тези си подвизи той бил удостоен с особена почит, тъй като сам получил управлението на всички острови. На този пост той завзел спартанската колония Фера¹. Той бил стратег и в края на Пелопонеската война, когато Лизандър разбил атинската войска край р. Егос. Тогава Конон отсъствал, и това била една от причините за лошото командване. Той самият бил опитен и внимателен военачалник, и никой тогава не се съмнявал, че ако той е бил там на място, то атиняните нямаше да претърпят такова страшно поражение².

2. Когато работите взели лош обрат и Конон чул за обсадата на родния град, то той започнал да търси пристанище – не безопасно място за себе си, а такова убежище, откъдето можело да окаже помощ на съотечествениците си. Накрая той се отправил при Фарнабаз, сатрапа на Йония и Лидия, който бил наред с това също зет и родственик на царя³. Служейки усърдно и подлагайки се на много опасности, той получил голяма милост от сатрапа. Работата се състояла в това, че лакедемонците, след като победили атиняните, не запазили съюза, сключен с Артаксеркс, но изпратили в Азия Агесилай, за да води там война. Към това ги подбудил преди всичко, Тисаферн, който първоначално бил доверено лице на царя, а после му изменил и сключил съюз със спартанците. Против него бил назначен за пълководец Фарнабаз, но на практика войската я командвал Конон, по съвет на който се вършело всичко. Неведнъж причинявал затруднения на великия пълководец Агесилай и често провалял замислите му. За никого не било тайна, че ако не бил Конон, Агесилай щял да отнеме от царя Азия чак до Тавър. А когато съгражданите отзовали последния у дома тъй като беотийците и атиняните обявили война на спартанците, то и тогава Конон не оставил службата си при царските пълководци и на всички им оказал немалко услуги.

3. Тисаферн изменил на царя, но за това знаели всички, освен Артаксеркс. За много важни услуги този човек се ползвал пред царя с влияние даже след оставката си. Не е изненадващо, че му е било трудно да повярва в неговото предателство, тъй като помнел, как с негова помощ победил брата си Кир. С обвиненията против Тисаферн Фарнабаз изпратил при царя Конон. При пристигането си той, следвайки персийския обичай се явил първо при хилиарха⁴ Тифраст, второто лице в държавата и заявил, че иска да говори с царя – без това никого не пускали в двореца. А този му отговорил: "Иди още сега, но помисли кое предпочиташ – да изложиш своето дело устно или писмено. Защото ако застанеш пред царя, то ще ти се наложи да го почетеш като паднеш по очи пред него (персите наричат този поклон "земен"). Ако подобно приветствие ти тежи, то също тъй успешно можеш да постигнеш желания резултат, като предадеш своето прошение чрез мен". Тогава Конон казал: "За мен не е трудно да отдам на царя всякаква почест, но се боя, че позора ще легне върху моето отечество, ако аз, който произхождам от държава, която е свикнала да заповядва на други народи, следвам не неговите, а варварските обичаи". И така, той написал това, което искал да каже.

4. Запознавайки се с обвиненията, царят дотолкова се доверил на авторитета на Конон, че обявил Тисаферн за враг⁵, заповядал на Конон да води война с лакедемонците и му разрешил да си избере ковчежник по свое усмотрение. Той отказал, позовавайки си не това, че решението трябва да идва не от него, но от самия цар, който, очевидно, най-добре знае своите хора, като от своя страна предложил да се възложи тази работа на Фарнабаз. След това, обсипан с щедри дарове, той бил изпратен към морето с нареждане да поиска военни кораби от кипърците, финикийците и другите крайморски държави и да подготви флот, та в началото на пролетта да контролира с тези сили морето; за негов помощник, както той и поискал, назначили Фарнабаз⁶. Когато лакедемонците узнали за това, то се заели с приготовленията с голямо усърдие, разбирайки, че сега им предстои по-сериозна война, отколкото ако си имаха работа само с варвари. Те видели, че начело на царската войска с тях ще се бие храбър и предвидлив пълководец, който те не превъзхождат нито по ум, нито по сила. Преценявайки всичко това, те събрали голям флот и излезли в морето начело с Пизандър. Конон ги атакувал при Книд, станало голямо сражение и като обърнал противника в бягство, пленил много кораби, а още повече – потопил. Тази победа дала свобода както на Атина, така и на цяла Гърция, намираща се под властта на лакедемонците⁷. Конон пък с част от своя флота пристигнал в родината, разпоредил се за възстановяването на стените на Атина и Пирея, разрушени от Лизандър, и предал на съгражданите си 50 таланта, взети от Фарнабаз.

5. Както и всички ние, смъртните, в щастието си той проявил по-малко благоразумие, отколкото в нещастието. Считайки, че победата му над пелопонеския флот е избавила от беди отечеството, той закопнял да извърши по-велико дело, отколкото му било по силите. Впрочем, трябва да се каже, че неговото старание да увеличи могъществото не толкова на царя, колкото на своята родина, било благочестиво и достойно за одобрение. И така, спечелвайки след морското сражение край Книд голям авторитет и сред варварите, и сред всички гръцки държави, той се захванал с тайни дела, насочени към това да се върнат на Атина Йония и Еолия. Тези работи се водели недостатъчно скрито, и ето че наместника в Сарди Тирибаз извикал при себе си Конон уж, че ще го изпраща по важна работа при царя⁸. Когато той, подчинявайки се на повикването се явил, го хвърлили в тъмница и го държали там известно време. После, както съобщават някои писатели, го изпратили при царя, и там той умрял. Напротив, Динон, на сведенията на който за Персия аз вярвам повече от всичко, пише, че Конон избягал⁹, и не може само да каже дали това е станало със знанието на Тирибаз или без негово участие.

БЕЛЕЖКИ:

1. През 413г. пр.н.е. Конон командвал ескадра край Навпакт, а през 406г. пр.н.е. заместил отстранения от командването Алкивиад – вероятно това е управлението над островите, за което говори Непот. Неговата ескадра била разбита от Каликратид и загубвайки почти половината кораби, намерила спасение в пристанището на Митилена на Лесбос. Атиняните спешно съоръжили 110 триери, които се съединили с корабите на Конон и удържали победа при Аргинуските острови. Фера е спартанска колония на едноименния остров, който се намира близо до Крит.

2. Другите историци свидетелстват, че Конон е бил единствения атински стратег, измъкнал се от разгрома при Егос с 8 триери.

3. Първоначално Конон се отправил при Евагор, който управлявал в град Саламане на остров Кипър. В началото на спартано-персийската война Евагор го препоръчал на персите. Фарнабаз е бил управител на Фригия, а не на Йония и Лидия.

4. Хилиарх, означава хилядник, но се използва и в смисъл на високопоставен сановник в двора на персийския цар.

5. През 395г. пр.н.е., след доноса на Конон до царя, Тифраст бил изпратен в Сарди да въведе порядък. Той екзекутирал Тисаферн и откупил Лидия за 30 таланта.

6. Формално командващ бил Фарнабаз, а не Конон. Той получил 40 кораба от Евагор и още толкова от финикийците. След като в началото на кампанията на Конон се предал Родос, към ескадрата му се прибавили още 90 триери.

7. Битката при Книд станала през първата половина на август 394г. пр.н.е., тъй като известието за нея достигнало до Агесилай на 14 август, който тогава се намирал в Беотия.

8. Според сведенията на Ксенофонт, Конон оглавявал през 392г. пр.н.е. атинското посолство до Тирибаз – приемника на Тисаферн (Ксен. Гр. ист. IV, 8, 12-16).

9. Исократ съобщава, че Конон умрял в Евагор, на Кипър (Панел. 41).