ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
ЗА ЗНАМЕНИТИТЕ
ЧУЖДОЗЕМНИ ПОЛКОВОДЦИ
[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]
ТРАЗИБУЛ
1. Тразибул, син на Лик, атинянин. Ако отдавахме дължимото единствено на добродетелта, без да държим сметка за късмета, от това, което ми е известно, може би щях да предпочета този човек пред всички останали велики мъже. Едно е несъмнено: никого не ценя така, както него за честта, верността, великодушието и любовта към родината. Мнозина са искали, но малцина са съумели да избавят отечеството си от един узурпатор, а на него се е отдало да измъкне от неволята и да освободи родината, угнетена от трийсет тирани. Но станало тъй, не знам защо, че макар никой да не могъл да надмине споменатите му достойнства, много са станали по-знаменити от него. И преди всичко по време на Пелопонеската война нееднократно той се отличавал без Алкивиад, а този без него не извършил нищо забележително, но благодарение на някакъв природен дар, всички общи успехи той обърнал в своя полза1. Но военната слава пълководците изцяло разделят със своите войници и Фортуна, тъй като в разгара на боя работата се решава не от заповедта на началника, а от силата и храбростта на бойците; затова за войника има правило да разчита не толкова на предводителя, колкото на съдбата, и с право може да твърди, че изхода на делата зависи повече от него, отколкото от мъдростта на командира. Затова най-славното деяние на това време е еднолично достояние на Тразибул. Когато 30 тирани2, поставени от лакедемонците, управлявали в поробената Атина, прогонвайки от отечеството и екзекутирали много граждани, които съдбата бе пощадила по време на войната, когато те конфискували и делили помежду си тяхното имущество, тогава Тразибул се оказал първия и по начало единствения, който им обявил война.
2. И така, той избягал във Фила, най-силната крепост в Атика, имайки при себе не повече от 30 сподвижници3. Това бягство положило началото на спасението на Актеите4, тези хора станали опора на свободата на най-славната държава. Тираните се отнесли отначало с презрение към Тразибул и неговия единичен бунт, и това тяхно отношение се обърнало в зло за надменните и в благо за презрения: те се забавили да преследват бегълците, а тези пък, като получили време за подготовка, събрали сили. Ето защо всички трябва да имат на ум правилото: по време на война всяка дреболия е важна; и не напразно казват: майката за тоз сълзи не лее, който да пази себе си [умее]. Впрочем, отряда на Тразибул нараснал по-малко, отколкото той разчитал, защото тогава, в тези времена, порядъчните хора предпочитали да говорят за свободата, отколкото да се сражават за нея. После се прехвърлил в Пирея и укрепил Мунихия5. Два пъти тираните я щурмували, но, позорно разбити, неизменно бягали в града, губейки оръжието и обоза. Тразибул пък действал не само храбро, но и благоразумно, забранявайки да се избиват отстъпващите; той считал, че на гражданите на една държава подобава да се щадят едни други. Никой не бивал даже ранен, освен тези, които първи влизали в схватка. Неговите хора не събличали загиналите и нищо от плячката не взимали, освен оръжие, което не достигало, и хранителни припаси. При второто сражение паднал Критий, предводителя на тираните, който храбро се сражавал срещу Тразибул6.
3. След неговата гибел на помощ на обитателите на Атика дошъл царя на лакедемонците Павзаний7. С неговото посредничество Тразибул и тези, които владеели града, сключили мир при следните условия: никой да не се подлага на изгнание и конфискация на имуществото, освен 30 тирани и 10 стратези, избрани след тях и управлявали в дух на крайна жестокост; управлението на държавата отново преминава в ръцете на народа. А освен това Тразибул се слави и с това, че след сключването на мира, когато неговото влияние в държавата било извънредно голямо, той внесъл закон за това, че никой да не се привлича на съд и да не се подлага на наказание за предишни дела; атиняните нарекли този закон амнистия. Тразибул се погрижил не само да бъде приет, но постигнал и това, че той да се спазва. Така, когато някои от някогашните му другари по изгнание искали да извършат клане на тези граждани, с които се извършило официалното примирие, Тразибул се възпротивил на това и настоял да се изпълни даденото обещание.
4. За тези му заслуги народа му присъдил почетен венец, състоящ се от две маслинови клонки. Тази награда, изразяваща не сила, а народна любов, му донесла голяма чест, без да предизвика ни най-малка завист. Да, прав е бил Питак8, който се счита за един от седемте мъдреци, когато е казал на митиленците, предлагащи му като подарък много хиляди югери: "Моля ви, не ми подарявайте това, на което много хора ще завидят, от което още повече хора ще се изкушат. Из тези поля на мен ми са нужни само стотина югера, в които да се въплътят и умереността на моите желания, и вашето добро намерение". На практика, скромните награди се оказват дълговечни, а пищните не са трайни. Затова и Тразибул се задоволил с венеца, без да търси нещо по-голямо и без да счита, че другите са го ощетили в почестите. Изминало известно време, и, командвайки флота, той пристигнал с корабите в Киликия. Караула в неговия лагер не бил достатъчно бдителен и при нощен излаз на варварите от града той бил убит от тях в собствената си палатка9.
БЕЛЕЖКИ:
1. Съвместното командване на Алкивиад и Тразибул в
Пропонтида е в периода 411-408г.пр.н.е.
2. След капитулацията на Атина управлението на града
било поето от колегия състояща се от 30 олигарси. Формално те били избрани от
Народното събрание, което се провело в театъра на пристанището Мунихия с
участието на Лизандър и под заплахата на спартанската войска, която се намирала
в Декелея през юли 404г.пр.н.е. (според
Ксен. Гр. ист. II, 3, 2 – в началото на атическата година, т.е. скоро след
7 юли).
3. Фила – крепост на границата между Беотия и Атика. Атинските
демократи първоначално намерили убежище в Тива, откъдето се отправили да
освобождават родината си през зимата на 404-403г.пр.н.е. По данни на Ксенофонт,
Тразибул първоначално разполагал със 70 привърженици (Гр. ист. II, 4,
2), а според Павзаний те били 60 души (I, 38, 3).
4. Актеи – жители на Атика. Самото название на областта
произлиза от думата "акти" (άκτή) – "скалист
бряг" (Актика – Атика).
5. Долния град (т.е. крайморския за разлика от Атина),
или Пирея, се състоял от пристанище: същинската Пирея с няколко залива, Мунихия
и Зея. Двете последни пристанища служили за престой на военните кораби, а в
Пирея стояли както търговски кораби, така и бойни триери (в залива Кантара).
При Перикъл Горния (Атина) и Долния (Пирея) град били съединени от
"коридор", ограден от Дългите стени.
Тразибул завзел не
пристанището Мунихия, а едноименния хълм, издигащ се над долния град. Броят на
въстаниците към времето на завземането на Пирея бил нараснал (Ксен. Гр. ист.
II, 4, 10; Диод. XIV, 33, 1).
6. Критий е бил ученик на Сократ, талантлив оратор и поет.
Отначало е бил привърженик на демокрацията, но в края на Пелопонеската война преминал
на страната на олигарсите.
7. След смъртта на Критий 30 тирани избягали от Атина в Елевзин.
Лизандър се притекъл на помощ на свалените управници, но след намесата на
неговия съперник цар Павзаний през октомври 403г.пр. н.е. бил сключен мир.
8. Питак – управител на град Митилена на Лесбос (кр. VII
– нач. VI в. пр. н.е.).
9. През