ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

АЛКИВИАД

1. Алкивиад, син на Клиний, атинянин. Навярно, природата, създавайки този човек е изпробвала на какво е способна. Не е случайно, че всички писали за него са съгласни за това, че никой не може да се сравнява с него нито в пороците, нито в добродетелите. Той се родил в най-знаменитата държава и в най-знатния род¹, превъзхождал всички свои съвременици по красота, бил много разумен и способен във всяко работа (и по море, и на суша се проявил като велик пълководец); в словесното изкуство не отстъпвал на най-добрите оратори – речта и външността му правели такова впечатление, че никой не можел да се мери с него в спор; той бил също така богат и, когато обстоятелствата изисквали – трудолюбив и търпелив; той бил щедър, възхитителен в обноските и в целия си начин на живот, любезен, обаятелен и умеещ ловко да подхожда според случая; и пак той в свободното си време, когато работата не изисквала душевно напрежение се оказвал изнежен, безпътен, сластолюбив и разюздан, така че всички се удивявали, как в един човек живеят такива противоречия и такива различни природни качества.

2. Той бил възпитаван в дома на Перикъл, от който, както казват, бил осиновен², учил се при Сократ, а негов тъст бил Хипоник, най-богатия от всички хора, които говорели на гръцки език. Така че ако дори самият Алкивиад е бил поискал да измисли нещо за своя полза, то не би могъл да измисли или постигне повече блага, от тази, които са му били приготвили природата и съдбата. Когато той достигнал юношеска възраст, много се влюбвали в него по гръцкия обичай, и сред останалите – Сократ, за което споменава Платон в "Пир". Той въвежда там Алкивиад, който си спомня, как е провел нощта със Сократ и е станал от неговото ложе такъв, какъвто е трябвало да бъде сина, спал с баща си. Когато възмъжал, той и самия също обичал много момчета, изящно и шеговито се справял с многото неприятни страни на подобна любов. Ние бихме се спрели на тази тема по-подробно, ако не ни предстоеше да разкажем да много по-важни неща.

3. По време на Пелопонеската война под негово влияние и по негов съвет атиняните обявили война на Сиракуза³. Воденето й те възложили на самия Алкивиад, избирайки го за командващ и му назначили за другари два стратега – Никий и Ламах. По време на подготовката на похода, преди отплаването на флота се случило тъй, че веднъж през нощта в град Атина били съборени всички херми, освен една, която стояла при вратата Андокиди. Впоследствие я нарекли Меркурий Андокиди. Тъй като било ясно, че това дело не е станало без голям многолюден заговор, застрашаващ не само отделни лица, а цялата държава, обикновения народ изпаднал в смут, страхувайки се да не би в градът да се е обявил някой за вожд, който да му отнеме свободата⁴. Главното подозрение паднало върху Алкивиад, силата и влиянието на който им се сторили несъвместими с положението на обикновен гражданин. Мнозина той привързал към себе си с щедрост, още повече хора привлякъл на своя страна, оказвайки им помощ в съдебните дела; затова всеки път когато се появявал на обществено място, той привличал към себе си всички погледи и никой в цялата държава не можел да се сравнява с него. Обобщено, съгражданите гледали на него както с надежда, така и със страх, защото той можел да донесе и много вреда, и много полза. Освен това се носели позорящи го слухове за това, че той устройвал в своя дом мистерии, което по атинските представи се считало за светотатство. Атиняни считали, че подобни събирания са покушение не толкова срещу религията, колкото срещу самата държава⁵.

4. Именно в това престъпление враговете на Алкивиад го обвинили пред народа. Но наближавало времето за заминаване на поход. Отчитайки това обстоятелство и знаейки навиците на съгражданите си, той поискал да се разгледа делото докато е там, ако считат за необходимо да го изправят пред съда, за да не допусне тези, които го ненавиждат да го обвинят задочно. Враговете пък, разбирайки, че не могат още да му навредят, решили за момента да утихнат и да дочакат той да замине, за да атакуват отсъстващия. Така и направили. Когато се убедили, че той е достигнал до Сицилия, те задочно го обвинили в кощунство над светините. И ето че в това време, когато той бил изпълнен с щастлива надежда за успешно изпълнение на възложената работа, властите изпратили при него вестоносец с искане да се завърне у дома и да се яви в съда. Тъй като не се осмелявал да откаже, той се качил на триерата, изпратена за довеждането му.

Когато корабът достигнал италийския град Турий, Алкивиад, който прехвърлил на ум всички примери на необуздано, своеволно и жестоко отношение на народа към знатните лица, счел за по-добре да се укрие от надигащата се беда и изплъзвайки се тайно от стражите, избягал първо в Елида, а после – в Тива⁶. После, когато научил, че са го осъдили на смърт с конфискация на имуществото, и че според обичая народа е задължил жреците Евмолпиди да го предадат на проклятие, което за по-голямо назидание било изсечено на стълб и поставено на площада – тогава той се преместил в Лакедемон. От там той повел война – не против отечеството, а, както той сам не веднъж казвал, – против своите врагове, които едновременно били и врагове на Спарта⁷; тези хора, твърдял той, разбирали, че той може да направи големи услуги на държавата и го прогонили, водени от своята злоба, а не от обществената полза. И така, по съвет на Алкивиад, лакедемонците сключили съюз с персийския цар, а после укрепили в Атика Декелея и поставяйки в нея постоянен гарнизон, държали Атина в обсада. В резултат от неговите усилия Йония излязла от Атинския съюз. След това войната продължила при явното превъзходство на Спарта⁸.

5. Но услугите на Алкивиад предизвикали у спартанците не дружелюбие, а страх и недоверие. Когато те забелязали, какъв забележителен ум проявява този решителен човек във всички дела, то се изплашили, че може някога от любов към родината да предаде тях самите, помирявайки се със съотечествениците. Затова те започнали да търсят [сгоден] случай да го погубят. Не успели за дълго да укрият това си намерение от Алкивиад – той притежавал такава проницателност, че било невъзможно да бъде измамен, още повече, че той бил нащрек. И така, той се отправил при Тисаферн, наместника на цар Дарий, и завързал с него близко приятелство⁹. Когато пък видял, че силата на атиняните, които претърпели поражение в Сицилия се топи, а силата на лакедемонците, напротив, нараства, то първоначално влязъл във връзка чрез посланици със стратега Пизандър, който бил с войска на Самос, започвайки преговори за своето завръщане; този човек бил съмишленик на Алкивиад, тъй като недолюбвал самоуправството на народа и съчувствал на оптиматите. Когато пък Пизандър не оправдал надеждите, самата войска, благодарение на Тразибул, син на Лик, първо повикали Алкивиад назад, и той станал стратег на Самос. После, по предложение на Терамен, народа гласувал за възстановяване на неговите права и задочно го назначил за командващ с равни права с Тразибул и Терамен¹⁰. По време на тяхното командване всичко толкова се променило, че лакедемонците, вече тържествуващи за [очакваната] победа, се изплашили и заискали мир. Понасяйки поражения в пет сухопътни и в три морски сражения, те загубили 200 триери, пленени от противника и предадени в негово разпореждане. Заедно с другарите Алкивиад отвоювал Йония, Хелеспонта и много гръцки градове, разположени по крайбрежието на Тракия¹¹; не малко от тях те превзели със сила – например, Византий, но не малък брой склонили към съюз чрез благоразумното милостиво отношение към пленените. Накрая, натоварени с плячка, обогатили войската, удържайки велики победи, те се завърнали в Атина¹².

6. Когато целият град излязъл да ги посрещне в Пирея, всички имали тъй горещо желание да видят Алкивиад, че цялата тълпа се устремила към неговата триера, сякаш той е пристигнал сам, дотолкова народа е бил убеден, че и предишните нещастия и сегашните успехи са го споходили заради този човек. Гражданите, пратили в изгнание великия мъж, сега винили себе си и за загубата в Сицилия, и за победите на спартанците. И те, видимо имали за това основание. Защото след като Алкивиад застанал начело на войската, противника бил принуден да отстъпи и по суша, и по море. И макар Терамен и Тразибул, които командвали същите тези войски, пристигнали в Пирея заедно с него, когато той слязъл от кораба, всичкият народ тръгнал само след него, при което тълпата го дарявала с лаврови венци и ленти, която чест преди била отдавана само на олимпийските победители. Със сълзи на очи той приемал знаците на гореща любов от съгражданите си и си спомнял предишните обиди. Като влязъл в града, произнесъл в Народното събрание такава реч, че не се намерил нито един коравосърдечен човек, който да не би оплакал неговата участ и да не би изразил възмущение против тези, чийто интриги прогонили Алкивиад от отечеството – сякаш друг народ, а не този, който проливал сега сълзи го бил осъдил за светотатство. Имуществото му възстановили за сметка на хазната; разпоредили, на същите тези жреци Евмолпиди, които го подложили на отлъчване, да снемат своето проклятие, а стълбовете, на които то било изсечено, хвърлили в морето.

7. Тържеството на Алкивиад не траяло твърде дълго. Макар да му оказали всевъзможни официални почести и да поставили под неговото еднолично разпореждане цялата държава с нейните вътрешни и външни дела¹³, макар молбата му да му дадат двама помощници, Тразибул и Адимант, била уважена, но когато той, отвеждайки флота към бреговете на Азия, провел операцията при Ким не така успешно, както очаквали, отново изпаднал в немилост. Считали, че за него няма нищо невъзможно, и затова и най-малките неуспехи му вменявали във вина, приписвайки ги на небрежност или на зъл умисъл. Така и този път го обвинили в това, че той не пожелал да превземе Ким, тъй като бил подкупен от персийския цар¹⁴. И то защо аз съм твърдо уверен, че прекомерно високото мнение за неговия талант и доблест се обърнали за него в зло. От него се бояли не по-малко, отколкото го обичали, подозирайки, че възгордявайки се от успеха и силата, той ще пожелае да установи тирания. Заради тези подозрения той бил задочно отстранен от длъжност, и на негово място избрали друг¹⁵. Узнавайки за това, Алкивиад не пожелал да се завърне у дома, преселил се в Пактия и издигнал в този край три крепости – Орн, Бисант и Неонтих¹⁶. Събирайки неголяма армия, той пръв от гърците нахлул във вътрешността на Тракия, считайки, че е по-правилно да се обогатява за сметка на варварите, отколкото от съплеменниците. В резултат от това той увеличил както своето богатство, така и славата, и завързал голяма дружба с някои тракийски управници.

8. Но не могъл да се откаже от любовта към родината. И ето че когато атинския стратег Филокъл застанал със своя флот край река Егос, а недалеко се разположил лакедемонския военачалник Лизандър, който с всички сили се стараел да проточи войната, той като персийския цар щедро снабдявал лакедемонците с пари, а хазната на атиняните се изтощавала, и нищо не им оставало, освен оръжията и корабите, тогава Алкивиад отишъл при атинската войска и там произнесъл пред войниците такава реч: той се зарекъл, че ако те поискат, то той ще принуди Лизандър или да влезе в сражение, или да иска мир; лакедемонците не искат да се бият по море, защото силата им се състои в сухопътната армия, а не в корабите, той пък, Алкивиад, лесно можел да убеди тракийския владетел Севт да прогони Лизандър от брега, след което този ще трябва или да се сражава по море, или да приключи войната. Макар Филокъл да признавал, че Алкивиад предлага ефективни мерки, но се отказал за приеме предложението му, разбирайки, че ако Алкивиад се върне при войската, то той самия ще загуби тук всякакво значение, и че ако постигнат успех, то ще се счита, че той няма да има заслуга за това, а ако стане някаква неприятност, то за грешката ще е отговорен само той. Преди заминаването си Алкивиад му казал: "Ако ти си против това, та родината да удържи победа, то те моля за едно – пренеси морския лагер по-близо до противника; а не гледай това, как заради небрежността на вашите войници Лизандър не е намерил случай неочаквано да унищожи вашата войска". И предчувствието не го излъгало. Научавайки от разузнавачите, че атинските моряци са слезли на брега за плячка, оставяйки корабите почти празни, Лизандър не пропуснал възможността да нанесе удар и така той самият приключил цялата война¹⁷.

9. След поражението на атиняните Алкивиад решил, че да остане на старото място не е безопасно за него и се отдалечил навътре в Тракия, на север от Пропонтида¹⁸, надявайки се, че лесно може да укрие там своето имущество. Напразно! Забелязвайки, че той се появил с много пари, тракийците му устроили засада. Това, което той носел със себе си, те успели да отнемат, но не успели да заловят самия него. А той, разбирайки, че в Гърция при господството на лакедемонците за него няма убежище, се прехвърлил в Азия при Фарнабаз¹⁹ и така очаровал сатрапа със своите обноски, че му станал най-добрия приятел. Този му дал крепостта Гриний в Фригия, от която той получавал доход от 50 таланта. Но Алкивиад не бил доволен от своята участ и не можел да понесе това, че победените атиняни се покорявали на лакедемонците. Всичките му мисли били насочени към освобождение на отечеството. Но, разбирайки, че без помощта на персийския цар нищо няма да се получи, той решил да стане негов приятел и да го привлече на своя страна, като не се съмнявал, че лесно ще постигне тази цел, ако получи разрешение за аудиенция. Защото Алкивиад знаел, че царския брат Кир с поддръжката на спартанците тайно готви метеж, и предвиждал, че като разкрие това на царя, ще спечели благоволението му²⁰.

10. Докато той обмислял този план и убеждавал Фарнабаз да го изпрати при царя, в това същото време Критий и другите атински тирани изпратили при Лизандър в Азия верни хора с уведомление, че всички порядки, които той е установил в Атина, ще се окажат нетрайни, ако той не унищожи Алкивиад, така че ако държи на устойчивостта на стореното от него, той трябва да залови този човек. Обезпокоен от подобно предупреждение, лаконеца решил да предяви на Фарнабаз решително искане. И ето че той заплашил да развали всички съглашения, които били между спартанците и царя, ако сатрапа не му предаде Алкивиад жив или мъртъв. Този не издържал на натиска и предпочел да пренебрегне милосърдието, отколкото да допусне да намалее царското могъщество. И така, той изпратил Сузамитър и Багей²¹ да умъртвят Алкивиад, който бил тогава във Фригия и се готвел да се отправи при царя. Посланиците тайно възложили това убийство на жителите на това място, където той се намирал. Те не посмели да го нападнат с оръжие в ръце, но, затрупвайки през нощта със съчки къщичката, в която той спял, разпалили пожар, та с огън да унищожат този, когото не се надявали да надвият със сила. Алкивиад се събудил от трещенето на огъня, а тъй като по-рано били отмъкнали меча му, хванал кинжала, който бил в пояса на другаря му; така се случило, че редом с него бил един негов гостоприемец от Аркадия, който не го напускал при каквито и да е обстоятелства. Нареждайки го да го следва, Алкивиад грабнал всички дрехи, които му били под ръка, нахвърлял я на огъня и се промъкнал през неговата жар. Виждайки, че той е изскочил от пожара, варварите започнали да го обстрелват от далеч с копия и го убили, а главата му изпратили на Фарнабаз. Жената пък, която съжителствала с него, го облякла в своите женски дрехи и изгорила мъртвия в огъня от пожара на този дом, в който се гласели да го подпалят жив. Така на възраст около 40 години Алкивиад посрещнал своя край²².

11. Много лошо е написано за този човек, но затова пък всячески го превъзнасят тримата най-достойни историка – Тукидид, който бил негов съвременник, Теопомп, който се родил малко по-късно, и Тимей²³; последните двама, известни хулители, кой знае защо дружно хвалят само него. Те са разказали за него това, което аз разказах по-горе, и освен това и следното: той се родил в най-великолепния град Атина, бил първи сред гражданите по благородството и великолепието на своего обноски; когато пък, прогонен от там, отишъл в Тива, то дотолкова се приспособил към местните обичаи, че никой не можел да се сравнява с него по трудолюбие и телесни упражнения – защото беотийците се отличават по-скоро с телесна сила, отколкото с острота на ума; сред лакедемонците, които отдавна считали въздържанието за висша доблест, той водел изключително строг начин на живот, превъзхождайки всички спартанци в простотата на храната и на облеклото; пребивавайки при тракийците – хора, привързани към виното и любовните утехи – и тях надминал в подобни наслади; пребивавайки при персите, при които най-много от всичко се ценели ловните успехи и разкошния живот, така се пригодил към техните навици, че те самите могли да се начудят на неговата доблест и великолепие. Така се получило, че с каквито и хора той да е живял, навсякъде той се оказвал най-първия и най-любимия. Но достатъчно за Алкивиад – за минем към следващия герой.

БЕЛЕЖКИ:

1. По баща Алкивиад произхождал от аристократичния рода на Скамбонидите, а по майка от знаменития род на Алкмеонидите. Неговият прадядо по майчина линия бил законодателя-демократ Клистен, а дядо по бащина – Алкивиад Старши, сподвижник на Клистен.

Датата на раждане на Алкивиад не е неизвестна, но тъй като баща му Клиний паднал в битката при Коронея през 446г.пр.н.е., а самия Алкивиад загинал през 404г.пр.н.е. на около 40г. възраст, то ще да се е родил в средата на Vв.пр.н.е.

2. Непот греши. Дядото на Перикъл и прадядото на Алкивиад са били братя.

3. В 415г.пр.н.е. Похода в Сицилия завършил със загубата на цялата атинска войска (413 г.пр.н.е.).

4. Херми (Hermae, arum, m ) – четириъгълни стълбове, увенчани с главата на Хермес (лат. Меркурий), които в Атина били поставяни на улиците, по площадите и пред домовете.

Заради напрегнатата обстановка в Атина буйството на една пияна компания било възприето като заговор срещу държавата.

5. Сбирките на "златната" младеж действително имали понякога характер олигархически съюзи. Алкивиад бил обвинен в пародиране на Елевзинските мистерии; той бил проклет след осъждането си от жреците от произхождащия от Тракия рода на Евмолпидите, който се грижел за провеждането на тайнствата в чест на Деметра и Дионис.

6. Съобщението за пребиваването на Алкивиад в Тива се среща само у Непот.

7. Обвинение по адрес демократите.

8. Събитията са от 413-411 г.пр.н.е. За договорите, сключени през 412– 411 г. пр.н.е. вж. Тукидид VIII 18; 37; 58.

9. Дарий II (424-404г.пр.н.е.), баща на Артаксеркс Мнемон и Кир Младши. Тисаферн – сатрап Лидия и Кария.

10. 411г. пр.н.е.

11. 411-408г.пр.н.е.. Непот погрешно е включил Йония сред алкивиадовите завоевания; едва през 406г. пр.н.е. атинския пълководец повел своята ескадра за завоювани на Йония.

12. През юни 407г. пр.н.е.

13. През 406г. пр.н.е. Алкивиад бил избран за стратег с неограничени пълномощия, стратег-автократор.

14. И според Диодор, непосредствена причина за смяната на Алкивиад било неудачното нападение на Ким (XII, 73, 4). За по-достоверен се счита разказа на Ксенофонт (Гръцка ист. I, 5, 10-14) и Плутарх (Алкив. XXXV) за поражението на неговите кораби при Нотий.

15. Командването над островите в Егейско море получил Конон.

16. Пактия – град на Тракийския Херсонес. Владенията на Алкивиад били недалеч от Козята рекичка.

17. Битката при Егоспотами – август или септември 405г.пр.н.е. Вж. Плут. Лизандър IX-XII; Ксен. Гръцка. ист. II, 1, 21-28.

18. По данни на Плутарх, Алкивиад веднага се прехвърлил в Азия и бил ограбен от траките-витини (Алкив. XXXVII).

19. Фарнабаз – от 413 до 387г.пр.н.е. е бил сатрап на Хелеспонтска Фригия с център Даскилея (Даскилейската сатрапия).

20. Принц Кир Младши бил покровител на спартанците, приятел на Лизандър. От 407г. пр.н.е. бил главен наместник в Мала Азия, а през 401г.пр.н.е. организирал метеж против брат си Артаксеркс, опирайки се на гръцки наемници. Загинал в битката при Кунакс близо до Вавилон.

21. Багей е брат на Фарнабаз, а Сузамитър е негов чичо.

22. Алкивиад загинал при управлението на 30-те атински тирани, т.е. между юли 404 и март 403г.пр.н.е. Властта на атинските олигарси продължила около 8 месеца.

23. Тукидид (464 – след 411г.пр.н.е.) – великия атински историк, автора на "История на Пелопонеската война". Теопомп (род. през 377-376г.пр.н.е.) – автор на "Гръцка история", която е продължение на труда на Тукидид. Тимей (род. в ср. на IV в., умрял на възраст 96години) – сицилийски историк, който 50 години прекарал в Атина: главният му труд е "История на Сицилия", където Алкивиад се споменавал във връзка със с сицилийската експедиция през 415-413 г.пр.н.е.