ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
ЗА ЗНАМЕНИТИТЕ
ЧУЖДОЗЕМНИ ПОЛКОВОДЦИ
[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]
ЛИЗАНДЪР
1. Лакедемонеца Лизандър е оставил след себе си гръмка слава, придобита по-скоро с късмет, отколкото с доблест. Известно е, че през 26-та година от войната1 той принудил атиняните да се предадат, но по какъв начин постигнал това – никой не знае. Във всеки случай, той постигнал целта си, не като използвал достойнството на своята войска, а самоувереността на неприятелите, които, не послушали своите командири, напуснали корабите, разпръснали се из полето и така попаднали в ръцете на противника. След това атиняните и се предали на лакедемонците. Възгордявайки се от тази победа, Лизандър, който и преди бил винаги дързък и властолюбив, проявил такова своеволие, че с поведението си предизвикал в цяла Гърция гореща ненавист към лакедемонците. По-рано спартанците твърдели, че воюват за да съкрушат непоносимото атинско господство, но Лизандър, след като овладял вражеския флот при река Егос, мислел само за това, как за подчини под своя власт всички гръцки държави, прикривайки своите действия с интересите на Лакедемон. Навсякъде той прогонвал привържениците на Атина и назначавал във всеки град десет управителя2, натоварени с върховната власт и неограничени пълномощия. Като такива той поставял само предани свои гостоприемци3 или този, който обещавал да му се подчинява за всичко.
2. И така, когато във всички градове се утвърдило управлението на "десетте"3, всичко започнало да се извършва според желанието на Лизандър. За да не изморявам читателите с многото примери за неговата жестокост и вероломство е достатъчно за разкажа един случай. Завръщайки се като победител от Азия, тай се отбил на Тасос и, тъй като държавата на тасосците се отличавала с особена преданост към атиняните, закопнял от желание да я разгроми. Сякаш някогашните упорити врагове не стават понякога най-предани приятели! Но, предвиждайки, че ако замисъла му се разкрие, то тасосците ще се разбягат и ще се погрижат за своето спасение...4
3. И така, те унищожили учредената им система на управление от "десетте"5. Тогава уязвения и раздразнен Лизандър намислил да отстрани лакедемонските царе. Впрочем, той разбирал, че не може да извърши такова дело без помощта на боговете, тъй като лакедемонците имали обичай за всичките си дела да се допитват до тяхната воля. Преди всичко той се опитал да подкупи Делфийските жреци6, а когато това не му се отдало се обърнал към Додонския оракул7. Получавайки и тук отново отказ, той заявил, че е длъжен да изпълни свои обети пред Юпитер-Амон8, като си въобразявал, че ще му е по-лесно да подкупи африканците. Когато той се появил с тази надежда в Африка, жреците на Юпитер му дали решителен отказ: те не само отказали подкупа, но и изпратили в Лакедемон пратеници, които да обвинят Лизандър в опит да изкуши служителите на храма. По това обвинение той бил привлечен в съда, оправдан от съдиите, изпратен на помощ на Орхомен и бил убит от тиванците край Халиарт9. Справедливостта на присъдата била опровергана от речта, намерена в неговия дом след смъртта му. В нея той призовавал лакедемонците да отменят царската власт и да изберат военен вожд измежду всички граждани, при това, тя била съставена така, че подхождала на изречена от божество, с каквото Лизандър, който вярвайки в силата на парите, твърдо се надявал да се сдобие. Тази реч според слуховете написал за него Клеон от Халикарнас.
4. Не бива тук
да не се спомене и за стореното от царския сатрап Фарнабаз10. Командвайки флота, Лизандър нееднократно
проявявал жестокост и алчност. Подозирайки, че за това са донесли в Спарта, той
помолил Фарнабаз, да засвидетелства пред ефорите, колко благородно той е водил
войната и се отнасял със съюзниците; всичко това той поискал подробно да се изложи
в писмо, уверявайки, че на това нещо ще му придадат голямо значение. Сатрапа
великодушно обещал да изпълни молбата и написал дълго, многословно послание, в
което всячески превъзнесъл Лизандър. Когато той го прочел и одобрил, Фарнабаз, поставяйки
печата, подложил под него друго писмо, със същата големина, като първото, и тъй
приличащо на него, че било невъзможно да се различат. В него той подробно
изобличил алчността и вероломството на Лизандър. Връщайки се от войната у дома,
Лизандър доложил пред висшите магистрати за своята дейност така, както счел за
необходимо, и за потвърждение представил писмото, дадено му от Фарнабаз. След
като отделили Лизандър и се запознали с писмото, ефорите му дали след това за прочете
сам написаното. Така Лизандър безразсъдно донесъл сам за себе си.
Бележки:
1. Става дума за Пелопонеската война, в която спартанците победили атиняните.
2. Става дума за декарсите. В антична Елада било прието висшите държавни органи да не са еднолични, а колегии. Дори царете на Спарта били двама. В случая обаче Лизандър се погрижил в състава на „десетте” да бъдат включени верни нему хора.
3. „Гостоприемството” – в античния свят правата на хората намиращи се в чужда държава били силно ограничени и техния статут бил между този на свободните граждани и робите. Чрез института на „гостоприемството” граждани от различни държави си осигурявали взаимна помощ и закрила, в случай, че единият от тях попаднел в държавата на другия.
4. Има лакуна в частта, в която са описани жестокостите на Лизандър. Лизандър жестоко се разправил с демократичната партия на остров Тасос (Полиен I, 45, 4). Също така с коварство умъртвил демократите от Милет (Плутарх, Лизандър. VIII; XIX).
5. През есента на 403г.пр.н.е. спартанския цар Павзаний съдействал за падането на режима в Атина, а след това спартанските власти премахнали декархиите в някои градове.
6. Делфийския оракул бил най-авторитетния в антична Елада. Намирал се на остров Делос и се считало, че чрез него говори бог Аполон. Оракула Пития произнасяла предсказанията несвързано и затова жреците при прорицалището ги оформяли допълнително в стихотворна форма.
7. Додонския оракул – Това е второто по авторитет прорицалище в антична Елада посветено на върховния бог Зевс и се намирало в Епир. Предсказанията се извършвали по шума на свещения дъб, а по-късно в зависимост от звука от подарените от керкирците бронзов купел и статуя на момче с камшик от три верижки.
8. Гърците свързват своя върховен бог Зевс с египетския Амон Ра. Юпитер е римският аналог на Зевс.
9. През 396г. Лизандър служил под началството на Агезилай в Азия. След завръщането му Спарта започнала Коринтската война с беотийския град Тива. Големият беотийски град Орхомен взел страната на Спарта. На поход срещу Тива били изпратени две армии начело с Лизандър и цар Павзаний. Войските се придвижвали по различни пътища и край беотийския Халиарт Лизандър попаднал в засада. Павзаний бил обвинен, че нарочно закъснял и за да се спаси от съд избягал от Спарта.
10.
Случаят е от времето на пребиваването на Лизандър в Егея
(404-