ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Корнелий Непот

ЗА ЗНАМЕНИТИТЕ ЧУЖДОЗЕМНИ ПОЛКОВОДЦИ

 

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

КИМОН

 

1. Кимон, сина на Милтиад, атинянин, в ранната си младост преминал през тежко изпитание. Когато баща му, след като не бил в състояние да заплати на държавата наложената му глоба, умрял в тъмницата, Кимон вкарали в същия този затвор, и по атинските закони той можел да излезе от там само ако изплатял парите, които дължал баща му. Тъй бил женен за еднокръвната си сестра  Елпиника, взета не по любов, а заради обичая, тъй като на атиняните било разрешено да се женят за сестрите си от бащина страна. С нея мечтаел да встъпи в брак някой си Калий, човек по-скоро богат, отколкото знатен, който получавал големи доходи от рудниците. Той помолил Кимон, да му отстъпи жена си, като обещал, че ако той се съгласи, да заплати вместо него глобата. Кимон отхвърлил подобно условие, но Елпиника заявила, че не ще понесе потомък на Милтиад да умре в държавния затвор, когато та има възможност да попречи на това; затова тя щяла да се омъжи за Калий, ако той изпълни това, което бил обещал1.

2. Освободил се по такъв начин от затвора, Кимон бързо се издигнал сред първите граждани2. Той бил достатъчно красноречив, щедър и добре познавал както гражданските закони, така и военното дело, тъй като още в детството бил с баща си сред войската. Така че и гражданите се подчинявали на неговата власт, и в армията се ползвал с голям авторитет. Командвайки войската за първи път, той разбил при река Стримон голямата войска на траките, основал град Амфиполис и преселил в тази колония 10 000 атиняни3. Другия път при Микале той разбил и взел в плен 200 кораба от кипърско-финикийския флот и през същия този ден той имал не по-малък успех и на сушата: завладявайки неприятелските кораби, тутакси свалил своята войска на брега и с първия натиск разгромил голямата войска на варварите4. Взимайки след тази победа богата плячка, той се отправил по  обратния път, а тъй като някои острови, недоволни от жестоката власт на атиняните, отпаднали по това време от съюза, то Кимон подкрепил верните и привел към подчинение съпротивляващите се. Особено  упорство проявил Скирос, населен с долопи. Кимон го опустошил, изселил от града и с острова местните обитатели и разделил земите между атинските граждани. При неговата поява се смирил и кичещия се с богатства Тасос5. Плячката, донесена от този поход, отишла за украсата на южната страна на Акропола.

3. Издигайки се след тези подвизи повече от всички съграждани, той си навлякъл също и ревност, както и баща му, и други знатни атиняни. "Съда на чирепите", който гърците наричат остракизъм, го осъдил на десетгодишно  изгнание6. От тази присъда атиняните пострадали повече, отколкото самия Кимон. По това време, докато той мъжествено се подчинявал на разправата на неблагодарните си съотечественици, лакедемонците обявили на атиняните война, и те веднага съжалили за изпитаната доблест на Кимон. Така след пет години изгнание той бил отново извикан в родината7. Тъй като бил свързан със спартанците чрез гостоприемството и желаейки да се прекрати войната, той по своя воля  се отправил в Лакедемон и сключил мир между двете най- могъщи държави. Скоро след това Кимон бил изпратен срещу Кипър като командващ  двуместните кораби. Там, след като покорил голяма част от острова, внезапно заболял и починал в град Китий8.

4. Дълго атиняните чувствали, че им липсва Кимон не само по време на война, но и по време на мир. Щедростта на този човек била такава, че имайки на много места имения и градини, той никога не поставял в тях стража за охрана на реколтата, та всеки желаещ да може да бере от там всичко, което желае. Слугите  винаги носели след него пари и ако някой го помолел за милостиня, той давал веднага, не желаейки отсрочването да се приеме за отказ. Ако случайно срещнел някой зле облечен нещастник, той му давал своя плащ. И на обед при него всеки ден като готвели правели сметка, че той ще повика при себе си от площада всички, които са останали без покана; на този обичай той не изменил нито веднъж. Всеки можел да разчита на неговото поръчителство, съдействие, средства. На много той помогнал при нужда, много бедняци, които не били оставили пари за погребение, той погребал за своя сметка. Удивително ли е, че при такова поведение и живота му бил лек, и смъртта му тежка за съгражданите.

 

БЕЛЕЖКИ:

1. Има различия между античните автори този въпрос. Плутарх свързва брака на Елпиника с глобата, а не с престоя на Кимон в затвора. Според Диодор, самия Кимон се оженил за богата невеста.

2. Кимон се родил около 510г. пр. н.е., през 480г. се сражавал като обикновен войник при Саламин, през 478г. като стратега командвал атинската ескадра, която участвала в общогръцкия флот; по това време той заедно с Аристид примамил съюзници на Спарта към Атина (вж. Плут. Ким. VI).

3. Походът в Тракия станал през 475г. след като проливите били освободени от персите. Кимон превзел тогава крайморския град Ейон, който бил отчаяно  отбраняван от персите. Тогава или 10 години по-късно, на около 5 км. от устието на Стримон, той основал колония на пътя, водещ към Пангейските златни рудници – "Град на деветте пътя", по-късно наречен Амфиполис. Кимоновите преселници били скоро прогонени от траките, и едва през 437г. атиняните окончателно се установили на това място.

4. Тази битка често се нарича сражението при река Евримедонт (в областта Памфилия в Мала Азия), в устието на която стоял огромния персийски флот. Плутарх, позовавайки се на историци от IV в., сочи като численост на персийските кораби 600 и 350 (Ким. XII). При сключването на Калиевия мир през 449г. границата на морските зони на влияния била определена за е при Хелидонските острови край бреговете на Памфилия.

5. Скирос и Тасос са острови край бреговете на Тракия. Скирос не участвал в Атинския морски съюз; населяващото го племе на долопите се занимавало с пиратство. Тукидид отнася завоюването на Скирос към 70-те години на Vв. Отпадналия от атиняните златоносен Тасос бил усмирен скоро след сражението при Евримедонт.

6. Кимон бил изпратен в изгнание чрез остракизиране през 461г., веднага след ефиалтовата реформа на Ареопага. В този период на надмощие на демократическата партия Кимон пострадал като признат привърженик на "отечествения строй", защитник Ареопага и поклонник на олигархическата Спарта.

7. Кимон се завърнал от изгнание в началото на т. нар. Първа Пелопонеска война (457-445г.).

8. Около 450г. било сключено примирие между Атина и Спарта (Тукид. I, 122). Атиняните организирали тогава голяма експедиция срещу Кипър и в Египет. Кимон умрял в Кипър през първата година от похода – 449г. пр. н.е.