ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Павзаний (Παυσανίας) произхождал от единия от двата царски рода управляващи Спарта – Агиадите. Павзаний бил внук на спартанския цар Анаксандрид (560-520г. пр.н.е.) и племенник на загиналия при Термопилите цар Леонид (488-480). Баща му Клеомброт починал наскоро след това сражение. Тогава Павзаний станал регент на малолетния цар Плейстарх. Под командването на Павзаний през 479г. пр.н.е. гърците разбили при Платея персийските войски командвани от Мардоний. Умрял през 470г.пр.н.е.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

ПАВЗАНИЙ

1. Спартанеца Павзаний бил велик човек, но при различните житейски обстоятелства се проявявал различно, както като притежател на забележителни добродетели, така и на тежки пороци. Най-славното му дело била битката при Платея. Тогава под негово началство неголямата гръцка войска обърнала в бягство царския сатрап Мардоний, мидиец по род, царски зет, един от първите сред персите по храброст и ум, който бил начело на 200 000 пехотинци, отлично подбрани, и 20 000 конници, при което в сражението паднал и самия пълководец. Възгордявайки се от тази победа, Павзаний започнал силно да мъти водата и да прави велики замисли. Но отначало му дали отпор, и се случило така, че когато той се отправил в Делфи със златен триножник от плячката със стихотворен надпис, който гласил, че под негово предводителство варварите били унищожени при Платея и че в чест на тази победа той поднася дар на Аполон, спартанците изтрили тези стихове и написали само названието на държавите, участвали в разгрома на персите¹.

2. След това сражение Павзаний бил изпратен начело на общогръцкия флот към Кипър и към Хелеспонта да прогони от тези краища варварските гарнизони. Справяйки се успешно и с тази задача, той започнал да се държи още по- високомерно и започнал да преследва още по дръзки цели. Така, завладявайки Византия, той заловил в плен много знатни перси, сред които имало и царски родственици, и тайно изпратил тези последните при Ксеркс, преструвайки се, все едно те са избягали от затвора; заедно с тях той освободил еритрееца Гонгил, като му поръчал да предаде на царя писмо, в което, както съобщава Тукидид, било написано следното: "Павзаний, спартански предводител, любезно ти изпраща заловените във Византия пленници, след като научи, че те са твои родственици, и той самия желае да се сроди с теб. Затова, ако нямаш нищо напротив, дай му за жена твоята дъщеря². Ако ти сториш това, той обещава отново, с твоя помощ, да подчини под твоя власт и Спарта, и цялата останала Гърция. Ако ти искаш, за да се осъществи каквото и да е от това, което той предлага, изпрати при него верен човек, с който той би могъл да се договори". Царя, който много се зарадвал заради спасяването на толкова много твърде близки нему хора, веднага изпратил при Павзаний Артабаза³ с писмо, в което го обсипвал с хвалби и го молел да използва всички средства за изпълнението на обещаното, уверявайки, че в случай на успех няма да му откаже нищо. Уверявайки се в благоволението на царя, Павзаний започнал да действат по-решително и с това възбудил у лакедемонците подозрение. След това го отзовали у дома, съдили го, освободили го от обвиненията, които го заплашвали със смърт, но го глобили. По тази причина не го изпратили обратно при флота⁴.

3. Но скоро той по собствена воля се върнал към армията и там явно разкрил своите замисли – не толкова коварни, колкото безумни, защото тогава той отхвърлил отечествените обичаи и даже променил самия си начин на живот и облеклото. Той използвал царска утвар и носил мидийско облекло, влачел след себе си телохранители от мидийци и египтяни, устройвал разкошни пирове по персийски обичай, които предизвиквали негодувание сред присъстващите, не допускал до себе си посетители, гордо отговарял, жестоко командвал. Той не искал да се връща в Спарта, но се оттеглил в Колона, която е разположена в областта Троада, и там лелеел планове, пагубни както за родината, така и за него самия. Научавайки за това, спартанците изпратили при него посланици с жезъл, на който по техния обичай било написано, че ако той не се върне у дома, те ще го осъдят на смърт. Тази вест смутила Павзаний, но, надявайки се, че и този път ще му се удаде да избегне опасността с помощта на пари и влияние, той се завърнал в родината. Още щом де появил у дома, ефорите го хвърлили в тъмница, защото по спартанските закони ефорите можели да постъпват така с царете⁵. От затвора той все пак излязъл, но от подозрението ни най-малко не се освободил. Първо, останало съмнението, че той е сключил съюз с персийския цар. Второ, имало някаква категория хора, наричани илоти; много от тях обработват полетата на лакедемонците и носят робска служба. Подозирали, че и тях той също подбуждал към бунт, прелъстявайки ги с надеждата за свобода. Но тъй като нямало никакви очевидни доказателства за тези престъпления, то нямало за какво да го обвинят; счели че било неприлично да съдят такъв високопоставен и славен мъжа въз основа на подозрения, предпочитайки да почакат, докато всичко не се разкрие от само себе си.

4. Веднъж някой си юноша Аргилий⁶, когото Павзаний преди това страстно обичал, приемайки от него писмо за Артабаз, се усъмнил, дали няма в посланието нещо за него самия, тъй като никой от предишните вестоносци, изпратени по тази работа пак в тази страна не се бил върнал назад. Разхлабвайки шнура и снемайки печата, той се убедил, че, ако отнесе писмото до местоназначението, неизбежно ще загине. Там имало и сведения, касаещи това, за което се били уговорили помежду се Павзаний и персийския цар. Аргилий предал това писмо на ефорите. Не може да не отбележим тук спартанската добросъвестност, защото дори това свидетелство не подбудило ефорите да арестуват Павзаний: те счели, че трябва да приложат сила само след като той сам се издаде. И така, те указали на доносника, какво трябва да стори. На нос Тенар има храм на Нептун, неприкосновеността на който уважават всички гърци. Доносника избягал там и седнал на олтара. Редом с олтара съоръжили подземна стаичка, от която се чувало всичко, за което се говорело с Аргилий. Там се спуснали няколко ефори. Едва узнал, че Аргилий е избягал в убежището, [изпадналия ] в смущение Павзаний отишъл там и, откривайки, че юношата седи на олтара, осланяйки се на защитата на бога, го попитал за причината за такава внезапна постъпка. Този му разказал, какво е прочел в писмото. Изплашвайки се още повече, Павзаний се помолил, та беглеца да си мълчи и да не издава този, който му е сторил толкова добро, обещавайки на юношата щедра награда, ако той му прости и му помогне да се измъкне от тази работа.

5. След като се убедили за всичко, ефорите решили, че ще е по-удобно да го арестуват в града. Те се отправили натам едновременно с Павзаний, който се завръщал в Лакедемон с надеждата, че Аргилий му е простил. По пътя те били вече готови да го заловят, но той разбрал, че е попаднал в капан по изражението на лицето на един ефор, който искал да му помогне. И така, изпреварвайки преследвачите с няколко крачки, се промъкнал в храма на Минерва, наричана Меднодомна. Ефорите веднага затрупали вратите на храма, преграждайки му изхода, и разрушили покрива, та той по-скоро да умре под открито небе. Казват, че по това време още била жива майката на Павзаний и че тази престаряла жена, научавайки за неговото престъпление, била една от първите, които донесла камък до прага на храма, за да залости сина си. В края на краищата, той бил изнесен от светилището полумъртъв и тогава предал дух. Така позорната смърт на Павзаний помрачила неговата велика воинска слава. Някои предлагали тялото му да бъде погребано там, където погребвали екзекутираните, но болшинството не се съгласили, и го погребали в страни от мястото, където умрял. По-късно, по решение на Делфийския бог той бил изваден от земята и погребан там, където умрял.

БЕЛЕЖКИ:

1. Според представите на античните гърци славата от победата принадлежала на цялата войска, а не на пълководеца. Например, когато победителя при Маратон Милтиад се домогвал до маслиновия венец, някой си Софан казал в народното събрание: "Милтиаде, когато ти сам победиш варварите, тогава и искай почести само за себе си" (Плут. Ким. VIII). Първи започнал да изписва своето име на посветителните дарове атинския стратег Ификрат.

2. Според Херодот, Павзаний се сгодил с дъщерята на Мегабат, братовчеда на Дарий (V, 32), който бил през 478г. наместник във Фригия при Хелеспонта.

3. Ксеркс изпратил Артабаз като наместнико във Фригия на смяна на Мегабат. Артабаз станал свързващото звено между Павзаний и персийския цар (Тукидид I, 129).

4. Първия път Павзаний бил отзован след година командване (пролетта на 477г., като го заменили с Дориэем). По жалби на съюзниците тогава му предявили обвинение за насилие над частни лица. След съда Павзаний със свои средства съоръжил триера и се отправил за Хелеспонта за да се сражава за гърците. Прогонен от атиняните от Византион, той се установил в Колона.

5. За ареста на царя били необходими гласовете на трима от петимата ефори.

6. Според Тукидид – юноша от град Аргила, който е във Тракия (I, 132). Подробно за низвержението на Павзаний вж. Тукидид I, 128-134.