ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Корнелий Непот

ЗА ЗНАМЕНИТИТЕ ЧУЖДОЗЕМНИ ПОЛКОВОДЦИ

 

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

АРИСТИД

 

1. Аристид, сина на Лизимах, атинянин, бил почти връстник на Темистокъл, и те си съперничели заради първенството, повдигайки един срещу друг обвинения1.  Съперничеството им показало, доколко красноречието е по-силно от добродетелите. Макар Аристид да се отличавал с такава честност, че доколкото зная, се оказал единствения, който останал в хорската памет с прозвището Справедливия, Темистокъл подронил авторитета му, и посредством "чирепите" той бил осъден на десетгодишно изгнание2. Разказват, че когато Аристид разбрал, колко невъзможно е да разубеди възбудената тълпа, и си отправил да излезе от събранието, пред очите му попаднал някой човек, който пишел на чирепа неговото име за изгнание; Аристид попитал, защо той прави това и какво е направил Аристид, та е заслужил за такова наказание. А този отговорил: „Аристид, наистина, не го познавам, но не ми харесва, че той тъй усърдно се е трудил, та да се  величае над другите с прозвището Справедливия.” Края на изгнанието, определено по закон на 10 години, Аристид не дочакал – около 6-та година от неговото изгнание Ксеркс нахлул в Гърция, и народа гласувал Аристид да се върне в родината.

2. В морското сражение при Саламин той участвал още тогава, когато отменили произнесената му присъда. Пак той бил атински стратег в битката при Платея, в която гърците разбили Мардоний и унищожили варварската войска3. На военното поприще, освен това паметно командване, с нищо забележително не се отличил, но много постигнал в тези дела, където се проявила неговата справедливост, безпристрастие и честност. Главния пък успех, постигнат с неговата справедливост, се състои в следното: когато той се намирал при общогръцкия флот заедно с Павзаний, под чието предводителство бил разбит Мардоний, то благодарение на неговата порядъчност върховното командване на флота преминало от спартанците към атиняните. До това време лакедемонците командвали и по море, и на суша, а после разпуснатостта на Павзаний и добросъвестността на Аристид довели до това, че почти всички гръцки държави влезли в съюз с атиняните и ги избрали за свои предводители против варварите4.

3. В случай, че враговете се решали да започнат нова война, за по-успешното им отблъскване направили така: назначили Аристид и му поръчали да реши, колко средства трябва да внася всяка държава за строителство на кораби и за издръжка на войската. Ежегодно, по неговото решение, 460 таланта постъпвали в Делос. Тези пари се считали за обща хазна; по-късно всичките били пренесени в Атина5. Великата честност на Аристид повече от всичко се разкрива от това, че, макар да се занимавал се с такава дейност, умрял голяма бедност, като оставил само средства за погребението си. По тази причина неговите дъщери се възпитавали за обществена сметка и били омъжени със зестра, заделена от държавната хазна. Той умрял около 5-та година след изгнанието на Темистокъл от Атина6.

 

Бележки:

1. Темистокъл е роден около 524 г. пр. н.е. Аристид, който през 508г. взел  страната на законодателя Клистен, е възможно да е бил с няколко години по-голям от своя съперник.

2. "Съда черепите" или още остракизма – имало възможност чрез гласуване в Народното събрание да бъдат изпратени в изгнание твърде влиятелни атиняни, за които се считало, че застрашават демократичното управление на Атина. Гласуването ставало като върху чиреп (парче от керамичен съд) се изписвало името на този, който трябвало да бъде изпратен в изгнание. Законът за остракизма действал от 488 до 418г. пр.н.е. С остракизма обаче започнало обаче да се злоупотребява, като водача на по-силната партия чрез този способ прогонвал опозиционния лидер и тъй управлявал необезпокоявано.

Аристид бил изпратен в изгнание през 483г.пр.н.е., т.е. 3 години (Плут. Арист. VIII), а не 6 години преди похода на Ксеркс.

3. 18 септември 480г. пр.н.е. – битката при Саламин (вж. също животописа на Темистокъл), 9 септември 479г.пр.н.е. – битката при Платея (вж. също животописа на Павзаний). Подробно описание на двете сражения вж. у Плутарх (животописа на Темистокъл и Аристид) и Херодот (VIII 79-95; IX 19-65), а за битката при Саламин също в „Перси” на участвали в нея Есхил.

4. Договора за създаването на Атинския морски съюз се отнася към 477г. пр.н.е.

5. Данък, установен от Аристид – знаменития форос, който бил използван за нуждите на атинската държава. В трудни години сумата, установена от Аристид се понижавала до 410 таланта, но по време на Пелопонеската война, при управлението на крайните демократи, се увеличила до 1300 таланта.
    Съюзната хазна била пренесена от Делос в Атина през 454 г. след гибелта в Египет на атинската армия и флот, изпратени за поддръжка на антиперсийкото освободително въстание.

6. Остракизирането на Темистокъл станало през 471 г.пр.н.е. Аристид умрял през 467-466 г. пр.н.е. В началото на 467г. той още присъствал на представленията на есхиловите трагедии (Плут. Арист. III).