ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

ТЕМИСТОКЪЛ

1. Темистокъл, син на Неокъл, атинянин. Присъщите на ранната възраст пороци той изкупил с тъй велики добродетели, че никой не се почита повече от него, и само малцина се считат за равни нему. Но да започнем разказа от началото. Баща му Неокъл произхождал от благороден род. Той се оженил за гражданка на Акарнания (Халикарнас), от която и родила Темистокл¹. За огорчение на родителите си сина водел разпуснат начин на живот и разпилявал семейното имущество, заради което баща му го лишил от наследство². Този позор не сломил, но вразумил юношата. Разбирайки, колко много старания трябва да положи, за да измие безчестието, той се натоварил с обществена дейност. Усърдно се трудил за другарите и за слава. Постоянно участвал в частни дела, често посещавал народното събрание. Без него не минавало нито едно по-важно дело: бързо стигал до решение, като го излагал кратко и ясно. Но той бил изобретателен не само в делата, но и в мисленето, защото както съвсем точно отбелязва Тукидид, той съдил с лекота както за текущите събития, но и не по-малко проницателно предвиждал бъдещите. Благодарение на тези си достойнства той бързо придобил известност.

2. Първият път когато той се изявил на държавното поприще било по време на войната с Керкира, за което народа го избрал за стратег. Тогава Темистокъл вдъхнал у гражданите войнствен дух не само за предстоящите сражения, но и за цялото време след това. Станало така, че той убедил народа да построи 100 кораба с тези пари, които постъпвали от рудниците и ежегодно напразно се разпилявали от длъжностните лица³. Съоръжавайки флота за кратко време, той първо съкрушил керкирците, а после устроил лов на пирати и очистил от тях морето. По такъв начин, той и обогатил атиняните, и ги превърнал в най-опитните морски бойци. Каква полза донесло това за цяла Гърция, станало ясно при Персийската война.

Дошло време, когато Ксеркс тръгнал на война срещу цяла Европа по суша и по море с толкова грамадна войска, каквато никой не е имал нито преди, нито след него. Флота му се състоял от 1200 бойни кораба, съпровождани от 29 000 транспортни съда; сухопътната пък войска наброявала 700 000 пехотинци и 400 000 конници⁴. Когато в Гърция дошла вестта за неговото приближаване и за това, че, спомняйки си за Маратонската битка, иде преди всичко срещу атиняните, последните се обърнали към Делфи за съвет, какво трябва да предприемат. На въпроса Пития отговорила, че те ще могат да се защитят с помощта на дървени стени. Никой не можал да разбере, какво означава този отговор, и тогава Темистокъл започнал да доказа, че Аполон ги съветва да се качат със цялото свое имущество на корабите, които богът и нарича „дървени стени”. Атиняните одобрили това мнение, прибавили към вече наличните триери още толкова кораба, изпратили всичко, което можело да се превози, отчасти на Саламин, отчасти в Трезена и, оставяйки Акропола и неговите светини под опеката на жреците и малцина старци, напуснали опустелия град⁵.

3. На повечето държави не се харесал съвета на Темистокъл, те предпочитали да се сражават по суша. И ето, че отбран отряд начело с Леонид, царя на лакедемонците, бил изпратен да заеме Термопилите и да прегради по-нататъшния път на варварите. Но тези воини не могли да противостоят на вражеската сила, и всички загинали на място⁶. А общогръцкия флот от 300 кораба, сред които били 200 атински съда, първо се сразили с царските моряци при Артемизион, между Евбея и материка: Темистокъл търсел тесен пролив за да избегне обкръжаване от страни от превъзхождащите го сили на врага. Макар сражаващите да се разделели, гърците не се осмелили да се задържат на място, опасявайки се, да не би част от вражите кораби да обходи Евбея и да ги притисне от две страни⁷. И така, те заминали от Артемизион и разположили своя флот край Саламин, срещу Атина.

4. А Ксеркс, завземайки Термопилите, се насочил направо към Атина и, намирайки я беззащитна, избил намерените на Акропола жреци и изгорил града. Този пожар изплашил гръцкия флот: като нямали мъжество да останат на място, мнозина настоявали да се върнат по домовете и да се отбраняват зад градските стени. Единствен Темистокъл възразявал срещу това, твърдейки и доказвайки, че гърците могат да се съпротивляват на персите само заедно, ако пък се разделят – ще пропаднат. В това пак той убеждавал и спартанския цар Еврибиад, който бил главнокомандващ⁸. Не постигайки от него желаното съчувствие, Темистокъл изпратил през нощта при персийския цар най-верния от своите роби с донесение, че враговете се готвят да бягат; а ако гърците се разотидат, то войната ще се проточи и затрудни, тъй като царя ще е принуден да преследва всеки поединично, а ако той ги нападне незабавно, то ще приключи с всички веднага. С помощта на този донос той довел работата до това, че на всички против волята им се наложило да се сражават. Изслушвайки тези доводи, варваринът не заподозрял измама и на следващия ден дал сражение на най-неудобното за него и на най- изгодното за противника място – в този тесен пролив, където той не можел да разгърне цялото множество от свои кораби. И така той бил победен не само от оръжието на гърците, колкото от козните на Темистокъл.

5. Макар царя и да претърпял поражение, на него му оставали още достатъчно сили, за да смаже противника. Но Темистокъл опасявайки се, че царя ще продължи войната, му изпратил известие, че гърците имат намерение да разрушат построения от него на Хелеспонта мост, за да му отреже обратния път за Азия. Царят повярвал и за по-малко от 30 дни, се върнал в Азия по същия този път, който по-рано изминал за половин година, считайки при това, че Темистокъл не го е победил, а го е спасил. Така, острия ум на един човек освободил Гърция, и Европа победила Азия. Била удържана още една победа, достойна за маратонския трофей: защото при Саламин станало същото – малочислени кораби разгромили най-големия в паметта на човечеството флот⁹.

6. Велики дела извършил Темистокъл през тази война и не по-малко велики в мирно време. Така, ако по-рано атиняните да ползвали неголямото и неудобно Фалерско пристанище, то по негов съвет бил построено и обградено със стена тройното Пирейско пристанище, по значение сравнимо със самия град, а по полезност – превъзхождащо го¹⁰. И същият този Темистокъл с риск за живота си възстановил стените на Атина. Работата била така: възползвайки се от варварските нахлувания като удобен предлог, лакедемонците заявили, че градовете, разположени извън Пелопонес, не трябва да имат стени, за да няма укрепени места, които може да бъдат завладени от враговете. Така те се опитвали да попречат на атиняните, които започнали да възстановяват своя град, преследвайки в бъдеще не тази цел, която представяли. В действителност след двете победи, маратонската и саламинската, атиняните толкова се прославили сред всички народи, че спартанците предвидели задаващата се борба с тях за първенството и затова се стремили всячески да ги отслабят. Чувайки за издигането на стените, те изпратили в Атина пратеници да обявят забрана на строителството. В тяхно присъствие атиняните прекратили работата и обещали да изпратят в Спарта свои представители за обсъждане на въпроса. С това посолство се заел Темистокъл, като отначало той заминал сам, поръчвайки останалите пратеници да потеглят едва тогава, когато стените се окажат достатъчно високи на вид. Той поръчал още да работели всички – и робите, и свободните, и че материала който се окаже подходящ за строежа, да взимат отвсякъде, без да щадят нито свещените, нито частните, нито обществените имоти. По тази причина в стените на Атина били сложени камъни от светилища и надгробни плочи.

7. През това време Темистокъл след пристигането си в Лакедемон се въздържал да посещава властите и се постарал колкото може по-дълго да проточи времето, позовавайки се на това, че той очаква другарите си. И когато спартанците започнали да роптаят, че строежа си върви и че Темистокъл се старае да ги измами - тогава изведнъж пристигнали останалите пратеници. Узнавайки от тях, че укрепленията са почти завършени, Темистокъл се явил при лакедемонските ефори, притежаващи върховната власт, и започнал да ги уверява, че получените от тях сведения са лъжливи и би било справедливо да се изпратят на проверка почтени и знатни мъже, вдъхващи доверие, докато през това време той самия ще остане при тях заложник. Спартанците уважили молбата му и изпратили в Атина трима упълномощени измежду лицата, които заемали преди висши длъжности. Заедно с тях Темистокъл изпратил своите другари, като предал по тях атиняните да не пускат спартанските пратеници до тогава, докато спартанците не пуснат него самия. Пресмятайки, кога това пратеничество ще пристигне в Атина, той се отправил при спартанските магистрати и старейшини и там открито си признал, че по негов съвет атиняните направили това, което им позволявало общото право на всички народи – оградили със стени общогръцките, градските и домашните свои богове за надеждна защита от неприятеля, а не във вреда на цяла Гърция: нали именно техният град, край който два пъти претърпял неуспех царския флот, противостои на варварите като твърдина. А лакедемонците постъпват лошо и несправедливо, грижат се повече за своята власт, отколкото за ползата на цяла Гърция. И така, ако спартанците искат за получат обратно своите пратеници, изпратени в Атина, то ще им се наложи да пуснат него, Темистокъл; иначе няма да успеят по никакъв начин да ги върнат в родината¹¹.

8. Въпреки всичко това, той не избягнал ненавистта на съгражданите си. Изпитвайки към него същото това недоверие, заради което бил осъден Милтиад, те го прогонили от града чрез съда с чирепите¹². Темистокъл се оттеглил и намерил пристанище в Аргос. Благодарение на многото свои достойнства той живял там в почит, докато лакедемонците не изпратили в Атина пратеници, които задочно го обвинили в сговор с персийския цар, имащ за цел поробването на Гърция¹³. По това обвинение той задочно бил осъден като изменник. Узнавайки за това, той разбрал, че безопасността му в Аргос не е обезпечена, и се преселил в Керкира. Забелязвайки, че и тук властите на острова се боят, да не би атиняни и лакедемонци да им обявят заради него война, той избягал при молоския цар Адмет, с който имал връзка по гостоприиемството¹⁴. При пристигането си той не заварил царя на мястото и тогава, желаейки, този не само да го приеме, но и да се погрижи за него съвсем добросъвестно, похитил неговата малка дъщеря и се скрил с нея в особено почитано светилище. От там той не излязъл преди царя да го вземе под свое покровителство, протягайки му дясната си ръка. Царят удържал своето обещание. Когато атиняните и лакедемонците официално поискали предаването на Темистокъл, той не предал своя молител, но го убедил, че трябва да се погрижи сам за себе си, защото е трудно да се живее спокойно в такава близост от враговете. И така, той наредил да го отведат в Пидна, предоставяйки му достатъчно силна охрана¹⁵. Там Темистокъл се качил на кораб, без да разкрива своето име на никой от моряците. Когато силна буря отнесла кораба към Наксос, където била разположена атинска войска, Темистокъл разбрал, че им предстои да пристанат към брега, където той ще загине. Тогава по необходимост той открил на стопанина на кораба, кой е той, предлагайки всякакви блага за спасение на своя живот. Злата участ на знаменития мъж трогнала този човек, и той ден и нощ придържал кораба в бурното море далеч от острова, без да пусне на него нито един човек. После той откарал кораба в Ефес и оставил там Темистокъл на брега, а този впоследствие му се отблагодарил според заслугите¹⁶.

9. Знам, че мнозина пишат, че Темистокъл се преселил в Азия по време на управлението на Ксеркс. Но аз вярвам най-вече на Тукидид, защото сред авторите, оставили ни история за тези години, той и по време на живеене е по-близо от всички до Темистокъл, и се явява негов земляк¹⁷. Тукидид пък съобщава, че Темистокъл пристигнал при Артаксеркс и изпратил на царя писмо със следното съдържание: "Аз, Темистокъл, дойдох при тебе. Повече от всички гърци аз съм вредил на твоя дом, докато бях длъжен да се сражавам против твоя баща, защитавайки родината. Но много по-голяма полза му донесох след това, когато аз самия се оказах в безопасност, а той попадна в беда: защото когато след Саламинското сражение той имаше намерение да се завърне в Азия, аз го уведомих с писмо, че враговете се готвят да разрушат моста, построен от него на Хелеспонта, за да му отрежат пътя. Благодарение на това известие той избегна опасността. Сега пък аз, гонен от всички гърци, прибягвам при тебе, търся твоята благосклонност, и ако ти ме удостоиш с нея, ще намериш в мое лице точно толкова предан другар, колкото храбър враг имаше твоя родител. Моля те, дай ми срок от година за подготовката на тези планове, за които имам намерение да ти разкажа, и след като изтече това време ми позволи да ги представа пред тебе".

10. Царят, удивявайки се от величието на неговата душа и желаейки да привърже към себе си забележителния човек, му оказал снизхождение. А този в продължение на целия предоставен му срок ревностно изучавал персийския език и съчиненията на персите и ги усвоил дотолкова, че, според разказите, държал пред царя реч така изкусно, както не би съумял дори и роден персиец. Той много обещал на царя, а най-приятното било уверението, че, следвайки неговите съвети, царя ще покори Гърция. Получавайки от Артаксеркс щедри дарове, Темистокъл се завърнал в Азия и се установил като жител в Магнезия; царя му подарил този град, добавяйки, че Темистокъл получава Магнезия "за хляб" (от този района ежегодно постъпвали 50 таланта), Лампсак – "за вино" и Миунт – "за закуска"¹⁸. Два паметника на Темистокъл са се съхранили до наши дни: гробницата около града, където той е погребан, и статуята на площада в Магнезия. За смъртта му са писали много и различно, но ние отново все пак се доверяваме на най-добрия автор – Тукидид, който казва, че Темистокъл умрял в Магнезия от болест, без да отрича, че имало мълва, че той доброволно взел отрова отчаян, че не може да изпълни своите обещания към царя относно покоряването на Гърция. Пак този Тукидид съобщава, че приятели тайно погребали неговия прах в Атика, тъй като закона не им разрешавал това, защото Темистокъл бил осъден като изменник¹⁹.

БЕЛЕЖКИ:

1. За майка на Темистокъл сочат ту тракийката Абротонона, ту жена от Кария (област в юго-западна Мала Азия с главен град – Халикарнас) - Евтерпа. Той се родил около 524 г. пр.н.е. Семейството му имало някаква връзка със знатния род на Ликомидите (Плут. Тем. I), но Темистокъл не принадлежал към висшия кръг на аристокрацията.

2. Плутарх считал разказите за волностите на Темистокъл за лъжливи, макар да не отричал, че той преминал през период на бурни страсти (Тем. II).

3. По данни на Херодот (VII, 144), Тукидид (I, 14) и Плутарх (Тем. IV), това се случило по време на войната с Егина, а не с Керкира. У атиняните имало обичай да се делят приходите от Лаврийските сребърни рудници между всички граждани, по 10 драхми на човек (Херод. VII, 144). През 483г.пр.н.е. по предложение на стратега Темистокъл, тези пари били изразходвани за строежа на триери, които по-късно били използвани в битката при Саламин.

4. Похода на Ксеркс – 480г. пр.н.е. В другите източници се дава приблизително същия брой на корабите. Най-голяма численост на войската е дадена от Херодот: 1 700 000 пехота и над половин милион екипаж на корабите; общата численост на ксерксовата войска заедно със съюзниците той изчислява на 5 милиона души (VII, 184, 186). Броя на конниците, посочено от Непот е погрешно: 400 000 вместо 40 000 (по Херодот – 80 000.).

5. През 480г.пр.н.е. Темистокъл бил избран за стратег с неограничени пълномощия (Плут. Арист. VII). Саламин е остров край бреговете на Атика, а Трезена е град на север от Пелопонес в областта Арголида. Предсказанието на делфийския оракул предизвикало объркване сред атиняни – някои напр. считали, че трябвало да се укрепят на Акропола, който някога в древността бил защитен с дървени стени. Тъй че решението на Темистокъл е много находчиво. Предсказанията на Пития имали огромно влияние върху гръцките полиси, но понякога и оракула се влияел не от видения, а от подкуп. Според възгледите на древните гърци полисът е преди всичко народа, а не толкова територията. Запазването на населението давало възможност да се съхрани полисът като се премести на друго място.

6. Термопили ("Топлите врата" – наричат се така заради намиращите са там топли извори) – тесен планински проход от Тесалия в средна Гърция. В битката при Термопилите персите успели чрез обход да се явят в тил на гръцката войска, като я принудили да се оттегли от прохода и напълно унищожили ариергарда от 300 спартанци начело с цар Леонид, но се забавили много и останалата част от армията успяла да се прегрупира и подготви за по-нататъшни военни действия.

7. Нос Артемизион е северния край на остров Евбея. Според Херодот, са станали три сражения, в които гърците нанесли загуби на превъзхождащия ги флот на противника (VIII, 10-11, 14, 16-17). Инициатор на сраженията бил Темистокъл, главнокомандващ, както и при Саламин бил спартанеца Еврибиад. Гръцкия флот отплавал от Артемизион след като пристигнало известието за гибелта на цар Леонид при Термопилите.

8. Непот погрешно нарича спартанския главнокомандващ цар, защото той дори не принадлежал към царския род (Херод. VIII, 42).

9. Битката при Саламин – 18 септември 480г.пр.н.е. Общия брой гръцки кораби бил според Херодот – 378, от които 180 – атински (VIII, 44, 48); според участвалия в битката Есхил броят им бил 310 гръцки и 1207 варварски кораби ("Перси").

10. Темистокъл започнал да укрепява Пирея, още докато бил архонт през 493 г.пр.н.е., а работата била завършена през 478/77г. пр.н.е. (Тукид. I, 93).
Долния град (т.е. крайморския за разлика от Атина), или Пирея, се състоял от пристанище: същинската Пирея с няколко залива, Мунихия и Зея. Двете последни пристанища служили по-късно за престой на военните кораби, а в Пирея стояли както търговски кораби, така и бойни триери (в залива Кантара). При Перикъл Горния (Атина) и Долния (Пирея) град били съединени от "коридор", ограден от Дългите стени.

11. Този епизод с измамата на спартанците е изложен от Непот по Тукидид (I, 90-92). Плутарх, който използвал много източници, споменава разказа на Теопомп за подкупване на спартанските власти (Тем. XIX). Споменатите в гл. 7 два неуспеха на персийския флот са морския поход срещу Атика, завършил с Маратонската битка и сражението при Саламин.

12. Темистокъл бил остракизиран през 471г.пр.н.е. Остракизирането се извършвало с гласуване от народното събрание. Състояло се в прогонването от полиса на граждани, които по някаква причина са придобили по-голямо влияние в обществото за да не злоупотребят с него и да установят тирания. В случая водената от Кимон консервативна партия взела надмощие и прогонила Темистокъл, който бил привърженик на демократите.

13. Спартанците обвинили Темистокъл, че е замесен в предателските връзки на Павзаний с персийските царе (вж. животописа на Павзаний).

14. Гостоприемството – през Античността дори свободните когато попаднели в друга държава имали много ограничени права; чрез гостоприемството те получавали помощ от местен жител, който пък им оказвал същото съдействие ако попаднели в държавата, чийто жител бил той. Според сведенията на Тукидид и Плутарх, епирския цар Адмет бил неприятел на Темистокъл; изгнаника попаднал в неговите владения по време на паническото бягство от изпратените от Атина преследвачи.

15. Пидна – крайбрежен македонски град.

16. Според Плутарх (Тем. XXV) и Тукидид (I, 137) Тукидид използвал шантаж като заплашил стопанина на кораба, че ще го обвини пред атиняните за подкуп.

17. Ксеркс бил убит през 465 г.пр.н.е. Непот е ползвал като източник за тези събития историята на Тукидид (ср.: Тукид. I, 137-138). Плутарх излага малко по-различна в детайлите версия (Тем. XXVII-XXIX).

18. Магнезия е град край Меандър в Йония. Лампсак е град на азиатския бряг на Хелеспонта. Миунт е град в Кария. Единствено Магнезия е давала на Темистокъл ежегодно по 50 таланта "за хляб". Темистокъл и преди това бил богат човек, макар значителна част от неговото състояние да било съхранено и изпратено в Азия от приятелите му, остатъка, конфискуван от атинските власти, бил 80 или 100 таланта (талант е с тегло около 26кг сребро). До началото на политическата си кариера Темистокъл нямал дори и три таланта (Плут. Тем. XXV).
За начините за обогатяване от държавната служба може да се добие представа от епизода при Артемизион: евбейците, които желаели гръцкия флот да ги защити от персите дали на Темистокъл 30 таланта като подкуп; от тях 8 таланта той използвал за да подкупи спартанеца Еврибиад и коринтянина Адимант, а останалите присвоил (Херод. VIII, 4-5).

19. Темистокъл умрял в началото на въстанието на Инар в Египет, когато атиняните взели страната на египтяните, т.е. около 459г.пр.н.е.
В Атика на един от носовете на Пирея имало гробница, видима само откъм морето; тя се считала за гроба на Темистокъл.