ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
ЗА ЗНАМЕНИТИТЕ
ЧУЖДОЗЕМНИ ПОЛКОВОДЦИ
[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]
МИЛТИАД
1. Атинянина Милтиад, син на Кимон, като никой друг бил почитан сред съотечествениците си заради древния род, славата на предците и собствената скромност. Когато бил на такава възраст, че съгражданите му вече не само възлагали на него надежди, но и били уверени, че той ще стане такъв човек, какъвто са очаквали да го видят, се случило тъй, че атиняните решили да изпратят колонисти на Херсонес1. След като било определено кои ще са повечето от заселниците, и много хора пожелали да приемат участие в това начинание, избрани измежду от колонистите се отправили при оракула в Делфи за да се посъветват с Аполон за назначаването на подходящ предводител. Работата била там, че на преселниците предстояло да се сражават с тракийците, които владеели тези места. На въпроса на пратениците Пития наредила да изберат за началник Милтиад, като направо назовала неговото име; в случай, че се изпълнело това нареждане, се предвещавал успех на цялото начинание. По думите на оракула Милтиад натоварил отбран отряд на корабите и отплавал към Херсонес. Достигайки Лемнос, той решил да подчини населението на този остров на властта на атиняните и предложил на лемносците да се подчинят доброволно. Те го взели на присмех и отговорили, че ще приемат предложението му тогава, когато той доплава от дома до Лемнос по вятъра аквилон. Този вятър, идещ от северните краища, духа насрещно спрямо плаващите от Атина. Тъй като нямал време да се задържа, Милтиад възобновил набелязаното пътуване и стигнал до Херсонес.
2. Там бързо разгромил силите на варварите, завладял желаната област, издигнал крепости на удобните места, а на всички войници, които довел със себе си разпределил земи и ги обогатил с добитък чрез отделни набези. В това начинание му помогнали служебното положение и късмета му, и мъдростта, защото, надвивайки със своите доблестни воини вражата войска, той установил за тях най-справедливите порядки и самия решил да остане там. При това той заел при тях положението на цар, без да приема само царско название, и постигнал това не толкова благодарение на властта си на командващ, колкото вследствие на своята справедливост. С неотслабващо усърдие той служил и на своята родина Атина, и затова запазил за себе си безсменно върховната власт не само по желанието на тези, с които се преселил, но и по волята на изпратилите го. Уреждайки по такъв начин работите в Херсонес, той се върнал на Лемнос и поискал предаването на града съгласно договора: тъй като лемносците обещали да се предадат, ако той доплава при тях от дома си със северния вятър, а неговия дом сега, – казвал той, – се намира на Херсонес. Карийците, населяващи тогава Лемнос, никак не пресметнали такъв обрат на нещата, но, взимайки под внимание не толкова своето обещание, колкото успеха на противника, не се осмелили да се съпротивяват и напуснали острова. Със същия успех Милтиад подчинил на властта на атиняните и другите острови, наричани Циклади2.
3. По това време персийския цар Дарий, прехвърляйки войска от Азия в Европа, потеглил на война със скитите. На река Истър той съоръжил мост, та да прехвърли армията от другата страна, а охраната на този мост по време на своето отсъствие възложил на знатни мъже, дошли заедно с него от Йония и Еолия, – същите тези, които благодарение на него станали безсменни управители на своите градове3. Той считал, че най-лесно ще задържи под своя власт населението на Азия, говорещо на гръцки език, като повери надзора над градовете на свои приятели, които нямали в случай на негово поражения ни най-малката надежда да съхранят своето благоденствие. Сред тези приятели, охраняващи моста, бил и Милтиад. Когато вестоносците един след друг започнали да носят вести за поражението на Дарий и за преследването му от скитите, Милтиад започнал да убеждава пазачите на моста, че не трябва да пропускат предоставения от съдбата случай да освободят Гърция. Защото, ако Дарий с всички преминали с него войски загинел, то не само Европа ще се избави от опасности, но и гръцкото племе, населяващо Азия ще се освободи от господството на персите и от страха пред тях. При това можело да стане лесно! Ако те разрушат моста, то царя в скоро време ще загине или от вражески меч, или от глад. Много се съгласили с този съвет, но Хестией от Милет се възпротивил на замисленото. Той казвал, че народната тълпа и те, обладаващите върховната власт, имат противоречиви интереси, защото тяхното господство се опира на мощта на Дарий. Ако тя рухне, то и те ще загубят властта си и ще понесат наказание от съгражданите си. Ето защо се противопоставя на общото решение, считайки, че за тях ще е по-полезно, ако могъществото на персийските царе се укрепи отново. Болшинството се съгласили с това мнение, и тогава Милтиад, който не се съмнявал, че съвета му, известен на твърде много, ще стигне до ушите на царя, напуснал Херсонес и отново се преселил в Атина4. Замисъла му, макар и да не се осъществил е достоен за велика слава, защото той поставил общата свобода по-високо, отколкото личната власт.
4. А Дарий след завръщането си от Европа в Азия приел уговорките на приятелите си, които го съветвали да подчини Гърция, и съоръжил флот от 500 кораба. За началници на флота той поставил Датис и Артаферн, предоставяйки им 200 000 пехотинци и 10 000 конници; като причина пък за похода той посочил своята вражда към атиняните, с чиято помощ йонийците овладели Сарди и избили неговия гарнизон5. Царските пълководци откарали флот при Евбея, тутакси превзели Еретрия и, залавяйки в плен всички граждани на този град, ги изпратили в Азия при царя. От там, те се отправили към Атика и свалили своята войска на Маратонското поле, разположено приблизително на миля от града. Атиняните, потресени от толкова голямата и близка беда, се обърнали за помощ не към някой друг, а към лакедемонците: вестоносеца Фидип от разряда на така наречените "бързоходци" изпратили в Лакедемон с вестта, че атиняните се нуждаят от спешна помощ, а в самата Атина били избрани десет пълководци за командване на войската, в това число Милтиад. Сред тези военачалници станал горещ спор, дали да се отбраняват зад градските стени или да се излезе срещу противника и да му се даде сражение6. Само Милтиад настоявал за незабавно излизане на полето: тогава гражданите, виждайки, че се разчита на тяхното мъжество, им се повдигнал духът, а враговете, забелязвайки, че с тях имат намерение да се бият дори с малки сили, изгубили своя устрем.
5. По това време нито един град не оказал помощ на Атина – само Платея, от където изпратили хиляда воини7. След тяхното пристигане числото на бойците достигнало 10 000, и тази малка армия горяла от удивителен боен дух. Заради нейното настроение Милтиад получил превъзходство над своите колеги: подчинявайки се на неговия съвет, атиняните извели войската от града и разположили на удобно място лагер. И ето, строявайки се на другия ден8 в боен ред в подножието на планината, на достатъчно пресечена местност (на много места там растели единични дървета), те влезли в сражение, разчитайки, че благодарение на прикритието на високата планина и редиците от дървета, пречещи на конницата, многочислените врагове не ще могат да ги обкръжат. Датис разбирал, че бойното поле е неудобно за персите, но, надявайки се на числеността на своята войска, жадувал да кръстоса оръжие, считайки освен това, че е по-разумно да влезе в сражение преди пристигането на лакедемонската помощ. И така, той подредил в строй 100 000 пехотинци и 10 000 конници и започнал битката. В това сражение атиняните проявили несравнима доблест, разгромявайки десетократно по-силен враг и предизвиквайки сред персите такъв страх, че те побягнали не в лагера, а на корабите. На света още не е имало по-славна победа. Никога също такава малка групичка бойци не е съкрушавала толкова мощно войнство.
6. Във връзка с тази победа не е излишно да се разкаже и за наградата на Милтиад, та читателя по-лесно да разбере общата природа на всички народи. Например, при нас, римляните, почестите били в началото скромни и редки и затова – високо ценени, сега пък се раздават на всеки наред и не се ползват с уважение. Забелязва се, че така било някога и при атиняните; защото на този същия Милтиад, който спасил от робство Атина и цяла Гърция, оказали следната почест: когато в портика, наречен Пъстър, била нарисувана картина, изобразяваща Маратонската битка, то сред десетте пълководци на първи план изобразили Милтиад, ободряващ воините и даващ знак за сражението. Но впоследствие пак този същия народ, който получил върховната власт и развратил се от подкупите на управляващите, постановил да издигнат 300 статуи на Деметрий Фалерски9.
7. След Маратонското сражение атиняните отново поверили на Милтиад флот от 70 кораба за да накаже островите, които помогнали на варварите. Командвайки тези сили, повечето от островите той върнал към дължимото подчинение, а някои завоювал10. Измежду тях гордия със своите богатства остров Парос не приел неговите мирни предложения. Тогава Милтиад натоварил войска на корабите, обсадил града с обсадни съоръжения и съвсем го лишил от снабдяване с продоволствие, а после, като направил "костенурки" и винеи11, се приближил до стените. Когато градът бил вече почти превзет, изведнъж през нощта неизвестно защо се запалил отдалечен на континента шубрак, който се виждал от острова. Виждайки този огън, и гражданите и обсаждащите го приели за сигнал, подаден от царските моряци. По тази причина и паросците се въздържали от предаване, и Милтиад, опасявайки се от пристигането на царския флот, изгорил обсадните съоръжения и се завърнал в Атина със същия брой кораби, с което заминал на поход – за велико негодувание на съгражданите си. Тогава му било предявено обвинение за измяна: като той да е можел да превземе Парос, но зарязал начинанието и напуснал острова заради това, че е получил от царя подкуп. По това време Милтиад не можел да се защитава, тъй като страдал от рани, получени при обсадата на града, така че вместо него в съда говорил брат му Стесагор12. Разглеждайки делото, съдът снел обвинението, което го заплашвало със смърт, но наложил глоба, която била определена в размер на 50 таланта, изразходвани за съоръжаването на флота. Тъй като Милтиад не можел да заплати незабавно толкова пари, го задържали в затвора, и там той посрещнал своя край13.
8. Макар да го обвинили заради Парос, причината за осъждането била друга: помнейки за съществувалата неотдавна преди това тирания на Пизистрат14, атиняните се бояли от всеки свой влиятелен гражданина; на тях им се струвало, че Милтиад, който често заемал едни или други длъжности, не ще понесе положението на частно лице, тъй като навика можело да възбуди в него жаждата за върховната власт. Нали през времето на целия си живот на Херсонес той бил там безсменен повелител и се наричал тиран, макар и справедлив, тъй като получил властта не с насилие, а по желанието на своите подчинени, и я съхранявал благодарение на милосърдието си. Тирани пък се наричат и считат управители, облечени в постоянна власт в държави изначално свободни. А Милтиад се отличавал и висока човечност, и удивителна достъпност (така че всеки обикновен човек имал свободен достъп до него), ползвал се с голям авторитет във всички чужди държави, притежавал знатно име и велика воинска слава. Отчитайки всичко това, народът решил, че е по-добре Милтиад да понесе незаслужено наказание, отколкото атиняните да живеят в страх.
БЕЛЕЖКИ:
1. Става дума за Тракийския
Херсонес.
В образа на непотовия Милтиад
са се слели двама или трима представители на един род. По данни на Херодот (VI,
34-39), първия тиранин на Херсонес бил Милтиад, син на Кипсел и съвременник на
тирана Пизистрат (ср. на Vв.). По предсказание на
Делфийския оракул той бил поканен на полуострова от племето на траките-долонки,
които страдали от набезите на траките-апсинтии. Отвеждайки на Херсонес атински
колонисти, Милтиад I преградил полуострова със стена от Кардия до Пактия и
станал негов владетел. Бездетния Милтиад бил наследен от един от племенниците
си – Стесагор, син на неговия едноутробен брат Кимон. След като Стесагор бил
убит, бил изпратен Милтиад,сина на Кимон, героя от Маратонската битка (род.
през
2. Завземането на Лемнос се приписва ту на старшия, ту на младшия Милтиад. Според Херодот (VІ, 137-140) по това време Лемнос бил населен от изтласкани от атиняните пеласги. По неговия разказ, лемносците били казали, че ще предадат острова ако корабите стигнат за 1 ден при северен вятър; когато пристигнал атинския флот се подчинили обаче само хефестийците, а миринейците капитулирали едва след обсада. Похода срещу Цикладите навярно се е провел след Маратонската битка.
3. Скитския поход на Дарий се е
състоял около
4. Милтиад бягал от Херсонес два
пъти: през 510 и през
5. Античните автори дават противоречиви сведения за числеността на персийския флот и армия. Непот говори за 500 кораба, Херодот – за 600 (VI, 95); Непот споменава че цялата армия участвала в похода била на брой 200 000, а за битката при Маратон сочи, че участвали 100 000 персийски воини, (ср. гл. 4 и 5); Валерий Максим и Павзаний – 300 000, оратора Лизий – 500 000.
6. Много атински длъжности били
колегии. Колегията на 10-те стратези се формирала от военачалници,
представляващи 10-те атически фили; тя се възглавявала от архонта-полемарх.
През
7. Платея – беотийско градче на границата с Атика.
8. Най-вероятната дата на
Маратонската битка е 12 септември (6 боедромион)
9. Деметрий Фалерски – атински философ, поставен от македонския узурпатор Касандър за управител на града (317-310 гг. пр.н.е.). Атиняните му издигнали за успешното ръководене 365 статуи – според числото на дните през годината.
10. Сведенията на Непот за похода на Милтиад срещу Егейските острови са важни, но спорни; видимо, римския писател тук следва Ефор – историк от IVв. пр.н.е.. Херодот говори само за експедицията до Парос (VI, 132-135). Възможно е, древните историци да са объркали Парос със златоносния остров Тасос край тракийския бряг.
11. „Костенурки” и винеи – обсадни съоръжения. „Костенурката” се получава от събирането на щитовете на група войници над главите, за да се предпазят от обстрела на защитниците от крепостните стени. Винеята (лат. vinea - обсаден навес) - също се използвало за защита при доближаване на отбраняваната от противника крепостна стена.
13. Според Херодот Милтиад е бил защитаван пред съда от приятели.
13. Морския поход и смъртта на Милтиад се отнасят към 489г. Херодот излага събитията по-различно (VI, 134-136): Милтиад, по неговите думи, си счупил бедрото (или само коляното), получил възпаление на бедрото и напуснал острова; за лошото водене на кампанията бил обвинен от Ксантип, бащата на Перикъл; атиняни отхвърлили исканото смъртно наказание, но го признали за виновен и му наложили глоба от 50 таланта; починал скоро след присъдата от гнойно възпаление на бедрото.
14. Тиранина Пизистрат управлявал Атина в периода 560-527гг. пр.н.е., с прекъсвания от 11 години.