ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ФРАВИЙ АРИАН

 

"ОБИКОЛКА НА ЕВКСИНСКИЯ ПОНТ"

(ΠΕΡΙΠΛΟΥΣ  ΕΥΞΕΙΝΟΥ ΠΟΝΤΟΥ)

 

Текста е превод от изданието: Вестник древней истории, No. 3, 1948г., в Известиях древних писателей о Скифии и Кавказе В.В.Латышева, стр. 391-401., като е използвана електронната публикация на сайта „Античная литература”. Направил съм някои промени в бележките, като съм съкратил текста в някои от тях, а в тези свързани с българската история и нашето Черноморие съм направил някои допълнения. За съжаление руския превод не е пълен – липсват §2, а също 17-24.

Флавий Ариан бил земеделец от витинския град Никомедия, живял през II в.., при римските императори Адриан и Антонин. През 131-137г. той управлявал Кападокия със званието legatus Augusti pro praetore и по време на това управление извършил през 134г. плаване по Понта до Диоскуриада, за което представил отчет на Адриан в настоящото съчинение, дошло до нас само в един ръкопис (Palat.,398).

Текст: Arriani Nicomediensis scripta minora, iterum rec.. K.Hercher, edenda cur. A.Eberhard, Lips., Teubn., 1885. Разделянето на параграфи (§§) е по изданието на К. Мюлер (GGM, I, стр. 370 сл.), а делението по Hercher е в скоби. Въз основа на гръцкия текст по изданието на K.Hercher са направени  някои незначителни промени.

                                                                                  АЛД

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

 

На самодържеца Цезар Траян Адриан Август, Ариан желае здраве.

 

1. (1 H). Ние пристигнахме в Трапезунд, по думите на известния Ксенофонт1 – елински град, лежащ край морето, колония на синопците.

4. (3 H). Отплавайки от Трапезунд, ние през първия ден пристигнахме в пристана Хиса2 и направихме преглед на намиращата се там пехота; та тамошния отряд, както ти знаеш, се състои от пехотинци и има камо двайсет конника за услуги; но и на тях им се налага да се упражняват в хвърляне на копие.

5. От там ние плавахме отначало с помощта на ветровете, духащи по утрото от реките, но заедно с това и с помощта на веслата: ветровете, както споменава и Омир3, бяха хладни, но недостатъчно силни за желаещите да плават бързо; после настана затишие, така че ни се наложи да плаваме само с весла. После изведнъж надвисна мрак, разразилата се буря от източната страна, донесе със себе си силен и направо противен на нас вятър, който едва не ни погуби: за кратко време той така развълнува морето, че водата в изобилие се изливаше к нам от всички страни, не само от страна на веслата, но даже през носа и кърмата. Това напомняше следния трагически стих: "една вълна ние изгребвахме, а друга се вливаше"4.

Но вълнението не беше странично, и затова ние, макар и с голям труд, се придвижихме напред, с веслата и, претърпявайки не малко, пристигнахме все пак в Атина5.

6. (4 H). Има и при Евксинския Понт местенце, носещо такова название, има там и елинско светилище на Атина, от което, ми се струва, е получило това название и местенцето; има там и някакво изоставено укрепление. Тамошното пристанище може през лятното време да вмести неголям брой кораби и да им даде защита от южния и източния вятър; стоящите на котва кораби могат да намерят в него спасение и от борея, но не от апарктия6 и не от този вятър, който при Понта се нарича траскием7, а в Елада скирон8. През нощта започнаха да се чуват глухите отгласи от гръмотевици, засвяткаха мълнии, вятъра не остана предишния, а се измени в южен и не след дълго от южен в юго-западен; тогава пристанището вече не беше безопасно за корабите. Затова, преди  морето съвсем да се е разсвирепяло, ние, това количество кораби, което можеше да вмести самото местенце Атина, ги извадихме там на брега, освен триерата, която, стоейки на котва под прикритието на скалите, в безопасност се издигала на вълните (5 H). Беше решено голямата пък част от корабите да се отправят към близкия бряг и там да се изтеглят на сушата; и, действително, те бяха изтеглени, така че всички издържаха на бурята невредими, с изключение на един, който, при швартоването твърде рано обръщайки страна, беше подхванат от вълната, захвърлен на брега и разбит. Впрочем, всичко беше спасено, не само платната, снаряжението и хората, но и гвоздеите; даже восъка беше изкаран, така че за построяването на нов кораб беше необходим само корабна гора (гора с дървета подходящи за правене на кораби – б.пр.), а такава, както ти знаеш, е в голямо изобилие край Понта. Тази буря продължи два дни, така че беше необходимо да останем на място. Значи, ние не трябваше да минаваме даже понтийската Атина, като някаква изоставена и неизвестна спирка.

7. (6 H). Отплавайки от там, ние пред утрото изпитвахме странично люлеене, но с настъпването на деня лекия северен вятър усмири морето и го приведе в спокойно състояние. Ние още до пладне преминахме повече от петстотин стадии и пристигнахме в Апсар9, където са поставени пет кохорти… Казват, че местенцето Апсар някога в древността се наричало Апсирт, защото тук като че ли загинал от ръката на Медея Апсирт (показват и могилата на Апсирт)10, а после пък това име било изопачено околните варвари, подобно на това, дето са изопачени и много други имена; така и Тиана в Кападокия, казват, била наричана от тоаните по името на царя на таврите Тоанта, който в своето преследване на спътниците Орест и Пилад дошъл, както гласи мълвата, до тази страна и умрял тук от болест.

8. (7 H). В своето плаване от Трапезунд ние минахме следните реки: Хис (΄΄Τσσου), от който е получило названието си пристанището Хис, отстоящо от Трапезунд на сто осемдесет стадия; Офин – Змей11, отстоящ от пристанището Хис приблизително на деветстотин стадия и отделящ страната на колхите от Тианника12; после така наречената Хладна (Ψυχρον) река13, находяща се приблизително на трийсет стадия от Офин, по-натам Прекрасната (Καλον) река14, отстояща също на трийсет стадия от Хладната. По-натам тече река Ризий15, отстояща на сто двайсет стадия от Прекрасната; а на трийсет стадия от Ризия – другата река, Аскур16, на шейсет стадия от Аскур някоя си река Адиен17; от нея до Атина18 – сто и осемдесет стадия. Близо до Атина, на разстояние не по-голямо от седем стадия, тече река Загатис19. Отплавайки от Атина, ние минахме река Пританис20, при която се намира двореца Анхиал21; тази река отстои от Атина на четиридесет стадия. След Пританис следва река Пиксит22; между тях са деветстотин стадия. От Пиксит до Архабия23 също деветстотин, а от Архабия до Апсар – шейсет.

9. Отплавайки от Апсар, ние през нощта минахме Акампсис, отстоящ на петнайсет стадия от Апсар. От него отстои на седемдесет и пет стадия река Дълбоката (Βαθυς)24; от Дълбоката – на деветстотин стадия Акинас, и на деветстотин пък стадия от Акинас – Исис25. От тези реки плавателни са Акинас и Исис; от тях сутрин духат силни ветрове. След Исис ние минахме Могрон26; между Могрон и Исис – са деветстотин стадия; тази река [т.е. Могрон] също е плавателна.

10. (8 H) От там ние доплавахме до к река Фасис27, отстояща от Могрон на деветстотин стадия и от всички известни ми реки имащи най-леката вода и при това с необикновен цвят. В нейната лекота може да се убедиш посредством измерване, а още по-просто от този факт, че тя плава върху морската вода, без да се смесва с нея, подобно на това, както, по думите на Омир, Титаресий28 "тече върху Пеней подобно на елей"29. Възможно би било, пълнейки съд от горния слой на водата, да се загребе прясна, а ако се отпусне съда на дълбоко, солена. Впрочем, целия Понт има по-прясната вода, отколкото външното море30, и причина за това са вливащите се в него реки, неизмерими по численост и величина. Доказателство за нейния пресен вкуса, ако само да са нужни доказателства за това, което се възприема като усещане, – служи това обстоятелство, че приморските жители водят целия свое добитък на водопой към морето, и той пие с очевидно удоволствие; казват дори, че това питие за него е по-полезно от прясното. По цвят водата на Фасис изглежда украсена с куршум или олово, но, успокоявайки се, тя става много чиста31. Затова плаващите по Фасис нямат навик да возят със себе си вода, но още щом влязат вече в неговото русло, се отдава заповед да се излее всичката вода, каквато има на корабите; в противен случай, според съществуващото предание, за (тези които) не са изпълнили това, плаването ще бъде неблагополучно. Водата на Фасис не гние и остава годна даже повече от десет години, а само става още по-прясна32.

11. (9 H). При входа във Фасис на левия бряг стои статуя фасианската богиня; съдейки по външния вид, тази богиня – по-скоро е Рея: в ръце тя държи кимвал, в подножието на нейното седалище има лъвове и самата тя стои така, както Фидиевата Рея в Атина в храма на Майката33. Тук показват котвата на кораба „Арго”: желязна, не ми изглеждаше древна, макар по големина тя и да не прилича на днешните котви и има малко по-различна форма, но въпреки това тя ми се стори като от по-късно време; но тук показваха старинни отломки от някакви други каменни котви, така че по-скоро може тези последните да се приемат за останки от котвата на кораба „Арго”. Никакви други паметници от митовете за Язон нямаше тук34.

12. Самата пък крепост35, където се помещават четиристотин отбрани воини, на мен ми се видя твърде силна поради природните особености на местността и е разположена на място много удобно за защита на плаващите тук. Около стените е прокаран двоен ров; те двата са широки. Преди стената е била от пръст и на нея са стояли дървени кули, но сега и стената и кулите са построени от печени тухли; тя е построена на предишния фундамент, на нея са поставени военни машини, с една дума, тя е снабдена с всичко необходимо за това, та никой от варварите да не може даже да се приближи до нея, да не говоря вече за невъзможността да се застраши с обсада намиращия се в нея гарнизон. А тъй като и самото пристанище би трябвало да е безопасно убежище за корабите, а също и всички места, които са извън укрепления населени останалите военни и някои други търгуващи хора, то аз реших от двойния ров, окръжаващ стената, да се прокара друг ров до самата река, който да обкръжи пристанището и домовете, стоящи извън стените.

13. (10 H). Отправяйки се от Фасис, ние минахме плавателната за кораби река Хариента [Приятната]36, разстоянието между тях е деветдесет стадия; от Хариента, преплавайки още деветдесет стадия, ние излязохме на река Хоб37, където и застанахме на котва. А защо ние се спряхме и какво направихме тук, това ще ти обясни латинското писмо38. След Хоб ние минахме плавателната за кораби река Сингам39; тя отстои от Хоб не повече от двеста и десет стадия. След Сингам следва река Тарсур; между тях има сто двайсет стадия. Река Хип [Кон] отстои от Тарсур на сто и петдесет стадия, а от Хип – река Астелеф на трийсет стадия40.

14. Преминавайки Астелеф, ние преди обед пристигнахме в Севастопол, движейки се от Хоб, на сто и двайсет стадия от Астелеф. Затова ние в този пък ден успяхме да дадем заплатите на войниците, да огледаме конете, оръжието, ездата на конниците на коне, болните и хлебните запаси, да обходим стената и рова. От Хоб до Севастопол са шестотин и трийсет стадия, а от Трапезунт до Севастопол две хиляди двеста и шейсет. Севастопол преди се наричал Диоскуриада41, колония на Милет.

15. Ние преминахме покрай следните народи: с трапезунтците, както казва и Ксенофонт42, граничат колхите. Този народ, който, по неговите думи се отличава с най-голяма войнственост и непримирима вражда към трапезунтците, той нарича дрили43, а по мое мнение, това са сани44: те и до сега са много войнствени, непримирими врагове на трапезунтците и живеят в укрепени местенца; този народ няма царе и от много време е задължен да плаща данък на римляните, но, благодарение на разбойничеството, те плащат вноските неакуратно; впрочем, сега, да даде бог, те ще бъдат акуратни, или ние ще ги изгоним от страната. Редом с тях живеят макроните и хениохите45; при тях цар е Анхиал. С макроните и гениохите граничат със зидритите46, те са подвластни на Фарасман47. Редом със зидритите са лазите48; цар при лазите е Малас49, получил своята власт от теб. След лазите следват апсилите50; при тях цар е Юлиан51, получил царството от твоя баща. С апсилите граничат абаските52; при абаските цар е Рисмаг53; този също е получил своята власт от тебе. Редом с абаските са санигите54, в земята на които лежи Севастопол; цар на санигите е Спадаг55 получил царството от тебе.

16. До Апсар ние плавахме на изток по дясната страна на Евксинта, Апсар пък ми се стори крайния предел по дължината на Понта, тъй като от тях ние следвахме път вече на север чак до река Хоб и след Хоб до Сингама. От Сингама ние обърнахме на лявата страна на Понта до река Хип. По пътя от Хип чак до Астелеф и Диоскуриада ние имахме видимост към Кавказските планини, по височина най-близо от всичко наподобяват на Келтските Алпи56; на нас ни показваха един връх на Кавказ – името на върха е Стробил57, – на който, както предават митовете, Прометей бил окачен от Хефест по заповед на Зевс.

25. (17 H).58 Разстоянието от Трапезунт до Диоскуриада, измерено по реките, приведени по-горе. Сумата от разстоянията от Трапезунт до Диоскуриада, днес наричана Севастопол, съставлява две хиляди двеста и шейсет стадия59.

26. … Крепостта Диоскуриада представлява по себе си крайния пункт на римското владичество на дясната страна от входа в Понта60. Но когато аз чух за смъртта на Котис61, царя на Кимерийския Боспор, то се погрижих да ти опиша и пътя до Боспора, за това та ти, ако би замислил нещо относно Боспора, да имаш възможност да го обмислиш на основата на точното запознаване с този път.

27. (18 H). И така, ако се потегли от Диоскуриада, първата спирка да бъде в Питиунт, на разстояние триста и петдесет стадия. От там сто и петдесет стадия до Нитика62, където в древността е живяло скитското племе, за което споменава историка Херодот63: той казва, че този народ е въшлив, и такава мълва за тях продължава и до днешно време. От Нитика до река Абаска64 деветдесет стадия, Боргис65 отстои от Абаск на сто и двайсет стадия, а от Боргис – на шейсет стадия е Несис, където се издава Херакловия нос66. От Несис до Масаитика67 деветдесет стадия; от там шейсет стадия до Ахеунт68, която река отделя зилховите69 от санигите. Царе при зилхите е Стахемфак70, който също е получил властта от теб.

28. От Ахеунт са сто и петдесет стадия до Херакловия нос; от там са сто осемдесет до носа71, където има защита от ветровете траскион и борей. От там са сто и двайсет стадия до така напечената Стара Лазика72; о там са сто и петдесет стадия до Стара Ахея73, а от там до пристанището Пагра74 триста и петдесет; от пристанището Пагра се сто и осемдесет стадия до Свещеното пристанище75, а от там до Синдика триста.

29. (19 H). От Синдика до така наречения Кимерийски Боспор и боспорския град Пантикапей петстотин и четирийсет стадия, от там шестдесет стадия до река Танаис, която, както казва, отделя Европа от Азия. Тя изтича от Меотийското езеро и се влива в морето на Евксинския Понт. Впрочем, по Есхил в "Освободеният Прометей" границата на Азия и Европа я прави Фасис76. В крайна сметка у него титаните с такива думи се обръщат към Прометей:

"Дойдохме ние, Прометей, да погледнем на бедствията
Твои и на страданията от окови"77.

После изброяват, кои страни те са преминали:

"И двойната земя Европейска
И на Азия великата граница Фасис"78

30. Казват, че околовръстния обход на Меотийското езеро се състои от около девет хиляди стадия79. От Пантикапей до местенцето Казека80, лежащо при морето, четиристотин и двайсет стадия; от там двеста и осемдесет стадия до опустелия град Теодосия81; и това е бил древен елински град, йонийски, колония на милетчани; споменавания за него има в много литературни паметници. От там са двеста стадия до изоставеното пристанище на скитотаврите82, а от там до Лампада83 в Таврическата земя шестстотин стадия. От Лампадя до пристанището Символа84, също таврическо, петстотин и двайсет стадия. От там са сто и осемдесет стадия до Херсонес85 в Таврическата земя; от Херсонес до Керкинитида86 – шестстотин стадия, а от Керкинитид до Прекрасното Пристанище, също скитско87, още седемстотин.

31. (20 H). От Прекрасното Пристанище до Тамираки са триста стадия; вътре в Тамираки има неголямо езеро88. От там са още триста до устието на езерото; от устието на езерото до Ейон89 – триста  и осемдесет стадия, а от там до река Бористен90 – сто и петдесет. Ако се плава нагоре по Бористен, [там] лежи елински град, на име Олвия91. От Бористен се шестдесет стадия до неголям, необитаем и безименен остров92, а от там са осемдесет до Одеса93; в Одеса [има] спирка за кораби. След Одеса се намира пристанището на истрианите94, до него се двеста и петдесет стадия; по-натам е пристанището на исиаките95, до което се петдесет стадия. От там до така нареченото Тясно устие96 на Истър хиляда и двеста стадия; местностите, лежащи между тях, са пустинни и безименни97.

32. (21 H). Почти срещу това устие, ако се плава направо по море с вятъра апарктий, лежи острова, който едни наричат острова на Ахил, а други – Бягът на Ахил, а трети – по цвета – Белия98. Има предание, че него го е издигнала [от дъното на морето] Тетида за своя син и че на него живее Ахил. На острова има храм на Ахил с негова статуя, [която е] древна изработка99. Хора на острова няма; на него се пасат само немного кози; те, казват, се посвещават на Ахил от всички пристигащи тук. В храма има и много други приношения, – чаши, пръстени и скъпоценни камъни, а също надписи, едни на латински, други на гръцки език, съставени по различни мерки във възхвала на Ахил100. Някои, впрочем, се отнасят и до Патрокъл, защото всички желаещи да угодят на Ахил заедно с него почитат и Патрокъл. Много птици гнездят на острова, – чайки, кафявоглави потапници и корморани в несметно количество. Тези птици почистват храма на Ахил: всеки ден рано сутрин те отлитат към морето, после, намокрили криле, бързо летят от морето в храма и го поръсват; а когато това стане достатъчно, те помитат с крила пода на храма.

33 (22 H). Съществуват следните разкази: между посетителите на острова някои, пристигащи тук нарочно, докарват със себе си на корабите жертвени животни и едни от тях пренасят в жертва, а други пускат живи в чест на Ахил; други пристават, бидейки принудени от бурята; тези самия бог запитват за жертвеното животно, обръщайки се към оракула с въпрос за животните, добре и угодно ли е да се пренесе в жертва именно това животно, което те самите са избрали на пасбището, и при това определят достатъчна по  тяхно мнение цена. Ако отговора на оракула (в храма има оракул) бъде отрицателен, те добавят към цената; ако и след това последва отрицание, прибавят още, и, когато последва съгласие, те узнават, че заплащането е достатъчно. Животното тогава само спира и вече не бяга. По такъв начин много сребро е посветено на героя под формата на цена за жертвата.

34 (23 H). Ахил, както разказват, се явявал на сън на едни, след като пристигнат на острова, а на други още по време на плаването, когато те се намират недалеко от него, и указва, къде е най-добре да застанат край острова и къде да стоят на котва. А някои разказват, че Ахил им се е явявал наяве на мачтата или в края на рея, подобно на Диоскурите101; Ахил само в това, казват те, отстъпва на Диоскурите, че последните се  явяват пред очите на плаващите навсякъде и, явявайки се, ги спасяват, а Ахил се явява само на вече приближаващите към острова. Някои казват, че и Патрокъл им се е явявал в съня. Тези разкази за острова Ахил аз записах, както ги слушах от лицата, които или сами са ходили до острова, или се узнали от други; те не ми се струват невероятни: аз считам Ахил за герой повече от другите, основавайки се на благородството на  неговия произход, красотата, душевната сила, отдалечаването от тукашния свят на млади години, прославящата го поезия на Омир и постоянството в любовта и дружбата, стигащи до там, че той се решил даже да умре след смъртта на своя любимец.

35 (24 H). От така нареченото Тясно устие на Истър са шестдесет стадия до второто устия, а от там до така нареченото Прекрасно устие четирийсет стадия; от Прекрасното до четвъртото устие на Истър, така нареченото Нарак, шестдесет стадия; от там до петото устие102 – сто и двайсет, а от там до града Истрия103 – петстотин стадия. От там до град Томи104 триста стадия, а от Томи до града Калатия105 още триста; тук има спирка за кораби. От там до пристанището на карийците сто и осемдесет; и земята, лежаща около пристанището се нарича Кария106. От пристанището на карийците до Тетрисиада107 – сто двайсет стадия; от там до безлюдната местност Бизоне108 – шестдесет стадия. От Бизоне до Дионисопол109 осемдесет стадия; от там до Одесос110 – двеста; там има корабна спирка.

36. От Одесос до подножието на Хем111, простиращ се до Понта са триста и шестдесет стадия; и тук има корабна спирка. От Хем до град Месембрия112 деветдесет стадия; [там има] корабна спирка. От Месембрия до град Анхиало113 – седемдесет стадия, а от Анхиало до Аполония114 сто и осемдесет. Всички тези са елински градове, лежащи в Скития115, от лявата страна за плаващите в Понта. От Аполония до Херсонес116 са шестдесет стадия; тук има корабна спирка. От Херсонес до Авлевовата стена117 двеста и петдесет стадия, а от там до брега на Тиниада118 – сто двайсет.

37 (25 H). От Салмидес до Фригия119 – двеста стадия… От Салмидес до Фригия120 – триста и трийсет стадия, а от там до Кианея – триста  и двайсет. Това се тези Кианеи, за които поетите казват, все едно някога те  са били подвижни, и все едно пръв е преминал между тях кораба Арго, който е превозил Язон при колхите121. От Кианея до светилището на Зевс Урия122, където е устието на Понта, са четирийсет стадия. От там са четирийсет стадия до така нареченото пристанище Буйната Дафна123, а от Дафна до Византия124 осемдесет. Ето какво има по пътя от Кимерийския Боспора до Тракийския Боспор и град Византия.

 

Коментарии

Текст е превод от руски по изданието: Вестник древней истории, No. 3, 1948 г., в Известиях древних писателей о Скифии и Кавказе В.В.Латышева, стр. 391-401.

 

1. Вж. Xen., Anab., V, 8, 22 сл.

2. Хис – рекичка и едноименно селище при нейното устие на изток от Трапезунд, на мястото на днешната местност Сурменех, при рекичката Сурмен. Близко на това наименование се съдържа вече в Anon. PPE, 38 (Сузармия).

3. Od., V, 469: Въздухът с пронизващ хлад вее от реката преди утрото.

4. Автора и произведението, от които е заимствано този стих (има го също и у Athen., IV, 154e) не е известен.

5. На мястото на днешна Атина, между Трапезунд и Батуми. Между Трапезунд и Атина са разположени ред рекички и пристани за кораби, за които Ариан споменава по-долу, § 8.

6. Апарктий, също така, както и борей е северен вятър, духащ, обаче, към юг под някакъв ъгъл.

7.Θρασκίου - вятър, духащ от тракийските брегове .

8.Име на митичен разбойник, живущ на границата на Атика и Мегарида и убит от Тезей.

9. На запад от Батуми, при устието на едноименната река, отъждествявана с древния Акампсис и със съвременния Чорох. За съображенията относно това отъждествяване вж. ВДИ, 1938, № 2, стр. 308 сл.

10. Река Апсар, без упоменаване за връзката на наименованието й с името на брата на Медея Апсирт, е спомената още у Ps.-Scyl., 81. Но връзката на този пункт с плаването на аргонавтите може да се счита за достатъчно древно, доколкото още йонийската традиция (схол. към Appol. Rhod., IV, 228) предполага, че убийството на Апсирт е станало край Понта. Географския пункт (град и остров) Апсирт на Черно море е известен от Артемидор Ефески. См. Steph. Byz., s. v. ‘Αψυρτιδες.

11. Тази река, наречена в Anon., PPE, 38 Офиунт, се отъждествявана със съвременната рекичка Суланлу-Су, при устието на която се намира селището Оф (Opinte и Offeunte на Tab. Peut. и у Anon. Rav.), съхранило в своето наименование отзвук от древното название на река Офин.

12. Възможно е да трябва да се чете вместо Тианик Саник, от племето на саните (те пък са – макрони или макрокефали), които много древни автори поставят между областите на Трапезунд и Колхида. Ср. Xen., Anab., V, 8, 1 сл,; Steph. Byz, s. v. Μαχρωνες. Вж. GGM, I, стр. 373, бел. към §§ 8; 15.

13. Отъждествява се по своето положение със съвременната рекичка Валтахи-Су.

14. Съхранила е свое наименование (Калапотамос – Керадерс-Сийу) и до днес. В Anon., PPE, 39, се упоменава също така и едноименен укрепен пункт.

15. Река Ризий, споменавана също така от много по-късни автори (Птоломей и Анонима споменават също  и едноименно пристанище) се отъждествява със съвременната рекичка Рохис-Су, при устието на която е разположен значителния населен пункт Риза. По мнението на C.Müller'а (GGM, I, стр. 374, 2), Ризия трябва да съответства на град Бехириада в страната на бехирите, спомената у Ps.-Scyl., 84.

16. Аскурн в Anon, PPE, 39, отъждествявана със съвременната рекичка Асфорос-Дере, съхранила в своето наименование отзвук от древното име.

17. У Ps.-Scyl., 83 – Одений; Anon., PPE., 39.: "Адинея, сега наричан Адиеном"; се отъждествява по своето положение със съвременната рекичка Канлу-Дере. см. GGM, I, стр. 374, 4.

18. За Атина вж.по-горе, §§ 5, 6 и бел.

19.Отъждествявана по своето положение със съвременната рекичка Суха-Дере.

20. Порданис у Ps.-Scyl., 83; отъждествявана със съвременната рекичка Фуртуна (Фуртун-Су), съхранила в своето наименование отзвук от древното име.

21. За този Анхиал, който Ариан нарича цар на макроните и хениохите (по-долу, §15), вж. също Dio Cass., LXVШ, 19.

22. Отъждествявана по своето положение със съвременната рекичка Витзех-Су.

23. На съвременните карти Архав, а също рекичката Архавех-Су.

24. Наименованието на тази река, отъждествявана с една от съвременните рекички, вливащи се в източната част на батумския залив се е съхранила в името на град Батуми. Ср. ВДИ, 1938, № 2, стр. 309.

25. За положението на тези рекички и тяхното отъждествяване със съвременни наименования вж. ВДИ, 1938, № 2, стр. 311.

26. В Anon., PPE, 43 се нарича също Нигро (Nigro на Tab. Peut.); идентифицира се със съвременната рекичка Кеголи или Супсой; вж. ВДИ, 1938, № 2, стр. 311.

27. Съвременния Рион.

28. Река в Тесалия, наричана също Европ, приток на Пеней, вливаща се в него близо до Фалан.

29. Hom., II., II, 734.

30. Ср. подобно твърдение у Arist., Hist. an., VIII, 13 и Polyb., IV, 42.

31. Рионската вода носи в себе си голямо количество тиня, която я оцветява в млечно-кафяв цвят.

32. За тези разсъждения на Ариан за свойствата на водите на Фасда несъмнено е оказала влияние легендата за чудните свойства на водите на Стикс – реката на подземното царство.

33. Фасианската богиня, ако се съди по нейните атрибути и по това, че Ариан я отъждествява със статуята на Фидий, намираща се в Атинския Метрон – храм на Майката на боговете (вж. за тази статуя E.Curtius, Die Stadtgeschichte v. Athen, 1891, стр. 175) е била широко популярната в Мала Азия и в Черноморието Кибела, култови и вотивни изображения на която се намират в изобилие при разкопки на античните селища. См. Graillot, Le culte de Cybele, 1912.

34. Покрай Апсар, за връзката на който с името Апсирт споменава сам Ариан (вж. по-горе и бел.), в Кавказ с легендата за аргонавтите били свързани ред географски пунктове. Вж. за това Apoll. Rhod., III, 196 сл., съотв. схол. и бел., а също Strabo, XI, 2, 12; 14, 12.

35. За положението на описаната от Ариан крепост при устието на река Фасис, развалините на която е видял френския пътешественик Дюбуа де Монпере (Voyage artour du Caucase, III, стр. 67 сл.), посетил тези места през 1829г., вж. ВДИ, 1938; № 2, стр. 312 сл.

36. За положението на тази трудна за локализиране река, наричана у Ps.-Scyl., 81, Арием, вж. C.Müller, FHG, V, стр. 176, 6. Ср. ВДИ, 1938, № 2, стр. 314 сл.

37. Отъждествява се със съвременната река Ингур; вж. ВДИ, 1938, № 2, стр. 315 сл..

38. Относно дейността на Ариан край река Хоб и съдържанието на латинското писмо има предположение, че е бил там заради изграждането на ново укрепено селище при устието на тази река – споменатия от Птолемей по тези места труден за локализация Неапол (вж. C.Müller, GGM, I, стр. 377,1). От съобщението на Страбон за сванските златоносни реки (XI, 2, 19), може да се предположи от друга страна, че Ариан е бил там във връзка с организацията на добива на злато.

39. За положението и отъждествяването на тази рекичка (наречена в Anon., PPE, също Зиганий), вж. ВДИ, 1938, № 2, стр. 316.

40. За отъждествяването на трите рекички вж. ВДИ, 1938, № 2, стр. 316. Река Хип не трябва да се смесва с едноименната река – приток на Фасис, за положението и отъждествяването на която вж. Strabo, XI, 2, 17 и бел.

41. За Диоскуриада, гръцки град близо до съвременния Сухуми, вж. Strabo, XI, 2, 14 и бел. Този град е бил преименуван на Севастопол (Σεβαστοπολις), явно, не по-рано от епохата на император Август, когато е бил възстановен след разрушаването му.

42. Anab., IV, 8, 22; V, 2, 1.

43. Вж. Xen., An., V, 2, 1 сл.

44. За саните, отъждествявани с макроните и макрокефалите (ср. Hec., fr. 191; Ps.-Scyl., 85), но не с дрилите, вж. Strabo, XII, 3, 18.

45. В ръкописите вместо макрони – махелони, в които C.Müller, GGM, I, стр. 378, 25, вижда птоломеевите манрали (V, 9, 5).

46. С тези племена, името на които е неизвестно от други източници, могат да бъдат доближени зигиите (Strabo, XI, 2, 1); с тях пък може да се съпостави населения пункт Задрис у Птоломей (V, 9, 6).

47. Цар на Иберия, вж. за него Dio, LХIХ, – 15. Това име не е  рядко сред иберските, колхидските или лазките владетели. Вж. Procop., Bell. Pers., I, 8, 3.

48. Това племенно наименование, появило се първо у римските автори (Plin., VI, 4, 12), в по-късно време (Procop., Bell. Goth., IV, 2) се разпростряло на цяла Колхида, поглъщайки всички по-древни названия на обитаващите рионскоата низина малки племена.

49. Споменава се само от Ариан.

50. За племето на апсилите има освен това споменаване у Plin., VI, 4, 14, локализиращо ги близо до Диоскуриада-Севастопол и у Steph. Byz., s. v. ‘Αψιλαι, наричащ ги скитски племена, с препратка към Ариан.

51. Съдейки по името, адаптиран римлянин.

52. Наименованието на това племе, наречено у Stepn. Byz., s. v. Σαννιγαι абасги, звучи името на съвременните абхази.

53. Споменат само от Ариан.

54. Саниги – у Steph. Byz. s. v. Σαννιγαι – скитско племе, Плиний ги споменава сред  многоплеменните подразделения на племената на хениохите (VI, 4, 14) и ги локализира между Севастопол (Диоскуриада) и Питиунт (Пицунд).

55. Наречен в Anon., 51, Спедаг, цар на санигите (хениохите), е бил според Kiessling (RE, VIII, стр. 276) обединител на племената на хениохите.

56. Келтски Алпи Ариан нарича средноевропейския планински хребет, носещ това название и до сега.

57. Елбрус. Вж. ВДИ, 1938, № 2, стр. 316.

58. §§ 17-24 (12-16 H), съдържащи описание пътя от Тракийския Боспор до Трапезунд, са пропуснати.

59. За съответствието с действителността на приведените от Ариан метрични данни: вж. ВДИ, 1938, № 2, стр. 309; 315.

60. Археологическите останки дават основание да се допусне наличие на късноримско укрепление на мястото на Страбоновия Велики Питиунт (Пицунд). За това, че Питиунт се е намирал под римско влияние вече в епохата на Август, може да се съди по данните на Плиний (VI, 16) и Anon., PPE, 55.

61. Явно става дума за Тиберий Юлий Котис II (123 -131 пр.н.е).

62. Пункта не е известен от други източници.

63. Her., IV, 109. Херодот споменава, че будините φθειροτραγεουσι, което може да се преведе като "ядат борови шишарки" (вж. по-горе, ВДИ, 1947, № 2, стр. 279). За племето на фтирофагите вж. Strabo, XI, 2, 19 и бел. към това място.

64. Наименованието на тази река не може да бъде отделено от името на племето на абаските или абасгите, за тях вж. по-горе, § 15 и бел. Ср. C.Müller, GGM, I, стр. 379, 7.

65. Това име, идентично с името на река Бурк, спомената от Птоломей (V, 8, 8), се локализира близо до съвременната Лиапипста.

66. Това място трябва да съответства на Константиновския нос, близо до Адлера.

67. Този пункт, идентичен според C.Müller с птоломеевата Ампсалида (V, 8,8; ср. GGM, I, стр. 393, 8), трябва да се търси на мястото на съвременната рекичка Матца, съхранила в своето наименование отзвук от древното име.

68. Локализира се около съвременния Сочи.

69. Вероятно са идентични със страбоновите зиги (XI, 2, 1 и бел.) и птоломеевите винхи (V, 8, 17-25).

70. Стахемфлас в Anon., PPE, не известен от по-ново време. Stein, RE, VI a, ст. 1922 сл.

71. По мнението на C.Müller е идентичен с Торетския нос у Птоломей (V, 8, 8) и де локализира при пристанището Туапсе или южно от него.

72. Този пункт се локализира край съвременния Небуг, свързва се (Steph, Byz. s., v. Λαζοι) с племето на лазите и по мнението на Müller е идентичен с град Таз (Ταζος) у Птоломей, наименованието на който той предлага да се поправи на Λαζοι, см. GGM, I, стр. 393, 15.

73. Споменатият от Ариан пункт би трябвало да е идентичен с птоломеевото село Ахея (V, 8, 8).

74. Локализира се на мястото на съвременния Геленджик.

75. По своето положение Светото пристанище трябва да съответства на пристанището Бата (Ptol., V, 8, 8; Strabo, XI, 2, 14) – Патус у Ps.-Scyl., 72.; Dem., c. Lept., 36.

76. За границите на Европа и Азия в древността вж. Str., XI, 1, 5 и бел.

77. [Aesch., Prom. lib., fr. 190].

78. [Aesch., ibid., fr. 191. Подробности от мита за Прометей вж. Aesch., ibid., fr. 193 и бел.

79. Тази цифра я има и у Страбон (VII, 4, 5), който е ползвал същия източник.

80. За този пункт споменава и един безименен автор, който поставя Казек на запад от Кимерик, между него и Теодосия. К.Мюлер, Келеро и Тетбу де Марини, считат че Казек е на мястото на днешния Таш-Качик. Вж. GGM, I, стр. 394].

81. Определянето на Теодосия, като опустял град е в противоречие със свидетелствата на други автори от първите векове от н.е. (Strabo, VII, 4, 3; Plin., IV, 20 и др.) и данните от археологията, което ще рече, че описаното е било временно състояние на селището.

82. Анонимния автор отъждествява назования като "пристанище на скитотаврите" с Атиней – счита се, че е бил на мястото на по-късния Судак. Вж. Latyschev, IOSPE, II, карта № 2.

83. Пункта, освен от Ариан се споменава само в анонимния перипол, където е отъждествен с днешния Биюк Ламбат, където още Дюбуа де Монпере е видял останки от древни съоръжения (Voyage autour du Caucase, V, 1839 сл., стр. 453.

84. Отъждествявана се с по-сетнешната Балаклава.

85. Близо до днешния Севастопол.

86. На мястото на съвременната Евпатория.

87. Прекрасното Пристанище навярно съответства на едноименния пункт у Птоломей (III, 5, 2), който го поставя между Ахиловия бяг и Тамирака, и Прекрасното Пристанище, споменато в херсонеската клетва (Латышев, Ποντιχα, 1909, стр. 142 сл.) и локализирано при Ак-Мечет, вж. Латышев, ibid., стр. 151 сл., I също IOSPE, II, карта № 2.

88. Споменатото езеро навярно е Бакал на западното крайбрежие на Крим.

89. Според Müller (GGM, I, стр. 396) следва да се отъждестви с т.нар. „Тендеровска плитчина” (Ахилов Бяг).

90. Ариан говори за устието Бугско-Днепровския лиман.

91. За положението на град Олвия, намиращ се на десния бряг на Буг – Хипанис (при неговото устие), а не Днепър – Бористен, вж. Strabo, VII, 3, 17 и бел.

92. Съвременното име на острова е Березан, в чието название се е запазил остатък от  древното име на река Днепър - Бористен. Вж. за него Strabo, VII, 3, 17; 19.

93. Има се пред вид пункта, наречен от Птоломей (III, 5) и Плиний (IV, 26; 82) Ордес, който се локализира близо до съвременния Очаков.

94. Локализира се в района на съвременната Одеса (вж. Koehler, Memoires de l'Academie de St. Petersbourg, IX, стр. 659).

95. Този пункт се споменава още единствено от анонимния перипол, идентифицира се от Müller със sinus Sangarius на Плиний (IV, 26; 82) и се локализира при съвременния Малого Фонтана, близо до Одеса. Вж. GGM, I, стр. 397.

96. Става дума за северното устие на Дунав.

97. По незнание или поради по-късния произход на тази част на текста у перипола (ср. Ростовцев, Скифия и Боспор, стр. 69) автора пропуска реката и града Тир при устието на Днепър, на мястото на съвременния Акерман.

98. Ариан смесва в н този случай остров Ахил или Белия – съвременния остров Тидониси (Змеевия) пред устието на Дунав – с Тендеровската плитчина (Ахиловия Бяг) при устието на Бугско-Днепровския лиман.

99. За култа към Ахил на остров Бели вж. бел. към Ps.-Scymn., 785 сл.; Dion. Per., 541 сл., а също И.И. Толстой, Остров Белый и Таврика на Эвксинском Понте, П., 1918. Навярно установяването на временен административен център на  Аспаруховите българи в района на Дунавската делта (Онгъла) е станало причина в творчеството на Цецес и в една  редакция на съчинението на Малала (която се отнася към ІХв.) българите да се отъждествяват с мирмидонците на Ахил (вж. ИБИ – т. Х, ГИБИ – т.22, стр. 104, респ..ИБИ – т. ІІІ, ГИБИ – т.2, стр. 206).

100. Ср. посветителните надписи в чест на Ахил на остров Бели и Ахил Понтарх в IOSPE, I, стр. 165 сл., намерени на остров Белия и на Березани.

101. За култа към Диоскурите – божества-пазители на моряците, явяващи им се в минута на опасност (ср. по-късните легенди за "летящия холандец" и за "огъня на свети Елмо"), вж. Daremberg-Saglio, Dictionnaire des antiquites, I, s. v. cabiri.

102. За петте устия на река Истър (Дунав) вж. Ps.-Scymn., 773 сл. и бел.

103. Също Истър или Истропол (вж. Her., II, 33; Strabo, VII, 6, 1) – гръцки град, милетска колония, разположена южно от дунавската делта, съвременната местност Истере.

104. Обикновено се споменава като Τομις и Tomi, гръцки град, милетска колония, на мястото на съвременния град в Румъния Констанца. Вж. Strabo, VII, 5, 12)].

105. Гръцки град, милетска, а по-късно хераклейска колония, Вж. Strabo, VII, 5, 12; днешната местност Калата.

106. За отъждествяването на това място, което са свързва с древната карийска (южно-малоазийска) колонизация (вж. RE, XX, ст. 1995). Локализира се северо-западно от нос Шабла-бурун, вж. C.Müller, GGM, I, стр. 399].

107. Τετρισιάδα - също Тириса или Тиризис (Anon., PPE, 75), локализира се при съвременния нос Калиакра.

108. Βιζώνην - локализира се при съвременната Каварна.

109. Διονυσόπολιν - за това място, по-рано наречено Круна, споменава Ps.-Scyl., 751. Локализира се при съвременния град Балчик.

110. Όδησσόν - античен град, милетска колония, локализира се близо до съвременния град Варна.

111. Αΐμον - става дума за нос Емине.

112. Μεσημβρίαν - днешния Несебър.

113. Άγχίαλον - колония на град Аполония на мястото съвременния Поморие.

114. Άπολωνίαν - античен град, милетска колония, днешния Созопол, вж. Strabo, VII, 6, І.

115. Понятието Скития е използвано в случая малко разширително и включва по-голяма територия от пределите на западната граница на Скития (Малка Скития) - Strabo, VII, 4, 5 и бел.

116. Този Херсонес (т.е. нос), не се споменава от другите автори, навярно става дума за нос Баглар.

117. В Anon., PPE, 87 се отъждествява с крепостта Тера и се локализира от Müller при съвременния Атеболи, GGM, I, стр. 401.

118. Страбон (VII, 6, 1) я нарича местност на аполонийците, локализира се при нос Кури.

119. Тракийски град на мястото на днешното градче Мидия.

120. Отъждествява се в Anon., PPE, 87 с Филиа, спомената също у Ps.-Scymn., 723, – име, за което Стефан Византийски, s. v. Φιλεας отбелязва, че то се пише от някои "Финея" и се свързва по този начин с името на митичния предсказател Финей– низвергнатия цар на тракийският град Салмидес, за който се говори във връзка с пътуването на аргонавтите. Локализира се на мястото на съвременното селище Филина при нос Калионджик.

121. Вж. Hom., Od., XII, 59 сл. и бел.

122. Принадлежалото на античните византийци светилище на Зевс Урий се намирало на азиатския бряг на Босфора близо до входа в Черно море.

123. Това място, наричано също Амик, се свързва с легендата за борбата на аргонавтите със знаменития цар на бебрикита, отъждествено в Anon., PPE, 89 със Состенон. Но последното по данни на Плиний (IV, 18), би трябвало да се намира не на азиатския, а на европейския бряг на Босфора. Вж. GGM, I, стр. 401.

124. Гръцки град, колония на мегарците, по-сетнешния Константинопол-Цариград-Истанбул.