ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Законник на Ур-Наму/Шулги

Табличката със законника на Ур-Наму/Шулги

Законника се счита за най-ранния законодателен паметник достигнал до наше време. Законодателният акт на Урукагина издаден около 2400 г.пр.н.е.(или 2670 г.пр.н.е.) го предхожда по време, но това по същество е само реставрация на съществувалия преди това правен ред. Законника на Ур-Наму/Шулги също има за цел до ограничи чиновническия произвол подобно на по-раншния правен акт на Урукагина и по-сетнешния на Хамурапи. В сравнение със законите на Хамурапи, при наказателно-правните разпоредби в акта на Ур-Наму/Шулги прави впечатление, че поне в запазената част при санкцията се предпочита откупа (паричното обезщетяване), вместо талиона (причиняване на същата вреда, т.е. «Око за око, зъб за зъб»).

До скоро създаването издаването на законника се приписваше на Ур-Наму, основателя на ІІІ династия на Ур. Сега обаче, някои от изследователите считат, че законника е дело на неговия син Шулги (2093-2046г.пр.н.е.). Табличката на която е записан текста не е добре запазена. Могат да се прочетат пролога и няколко параграфа.

ALD

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

Ур-Наму пред бога на слънцето Шамаш

Пролог

... Ежемесечно той установил в качеството на свое регулярно жертвоприношение 90 гур1 ечемик, 30 овци и 30 ка2 масло. След това, като Ан(ум)3 и Енлил4 предали на Нан5 царството на Ур6, тогава Ур-Наму7, сина, природен от богинята Нинсун8, за своята възлюбена майка-родителка, по справедливост и истинност на него... седем ... той наистина му дал ... Намахани, енси9 на Лагаш10 наистина той убил.

Могъщия Нан, владетеля на Града, той възвърнал кораба Магана Нан ... та той станал славен в Ур.

В тези времена полята били обложени с данъка нискум, над търговското корабоплаване бил поставен началник на моряците, над пастирите бил поставен събирач на бикове, събирач на овци, събирач на магарета...

Тогава Ур-Наму, могъщ мъж, цар на Ур, цар на Шумер и Акад, с могъщия Нан, владетел на Града, по праведната повеля на Уту11, наистина установил справедливост в страната, наистина той изгонил злото, насилието и раздора. Той отстранил началника на моряците от търговското мореплаване, събирача на бикове, събирача на овце, събирача на магарета - от пастирите и с това установил свобода в Шумер и Акад.

В това време той ... Ум, Марад и Казал ...

Той установил седем ... Той направил бронзова мярка от 1 ка, гира от една мина12 той утвърдил, гира от една сикла13 той утвърдил (по отношение към) мината.

В тези времена бреговете та Тигър и Ефрат ...


... Той поставил старши градинар. Сиракът не бил отдаван под властта на богатия, вдовицата не била отдавана (под властта на) силния, човека сикля не бил отдаван (под властта на) човека мина,

[Няколко реда са разрушени].

Разпоредби:


§ 4. Ако жената на човек е завлякла друг човек, и той е спал с нея, той (т. е. мъжът й да) убие тази жена. В това прелюбодеяние той (т. е. прелюбодееца) да бъде свободен (от наказание).


§ 5. Ако човек злонамерено лиши от невинност девствена робиня на друг човек, този човек е длъжен да заплати пет сикли сребро.


§ 6. Ако човек е оставил своята жена, която не е била преди омъжена, той е длъжен да заплати една мина сребро.


§ 7. Ако той е оставил (бивша) вдовица, той да плати половин мина сребро.


§ 8. Ако пък той е съжителствал с вдовицата без ... брачен договор, той не длъжен да й плаща нищо...


§ 10. Ако човек е повдигнал срещу друг човек обвинение в ... (магьосничество) и го е подложил на изпитанието на Реката и Бога-Река го е очистил, то този, който го е подложил на изпитанието, е длъжен да заплати три сикли сребро14.


§ 11. Ако човек е повдигнал на жената на друг човек обвинение в прелюбодеяние, но бога на Реката я е очистил, обвинителя е длъжен да заплати една трета мина сребро.


§ 12. Ако (бъдещия) зет е влязъл в дома на своя (бъдещ) тъст (с подаръци), а после тъста е дал неговата невеста на друг човек, той (тъста да) му върне дадените дарове двойно.


§ 13. ... той да му плати две сикли сребро.


§ 14. Ако роб или (?) робиня са избягали (?) и са пресекли пределите на града, (а друг) човек ги е върнал, стопанина да плати на този, който (ги) е върнал две (?) сикли сребро.


§ 15. Ако човек е повредил на друг човек с оръжие (?) крайник, той да плати десет сикли сребро.


§ 16. Ако човек е строшил на друг човек с оръжие кост, той (да му) плати една мина сребро.


§ 17. Ако човек с нож (?) е отразял на друг човек носа, той да плати две трети мини сребро.


§ 18. Ако той му е отрязал пръстите (?) ... за всеки пръст (?) той да плати ... сикли сребро.


§ 19. Ако той му е избил зъбите, той да плати по две сикли сребро (за всеки зъб?)...


§ 21. ... той да даде15. Ако той няма робиня, той може да плати десет сикли сребро. Ако той няма у себе си сребро, той може да плати с друго имущество.


§ 22. Ако нечия робиня (като) се е счела за равна със своята господарка се скара с нея, тя (господарката) да и натрие устата с 1ка сол.


§ 23. Ако нечия робиня (като) се е счела за равна със своята господарка я е ударила ...


§ 25. Ако човек е встъпил (като) свидетел (в съда) и е уличен в лъжа, той да плати петнадесет сикли сребро. ,..


§ 26. Ако човек е встъпил (като) свидетел (в съда), но е отказал да даде клетва, той да възмезди спорната сума.


§ 27. Ако човек злонамерено е обработвал поле, принадлежащо (на друг) човек, и той (собственика е) възбудил против него съдебно дело, но този пренебрегне, този човек да загуби своя труд.


§ 28. Ако човек наводни полето на друг човек с вода, той да отмери (на стопанина на полето) три гура ечемик за всеки ик16 от полето.


§ 29. Ако човек е отдал на друг човек обработваемо поле за култивиране, но този не култивира полето и го направи да запустее, той да отмери (на стопанина на полето) три гура ечемик за всеки ику от полето.


[По-нататък текста е разбит, с изключение на някои остатъци от фрази.]

Бележки:

Превода е направен по изданията: Cramer S. N. Ur-Nammu Law Code. - Orientalia, 1954, 23; Gurney 0. R, Cramer S. N. Two Fragments of Sumerian Laws. Assyriological Studies, 1965, N 16; Finkelstein G. G. The Laws of Ur-Nammu. Journal of Cuneiform Studies, 1969, XXII, N 3-4.; Афанасьева В. К. Фрагменты Законов Ур-Намму - в кн.: Хрестоматия по истории Древнего Востока. М., 1963, с. 188 и сл. Превод и коментари Якобсон В. А.
  1. гур - курру, използвана в Шумер и Вавилония единица за обем, равна приблизително на 252,6 л. Зърното измервали по обема, а не по теглото. 1 гур = 300 ка (сила)
  2. ка - шумерско сила, единица за обем в Шумер и Древна Вавилония равняваща се на 0,84 л (понякога та 0,42 л). 300 ка (сила) = 1 гур.
  3. Ану – шумерски бог на небето. През втората половина от управлението на персийската династия на Ахеменидите Ану става върховен бог на град Урук, отъждествявайки го (по мнението на И. М. Дяконов), с Елах-шемайа - семитското обозначение на Ахурамазда.
  4. Енлил - акадско Елил, на шумерски "владетеля на ветровете." Един от главните богове в шумеро-акадския пантеон редом с Анум и Енки, покровител на Ниппур, неговия главен храм в този град носил името Екур. Бог на плодородието и въздушните стихии. Според митовете бил син на Анум и богинята на земята Ки, отделил небето от земята и дал на хората селскостопанските оръдия. В списъка на боговете от Тар той заема второ място след Анум, но още тогава в някои митове му се отреждало първенството. От втората половина на III хил.пр. н.е. Енлил става глава на шумерския пантеон. Съпругата му била Нинлил, първородния син Нан, бог на Луната, а другите синове – бога на войната Нингирсу (Нинурта), бог на подземния свят Нергал и бога на съдбата Намтар, роден от владетелката на подземния свят Ерешкигал. Символ на Енлил била рогата тиара.
  5. Нан - (Наин), акадско. Син, в шумеро-акадската митология бог на Луната. Бил е покровител на град Ур, където в чест на Нан бил посветен храм - Екишнугал. Нан бил първороден син на Енлил и Нинлил. Той се родил в подземния свят, а после се възнесъл на небето. Само при новолуние Нан се спускал в долния свят. Неговата съпруга е - Нингал, а деца – бога на Слънцето Уту (акадското Шамаш), Инана (акадско Ищар) и Нумушда - бога-покровител на град Казалу. Знакът на Нан е полумесец. Често бил асоцииран с " бик с лазуритова брада".
  6. Ур - шумерско Урим, съвременния Тел-Мукайяр на 20 км югозападно от град Насирия в Ирак, древен град в Долна Месопотамия. Поселището възникнало през V хил. пр. н.е. През IV хил. пр. н.е. Ур станал град. Ур бил открит от Тейлър, но мащабни разкопки били проведени от Вули през 20- години но ХХв. През XXV в. пр. н. е., по време на I династия на Ур, бил силна държава, просперирала благодарение на морската търговия. Бог-покровител на Ур бил лунния бог Нан. В негова чест цар Ур-Наму построил огромен зикурат. В течение XXIV-XXII в. Ур бил подчинен на съседните градове-държави Лагаш, Уме, Урук, после на царството Акад и кутиите (гутиите). Около XXI в. пр н.е. станал столица на III династия на Ур, която паднала към 2000 г. пр. н.е. под натиска на амореите. От XVII в. пр.н.е. бил под властта на Вавилонското царство, а от VI в. пр.н.е. на Ахеминидското. Към края на IV в. пр.н.е. Ур дошъл до упадък.
  7. Ур-Наму (2112-2094 г. пр.н.е.) - шумерски владетел, основател III династия на Ур. Ур-Наму бил съратник на Утухенгал в борбата с гутеите (кутийските племена).След като завоевателите били прогонени и Утухенгал неочаквано загинал, Ур-Наму си присвоил титула "цар на Шумер и Акад", което подчертавало обединението под негова власт на юга и севера но страната. той отделил голямо внимание на строителството на иригационни системи и възстановяването на разрушените по времето на владичеството на кутиите храмове, вкл. и храма на Нан, по-известен като зикурата в Ур.
  8. Нинсун - шумерска богиня на земните недра. В пролога към закона на Шулги тя се споменава като майка на Ур-Намму. Нейния храм в Урук се наричал Егалмах.
  9. Енси (чете се също патеси или ишаку) бил първоначално изборен старейшина или жрец, който по-късно се превърнал във владетел на отделен шумерски град-държава.
  10. Лагаш – град-държава (съвр. Ел-Хиб) в Шумер, разположен на север от Ур. В писмени паметници Лагаш се споменава от XXVI в. пр.н.е. до времето но Селевкидите ( II в. пр.н.е..). Разцвета на Лагаш се отнася към управлението на I династия, основател на която бил Ур-Нанше (XXV-XXIVв. пр.н.е.). После бил завоюван от акадския цар Саргон. През XXII в. пр.н.е. Лагаш преживял нов подем при владетеля Гудеа. После бил подчинен на Ларс и от следващия век Лагаш загубил своето значение.
  11. Уту - шумерски"светлия","сияещия","ден". В шумерската митология бог на Слънцето, син на Нан, бог на Луната, брат на Инан, негова съпруга била Шенирда. Денем Уту пътешествал по небето, а нощем се спускал в долния свят, за да го освети. Основно място на култа на Уту бил Урук, по традиция той се считал за основател на I династия на Урук. Често бил изобразяван с лъчи на гърба и сърповиден нож в ръка.
  12. мина - ( шумерско мана) мярка за тегло в Шумер и Вавилония - около 505 г. 1 мина = 60 сикли (шумерско гин); 60 мини = 1 талант (шумерско гу)
  13. сикла - шумерско гин, вавилонска единица за тегло, равна на 8,4 г, 1 сикла =1/60 мината. В старовавилонския период 1 сикла злато = 6 сикли сребро; при Навуходоносор 1 сикла злато = 12 сикли сребро и 1 сикла желязо = 8 сикли сребро.
  14. Става дума за така наречения „божи съд”. В законите на Хамурапи също се говори за изпитанието пред Богът-Река, т.е. свещената река Ефрат - § 2, но подробности как се провеждал този съд на реката не са известни.
  15. Навярно липсващия текст е свързан с убийство на роб. Тъй като робите се считали за вещ, те можело да бъдат заменени с други такива.
  16. ику – мярка за площ в Шумер и Вавилония равна на около 3528 кв.м; 1 ику = 100 сар. Сар означава буквално „градина”, в Шумер и Вавилония мярка за площ равна приблизително на 35 кв.м. 1 сар = 60 гин = 180 ше; 100 сар = 1 ику; 1800 сар = 1 бур ~ 6,35 га.