ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

“ДЕЛАТА НА БОЖЕСТВЕНИЯ АВГУСТ”

RES GESTAE DIVI AUGUSTI

“Делата на божествения Август” представляват отчет на император Октавин Август, който той е допълвал няколко пъти. След смъртта му, неговият приемник император Тиберий се погрижил да изработи увод към текста и наредил той да бъде поставен в Мавзолея на Марсово поле. Преписи от текста били изпратени в различни градове на империята. От тях са запазени няколко, най-известен, от които е т.н. Monumentum Ancyranum ( Анкирски паметник ). Този надпис е бил издълбан на стената на храм посветен на император Август и богинята Рома в античната Анкира ( дн. столица на Република Турция - Анкара) на латински език, като има и гръцки превод. Надписа е открит през 1555 г. от посланиците на император Фердинанд II изпратени при султан Сюлейман. Друг източник на текста на “Делата на божествения Август” са фрагментите от гръцкия превод, намерени в Аполония (Писидия в Мала Ами). Там те са се намирали на платформа, на която са били поставени статуите на Август, Тиберий, Ливия, Германик и Друз. Фрагменти от латинския оригинал са намерени също в Антиохия (Писидия).

Предложения текст на “Делата на божествения Август” е изготвен на основа на двете версии публикувани на сайта “Античная литература”, като е съобразен и с публикувания частичния превод на надписа в ХИСС /София, 1976г., под ред. на Хр. Данов /, тъй като този превод отдавна е в обръщение у нас. В квадратни скоби са поставени някои допълвания в текста (най-често попълване на съкращения в оригиналния текст).

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

 

Делата на божествения Август, чрез които той подчини света на властта на римския народ, и разходите, които той е направил за държавата и римския народ, изсечени на два бронзови стълба, които са поставени в Рим.

 

1. 1. На 19-та година[i] от раждането си събрах по свое собствено желание и със собствени средства набрах войска, с която върнах свободата на държавата угнетена от кликата. 2. За това сенатът , по време на консулството на Г[ай] Панса и А[вл] Гирций[ii] с почетено постановление ме включи в сенаторското съсловие, даде ми право да давам своето мнение наравно с консулриите[iii], и ми даде империум[iv]. 3. Той ми възложи в качеството на пропретор заедно с консулите да се погрижа, та държавата да не понесе никаква щета. 4. Когато през същата година двамата консули паднаха в битка[v], народът ме избра за консул и триумвир, за да устроя държавата.

2. Тези, които убиха моя баща, аз изпратих в изгнание, на основание на приетия закон[vi] аз отмъстих за злодеянието, а след това, когато те започнаха война срещу държавата, двукратно ги победих в сражения.

3. 1. Аз неведнъж водих войни по суша и по море с вътрешни и с външни врагове по целия свят и след победата дарих пощада на всички граждани помолили за милост. 2. Чуждоземните народи, на които можеше безопасно да бъде простено, аз предпочетох да запазя, а не да ги изтребя. 3. Почти 500 000 римски граждани положиха [военна] клетва пред мен. Повече от 300 000 от тях аз настаних в колонии или оставих в техните муниципии, след като отслужиха и ги наградих за военната служба като на всички тях отредих земя или пари 4. Аз залових 600 кораба[vii], без да се броят тези, които бяха по-малки от триреми.

4. 1. Два пъти аз влизах в Града с овация, три пъти с триумф на колесница[viii] и бях провъзгласен 21 пъти за император[ix]. Сената постановяваше многочислени триумфи за мен, но аз ги отказвах. Лаври с фасций полагах в Капитолия, изпълнявайки обетите, които правех по време на всяка война. 2. За делата, завършени щастливо от мен или от моите легати под моето началство на суша и по море, 55 пъти сената постанови да се извършат молебени на безсмъртните богове. А дните, в които по решение на сената се проведоха молебени, бяха 890. 3. При моите триумфи бяха проведени пред моята колесница 9 царе или царски деца[x]. 4. Аз бях консул 13 пъти, а когато писах това, вече 37-ма година имах трибунска власт[xi].

5. 1. Диктатурата[xii], която ми беше предлагана и в мое отсъствие и в мое присъствие от народа и сената, когато консули бяха М[арк] Марцелл и Л[уций] Ар[рунций], но аз не приех. 2. Аз не се отказах при крайния недостиг на храна от грижата за продоволствието и така се разпоредих за това, че със своите средства и грижи след немного дни освободих цялата държава от страха и съществуващата тогава опасност 3. Консулството[xiii], което тогава ми беше предложено, годишно и постоянно, аз не приех.

6. 1. Когато консули бяха М[арк] Виниций и Кв[инт] Лукреций, а после П[ублий] и Гн[ей] Лентулы и за трети път Павел Фабий Максим и Кв[инт] Туберон, със съгласието на сената и римския народ ми предлагаха аз единствен да стана попечител на законите и нравите[xiv] с висша власт, но аз не съм приех никаква длъжност, която да противоречи на обичаите на предците. 2. Това, което тогава сената очакваше от мен, аз изпълних ползвайки се с трибунска власт[xv]. По мое искане сената 5 пъти ми назначаваше колега.

7. 1. В продължение на 10 години аз бях триумвир[xvi] за да бъде устроена държавата 2. Аз бях пръв сенатор[xvii] в продължение на 40 години до самия ден, в който писах това. 3. Бях велик понтифекс[xviii], авгур[xix], член на коллегията на Петнадесетте, които видят Сибилските книги[xx], член на коллегията на седемте епулони, член на колегията на арвалските братя, член на колегията на Тициите, бях фециал.

8. 1. Когато бях консул за 5 път[xxi] по волята на сената и народа увеличих броя на патрициите. 2. Три пъти преглеждах списъка на сенаторите[xxii]. При шестото ми консулство[xxiii] с колегата ми М[арк] Агрипa аз извърших преброяване на гражданите и направих очистителни жертвоприношения, каквито не бяха извършвани от 42 години. По време на това преброяване беше установено, че броят на римските граждани е 4 063 000. 3. Второто преброяване извърших сам, като се ползвах с консулска власт, когато консули бяха Г[ай] Цензорин и Г[ай] Асиний[xxiv]. По време на това преброяване беше установено, че броят на римските граждани е 4 233 000. 4. Трети път аз извърших преброяване, ползвайки се с консулска власт, с колегата Тиб[ери]й Цезар, [м]оя син, когато бяха консули Секст Помпей и Секст Апулей[xxv]. По време на това преброяване беше установено, че броя на римските граждани е 4 937 000. 5. Като предложих нови закони, много от древните порядки, забравени вече в нашия век, аз върнах, и сам предадох на потомците много примери, достойни за подражание,.

9. 1. Сената постанови консулите и жреците всеки 5 години да правят молебени за моето благополучие. По време на тези молебени докато бях жив няколкократно се устройваха игри, понякога от най-великолепната колегия на 4-те жреци, понякога от консулите. 2. Също частно и по всички муниципии гражданите единодушно непрестанно във всички храмове се молеха за мое здраве.

10. 1. Моето име по решение на сената беше включено в Салическия химн[xxvi], и със специален закон беше установено пожизнено да имам трибунска власт и неприкосновеност. 2. Аз отказах да стана велик понтифекс вместо живия колега[xxvii], когато народа ми поднесе този жречески сан, който имаше моя баща. Този жречески сан аз приех няколко години по-късно, по време на консулството на бяха П[ублий] Сулпиций и Г[ай] Валгий, когато умря този, който го заемаше, възползвайки се от вълненията на гражданите, тъй като от цяла Италия на народното събрание за моето избиране се събра такова множество народ, каквото, както разказват, никога до това време не е имало

11. В чест на моето завръщане сената ми посвети олтар в храма на Фортуна Завръщащата срещу храма на Честта и Доблестта при Капенската врата, на който заповяда понтифиците и девойките-весталки да извършват ежегодно жертвоприношение в тоя ден, в който по време на консулите Кв[инт] Лукреций и М[арк] Виниций се върнах в Града от Сирия, и този ден по нашето прозвище той нарече Августалий.

12. 1. По решение на сената по това време част от преторите и плебейските трибуни с консула Кв[инт] [Лу]креций и първенците излязоха да ме посрещнат в Кампания - почест каквато до това време никому, освен на мен, не е била отреждана. 2. Когато се върнах в Рим от Испания и Галия, където успешно приключих делата си в тези провинции по времето когато консули бяха Тиб[ерий] Не[р]он и П[ублий] Квинтилий, сената заповяда да се определи олтар посветен на Августовия Мир[xxviii] по повод на моето завръщане, на който магистратите и жреците, и девойките-весталки да извършват ежегодно жертвоприношение.

13. Когато бях пръв сенатор сената трикратно определяше да бъде затворен храмът на Янус[xxix] Квирин, който нашите предци са установили да се затваря, [когато] навсякъде, където властва римския народ, по суша и по море, бъде роден благодарение на победите мир, докато във времето преди да се родя, от основаването на Града както се разказва само два пъти е бил затварян,

14. 1. Синовете ми Гай и Луции Цезар, които Фортуна изтръгна млади от мен, сената и римския народ за да ме почетат, когато те бяха на петнайсет години, назначи за консули, за да встъпят в тази длъжност след 5 години. Сената постанови от деня, в който те бяха въведени на Форума да участват в заседанията му. 2 А всички римски конници провъзгласиха всеки един от тях за предводители на младежите и ги надариха със сребърни щитове и копия.

15. 1. На всеки от римските плебеи аз изплатих по 300 сестерции съгласно със завещанието на моя баща[xxx], а от свое име аз дадох по 400 сестерции от военната плячка, когато за пети път бях консул[xxxi]; още веднъж също при десетото си консулство[xxxii] от моето наследство по 400 сестерции наброих като подарък на всеки; като бях консул за 11 път[xxxiii]дванадесет пъти аз устроих раздаване на хляб, който закупих с лични пари; притежавайки трибунска власт за дванайсети път[xxxiv], аз за трети път дадох на всеки по 400 сестерции. Тези мои подаръци никога не се получаваха от по-малко от 250 000 души 2 През осемнайсетата година от моята трибунска власт и бях консул за 12-ти път[xxxv], на 320 000 градски плебеи дадох по 60 динария на всеки. 3. Когато бях консул за пети път[xxxvi] раздадох на моите воини в колониите, от военната плячка, като на всеки дадох по 1 000 сестерции - този триумфален подарък получиха в колониите около 120 000 човека. 4. Когато бях консул за 13-ти път[xxxvii], раздадох по 60 денария на плебеите, които тогава получаваха държавни продоволствия; тези бяха малко повече от 200 000 човека.

16.1 Парите за поземлените участъци, в които аз настаних воини при моето четвърто консулство, а също и по-късно, когато консули бяха М[арк] Крас и Гн[ей] Лентул-авгур[xxxviii], аз заплатих на муниципиите. Около 600 милиона сестерции беше сумата, която платих за италийските имоти и около 260 милиона, които заплатих за земите в провинциите. Аз съм първият и единственият, който в паметта на съвременниците ми е устройвал колонии в Италия или в провинциите. 2. И по-късно, когато консули бяха Тиб[ерий] Нерон и Гн[ей] Пизон, а също и когато консули бяха Г[ай] Антистий и Д[ецим] Лелион, и когато консули бяха Г[ай] Калвисий и Л[уций] Пасиен, и когато консули бяха Л[уций] Лентул и М[арк] Месала, и когато консули бяха Л[уций] Каниний и Кв[инт] Фабриций[xxxix], на воините, които, когато свърши срока на службата им настаних в техните муниципии, аз изплатих наградите, които имаха. За това похарчих около 4 милиона сестерции.

17. 1. На четири пъти аз подпомагах със свои пари държавната хазна[xl], като внесох при пазителя на хазната 150 милиона сестерции. 2. И през консулството на М[арк] Лепид и Л[уций] Арунций[xli], аз внесох 170 милиона сестерции от моето наследство във военната хазна, която бе учредена по мое решение за изплащане на наградите на воините, които са отслужили 20 и повече години.

18. После, през годината когато бяха консули Гн[ей] и П[ублий] Лентул[xlii] когато не достигаха пари за хляб, аз разпределих и дадох хляб и пари на 100 000 души и на още повече от моите складове или наследство.

19. 1. Аз построих курията и долепения към нея Халкидик, храма на Аполон на Палатин с портиците, храма на божествения Юлий, Луперкал, портика при Фламиниевия цирк, който позволих да бъде наречен Октавиев по името на този, който е построил предишния [портик] върху същата земя, ложата в Големия Цирк, 2. Храмовете на Юпитер Феретрии и Юпитер Гръмовержец на Капитолия, храма на Квирин, храма на Минерва и на Юнона Царица и на Юпитер Освободител на Авентин, храм на Ларите в горната част на Свещеният път, храма на боговете Пенати във Велия, храма на Младостта, храма на Великата Майка на Палатин[xliii].

20. 1. Аз поправих Капитолия и Помпеевия театър като направих големи разходи за това, без да поставя какъвто и да е надпис с моето име. 2. Аз поправих водопроводите, които на много места от старост бяха станали негодни; водопровода, който се нарича Марциев, аз удвоих, като присъединих към него водовод от нов извор. 3. Довърших Юлиевия Форум и базиликата между храма на Кастор и храма на Сатурн, започнати и почти завършени от моя баща, аз завърших и базиликата, която изгоря при пожар, като я разширих и написах имената на синовете си, та след като съм я започнал, ако не успея да я завърша докато съм жив, да бъде отредено да я завършат моите наследници. 4. По време на шестото ми консулство по повеление на сената аз възстанових 82 храма на богове в Града, без да пропусна нищо, което по това време е трябвало да се . 5. Когато бях за седми път консул възстанових Фламиниевия път от град Аримин и всички мостове, освен Мулвиевия и Муциниевия.

21. 1. Върху моя земя със средства от плячката аз построих храм Марс Отмъстител и Августовия Форум. Аз построих театър до храма Аполон на земя, в по-голямата си част закупена от частни лица, който да носи името на моя зет М[арк] Марцел. 2. Аз поднесох дарове от плячката в Капитолия и в храма божествения Юлий, и в храма на Аполон, и в храма на Веста, и в храма на Марс Отмъстител, които ми струваха около 100 милиона сестерциии. 3. По време на петото си консулство аз върнах на италийските муниципии и колонии златни венци с тегло 35 000 [фунта], поднесени от тях по повод триумфите ми; и след това всеки път, когато ме провъзгласяваха за император, аз не приемах златните венци, макар че муниципиите и колониите ми ги присъждаха със същата благосклонност, както и преди.

22. 1. Аз съм устройвал гладиаторски игри три пъти от мое име и пет пъти от името на моите синове и внуци; в тези игри се сражаваха около 10 000 човека. Два пъти от мое име аз съм представял на народа състезания, за които поканих отвсякъде атлети и третия път от името на моя внук. 2. Игри съм устройвал от мое име четири пъти и 23 пъти от името на други магистрати. Когато бяха консули Г[ай] Фурний и Г[ай] Силан, аз като магистър на колегията на 15-те заедно с колегата ми М[арк] Агрипа[xliv] устроих Столетните игри[xlv]. Като бях консул за 13-ти аз пръв устроих игри в чест на Марс Отмъстител, които след това всяка година по силата на сенат-консулт и на закона устройваха консулите. 3. В цирка, на форума или в амфитеатъра аз от свое име или от името на своите синове и внуци 26 пъти съм представял на народа лов на африкански зверове, при което бяха убити около 3 500 животни.

23. Аз представих на народа зрелище на морско сражение отвъд Тибър, там където сега е свещената дъбрава на Цезарите, направих изкоп с дължина 1800 фута и с ширина 1 200. Там се сражаваха помежду си 30 триреми или биреми снабдени с тарани и голямо количество малки кораби. На тези кораби се сражаваха, освен гребците, около 3 000 човека.

24. 1. Като победител, аз върнах в храмовете на всички градове в азиатските провинции украсата, която е била разграбена и присвоена като собствена от тези[xlvi], с които воювах. 2. Аз свалих моите сребърни статуи, пеши и конни, и на колесница с впрегнати 4 коня, които наброяваха в Града около 80 и с тези пари [закупих] златните дарове , които поставих в храма на Аполон от свое име и от името на тези, които ме бяха почели със статуите.

25. 1. Аз очистих морето от разбойници. В тази война плених около 30 000 избягали от господарите си и вдигнали ръка срещу държавата и ги предадох на господарите им за да ги накажат сурово[xlvii]. 2. Цяла Италия доброволно ми се закле във вярност и поиска да бъда вожд във войната, която завърших с победата при Акциум. Същата клетва положиха пред мен и провинциите Галия, Испания, Африка, Сицилия, Сардиния. 3. Сред тези, които воюваха под моите знамена, бяха 700 сенатора, от които някои по-рано, а други по-късно до деня когато написах това 83 бяха консули, а около 170 жреци .

26. 1. Аз прибавих към провинциите на римския народ, съседни народи, които не се подчиняваха на нашата власт. 2. Аз умиротворих галските и испанските провинции, а също и Германия - от Хадес където граничат с Океана до устието на река Алба. 3. Аз умиротворих Алпите от областта, която е най-близо до Адриатическо море до Етруското море, като не воювах несправедливо нито с един народ. 4. Моя флот премина от устието на Рона до източната област, до самите граници с кимврите – там където до това време не е достигал нито един римлянин нито по суша, нито по море. Кимврите, и харидите, и семноните и другите германски племена от този край чрез посланици поискаха приятелство с мен и с римския народ. 5. По моя заповед и под моите ауспиции почти по едно и също време бяха изпратени две войски в Етиопия[xlviii] и в Арабия[xlix], която се нарича Щастлива и огромните войски на двата вражи народа бяха разбити в сражения, и много градове бяха превзети. В Етиопия те достигнаха до град Нават, който е най-близо до Мерое. В Арабия моята войска достигна до пределите на сабейците, до град Мариб.

27. 1. Аз подчиних Египет под властта на римския народ. 2. Аз предпочетох по примера на предците чрез Тиб[ерий] Нерон, когото бях осиновил да предам Велика Армения на цар Тигран, сина на цар Артавазд, внук на цар Тигран, въпреки че можех да я превърна в провинция когато беше убит нейния цар Артакс. И същия този народ, когато след това се отметна и разбунтува, беше усмирен от моя син Гай, и предадох Армения на цар Ариобарзан, сина на мидийския цар Артабаз, а след неговата смърт на сина му Артавазд. Когато той беше убит аз поставих за цар на Армения Тигран, който произхождаше от рода на арменските царе. 3. Аз отвоювах всички провинции, които са на изток от Адриатическо море, и Кирена, по-голямата част от които се владееха техните царе, и освен това Сицилия и Сардиния, завоювани по време на робската война[l].

28. 1. Аз настаних воини в колонии в Африка, Сицилия, Македония, двете Испании, Ахайя, Азия, Сирия, Нарбонска Галия, Писидия. 2. В Италия също така бяха основани по моя инициатива 28 колонии, които по време на моя живот бяха твърде славни и многолюдни.

29. 1. Побеждавайки враговете, аз върнах от Испания и Галия и от далматинците многочислени военни знамена, изгубени от други предводители[li]. 2. Аз принудих партите да върнат доспехите и знамената на три римски армии и да се обърнат да молят римския народ за приятелството му. А тези върнати ми знамена аз поставих в светилището, което е в храма на Марс Отмъстител.

30. 1. Панонските племена , до които преди да стана пръв сенатор никога не е била достигала римска войска, бяха победени от Ти[берий] Нерон, когото бях осиновил и беше мой легат, подчиних ги под властта на римския народ и преминах илирийските предели до бреговете на река Данувия. 2. Под мое командване беше победена и унищожена преминалата от тази страна войска на даките; впоследствие прехвърлената оттатък Данувий моя войска принуди племената на даките да приемат властта на римския народа.

31. 1. До мен често отправяха посолства царете на Индия, нещо, което не е било виждано до тогава при нито един римски вожд. 2. За нашето приятелство молеха чрез пратеници бастарните и скитите, и царете на сарматите, които живеят от едната и от другата страна на река Танаис[lii], и царя на албанците[liii], и хиберите, и мидийците.

32. 1. Към мен прибягнаха с молби царете на партите Тиридат и после Фрат, син на цар Фрат, царя на мидийците Артавазд, царя на адиабентите Артаксар, царя на британците Думнобелаун и Тимком, царя на сугамбрите Молон, маркоманите, свевите ... 2. Партския цар Фрат, сина на Ород, изпрати в Италия всички свои синове[liv] и внуци - без да е бил победен във война, като просеше нашето приятелство, отдавайки в залог децата си. 3. И много други народи изпитваха покровителството на р[имския] н[арод], когато аз бях пръв сенатор, а преди това те нямаха с римския народ нито размяна на пратеничества, нито приятелство.

33. Партите и мидийците чрез пратеници получиха от мен за царе първенстуващите сред тези народи: партите Вонон[lv], сина на цар Фрат, внука на цар Ород; мидийците Ариобарзан, сина на цар Артавазд, внука на цар Ариобарзан.

34. 1. При шестото и седмото консулство[lvi], след като угасих гражданските войни и по общо съгласие добих върховната власт, аз предадох държавата от своите ръце в ръцете на сената и римския народ. 2. За тази моя заслуга с постановление на сената аз бях наречен Август[lvii], и рамките на вратите на моя дом бяха увенчани от целия народ с лаври, и над моята врата беше поставен дъбов венец заради спасението на гражданите, а в Юлиевата курия беше поставен златен щит с надпис свидетелстващ, че сената и римския народ ми го поднасят в дар заради моето мъжество, милосърдие, справедливост и благочестие. 3. След това време насетне аз стоях по-горе от всички по достойнство[lviii], но по власт не надминавах нито един от колегите си по заеманите от мен длъжности.

35. 1. През годината на моето 13-то консулство сената, конническото съсловие и целия римски народ ме нарекоха “Баща на Отечеството”[lix], и постановиха това да бъде записано в преддверието на моя дом и в Юлиевата курия, и на Авг[устовия] Форум под издигнатата в моя чест по постановление на сената колесницата с четири коня. 2. Когато написах това, течеше 76-та ми година.

 

I. Всички пари, които той даде в хазната или на римските плебеи, или на демобилизирани воини е 600 милиона денария.

II. Той издигна нови постройки — храм на Марс Отмъстител, на Юпитер Гръмовержец и Феретрий, на Аполон, на божествения Юлий, на Квирин, на Минерва, на Юнона Царица, на Юпитер Освободител, на Ларите, на боговете Пенати, на Младостта, на Великата Майка, на Луперкал, храма при цирка, курията с Халкидика, Форума на Август, базиликата на Юлия, театъра на Марцел, портика на Октавия, дъбравата на Цезарите отвъд Тибър.

III. Той поправил Капитолия, 82 храма, театъра на Помпей, водопроводите, Фламиниевия път.

IV. Средствата, вложени в сценични зрелища, и в гладиаторски игри, и [състезания] на атлети, и в лов на зверове, и в морски сражения, и парите, дадени на колонии, на муниципии, на градове, пострадали от земетресения или пожари, или — на всеки — приятели и сенатори, чието състояние той е попълнил, те са неизчислими.

 



[i] Октавиан навършил 19 г. на 23.ІХ.44 г.пр.н.е., а набора войската (privato consilio) бил легализиран през октомври същата година.

 

[ii] 43г.пр.н.е.

[iii] Т.е. бившите консули

[iv] Империума е висшата държавна власт

[v] Октавиан бил избран за консул на 19.VІІІ.43г.пр.н., след като двамата консули загинали в битката при Мутина, когато консулската армия командвана от Октавиан се сражавала срещу Антоний, а на 27.ХІ. с.г. по предложение на народния трибун П.Титий станал триумвир заедно с Антоний и Лепид

[vi] Убийците на Цезар били осъдени по закона на Педий от края на 43 г.пр.н.е. Август си приписва и изгонването на Брут и Касий и разгрома им при Филипи, макар че заслугата за това е на М.Антоний.

[vii] били заловени 30 кораба на Помпей при Милах, 300 в битката при Акциум и 283 в битката при Наулоха.

[viii] Овацията е тържествено влизане пеш или на кон на военачалник-победител в Рим. Едната овация е за победата при Филипи, а другата за победата над Секст Помпей. Триумфа е най-тържественото влизане на военачалник-победител на колесница в Рим. Август полочил триумфи за победата при Акциум, а също в Далматинската и Александрийската войни.

[ix] В републиканската епоха така наричали военачалниците

[x] Децата на Антоний и Клеопатра – Александър и Клеопатра, Александър от Емес и галатския цар Адиаторикс заедно с жена му и децата му. Пленените владетели били водени по римските улици през колесницата на военачалника-триумфатор. За да избегнат това Антоний и Клеопатра са самоубили.

[xi] 14 г.н.е.

[xii] В републиканската епоха това е най-висшата извънредна длъжност. На диктатора не можел да се противопостави никой магистрат – дори консулите, сената и народните трибуни, но правомощията му били ограничени от кратък срок.

[xiii] Двамата консули били най високопоставените редовни магистрати със срок на пълномощията 1 г., като всеки можел да спре разпореждането на другия. В имперския период освен редовните имало и извънредни консули, като срока на правомощията бил намален.

[xiv] Имат се предвид законите за брака прокарани между 16 и 9г.г.пр.н.е., а също закона срещу разкоша.

[xv] Август получил власт на народен трибун през 36г.пр.н.е, но не в пълен обем. Трибунска власт даваща му право да внася закони той получил през 23 г.пр.н.е.

[xvi] Триумвирата бил утвърден с Закона на Тиций от 27.ХІ.43г. пр.н.е. и продължил до 32 г.пр.н.е. когато се разпаднал. Август пропуска имената на колегите си Марк Антоний и Емилий Лепид.

[xvii] Принцепсът е първия в списъка на сенаторите. Ранната империя се нарича още принципат, тъй като поне формално императорът бил принципс, т.е. пръв сред равните. От Диоклециан настъпва епохата на Домината, при която императора е над всички.

[xviii] Великия понтифекс е бил върховния жрец в Рим

[xix] Авгурите били жреци извършващи гадания и играели важна роля в живота на древния Рим

[xx] гадателските книги подарени според преданието от сибилата на Куме на цар Тарквиний

[xxi] 29г. пр.н.е

[xxii] Ревизия на списъците на сената се правени в 28 и 8 г.пр.н.е. и 14 г.н.е.

[xxiii] 28г. пр. н.е.

[xxiv] 8г. пр. н. е.

[xxv] 14г. от. н. е.

[xxvi] carmen saliare –изпълнявал се от жреците салии при религиозните обиколки на Рим. Запазени са откъси от него. Имената на боговете в него са били архаични, напр. Юпитер е наричан Leucesius.

 

[xxvii] Длъжността е била заета от М.Емилий Лепид колегата-триумвир на Август след смъртта на Цезар, В.Петеркул сочи, че Лепид заел поста с измама.

[xxviii] Олтара на мира е бил е започнат на 4 юли 13 г.пр.н.е. и осветен на 30.І.9г. н.е.

[xxix] Италийско божество изобразявано с 2 лица – младо и старо. Храма се намирал в северната част на Форума при прехода към хълма Квиринал.

[xxx] Има предвид не биологичния си баща, а Юлий Цезар

[xxxi] 29г. пр.н. е.

[xxxii] 24г.пр.н.е.

[xxxiii] 23г.пр.н.е.

[xxxiv] 12г.пр.н.е.

[xxxv] 5г.от н.е.

[xxxvi] 29г. пр. н. е.

[xxxvii] 2г.пр.н.е.

[xxxviii] 30 и 14г.пр. н.е

[xxxix] съотв. 7,6,4,3 и 2 г.пр.н.е.

[xl] Ерария – държавната хазна находяща се при храма на Сатурн на Форума. Ерария в респ. Епоха се управлявал от квесторите, като сената се разпореждал със средствата. При Август квесторите били заменени с претори.

[xli] 6г.пр.н.е

[xlii] 18г.пр.н.е.

[xliii] Курията е изградена през 42 г.пр.н.е. вместо разрушената курия Хостилия на Форума; Халкидика е помещение до курията; храма на Аполон бил издигнат през 36 г.пр.н.е.; храма на Юлия е започнат през 42 г.пр.н.е. и осветен през 29 г.пр.н.е., Луперкал (иде от вълчицата) е пещера на Палатин свързвана с Ромул и Рем; октавиевия портик навярно е построен от някой от предците на Август; Великия цирк бил изграден от династията на Тарквинийте.

[xliv] В папируса от Кьолн съдържащ погребална реч т в чест на Агрипа, Август го нарича “колега по принципат”.

[xlv] Секуларните игри – празник от етруски произход в чест на новия век

[xlvi] Намеква за Марк Антоний

[xlvii] Според мирния договор между Август и Помпей при Мизен избягалите при С.Помпей роби били признати за свободни хора. Август разпънал 6 000 роби, на които не могъл да установи господарите.

[xlviii] 24-22 г.пр.н.е.войната била водена от първия префект на Египет Г.Корнелий Гал, който оставил надпис на обелиска, който сега се намира на площад Св.Петър в Рим.

[xlix] 25-24 г.пр.н.е. войната не била успешна

[l] Така Август нарича войната със Секст Помпей

[li] Знамената отнети от Крас през 53 г.пр.н.е; от Деций Секст през 40 г.пр.н.е. и от Антоний през 36 г.пр.н.е.

[lii] река Дон

[liii] Има се предвид Албания в Закавказието

[liv] Пълнолетните синове на Фрат – Сераспадан, Родасп, Вонон и Фрат, заедно с жените били предадени на римския наместник в Сирия през 10г.пр.н.е. Двама от синовете на Фрат умрели в Рим.

[lv] 6 г.от н.е., на мястото на сваления Фратак, през 11г. Вонон бил свален

[lvi] 28-27г.пр.н.е.

[lvii] 16.І.27 г.пр.н.е.

[lviii] auctoritas – на тълкуването на термина “авторитет” е посветена голяма литература

 

[lix] Август получил титлата pater patriae на 5.ІІ.2 г.пр.н.е.