ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

АНОНИМНА ВИЗАНТИЙСКА ХРОНИКА № 63 С

 

Превода е по изданието на П. Шрайнер – „Кратки византийски хроники” (Peter Schreiner. Die byzantinischen Kleinchroniken. Teil І-III. Wien. 1977-79) – т. 1 стр.489-490 (гръцки текст) и т.3 стр. 105 (немски превод).

            Под хроника № 63 (A-D) са включени 10 ръкописа, на които бележките хронологически и стилистически съвпадат до 1520г. – смъртта на султан Селим І.  Шрайнер е разделил преписите на три групи: Основен текст (хроника № 63), Продължения (хроника 63 A-D) и Особен текст      (хроника № 64).  Основният текст се съдържа в ръкописи C, D, E, F, O, P, S и V. Той се разделя на три части: 1) списък на султаните от Осман до Селим; 2) бележки за османското нашествие до възкачването на трона на Мехмед ІІ Завоевателя и 3) събитията от края на управлението на Мехмед ІІ до края на управлението на султан Селим.

Хроника 63 А се основава на ръкопис С и съдържа бележки от 1521г. до 1566г., от които са особено интересни свързаните с въстанието на Пелопонес от 1532-1534.. Хроника 63 В се основава на ръкопис F, като за втората й част (след бележка № 5) се счита, че е била съставена на остров Лесбос. Хроника 63 С се основава на ръкопис О, съдържа бележки до 1566г. и отделя внимание на походите срещу Унгария. Хроника 63 D се основава на ръкопис F, съдържа бележки за периода 1522-1565г.

Особената форма обособена като хроника № 64 е базирана на ръкописи K и L

Ръкописи:

K = Aihos, Kutlumusiu (Атон, манастира Кутлумуш), 213, f. 2 V. Ръкописа е от 1616 година (f. 197V). Хрониката преписани от Доротей от един йерей Гинес от Погоняни, Янинско.

V = Aihos, Vatopedi, (Атон, манастира Ватопед) 1201, ff. 254v. 255. 255v. 256. Ръкописа съдържа и хроника № 40.

C = Кambridge,Trinity College (Кембридж, колежа „Тринити”), 0. 2. 36 (1140), ff. 125—129V. Написана е заедно с хроника № 37.

S = Jerusalem, Patriarch. Bibl. (Йерусалим, Патриаршеска библиотека), Фондове τοΰ τιμίου Σταροΰ, 102, ff. 273—274. Написана е заедно с хроника № 50.

L = Leiden, Университетска библиотека, BPG 14 K, ff. 16V—17. Ръкописа е от 16в. Преди хрониката има списъци на  римските и византийските императори и патриарси (стр. 1—17), а след нея Оракул на Лъв Мъдри и малка сбирка надписи.

E = Ленинград, Публичная библиотека., gr. 744, ff. 97—98. Ръкописа съдържа също хроника № 59, както и 2 лични бележки свързани с преписвача на стр. 2 за 7049 (1541) година и 7052 (1544) година.

F = Lesbos, манастира Леймонос, 240.

D = Olympiotissa, 189, ff. 158—158V. Ръкописа съдържа също хроника № 48.

O = Oxford, Lincoln College (Оксфорд, колежа «Линкълн»), gr. 10, стр. 171V—174V. Ръкописа е от 1706 година. Ръкописа съдържа теологически и исторически текстове.

P = Paris, Bibl.Nat. (Париж, Национална библиотека). gr. 1248, стр. 35V—36V. Ръкописа съдържа също хроника № 59.

 

Издания на текста:

E: E. E. Granstrem.- V.S. ŠandRovskaja—F: L.-A.  № 25 (S. 44-45) .—K: L.-A. № 46 (S. 79—80). — О: L.-A. № 3 (S. 5, lin. 10—S. 7, lin. 73). — P: L.-A. № 49 (S. 84, lin. 1—S. 85, lin. 47).

 

 

1.     През тази година1 той отиде към Белград и го превзе.

2.     През 7030 година2, на 22 декември, султан Сюлейман3 се отплавал за Родос по море с 300 кораба и го завзел.

3.     През 7032 година4 се отправил за Беч5 и не можал да го завземе.

4.     През 7036 година6 заминал за Буда и я превзел.

5.     През 7044 година7 той се отправил с кораби за Аулон8 по море и разорил много области на Корфу.

6.     През 7046 година9, на 24 октомври, Хайредин паша завзе Егина и плени 4 708 души.

7.     През 7049 година10, 21 ноември, неделя, Сеньорията на Венеция предала Анапъл11 на Касъм паша.

8.     През 7049 година12, на 6 юли, султан Сюлейман заминал за Буда, воювал с краля и постигнал победа.

9.     През 7051 година13 той потеглил за Беч и не могъл да го превземе.

 

10.                       През 7056 година14 султан Сюлейман направил поход срещу казълбашите 15 и там презимувал. И на 2 година той се върнал.

11.                       През 7062 година16, на 12 септември султан Сюлейман се отправил пак срещу казълбашите и 2 години там презимувал. И подчинил казълбашите и получил нещо от страната. И на третата година се завърнал.

12.                       През 7073 година17, през април, излязъл с флотата Али паша и се отправили за Малта и не могли го завземат.

13.                       През 7074 година18, през май, султан Сюлейман се отправил за Беч.

14.                       През 7075 година19, през септември, султан Сюлейман умрял и станал владетел султан Селим20.

 

 

БЕЛЕЖКИ:

 

1. 1521г.

2. 1522г.

3. Сюлейман І Великолепни Кануни, турски султан (1520-1566)

4. 1524г.

5. Беч, т.е. Виена

6. 1526г.

7. 1537г.

8. Навлона

9. 1537г.

10. 1540г.

11. Навплион

12. 1541г.

13. 1543г.

14. 1548г.

15. Казълбашите са етно-религиозна група близка до шиитите. Те са потомци на тюркски племена, които са възприели шиизма от Хайдар Сефеви. Името казълбаши означава червеноглави и е свързано с обичая да поставят 12 червени ленти на чалмите си. Поради близостта им с шиитския клон на исляма и със Сефевидите османските султани се отнасяли враждебно към тях и ги преследвали. Част от тях били изселени и настанени на Балканите.

16. 1553г.

17. 1565г.

18. 1566г.

19. 1566г.

20. Селим ІІ, турски султан (1566-1574).Край на формуляра