ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

АНОНИМНА ВИЗАНТИЙСКА ХРОНИКА № 5

Превода е по изданието на П. Шрайнер – „Кратки византийски хроники” (Peter Schreiner. Die byzantinischen Kleinchroniken. Teil І-III. Wien. 1977-79) – т. 1 стр.54-56 (гръцки текст). За изготвянето на настоящата публикация съм използвал основно руския превод направен по същото издание, като съм го допълнил с някои бележки. Руския превод е публикуван на сайта „Восточная литература”. Хрониката съдържа датите на раждането на децата на император Алексий І Комнин (1081-1118) и императрица Ирина.

Ръкописи:

Москва, Ист. музей, 147 (Vlad.) = 53 (Savva), f. 1^v. Пергаментовия ръкопис се датира към втората половина на Хв. или началото на ХІв., и освен хрониката съдържа 51 хомилий на св. Григорий Назиански, датите на Пасха в периода 1231-1243г. и списък на църковните чинове. Ръкописът постъпил в Москва през ХVІІв. от Ватопедския манастир. На лист 1^v се намира хрониката. Бележки 1-2 са написани с един почерк и мастило, а 3-9 са с друг почерк, като е възможно последните две да (8-9) да са дело на трети писар.

Издания:

A. P. Kazdan, Die Liste der Kinder Alexios I in einer Moskauer Handschrift, in: Beitraege zur Alten Geschichte und deren Nachleben. Festschrift fuer F. Altheim zum 6. 10. 1968, Bd. II. Berlin 1970, 233-237. — P. Schreiner, Eine unbekannte Beschreibung der Pammakaristoskirche. DOP 25 (1971) 247-248.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

1. [На] 2 декември, на седмия ден [от седмицата], в деветия час, [през] седми индикт се родила багренородната госпожа Ана¹.

2. [На] 19 септември, на шестия ден [от седмицата], в осмия час на нощта, [през] девети индикт се родила багренородната госпожа Мария².

3. [На] 13 септември, 11 индикт се родил багренородния и император господин Йоан на 2 ден [от седмицата], в 10 час на нощта.³

4. [На] 14 януари, 12 индикт се родила багренородната госпожа Евдоксия, на [1] ден [от седмицата].⁴

5. [На] 18 септември, 15 индикт, се родил багренородния господин Андроник.⁵

6. [На] 16 януари, през първия ден [от седмицата], през 6 час от нощта, [през] 1 индикт се родил багренородния господин Исак.⁶

7. [На] 15 януари, 4 индикт се родила багренородната госпожа Теодора, през третия ден [от седмицата], през 6 час на ден.⁷

8. През месец февруари, 5 индикт се родил багренородния господин Мануил.⁸

9. През месец март, 6 индикт се родила багренородната госпожа Зоя.⁹

__________________________

БЕЛЕЖКИ:

1. 2 декември 1083г., събота. Става дума за раждането на известната византийска писателка Ана Комнина, авторката на „Алексиада”. Ето как самата Ана е описала в книгата си това събитие: „Както стана дума по-горе, императора заедно с преминалите на негова страна латинци — графовете Бриен — на първи декември, седми индикт се завърнал като победител в столицата и заварил императрицата, страдаща от родилни мъки в това здание на двореца, което отдавна е било предназначено за раждане на императрици. Това здание е било наречено «Порфира», благодарение на което в целия свят получила разпространение думата «порфирогент» (т.е. „багренороден” – бел. прев., АЛД). В ранното утро в събота на тях им се родила дъщеря, както твърдели, много приличаща на баща си. Това бях аз.” („Алексиада” 6:1).

2. 19 септември 1085г., петък. Ана Комнина пише за раждането на сестра си следното: „После на императорите се родила втора дъщеричка, която много приличала на родителите си, образ който носил отпечатък на тези добродетели и ум, които просияли впоследствие. („Алексиада” 6:1).

3. 13 септември 1087г., понеделник. Става дума за раждането на бъдещия император Йоан ІІ Комнин (1118-1143). Ето как сестра му Ана е описала това събитие: „Но императора и императрицата страстно желаели мамче, и техните молитви се сбъднали: през единадесети индикт им се родило момче … Детето била със тъмна кожа, широко чело, слаби бузи, нос не чип, но и не орлов с гърбица, а с правилна форма. Тъмните му очи, доколкото това е възможно да се забележи у младенец, свидетелствали за острота на ума. Желаейки да издигнат момчето в императорско достойнство и да му оставят в наследство Ромейската държава, родителите го удостоили със свето кръщение и венец във Великата божия църква (т.е. в „Св. София” – б. прев., АЛД).” („Алексиада” 6:1). Сведението на Ана и бележката тук показват, че Йоан ІІ е бил провъзгласен за съвладетел на баща си наскоро след раждането си. Има обаче и становища, че провъзгласяването е станало по-късно: в реч на българския архиепископ Теофилакт Охридски датирана към януари 1090г. има упрек към Алексий, че не е направил сина си съвладетел, а в документите от неаполитанския архив Йоан за пръв път е упоменат като съвладетел след 1092г. (Вж. Васильевский, „Византия и печенеги”, стр. 145).

4. 14 януари 1089г.

5. 18 септември 1091г.

6. 16 януари 1093г., неделя.

7. 15 януари 1096г., вторник.

8. 5 февруари 1097г.

9. 1098г.