ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

АНОНИМНА ВИЗАНТИЙСКА ХРОНИКА № 79

Превода е по изданието на П. Шрайнер – „Кратки византийски хроники” (Peter Schreiner. Die byzantinischen Kleinchroniken. Teil І-III. Wien. 1977-79) – т. 1 стр.579-587 (гръцки текст) и т.3 стр. 117-121 (немски превод).

Хрониката обхваща събитията от 1454г. до 1601г. Съдържа бележки както свързани със събития в цялата османска империя, така и някои свързани с региона на Пелопонес. Част от сведенията са близки по съдържание с тези от съставената в Пелопонес хроника № 33: 7: 33/57; 9: 33/59; 14: 33/65; 28: 33/82. Също има близост на сведенията с тези от хроники № 17 (28-18) и № 70 (15-18). По палеографски данни за редактор на хрониката се приема Йоан Ликиниос. Съдейки по бележка 43, хрониката е била съставена в Монемвасия.

Ръкописи:

Athos, Kutlumusiu, 220, стр. 159^V—161^V . Там се намира и хроника № 41.

Издания на текста:

M.I. Gedeon, Μνημεΐα της μεσαιωνκης έλληνικης ποιήσεως. Έκκλ. Άλήθεια 3 (1882) 202-203.-L.A. Nr. 12(S. 24-27).

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

1. През 1454 година потегли султан Мехмед и взе Енос,

2. после Атина

3. Тива

4. Taсос

5. Самотраки

6. и Аргос.

7. През 1456 година имаше голям недостиг на всички възможни плодове и хората трябваше да гладуват. Те яли зеленината от тревата и корени, и всеки човек бил измъчен от глад. Пенталитрон зърно се продавал за 30 хиперпера — за 3 ½ Флорина, но (въпреки това) не се намираше.

8. През 1457 султан Мехмед потеглил от Moрeя с армия от 60 000. И там двамата деспоти Димитър и Тома, братята на император Константин, не могли да се борят, те се договорили, че ще му дават като харадж по 2000 флорина всяка година, а също така селищата, в които неговия кон е стъпил: Калабрита, Патра и другите крепости.

9. През 1461 година деспот Димитър написал на султан Мехмед, че той с неговия брат господин Тома не владеят и че те няма да платят обещания му харадж. И султана пристигнал и завзел Мистра и цяла Морея. Той взел също деспот Димитър с василисата и дъщерята, на 30 май.

10. 1461 той завзел също остров Митилена, двете селища, които се наричат Фокея, старото и новото.

11. После той се отправил и завзел Кастамони,

12. После Амастра,

13. После Кафа.

14. [През] 1470 [година] султан Мехмед започнал война с венецианците и се отправил с голяма войска по вода и по суша към Еврип и воювал ден и нощ, от 12 юни до 12 юли. И на 2 юли, в четвъртък, той го завзел с голяма борба и с голямо кръвопролитие. От двете страни загинали безчет хора.

15. [През] 1478 [година] Венеция сключила мир със султан Мехмед.

16. През 1479 година, на 3 май, умрял султан Мехмед.

17. И се възцарил султан Баязид.

18 [През] 1499 [година], на 29 август,Баязид завзел Навпакт.

19 [През] 1500 [година], на 9 август, той завзел Модон и позволил да се изколят всички жители и това било голямо кръвопролитие.

20. И през същия този месец Корон също се предал.

21. Също и Наварин.

22 През същата година те завзели Батика и Асопо.

23. През 1512 година султан Селим приел властта от своя баща султан Баязид.

24. През тази година той убил двамата си братя, а също и племенниците си.

25. [През] 1515 [година] султан Селим бил в Анатобла и завзел областта.

26. През 1516 година султан Селим потеглил против султана Мисир [Египет] и около Алепо армиите се сблъскали, на 25 август. И се стигнало до битка и намерили там султана мъртъв, без рани. И армиите се били до този час, и Алепо, Бейрут и Дамаск капитулирали веднага.

27. През същата тази година султан Селим воювал и с един друг султан, който те намерили извън Кайро, и той [Селим] се сражавал срещу султана, и той проникнал в Кайро и се натъкнал на Синан паша, който завзел замъка на Кайро, и Синан паша се бил с армията, която бил там. После пристигнал султан Селим и влязъл с армията в Кайро и имало голямо сражение, продължило 3 дни и на 3 нощи, и той победил султана и превзел Кайро на 22 февруари. И той заловил султана и го обесил.

28. [През] 1520 [година] умрял царя султан Селим и станал господар царя султан Сюлейман, неговия син, на който еврейски астроном бил казал, че християните искали да направят заговор. И той веднага решил да убие всички гърци. И по чудесен начин Пири паша го възпрепятствал за това, и той позволил да не ги убиват.

29. През 1523 година (!) султан Сюлейман потеглил към Родос, с огромна армия, по вода и по суша, около 470 хиляди. И те се сражавали всеки ден, ден и нощ, 7 месеца. И накрая те капитулирали и се предали, в навечерието на Рождество Христово, 1523, 24 декември.

30. През 1532 година пристигнал Андреа Дория и завзел Корон, Патра и крепостите Навпакт и Морея.

31. През 1534 година франките сами отново предали Корон и пристигнал санджак-бей, и се установил в Морея и завзетия Корон и заловил клептените от Морея.

32. През 1537 година той воювал с венецианците и флота отплавал към Корфу, и той взел голяма плячка.

33. През 1540 година султан Сюлейман превзел град Навплион, на 21 ноември, и на 24. същия този месец той завзел Монемвасия, която Касим паша получил без борба, тъй като венецианците я предали като подарък и 300 000 златни флорина.

34. През 1565 година, през май, отплавал флота на великия господар, султан Сюлейман към Малта, 300 галери, и той я атакувал 5 месеца, от юни до октомври, ден и нощ, и мнозина било убити с ломбардите, от двете страни, и той не могъл да я превземе.

35. През 1566 година султан Сюлейман потеглил към Унгария с голяма армия и умрял там при този поход, и на негово място станал цар сина му, султан Селим.

36. През 1570 година той воювал с венецианците и изпратил силен флот към Кипър и завзел Левкозия, след 40 дни.

37. Намиращите се в Амохост се борили силно. Но изразходвали барута и продуктите си и те се предали против волята си и целия Кипър попаднал в ръката на великия господар. Казват, че всички пленени били 300 000, млади и стари, а избитите били 40 000. Венецианския флот потеглил и 50 испански кораба, за да окажат помощ на Кипър, и когато те доплавали, узнавали, че турците са завзели острова и обърнали обратно към Крита.

38. През 1571 година отново флота на великия господар султан Селим потеглил, 500 големи и малки кораби, и се отправил към остров Крит, към Ретемос и към Ксания и ги опожарили. И потеглили от там и плавали към Навпакт. Там се били събрали също венецианските и испанските кораби и корабите на другите владетели, и това били 300 кораба, и те потеглили, сражавали се и ромеите победили. И Улуг Али не можал да се спаси, само . . . катъргата [галерата].

39. През 1576 година султан Селим умрял, и Мурад, още твърде млад, станал султан, и той искал да постави часовници, които да могат да звънят така, както във Венеция, но неговите учители по право не допуснали това.

40. По негово време те [турците] взели църквата Памакаристос и я направили джамия и с християните много се подиграли.

41. През 1594 година султан Мурад умирял, и синът му Мехмед станал султан.

42. По негово време имало голямо кръвопролитие в Унгария между турците и ромеите.

43. През същата тази година тук нападнал мор, нещастната Монемвасия, от октомври и продължила 5 години и много умрели.

44. [През] 1598 [година] потеглила армията на султан Мехмед срещу маджарите и воювали, и когато битката била силна, маджарите стигнали до палатката на султан Мехмед, и това било голямо и безчетно кръвопролитие за двете страни.

45. [През] 1581 [година], през юни и през юли, бил голям мор в Града, казват, че през портите [на Цариград] започнали да изнасят по 1050 носилки; помисли (колко много са били) другите.

46 [През] 1601 [година], през септември, дошли 4 катърги (галери) от Малта и те завзели Пашаба и го опустошавали няколко дни и отново се събирали и върнали ромейските рабини от Малта и се прибрали у дома.

47 [През] 1601 [година] 4 франкски катърги (галери) пристигнали през зимата и атакували Хиос. И се появила буря и катъргите (галерите) се разбили в морето и техните хора останали там и турците ги избили всички.

48 [През] 1574 [година] флотата на великия господар отплавала и воювала срещу Галета, 40 дни, и той го превзел и обезглавил всички жители.