ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

АНОНИМНА ВИЗАНТИЙСКА ХРОНИКА № 66

(Ръкопис P)

Превода е по изданието на П. Шрайнер – „Кратки византийски хроники” (Peter Schreiner. Die byzantinischen Kleinchroniken. Teil І-III. Wien. 1977-79) – т. 1 стр.513-516 (гръцки текст), като е използван руския превод публикуван на сайта „Восточная литература”.

Като хроники № 65-68 са представени текстовете на 6 ръкописа, които в основната си част обхващаща периода 1187-1522г. са близки по съдържание и се отнасят до турското завоевание на Родос и Крит. Шрайнер е оформил текстовете на тези 6 ръкописа като 4 хроники: 65, 66, 67 и 68.

Хроника 65 се основава на ръкопис А и съдържа бележки за периода от 1187г. до 1646г., като нейната ІVчаст е възможно да е автограф на съставителя. Хроника 66 се основава на ръкопис Р и съдържа бележки за периода от 1187г. (погрешно в първата бележка като година на превземането на Йерусалим е дадена 1153г., вместо 1187г.) до 1571г. Хроника 67 се основава на ръкописи S и Z и съдържа бележки за периода от 1187г. до 1571г. Хроника 68 се основава на ръкопии С и N и съдържа бележки за периода от 1187г. (погрешно в първата бележка като година на превземането на Йерусалим е дадена 1193г., вместо 1187г.) до 1718г.

Ръкописи:

N = Андрос, „Свети Николай”, 5, стр. 2^V. Освен хрониката ръкописът съдържа Номоканона на Мануил Малах.

A = Атина, Ethn. Bibl., 3073, стр. 415^V –418 ^V. Сборника съдържа също така 65 хомилии на св. Йоан Златоуст.

C = Кеймбридж, Университетска библиотека, Add. 1880.20, стр. 9^V. Сборникът съдържа също богословски текстово.

S = Jerusalem, Patriarch. Bibl. (Йерусалим, Патриаршеска библиотека), Св. Сава, 394, стр. А. Сборникът съдържа освен хрониката също Псалтир, Молитвеник и Хомилии.

P = Патмос, Манастирът „Свети Йоан”, 286, стр. 35^V-37. В същия сборник има и текста на хроника № 50.

Z = Закинт, Обществена библиотека, 32. Сборника съдържа също житийни текстове.

Издания на текста:

А: L.-A. № 8 (S. 11-17) .— N: D. P. Pashalis, Χρονικά καί ίστορικά σηώματα Άνδριακόν Ήμερολόγιον, 1930г., стр. 25-32 (като изолирани бележки); - Lampros, Sylogge - L.-A. № 40 (S. 67—68). — Р: L.-A. № 30 (S. 56, lin. 116—S. 58, lin. 69). — Z: L.-A. № 54 (S. 90-91).

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

I.

1. През 1153 година от Христа сарацините отнели от ромеите Йерусалим.

2. През 1207 година от Христа, на 10 май венецианците отнели Крит от морейците, [предводителя] на които бил назначен от краля на Испания.

3. През 1243 година турците завзели Хексамилиона ¹.

4. През 1459 година турците завзели Музитра ².

5. През 1470 година, на 20 юли, в неделя турците завзели Еврип³.

6. През 1477 година Барбароса ⁴ опустошил Додеканезите ⁵.

7. През 1478 година султан Мехмед ⁶ сключил мир с венецианците.

8. Пак през тази година, на 20 август Турчина завзел островите Итака, Лофимон и Свети Мавро ⁷.

9. През 1479 година Ахмад-паша завзел Отранто ⁸.

10. Пак през тази година Мисел-паша обсаждал Родос и нищо не постигнал.

11. През 148{1} година починал султан Мехмед.

12. Херцогът на Калабрия обсадил Отранто и го превзел.

13. През 1499 година, на 29 август султан Баязид ⁹ отнел от венецианците Навпакт ¹⁰.

14. През 1500 година, на 9 август той отново отнел от венецианците Метони ¹¹ и Корони ¹².

15. През 1516 година, на 22 януари султан Селим ¹³ завзел Кайро.

16. Той починал в Града ¹⁴.

17. През 1520 година султан Сюлейман ¹⁵ завзел Белград.

II.

18. През 1522 година, на 26 юни той с флота отново пристигнал на Родос.

И на 17 юли, през шестия ден от седмицата те тръгнали на пристъп с огън и други [подобни] неща.

И на 4 септември по същия начин тръгнали на пристъп и били отбити със загуби.

На 9 [септември] те отново тръгнали на пристъп против ломбардците, и [направили в града] пожар, и проникнали [на крепостната стена]. И [йоанитите] отблъснали долу [от стените] тях и техните знамена, и на 17 септември много от турците загинали от огъня, и зле завършил за тях този ден.

На 24 [септември] имало голям щурм с мини и огън, и сабя против сабя, и той продължал 6 часа, и превзели [турците] отбраняваната от испанците крепост и я удържали 4 часа.

И после [християните] си върнали [тази крепост], и отхвърлили [турците] долу от стените. И загинали 4 хиляди турци.

На 7 октомври отново имало пристъп, и [турците] пълзели нагоре, и [йоанитите] ги отблъсквали долу от стените.

На 9 октомври отново имало [пристъп], и [йоанитите] отблъсвали [турците] долу от стените.

На 17 [октомври турците] отново тръгнали на щурм срещу вратата „Св. Атанасий”, и проникнали [турците] в крепостта, и окачили своите знамена, и целия ден се сражавали сабя със сабя, и [в края на краищата йоанитите] ги отблъснали от стените.

На 22 [октомври] отново имало пристъп на [укреплението] Обриакин *** и [йоанитите] избили 6 хиляди турци.

На 25 през същия този месец [турците] пробили пробойна в стената, и много турци проникнали [в крепостта], и [йоанитите] ги отблъснали с позор от стените.

На 29 през същия този месец, в събота [турците] проникнали в Мандрика, и всички които дошли – останали на място.

На 25 декември, през 1522 година те се предали на турците.

III.

19. През 1566 година [турския] флот се отправил срещу Малта, и [там] загинал Тургут-паша, и [турците] нищо не постигнали. И, като пристигнал, Пиали-паша завзел Хиос.

20. През 1566 година те завзели Хиос.

21. През {15}69 година имало битка. През 1570 година [турците] завзели Кипър – на 8 септември султан Селим, [превзел] Левкозия¹⁶.

22. И през 1571 година, на 20 август по [своя] воля се предали [на турците жителите на] Амахостон¹⁷.

23. През 1571 година, на 8 октомври, в неделя се срещнали два флота¹⁸: варварския турски от 300 катърги и 100 галиоти, и християнския – от 170 венециански [катърги, т.е. галери] и 6 големи [галеаса], а също [кораби на] краля с малтийците, и 60 [кораба на] херцог Санта-Круз ¹⁹ в резерв. И битката продължила 3 часа, и победили християните. И с изключение на 28 турски катърги и галеони ***, които заловил Луцалис, [турския флот] избягал.

_________________________________

Бележки:

1. Крепостна стена с дължина 6мили преграждаща най-тясната част на Коринтския проток.

2. Мистра, град в Пелопонес.

3. Евбея.

4. Хайр-ад-Дин Барбароса (1475-1546) – турски адмирал, бейлербей на Алжир.

5. Додокенези (гр. „Дванадесет острова”) – група острови в Егейско море разположени в близост до малоазийския бряг. В този архипелаг попадат островите Родос, Астипалея, Атанониси, Кос, Патмос, Халки, Сими, Калимнос, Карпатос, Касос, Лерос и др.

6. Мехмед II (30 март 1432 – 3 май 1481) – османски султан (1444-1446 и 1451-1481).

7. Остров в Йония.

8. Отранто – пристанищен град в Южна Италия, региона на Апулия (в долната част на „токът на ботуша”). Тъй като градът след превземането му от турците можел да се превърне в база за завоюването на Италия, то папата обявил кръстоносен поход и нашествениците били отблъснати (вж. също бел. 12 от тази хроника).

9. Баязид II – османски султан (1481-1512).

10. Навпакт (Лепанто) – град, разположен на северния бряг на Коринтския провлак при неговото свързване с Йонийско море.

11. Метони (Модон) – пристанищно селище на йонийското крайбрежие на Гърция, в югозападния край на полуостров Пелопонес, в ном Месиния

12. Корони – град в югозападния край на полуостров Пелопонес, в ном Месиния

13. Селим I – османски султан (1512-1520).

14. Византийците понякога с оглед важното значение на столицата Константинопол, я наричали просто Градът (τη Πόλει); от там и днешното наименование Истамбул. В българският език името на византийската столица също е изместено от названието „Цариград”.

15. Сюлейман I – османски султан (1520-1566).

16. Левкозия – дн. Никозия

17. Амохостос или Фамагуста – пристанищен град на югоизточното крайбрежие на остров Кипър; след превземането му от турците през 1974г. е бил насилствено обезлюден.

18. Става дума за битката при Лепанто.

19. Алваро де Басан, първи маркиз Санта-Крус – испански адмирал. В битката при Лепанто командвал резерва.