ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

АНОНИМНА ВИЗАНТИЙСКА ХРОНИКА № 36

Превода е по изданието на П. Шрайнер – „Кратки византийски хроники” (Peter Schreiner. Die byzantinischen Kleinchroniken. Teil І-III. Wien. 1977-79) – т. 1 стр. 289-296 (гръцки текст). За изготвянето на настоящата публикация съм използвал основно руския превод направен по същото издание. Руския превод е публикуван на сайта „Восточная литература”. За улеснение на читателите някои пояснения, най-често свързани с годините и датите не са в края под черта, а са поставени в самия текст в квадратни скоби.

Ръкописи:

Ръкописът липсва. Текста е познат само по публикациите му. Според последната бележка хрониката е била написана по времето когато Андреа Грити е бил венециански дож, т.е. в периода 1523-1538г.

Други издания:

Anon., Τό παρόν βιβλίον εναι ή παλαια …, Venedig, 1536, cap. 184.; Ch. Hoph, Chroniques gréco-romanes, Berlin, 1873, 266-269

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

I

Започвам със станалото някога във Венеция и искам да разкажа до случилото се в Метон.

1. През четиристотин двадесет и първа година, на четвърти през месец април основали Венеция. В началото бил заселен Риалто през годината от Адам пет хиляди деветстотин двадесет и девета.

2. През осемстотин и тридесета година издигнали черквата „Свети Марко”, четиристотин и девет години след основаването на Венеция,.

3. След две години принесли мощите на свети Марко, през осемстотин тридесет и втора година.

4. През хиляда сто четиридесет и девета година издигнали камбанарията на „Свети Марко”.

5. През хиляда сто седемдесет и седма година император Фридрих¹ сключил мир с папа Александър².

II

6. През хиляда триста осемдесет и втора година деспота господин Теодор дошъл в Морея.

7. През хиляда триста осемдесет и пета година, на двадесети май венецианската власт завзела остров Коруфон³ заедно с всички останали острови.

8. През хиляда триста осемдесет и осма година венецианците завзели Навпакт от Павло Спата.

9. През хиляда триста деветдесет и четвърта година Вренезис⁴ опустошил Морея.

10. През хиляда триста деветдесет и шеста година турците завзели Аргос.

11. През хиляда четиристотин и шеста година Дамирис⁵ победил емира⁶.

12. През хиляда четиристотин и единадесета година франките завзели Калабрута.

13. През хиляда четиристотин и четиринадесета година идвал императора господин Мануил⁷, той започнал и издигнал Хексамилиона⁸.

14. През хиляда четиристотин и шестнадесета година дошла госпожа Клеопа⁹, императрицата.

15. През хиляда четиристотин и четиридесет и втора година Турахан разрушил Хексамилиона и по същото това време албанците разрушили Табиа.

16. През хиляда четиристотин и двадесет и трета година, на двадесет и четвърти май венецианците превзели Дулцинион¹⁰ със споразумението, че владетелят Балцас¹¹ ще бъде пощаден, а цялото имущество ще се предаде на венецианците, което и станало.

17. През хиляда четиристотин и двадесет и трета година, на шести февруари турците завзели Морея; на единадесето число пак през този месец Турахан завзел Хексамилиона и го разрушил.

18. През хиляда четиристотин четиридесет и шеста година, на четиринадесети декември, в събота турците разрушили Хексамилиона, а владетелите деспотите господин Константин и господин Тома избягали заедно с архонтите на тази земя. Владетелят Амурат¹² заедно със своите хора дошъл в Патра и я запалил.

19. През хиляда четиристотин петдесет и втора година¹³, на двадесет и девети май, на третия ден [от седмицата] емира Меемет¹⁴ превзел Константинопол. А царувал тогава в него господин Константин Палеолог¹⁵.

20. През хиляда четиристотин петдесет и четвърта година албанците хванали деспот Кантакузин.

21. През хиляда четиристотин петдесет и седма година били завзети Коринт, Мухли и Патра.

22. През хиляда четиристотин петдесет и осма година емирът завзел Морея. Тогава там били деспотите Димитър и Тома Палеолог.

23. През хиляда четиристотин и шейсета година, на двадесет и девети май емирът нахлул в Морея и надвил деспота господин Димитър при Музитра¹⁶.

24. През хиляда четиристотин шейсет и трета година, през месец септември франките завзели Хексамилиона.

25. През хиляда четиристотин и седемдесета година, на втори юли, на пети ден [от седмицата] емира завзел Еврип.

26. През хиляда четиристотин седемдесет и седма година, на двадесет и осми май басиас [пашата] дошъл в Епакт¹⁷.

27. През хиляда четиристотин седемдесет и осма година, на двадесет и пети януари венецианците сключили мир с емира, султан Ме[х]емет.

28. През хиляда четиристотин деветдесет и пета година Карло Францас¹⁸ дошъл в Пулия.

29. През хиляда четиристотин деветдесет и девета година, през месец май венецианците имали война със султан Баезит¹⁹, и през това време самия султан Баезит дошъл с много войска от Анатолия и Дисия²⁰. Войската вървяла по суша, а триста кораба на султана плавали по море, и всички те, които вървели по суша, и тези, които плавали по море едновременно пристигнали и се съединили при Навпакт. Жителите на Навпакт пък, виждайки тези кораби, единодушно се проснали по очи и постановили че в течение на три години нищо няма да доставят и никой няма да напуска Навпакт. И че цялата година там ще е управител месир Тцуан Моро²¹. Тогава целият флот на емира с попътен вятър заминал в Стири и се зазимил там, самият емир пък с останалата войска заминал в Адрианопол.

30. И отново, като изминала една година, през хиляда и петстотната година този емир дошъл с цялата си войска, събрал я в центъра на Морея и нападнал Мотон. На дванадесети юни с попътен вятър флота излязъл от Стира и пристигнал в Навпакт. И останал там дванадесет дни. На двадесет четвърто число пък на същия този месец корабите заминали от Навпакт и се отправили в Кабо де Дукато и там заловили катъргите на Превенца, на брой двадесет и осем, и заедно с тях се насочили към Метони. Владетелят пък успял да се спаси в Метони на 10 юли, воювал тридесет дни и в нищо не успял.

31. На девети август пристигнали девет венециански катърги, за да докарат помощ в Метон. Хората оставили стените, т.е. тези, които трябвало да бдят и отишли да вземат боеприпаси от катъргите на [венецианските] власти. Турците пък, виждайки, че стените са опустели, в неделя вечерта завзели и разрушили Метони. Те разграбили и разрушили града и изгорили всичко, което имало там.

32. През хиляда петстотин и четвърта година, през месец януари венецианците сключили мир със султан Багиазит. Начело на пратеничеството, което сключило мира бил месир Андреа Гритис²², който сега е дож.

________________________

БЕЛЕЖКИ:

1. Фридрих I (1122-1190) – германски император (1155-1190).

2. Александър III (1105-1181) – римски папа (1159-1181).

3. Остров Корфу

4. Евренос бег – турски военачалник

5. Тимур Ланг (1336-1405), турците го назовават Демир, което също означава желязо.

6. Става дума за битката при Анкара през 1402г., в която Тимур победил и пленил турския султан Баязид І (1389-1402). В хрониката годината е сгрешена.

7. Мануил II (1350-1425) – византийски император (1391-1425).

8. Хексамилиона – крепостна стена дълга шест мили, която преграждала Кориннтския провлак и защитавала Пелопонес от нападения. За Хексамилиона вж. също: Gregory, T. E., Princeton, NJ, 1993, „The Hexamilion and the Fortress”, Isthmia, vol. 5.

9. Клеопа Малатеста – съпруга на Теодор ІІ Палеолог, морейски деспот (1407-1443), син на император Мануил ІІ (1391-1425). Тя била племенница на папа Мартин V (1417-1431).

10. Дн. Улцин, Черна гора, град на адриатическото крайбрежие. След като венецианците превзели града го нарекли Дулсиньо.

11. Балша ІІІ – владетел на Зета (1405-1421). Сведението в хрониката е неточно, тъй като Балша починал през 1421г.

12. Мурад II (1404-1451) – турски султан (1421-1451).

13. Цариград е превзет 1453г., годината е сгрешена.

14. Мехмед II Завоевателя (1432-1481) – турски султан (1451-1481).

15. Константин IX (1405-1453) – византийски император (1449-1453).

16. Мистра – апанаж управляван от братята на византийския император в последните години от съществуването на империята.

17. Става дума за турската кампания срещу Навпакт предвождана от румелийския бейлербей Сюлейман паша.

18. Шарл VІІІ (1470-1498) – крал на Франция (1483-1498).

19. Баязид II (1447-1512) – турски султан (1481-1512).

20. Анатолия са източните, т.е. малоазийските провинции (Анадола), а Дисия са западните, т.е. европейските провинции на Византия.

21. Джовани Моро

22. Андреа Грити (1455-1538) – венециански дож (1523-1538).