ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

АНОНИМНА ВИЗАНТИЙСКА ХРОНИКА № 32

Превода е по изданието на П. Шрайнер – „Кратки византийски хроники” (Peter Schreiner. Die byzantinischen Kleinchroniken. Teil І-III. Wien. 1977-79) – т. 1 стр.341-342 (гръцки текст). За изготвянето на настоящата публикация  съм използвал основно руския превод направен по същото издание. Руския превод е публикуван на сайта Восточная литература. Това е местна хроника, в която са отразени локални събития предимно от региона на Пелопонес, макар да има и някои бележки и за някои по-значими събития станали на други места. Тъй като между ръкописите има някои различия, то след бележките, които се различават с курсив е даден и алтернативния текст. За улеснение на читателите някои пояснения, най-често свързани с годините и датите не са в края под черта, а са поставени в самия текст в квадратни скоби. Текста в скобите в бел. 1 е поставен в самия гръцки текст и затова там са използвани друг тип скоби.

Ръкописи:

L – Кембридж, Университетска библиотека, Add. 6009, стр. 203-203V. Ръкописа е от края на ХVІв. и съдържа теологични и канонични текстове. Има надписи с имената на собствениците – йеромонах Никифор Атинайос и Агатий Романос.

S – Париж, Национална библиотека, suppl. gr. 1090, стр. 297-297V. Ръкописът е от ХVв. и съдържа теологични текстове, както и една бележка на Йоан Зигомалас от Навплион.

С – Париж, Национална библиотека, gr. 938, стр. 103V

Р – Париж, Национална библиотека, gr. 1775, стр. АV

Други издания:

S: J. Sakellion, Άργους καί Ναυπλίον παλαιοί ίεραρχαί, DIEE 2, 1885q 32-38; Sp. Lampros, Ό κατάλογος των άρχαιοτέρων ίεραρχων Ναυπλίον καί Άργους, NE, 12, 1915, 122-123; H. Gelzer, Index scholarum hibernarum … in Universitate litterarum Ienensi habendarum, Jena, 1982, 11-12;

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

1. Първият {епископ на Аргос и Навплион } Петър бил по време на благочестивия василевс Македонец 1 на 1 и 2 свети вселенски събор 2, при патриаршеството на господин Фотий 3, през 6365 година  [от сътворението на света, т.е. 857 година от Рождество Христово] ** 23 отци, които ръкоположил за йереи свети Теодосий Нови.

2. През 659{1} година [от сътворението на света, т.е. 1082/1083 година от Рождество Христово] при господин Алексий 4, при господин Евстратий 5 Лекедемон бил почтен за митрополия.

3.

L. През 6652 година [от сътворението на света], т. е. в 1144 [година от Рождество Христово], при царуването на господин Мануил Комнин 6 и през патриаршеството на господин Николай Музалон 7, светейшия епископ на Аргос и Навплион господин Лъв основал „Новия манастир”.

S. През 6652 година [от сътворението на света, т.е. 1144г. от Рождество Христово], Лъв основал обителта „Новия манастир”, при царуването на господин Мануил Комнин.

4

L. През 6674 година [от сътворението на света] или в 1166 [от Рождество Христово], на 22 година от царуването на споменатия господин Мануил и при същия този патриарх със златопечатен императорски указ [в гръцкия текст: хрисовул простагма] честта да бъде светейши епископ на Навплион и Аргос била предадена от граматика господина Константина Мелисин на светейшия епископ господин Никита.

S. През 6674 година [от сътворението на света] Никита чрез златопечатни грамоти [в гръцкия текст: хрисовул простагма] от самия император получил длъжността светейши епископ на Навплион и Аргос.

5. През 6695 [от сътворението на света] или в 1187 [година от Рождество Христово], при императора господин Исак Ангел 8 сарацините завзели Светия Господен гроб на Христа.

6.

L. През 6697 година [от сътворението на света], т. е. в 1189 [година от Рождество Христово], през четвъртата година от царуването на господин Исак Ангел, през патриаршеството на господин Никита Мунтан, светейшия епископ Навплион и Аргос Йоан бил издигнат за митрополит, като бил почетен като 88-я [по старшинство] престол. През 6860 [година от сътворението на света], след 163 години, при втория император от Палеолозите господин Андроник, катедрата [на Аргос] била понижена до 107-а. Но след две години, епископа на Аргос станал 90-я, както това и изискват църковните правила.

S. Йоан бил издигнат за наш митрополит на Навплион и Аргос при Исак Ангел през 6697 година [от сътворението на света].

C. Аргос станал митрополия през 6597 (!) година [от сътворението на света]. Йоан бил издигнат за 88-и [по старшинство] митрополитски престол.

C. По-късно той станал 107-и.

7. Благочестивия император господин Исак Ангел управлявал след това 8 години и ** месеца. Снемайки светейшия патриарх Василий Каматир 9, той издигнал на престола сакелария Никита 10. После като снел и него, той издигнал Теотокитин Леонтий 11. А като снел и него, той издигнал на престола Доситей 12 от Йерусалим; снел го от престола и издигнал за патриарх светия Ксифилин 13.

8. През 6712 година [от сътворението на света], т. е. в 1204 [година от Рождество Христово], при царуването на Алексей Дука Мурчуфл 14, който царувал 2 месеца и 10 дни, при патриаршеството на Йоан Каматир 15 латинците превзели Града. Теодосий (!) Ласкарис 16 царувал 19 години в Анатолия, по време на патриарх Авториан 17 през **

9. През 6767 година [от сътворението на света], т. е. в 1259 [година от Рождество Христово] станал император господин Мануил (!) Палеолог Комнин 18. През шестата година от неговото царуване, т. е. през 6772 година [от сътворението на света] или през 1264 [година от Рождество Христово] той изгонил латинците от Града и го завзел. Те управлявали в него 60 години.

10. Светото евангелие на свети Андрей, което се намира тук  и днес, било пренесено в град Навплион през 6771 година [от сътворението на света, т.е. 1262/1263 година от Рождество Христово] от четеца Димитър Харвури.

11. През 6781 година [от сътворението на света], т. е. в 11[72 година от Рождество Христово], на десетата година от царуването на неговия син господин Андроник 19 бил венчан от императора за патриарх Йосиф 20. Царувал пък господин Мануил (!) 24 години, а господин Андроник – 49 години.

12. През 68[09] година [от сътворението на света, т.е. през 1301г. от Рождество Христово], през 14 индикт Монемвасия станала митрополия.

13. През 6812 година [от сътворението на света, т. е. през] 1303 [година от Рождество Христово] при императора господин Андроник Дука Комнин Палеолог **

14. През 31 година от неговото царуване [т.е. 1281 година от Рождество Христово] папа Николай 21 афоресал [ромейската] империя.

15. През 6840 година [от сътворението на света], т. е. през 1332 [година от Рождество Христово] починал благочестивия император господин Андроник Палеолог. В навечерието на неговата смърт, на 12 февруари, 4 ден [от седмицата, т.е. в сряда] се разрушила колоната [пред храма „Св. 40 мъченици”]. В продължение на ** години тя стояла на мястото «3-я кръст», наричан „Ника” [т.е. «Победа»], която била част от падналия по-рано скъпоценен кръст. След него царувал господин Михаил Палеолог, и той живял 10 години, 4 месеца и 10 дни.

16. 6840, през тази година [от сътворението на света], т. е. в 1332 [година от Рождество Христово] самодържеца на Навплион и Аргос франкския господин Ране ** направил архимандрит на Навплион **

17. По същия начин и през 1351 [година от Рождество Христово], т. е. през 6[859] година [от сътворението на света] той направил протопоп в Навплион попа Мануил Каматир.

18. През 6850 година [от сътворението на света] [починал] господин Андроник 22, който царувал 24 години и 3 месеца.

19. През 6860 година [от сътворението на света] или в 1322 [година от Рождество Христово] господин Андроник, втория [с такова име] от Палеолозите понижил катедрата на Аргос от 88 до 107 степен, а после обратно я издигнал до 90-та.

20. През 6874 година [от сътворението на света] царувал господин Йоан Палеолог 23, [който царувал] 41 [години] и 1 месец.

21. През 6891 година [от сътворението на света] в Коринт и в неговата област дошъл латинския митрополит на име Фра Стефан де Пистосиас.

22. През 6893 година [от сътворението на света], т. е. в 1385 [година от Рождество Христово] властите на свети Марко 24 опустошили острова на коруфонците.

23. През 6896 година [от сътворението на света, т.е. 1388 година от Рождество Христово], на 6 август умрял самодържеца на Аргос и Навплион месир Пиеро Корсаро; той бил погребан в митрополията на Навплион.

24. През 6897 година [от сътворението на света], т. е. през 1388 [година от Рождество Христово], на 2 април пресветлата власт 24 завладяла Навплион и нейната околност.

25. През 6896 година [от сътворението на света] или в 1388 [година от Рождество Христово] властта 24 отнела Навпакт от Пауло Спата.

26. През 6896 година [от сътворението на света], т. е. в 1388 [година от Рождество Христово] багренородния деспот господин Теодор Палеолог 25 дошъл в Морея.

27. През 6[79]8 година [от сътворението на света, т.е. 1388/1389 година от Рождество Христово], на 20 септември той завзел Аргос, а преди завладяването на Аргос той воювал с анапълците, за да му дадат Навплион.

28. През 6900 година [от сътворението на света] или през 1392 [година от Рождество Христово] по божия милост благочестивия багренороден деспот Теодор Палеолог постановил, че всички, които желаят да се заселят в Монемвасия били свободни, също както и жителите на Монемвасия; освен някои места: Ватикон в Цакония, Есоп, Хелиос, Йеракиос, Апидеон, Серафонт, Цициний, Реонт, Прасто, Кастанидзас  и „Свети Леонид”.

Преди деспота, франкския самодържец на Аргос и Навплион отделил цялата Цакония, на име **. После пък деспота от Цакония отделил Свети Марко.

29. През 1394 [година от Рождество Христово] деспота на Морея се договорил с нашия господар 24 и предал на нашата държава Аргос и Термиси, а нашата държава му предала Мегара и крепостта Милопотама.

30. През 6905 година [от сътворението на света] или през 1397 [година от Рождество Христово], през 6 индикт по суша дошъл емира, той за пръв път взел данък от Аргос и напълно го опустошил. По това време в Навплион бил Дука Епикернис.

31. През 6914 година [от сътворението на света], т. е. в 1406 [година от Рождество Христово] най-великия господин подест и капитан на Аргос и Навплион Октавиан Бон назначил за първи протопоп на Навплион попа Йоан Кателон.

32. През 6915 година [от сътворението на света], т. е. през 1407 [година от Рождество Христово] царувал господин Мануил Палеолог 26. Живял пък бидейки император 19 години, починал през 6933 [от сътворението на света, т.е. 1425 година от Рождество Христово].

33. През 6923 година [от сътворението на света], т. е. през 1415 [година от Рождество Христово] дошъл императора господин Мануил Палеолог и построил Хексамилиона.

34. Пак през тази  година, т. е. през 1415 [година от Рождество Христово] най-великия господин на Аргос и Навплион, подеста и капитан Тома Минотос поставил за втори протопоп попа Николай Пигас.

35. През 6929 година [от сътворението на света, т.е. през 1420 година от Рождество Христово], през 4 ден [от седмицата], на 17 декември в Навплион имало ужасен студ, силен дъжд, страшни гръмотевици и светкавици. Рухнал притвора на „Свети Андрей”, а също черковната порта, и гробовете се бяха отворили, камбаната паднала, а на стените и на вратите се появили знаци с формата на меч.

36.

L. През 1421 година [година от Рождество Христово], т. е. през 6929 година [от сътворението на света] при императора господин Мануил Палеолог латинския епископ Сигунто Нани пренесъл драгоценните мощи на преосвещения Петър, епископа на Навплион и Аргос, от Аргос в епископията на Навплион.

CP. През 6929 година [от сътворението на света, т.е. през 1421 година от Рождество Христово], 14 индикт, 21 януари, на третия ден [от седмицата, т.е. във вторник], при императора Мануил Палеолог латинския епископ Сигунтос Навис пренесъл драгоценните мощи на преосвещения Петър, епископа на Навплион и Аргос, от Аргос в епископията на Навплион. Имало мълва, че когато те отворили този свети гроб, то имало люлеене на земята, навсякъде се разнесло силно благоухание, което изпълнило цялата земя и въздух. Гробът също се изпълнил със святост, [той като след това] драгоценните мощи с почит били положени [обратно]. Но някои от мощите, били взети, те извършили много изцеления.

37. През 6931 година [от сътворението на света] или през 1423 [година от Рождество Христово] дошъл турчина Турахампеис и разрушил Хексамилиона.

38. През 6933 година [от сътворението на света] или през 1425 [година от Рождество Христово] умрял императора господин Мануил Палеолог, и император станал неговия син Йоан 27, който царувал 24 години.

39. През 6935 година [от сътворението на света, т.е. 1426/1427 година от Рождество Христово] в Навплион воювали турците.

40. През 6936 година [от сътворението на света, т.е. 1428 година от Рождество Христово] императора господин Палеолог заедно с тримата си братя пристигнал в Коринт.

41. През 6937 година [от сътворението на света] или в [14]29 [година от Рождество Христово] вярващия в Христа Бога Йоан Палеолог, император и самодържец на ромеите със свой хрисовул определил монемвасийската митрополия да има епископи в Земенон, Реонт, Майн, а също наместници в Метон и Корон.

42. През 6938 година [от сътворението на света] или през 1430 [година от Рождество Христово] Амуратпейс 28 отнел Солун от у венецианците.

43. Пак през тази година [1430г.], през юли деспота господин Константин с глад превзел Патра.

44. На втората година, през 1430 година [от Рождество Христово] кателаните завзели Кларенца. Тя била откупена от деспота господин Константин и [после] той я разрушил.

45. През 6932 година [от сътворението на света] или в 1424 [година от Рождество Христово] деспота господин Константин Палеолог дошъл, завладял Морея, издигнал Хексамилиона. И господин Теодор, неговия брат, багренородния деспот на Морея дошъл в Града, където, опитвайки се да стане император, бил поставен под стража. Царувал пък неговия брат господин Йоан.

46. През 6947 година [от сътворението на света] или в 1439 [година от Рождество Христово] най-благочестивия император господин Йоан Палеолог заедно със своя патриарх Йосиф 29 направил осмия събор във Флоренция и се обединили с латинците.

47. През 6968 година [от сътворението на света] или в 1461 [година от Рождество Христово] най-великия господин Винтзилаос де Рипас поставил за трети протопоп в Навплион брата [на предишния] протопоп поп Димитър Пигаси.

48. През 6955 година [от сътворението на света] или в 1447 [година от Рождество Христово] **

______________________

Бележки:

1. Василий I Македонец – византийски император (867-886);

2. Става дума не за седемте вселенски събора, а за съборите по времето на патриарх Фотий, на които също се прикачват такива названия, но техните решения се отхвърлят от някои от църквите.

3. Фотий I – цариградски патриарх (857-867, 877-886);

4. Алексей I Комнин - византийски император (1081 – 1118);

5. Евстратий Гарида - цариградски патриарх (1081-1084);

6. Мануил I - византийски император (1143-1180);

7. Николай IV Музалон - цариградски патриарх (1147-1151).

8. Исак II Ангел - византийски император (1185-1195, 1203-1204);

9. Василий II Каматир - цариградски патриарх (1183-1186);

10. Никита II Мунтан - цариградски патриарх (1186-1189);

11. Леонтий Теотокит - цариградски патриарх (1189);

12. Доситей Йерусалимски - цариградски патриарх (1189; 1190-1191);

13. Георги II Ксифилин - цариградски патриарх (1191-1198);

14. Алексей V Дука - византийски император (1204);

15. Йоан X Каматир - цариградски патриарх (1198-1206);

16. Става дума за Теодор I Комнин Ласкарис - никейски император (1205-1221);

17. Михаил IV Автореан – цариградски (никейски) патриарх (1208-1212);

18. Става дума за Михаил VIII - византийски император (1259-1282);

19. Андроник II - византийски император (1282-1332);

20. Йосиф I Галесиот - цариградски патриарх (1267-1275, 1282-1283);

21. Вероятно Николай IV – римски папа (1277-1280);

22. Андроник III - византийски император (1328-1341);.

23. Йоан V Палеолог - византийски император (1341–1376, 1379-1391);

24. т. е. Венеция.

25. Теодор II Палеолог – деспот на Морея (1407-1443);

26. Мануил II Палеолог - византийски император (1391-1425);

27. Йоан VIII - византийски император (1425-1448);

28. Мурад II – турски султан (1421-1444, 1446-1451);

29. Йосиф II Шишман – - цариградски патриарх (1416-1439).