ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

АНОНИМНА ВИЗАНТИЙСКА ХРОНИКА № 23

(Галиполска хроника?)

Превода е по изданието на П. Шрайнер – „Кратки византийски хроники” (Peter Schreiner. Die byzantinischen Kleinchroniken. Teil І-III. Wien. 1977-79) – т. 1 стр.191-195 (гръцки текст). За изготвянето на настоящия превод съм използвал основно руския превод направен по същото издание. Руския превод е публикуван на сайта „Восточная литература”. За улеснение на читателите в текста в квадратни скоби [] съм добавил съответстващите години по сегашното летоброене от Рождество Христово.

Ръкописи:

L – Атон, Велика Лавра, 1839 (Ω 29), стр. 7^v. Ръкописа се датира към края на ХVІІІв. В него се съдържат също една хронологична компилация от Адам до 1777г., списък на византийските императори до 1453г., хроника 29 (стр. 7^v-8) и хроника 62 (стр. 8-8^v).

C – Оксфорд, Bodl. Library, Cromwel 10, стр. 362. Ръкописа се датира към ХVІв. Съдържа предимно богословски текстове. В сборника се намират също Хронографа на патриарх Никифор, хроника 23, хроника 29 и хроника 62.

P – Париж, Национална библиотека, gr. 2381, стр. 2^v.

V – Рим, Ватиканска библиотека, Palat. gr. 369, 149. Ръкописът се датира към края на ХVв.

Торино, Национална библиотека, В., VІ., 18, стр. 214-247.

Други издания:

Nicephorus Gregoras, ed. L. Schopen, Bd. II. Bon, 1830, Annotationes 8, 1197; Schreiner, Studien 207.

Други преводи от гръцки:

Schreiner, Studien 181, 186, 189, 191, 193.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

I

1. През 6801 година [от сътворението на света, от Рождество Христово е 1293г.], на 30 март идва пикерния¹.

2. През 6813 година [от сътворението на света, от Рождество Христово е 1304г.] беше Рокофорт ².

3. През 6821 година [от сътворението на света, от Рождество Христово е 1312г.] беше Халисис³.

II

4. През 6805 [от сътворението на света, от Рождество Христово е 1295г.] беше ослепен пикерния.

5. и през [68]1{2} [от сътворението на света, от Рождество Христово е 1304г.] беше опустошена Анатолия⁴.

6. през [68]15 [от сътворението на света, от Рождество Христово е 1307г.] Рекафурт заминал на Запад ⁵.

____________________

Бележки:

1. Неназования по име (е)пикерний (чашник) в бележки 1 и 4 се идентифицира от Шрайнер с протосеваста Алексий Филантропен (цит. съч., т.2 стр. 213-214).

2. Бернат де Рокафорт (Ромофорт по Грегора, Рекафорт по Пахимер) – предводител на амогаварите (каталанските наемници). След убийството на кесаря Роже дьо Флор и пленяването на Беренге д’Ентеса той станал водач на каталанските наемници. Водил преговори с Тодор Светослав за съюз, който трябвало да бъде скрепен чрез брак с царската сестра, вдовицата на цар Чака, но проектът не се осъществил (Пахимер, ГИБИ, т. 22, стр. 214). По-късно отношенията му с Беренге д’Ентеса и инфанта Феран се обтегнали, като се стигнало дори до въоръжен сблъсък, в който Рокафорт излязъл победител. Успехът обаче го главозамаял и заради злоупотребите му, сподвижниците му го предали заедно с брат му Умберт на Тибо дьо Сепуа, който ги откарал в Неапол при дука на Калабрия Робер, син на крал Шарл ІІ. Робер ги затворил в крепостта Аверса в Калабрия, където завършили живота си (вж. Из „Хроника” на Рамон Мунтанер, София, 1994г.).

3. Халил, предводител на турците, които били съюзници на каталаните (Шрайнер, цит. съч., т.2 стр. 213-214; Грегора, Римска история, , Санкт-Петербург, 1862, прев. П. Шалфеев, стр. 86 и сл.).

4. Ανατολη – означава Изток, така се обозначавали азиатските територии на Византия, т.е. Анадола.

5. Δύσιν – означава Запад, така се обозначавали европейските територии на Византия.