ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

АНОНИМНА ВИЗАНТИЙСКА ХРОНИКА № 2

Превода е по изданието на П. Шрайнер – „Кратки византийски хроники” (Peter Schreiner. Die byzantinischen Kleinchroniken. Teil І-III. Wien. 1977-79) – т. 1 стр.46-49 (гръцки текст). За изготвянето на настоящия превод съм използвал основно руския превод направен по същото издание, като съм го допълнил с някои бележки. Руския превод е публикуван на сайта „Восточная литература”.

Ръкописи: Ескориал, Bibl. de El Escorial, W-IV-16, ff. 124-125. Ръкописът съдържа, освен тази хроника, текстове с теологична и църковно-историческа насоченост. Преди хроника в сборника се намира извлечение от писмата на патриарх Герман II до папата (стр. 108-122), а след нея има извлечения от писмата на патриарх Фотий до българския владетел Борис-Михаил І. Преписът на ръкописа е бил направен през ХVІв., като страници 1-86^v са от Андрей Дармарий, а останалата част, съдържаща и тази хроника от някой от сътрудниците му. Преди да попадне в Ескориал ръкописа се е намирал в библиотеката на Антоний Агустин.

Анализ текста: Хрониката обхваща събитията от периода 730-820г. Дискусионен е въпросът за информацията от началната бележка ek tou cronikou peri leontoV tou Isaurou - дали става дума за извлечение от по-голяма хроника или за продължение на друга хроника описваща събитията от управлението на Лъв Исавър, от която са взети само първите две бележки. Ако се касае за съкращение на по-голяма хроника, то в прототипа вероятно сведенията са били групирани по императори и при извлечението се е запазило само първото заглавие. Хрониката е написана независимо от тази на свети Теофан Изповедник. В тази хроника летоброенето е основно по индикта и по управлението на императорите. Единствено в бележка 2 е посочена летоброенето е от сътворението на света по византийската ера. В бележки 3, 6, 9, 10 има някои различия с Теофановата хроника, а изключително интересното за българската история събитие в бележка 16 го има само тук.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

ИЗ ХРОНИКАТА ЗА ЛЪВ ИСАВЪР

1. През единадесетата година¹ от своето управление Лъв Исавър прогонил от престола патриарха свети Герман.

2. През 24 година [от управлението на Лъв Исавър], индикт 9, в годината [от сътворението на света] 6245 станало силно земетресение и разрушило много черкви².

3. През първата³ пък година [от управлението на] христобореца Константин⁴ , неговия зет⁵ Артавазд вдигнал въстание, държал Града⁶ 2 години и 4 месеца. Когато се опитал да избяга, императорът го хванал и го ослепил заедно с двамата му синове.

4. след първи индикт имаше чума⁷.

5. През 7 индикт [император Константин] свикал лъжесъбор ⁸.

6. след 1 [индикт] дошли студове⁹.

7. и след 2 [индикт] имало звездопад¹⁰.

8. През 9 индикт се родил император Константин ¹¹, син на Лъв и Ирина.

9. 14 индикт¹², 13 септември умря богобореца Константин, царствал 35 години и 3 месеца.

10. 10 индикт¹³, през втората година [от управлението на] цар Константин и Ирина сарацините дошли до Халкидон.

11. 11 индикт бил събран в Никея Втория събор от 350 отци¹⁴.

12. 14 индикт¹⁵ Константин бил провъзгласен за самодържец.

13. 15 индикт [Константин] се сражавал с българите¹⁶.

14. През 2 индикт станало покоряването на арменците¹⁷.

15. През 4 индикт станало вселенско земетресение¹⁸.

16. През 5 индикт¹⁹ [Константин] се сражавал със славяните край Стримон²⁰.

17. През месец август [Константин] бил ослепен²¹.

18. През 11 индикт²², през месец октомври Никифор²³ бил провъзгласен за император.

19. На 9 август²⁴ в 4 часа умряла императрица Ирина извън пределите на Митилена; тя била царица втория път 5 години и 73 дни, а после [живяла още] 9 месеца.

20. През 4 индикт²⁵ император Никифор бил убит в България.

21. През 14 индикт²⁶, на 26 декември богобореца Лъв²⁷ бил убит в двореца. [За император] бил провъзгласен Михаил²⁸.

____________________________

БЕЛЕЖКИ:

1. На 17 януари 730г. императорът-иконоборец Лъв III (717 – 741) снел от патриаршеския трон патриарх св. Герман І (715 – 730, † 740), който бил един от водачите на иконопочитателите.

2. Станало е на 26 октомври 740г.

3. 741г.

4. Става дума за византийския император-иконоборец Константин V Копроним (741 – 775).

5. Мъжът на сестрата на Константин V, заедно със синовете си Никита и Никифор се опитали да детронират Константин І и да завземат властта.

6. Византийците понякога с оглед важното значение на столицата Константинопол, я наричали просто Градът (τη Πόλει); от там и днешното наименование Истамбул. В българският език името на византийската столица също е изместено от названието „Цариград”.

7. П. Шрайнер отнася събитието към 747/748г. Според изложението на патриарх Никифор епидемията, която опустошила византийската столица върлувала през 746г.

8. Иконоборческият събор в Константинопол (10 февруари-8 август 754г.).

9. 763/764г.

10. март 764г.

11. Византийският император Константин VI (780 – 797) – син на император Лъв IV (775 – 780) и Ирина – регентка в периода 780 – 790г., императрица в периода 797 – 802г.

12. 13/14 септември 775г.

13. 781/782г.

14. II Никейски или VII Вселенски събор (24 септември-ноември 787г.).

15. 790г.

16. Става дума за битката при Маркели, в която византийската армия била разбита от българския хан Кардам на 20 юли 792г.

17. 26 май 793г.

18. През 796г. през месец април в неделя през нощта земетресение разтърсило остров Кипър, а на 4 май и самия Цариград.

19. 797г. Тази хроника е съставена независимо от Теофановата и за това събитие има сведение само тук. Походи срещу славяните има при регенството на Ирина през 783г. и след това срещу княза на велезитите през 799г., този път при самостоятелното управление на Ирина.

20. Река Струма

21. 19 август 797г.

22. 31 октомври 802г.

23. Никифор I Геник Фока – византийски император (802 – 811)

24. 803г.

25. 26 юли 811г.

26. 820г.

27. Лъв V - византийски император (813 – 820)

26. Михаил II - византийски император (820 – 829)