ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
АНОНИМНА ВИЗАНТИЙСКА ХРОНИКА № 14
Превода
е по изданието на П. Шрайнер – „Кратки византийски
хроники” (Peter Schreiner. Die byzantinischen Kleinchroniken. Teil І-III. Wien. 1977-79) – т. 1 стр.121-155
(гръцки текст), т. 3 стр.41-47 (превод на
немски на бележки 46-93). Настоящия превод е съобразен и с руския превод
публикуван на сайта „Восточная литература”. За
улеснение на читателите в текста в квадратни
скоби [] съм добавил някои пояснения, най-вече съответстващите
години по сегашното летоброене от Рождество Христово.
Ръкописи:
Athen, Ethn. Bibl. 1172, стр. 142-150v. Ръкописът се
датира към 1477г.
L = Florenz, bibl. Laur. Plut. 70, 15, стр. 62-69. Ръкописът
се датира към средата ХVІв.
M = Mailand, Bibl. Ambrosiana, 1R 115 sup., стр.
101-107. Ръкописът се датира към втората половина на ХVІв.
Mo =
N = Neapel, bibl.= Naz., III B 23, стр. 60-67. Ръкописът се датира към ХVІв.
P = Paris, Bibl. Nst., gr. 1726, стр. 253-258. Ръкописът се датира към 1544г.
C = Paris, Bibl. Nat., gr. 1785, стр. 51V-57V. Ръкописът се
датира към ХVІв.
Vall. = Rom, Bibl. Vallicelliana, D 23, стр. 377-381V. Ръкописът
се датира към ХVІв.
Rom, Bibl. Vallicelliana,
Allacci 143 Nr. 26. Преписът се датира към ХVІІв.
V1 = Rom, Bibl. Vat., gr., 162, стр. 72V-77V. Ръкописът
съдържа списък на патриарси, хроника 22, хроника 34, хроника 39, хроника 72,
списък на императорите от Михаил VІІІ Палеолог до Константин ХV и на султаните
от Ертогрул до Селим І и още два списъка на султани.
V2 = Rom, Bibl. Vat., gr., 975, стр. 151V-157V. Ръкописът се датира към първата половина на ХVІв.
B = Rom, Bibl. Vat., Barb. gr., 64, стр. 55-74V. Ръкописът се датира към 1584г.
Pal. = Rom, Bibl. Vat., Pal. gr., 70, стр. 160V-168V. Ръкописът се датира към ХVІв.
A = Rom, Bibl. Vat., Pal. gr., 301, стр. 49V-55. Ръкописът се датира към 1550г.
O
= Rom, Bibl. Vat., Ottob. gr., 98,
стр. 205-210V. Ръкописът се датира към ХVІв.
S = Sinai, Katharinenkloster, 1117, стр. 324V-326V. Ръкописът се датира към вт. Пол. На ХІVв.
T = Turin, Bibl.
Naz., B VI
32, 48-53. Ръкописът се датира към първата половина на ХVІв.
La = Не е известно къде е ръкописът.
Други издания:
P. Lambeck, Georgii Codini et alterius cuiusdam anonymi
excepta de antiquitatibus Constantinopolitanis, Paris, 1655, 75-83;
I. Bekker, Georgii Codini excerpta de antiquitatibus
Constantinopolitanis, Bonn, 1843, 149-165
[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]
ХРОНИКА 14
Годините от сътворението на света и на царувалите в Ромейската
държава.
От Адам до Потопа 2242
години.
От Потопа до [Вавилонското] стълпотворение 525 години.
От [Вавилонското] стълпотворение до Аврам 425 години.
От Аврам до Изхода на Израил от Египет 455 години.
От Изхода до издигането
на Соломоновия храм 775 години.
От издигането на Храма
до пленяването на Израил 425 години.
От царуването на
Соломон до царуването на Александър 643 години.
От плена до Александър
Македонски 318 години.
От Александър до Христа
303 години.
Всичкото пък време
[което изминало] 5500 години.
Трябва да се знае, че
разпятието на Спасителя Господа наш Иисус Христос е станало през 5531 година,
при 18 кръг на слънцето, при 5 кръг на луната, в петък, в 9 часа, през 18
година [от началото на управлението на] император Тиберий.
[Бил пък 14 [кръг] на
луната, с други думи законната фаска [т.е. еврейската пасха] била 18 април, на 6 ден [от седмицата,
т.е. петък]]
Светото Възкресение
било на 20 [април (?)].
От Христа до император
Константин Велики 330 години.
Всичко от сътворението
на света до Константин Велики 5836 години.
I
1. Константин Велики
дошъл на власт през 5825 година. И през дванадесетата година от своето
управление той основал Константинопол. Той пък царувал и в Рим, и в
Константинопол [общо] 30 години.
1а. Преселилите се по време на император Константин Велики
от Стария Рим в Константинопол първи и най-велики синклитици [в смисъл на сенатори] са: Арматий, Олимврий, Вир, Севир, Урвини, Исидор, Евгений, Евул, Студий, Флоренций, Калистрат и Мариан. По заповед на императора те издигнали в
Града разкошни домове, храмове, страноприемници и жилища за старци, които до
сега са за прослава [на всички свои създатели], освен на Исидор,
който променил своето име на Теофил. [Неговия дом] се намирал близо до [дома] Флоренций [от] Спудайа. Но и
ръководещия заселването на Константинопол Евфратий си
построил свой собствен дом, който по-късно станал дом за престарели в квартала Димакел и сега така и се нарича с името Евфратий.
2. Константин, неговия
син царувал 11 години и 24 дни.
3. Юлиан Отстъпник,
нечестивия и гонен от бога [царувал] две и половина години и 15 дни.
4. Йовиан,
синът на Йовиан бил провъзгласен от войската в Персия
и [царувал] 7 месеца и 15 дни.
5. Валентиниан,
благочестивия и боголюбивия заедно с безбожния арианин
Валент [царувал] 12 години.
6. Грациан,
неговият син, след споменатия Валент [царувал] 3
години.
7. Теодосий
Велики, от Испания, най-благочестивия и ненавиждащ всичко лошо, [царувал] 17
години.
8. Аркадий, неговия син
[царувал] 13 години.
9. Хонорий
[царувал] 3 години.
10. Теодосий
Млади, син на Аркадий, калиграфът, най-благочестивия и благолюбив,
[царувал] 42 години.
11. Маркиан,
богоизбраният, изпълненият с благородство [царувал] 6 и половина години.
12. Лъв Велики Макел, благочестивия и верния, [царувал] 18 години.
13. Лъв Млади, внука
му, сина на Зенон, [царувал] 11 {месеца}.
14. Неговия баща Зенон,
наречен Агонат, [царувал] 2 и половина години и 2
дни.
15. Василиск,
нечестивия, [царувал] 2 години, 8 месеца и 1 ден.
16. И отново Зенон, той
[царувал] 11 години и 15 дни.
17. Анастасий
Дикор [т.е. Ненаситния], силенциарий [офицер, следящ за тишината в имп. покои], обгорения и
еретика [царувал] 27 години, 3 месеца и 3 дни.
18. Юстин
Тракиеца, най-силния и благочестивия, и щедрия [царувал] 5 години.
19. Юстиниан,
племенника му, ктитора на великата черква [„Света София” в Цариград],
[царувал] 38 и половина години.
20.
Юстин, някогашния куропалат [управител
на двореца], племенника му, законодателя, [царувал] 13 години.
21. Тиберий Тракиецът,
[царувал] 5 години.
22. Маврикий, зет му, благочестив и ненавиждащ пороците, [царувал] 20 години.
23. Фока от Кападокия, тиранина и кръвопиеца, и
нечестивия, [царувал]
8 и половина години и 8 дни.
24. Ираклий,
стратега на Африка, [царувал] 30 години.
25. Константин,
неговият син, [царувал] 1
година.
26. Константин,
внука на Ираклий, нечестивия и кръвожадния, [царувал] 27 години.
27. Константин Погонат [т.е. Брадатия], от Дирахий, синът му, благочестивия и най-кроткия, [царувал] 17 години.
27a. Тези управлявали
от сътворението на света до император Юстиниан Ринотмет [т.е. Носоотрязания] общо 6121 години.
II
28. Юстиниан Ринотмет [т.е. Носоотрязания], неговият син,
най-жестокия, злонравен, гневлив, в продължение на 10 години бил тиранин.
29. Леонтий
[царувал] 3 години.
30. Апсимар, който е и Тиберий, [царувал] 7 години.
31. И
отново Юстиниан Ринотмет [т.е. Носоотрязания] [царувал] повторно 7 години.
32. Филипик Вардан, нечестивия и безобразния и порочния [царувал] 2 години.
33. Анастасий, той е и Артемий, благочестивия и протоасикрита [първия секретар] и философа, [царувал] 2 години.
34. Теодосий Адрамитец, кроткия и приятния, [царувал] 1 година.
35. Лъв
Исавриец, Конон, родения в
Сирия, доброненавистника и проклетника, и безбожника,
[царувал] 24 години, 2 месеца и 5 дни.
36. Константин,
синът му, Копроним, нечестивия и всепорочния,
станал храна за червеите, още преди да умре, [царувал] 34 години и 3
месеца.
37. Лъв,
синът му, Хазарина, непосветения и отблъскващия,
[царувал] 15 години.
38. Константин,
синът му, реформатора, богоневиждащия, сина на Ирина,
[царувал] 7 години.
39. Ирина [царувала
сама] 5 години.
40. Никифор от Селевкия, приятния, справедливия и многооплаквания,
от Геникона, [царувал] 8 години и 9 месеца.
41. Ставракий, неговият син, [царувал]
1 години и 4 месеца.
42. Михаил
Рангеве, зет му, добродетелния и най-благочестивия, [царувал] 1 година и 9 месеца.
43. Лъв,
престъпника, Арменеца, нечестивия и свирепия, с Константин, неговия син [царували] 7 години и 5 месеца.
44. Михаил
Травъл, Аморееца, и
неразумния, и изпълнен с невежество, и иконоборец, с неговия син Теофил [царувал] 8 години и 9 месеца.
45. Теофил, неговият
син [царувал] 12 години и 3 месеца.
46. Михаил,
неговия син, Метистис [т.е. Пияницата], с неговата майка Теодора, благочестивата и православната, [царувал] 15 години. През 6{364} година [от сътворението
на света, от Рождество Христово е 856г.] той бил провъзгласен за самодържец. И Метистис [царувал
още] 10 години сам.
47. Пак този Михаил с Василий Македонец [царувал] 1 година и 4 месеца.
48. Василий Македонеца,
който бил провъзгласен [за самовластник] през 6376 година [от сътворението на
света, от Рождество Христово е 867г.], [царувал] 19 години.
49. Лъв,
неговия син, Мъдрия, заедно
с Александър от 6395 година [от сътворението на света, от Рождество Христово е
887, царувал] 25 години и 8 месеца.
50. Александър,
брат му, самостоятелно от
6421 година [от сътворението на света, от Рождество Христово е 913г., царувал]
1 година и 29 дни.
51. Константин,
първия, Багренородния, сина на Лъв Мъдри, с майка си
[царувал] 8 години от 6421 [от сътворението на света, от Рождество Христово е
913г.].
52. Синът на Авастакт Роман Лакапин Стари,
тъст на този Константин, с него и със своите синове [царувал] 26 години. Този
Роман бил провъзгласен [за император на] 17 декември, 8 индикт, през 6428
година [от сътворението на света, от Рождество Христово е 920г.].
53. Той
издал през 2 година от царуването
си, през 10 индикт, 6430 година [от сътворението на света, от Рождество
Христово е 922г.], новела за правото на преимуществена продажба [προτιμήήσεως].
54. През втори индикт,
през 6437 [година от сътворението на света, от Рождество Христово е 934г.]
[била издадена новелата] срещу динатите, които се прикрито посягали към общините на
бедните. Той издаде тази новела във връзка със станалото през предходния тогава първи
индикт, т.е. по време на големия глад.
55. През пети индикт,
през 6455 година [от сътворението на света, от Рождество Христово е 947г.]
император Константин утвърдил предишната новела. 18
години, които Декаполит споменава в „Лизика”, са пресметнати не от датата на първото законодателстване, т.е.
от 6437 година [от сътворението на света, от Рождество Христово е 934г.], а от
първия индикт, т.е. от 6436 година [от сътворението на света, от Рождество Христово
е 933г.] и съответния глад, за който също така се отнася тази новела, чак
до времето на самодържавното управление на императора господин Константин.
56 И отново Константин Багренородни
със Стефан и Константин, братята на
неговата жена [царувал] 42
дни. Те самите били отстранени от Константин от царуването и заточени. [ Споменатия Константин Багренородни царувал, както се спомена, с неговата майка 7 години. И отново със Стефан и Константин, братята на неговата жена, 42 дни].
57. И
като единодържец с неговия син Роман през 3 индикт, 6437
[от сътворението на света, от Рождество Христово е 934г.] [царувал] 15 години и
19 дни.
58. Роман,
сина му, Младия, с неговите синове, Василий Българоубиец, и Константин Багренородни, [царувал]
3 години, 4 месеца и 6 дни. Неговите синове Василий и Константин, макар те и да
били още много малки, [царували] 6 месеца.
59. Никифор
Фока, светия, който бил убит от Цимисхий, [царувал] 6 години, 3
месеца и 6 дни.
60. Йоан Цимисхий [царувал] 6 години и 1 месец.
61. Василий Багренородни със своя брат Константин Багренородни
[царувал] 52 години и 11 месеца. Заедно [те царували] 50 години, Константин пък
след смъртта на своя брат бил еднодържец 2 години и
11 месеца.
62. И заповядал да
направят исокодики [копия от кадастрите], той ги завършил през
6503 година [от сътворението на света, от Рождество Христово е 994г.]. Новата
пък голяма новела той завършил и издал през януари, 9 индикт, 6504 година [от
сътворението на света, от Рождество Христово е 996г.].
63. Константин
Багренородни, брат му, [царувал] 2 години и 11 месеца.
64. Роман
Аргиропул, със Зоя, дъщерята на този пак Константин, [царувал]
5 години и 6 месеца.
65. Михаил Пафлагонец [станал император] през 6542 година [от
сътворението на света, от Рождество Христово е 1034] с тази пак Зоя [и царувал]
7 години и 9 месеца.
66. Михаил, който
беше кесар, племенника му, наречен Калафат, който бил ослепен в Сигма,
[царувал] 4 месеца и {1}9 дни. Той, като бил прогонен от царуването, избягал в Студитския манастир и като бил хванат там от народа
и бил ослепен при колоната Сигма
от епарха Никифор Кампанарий.
67. Двете
сестри и императрици, госпожа Зоя и госпожа Теодора, господствали само 50 дни и повикали тогава Константин Мономах,
който бил заточен на остров Митилена.
Други на Самос [разказват] следното: Когато този Константин, като бил заточен на Самос, той
приближил с кораб остров Хиос, където [имало] няколко отшелника, които населявали пещерата, където сега се намира светият „Нов
манастир”; те, притежавайки пророчески дар, предсказали на Мономах, че той ще бъде император. Той пък, като се
завърнал във Византион и станал император, заповядал
за негова сметка …
68. 11 юни, 10 индикт,
през 6550 година [от сътворението на света, от Рождество Христово е 1042г.] те
го направили цар и съпруг на Зоя. Мономах държал
царската власт 13 години и 7 месеца.
69. Багренородната
госпожа Теодора царувала самодържавно 1 година, 8 месеца и 20 дни. После тя
удостоила с царската власт Михаил Стареца, който бил стратиотик [началник на военната хазна], и, като живяла с него 5 дни, починала на 27 август, 9
индикт, през 6564 година [от сътворението на света, от Рождество Христово е 1056г.].
70. Михаил Старецът, Стратиотика, управлявал от 22
август, 9 индикт, 6564 година [от сътворението на света, от Рождество Христово
е 1056г.]. Той бил лишен от императорската власт, [след като] управлявал 1
година и 11 дни.
71. Исак
Комнин с Екатерина, неговата жена, [царувал] 2 години, 2 месеца и 22 дни.
72. Константин Дука
[царувал] 7 години и 6 месеца. Умирайки, той оставил царската власт на своята
съпруга господарката госпожа Евдокия Макремболитиса и
своите синове господин Михаил и багренородния
господин Константин.
73. Управлявала пък
господарката госпожа Евдокия заедно с двамата свои синове 7 месеца и 10 дни.
После тя по съвет на патриарха и на синклита взела за
съпруг Роман Диоген, и през месец март, 5 индикт,
през 6575 година [от сътворението на света, от Рождество Христово е 1067г.] го
провъзгласила за император.
74. Роман Диоген заедно с госпожа Евдокия [царувал] 3 години и 8
месеца. Сражавайки се персите, по време на своя трети похода той бил взет в
плен от султана и турците.
Тогава и императорските
украшения се лишили от най-доброто; сред тях била и знаменитата перла, който
наричат «Орфанос» [т.е. „сирота”].
75. За император бил
провъзгласен Михаил Дука и той държал императорската власт заедно със своята
майка господарката госпожа Евдокия и тя царувала заедно с него 1 месец. След
като я лишил от властта и извършил подстригване, той станал едновластник.
76. Михаил Дука, сина
на господин Константин Дука и госпожа Евдокия Макремболитиса,
държал императорската власт заедно със своята жена Мария 6 и половина години.
Заради предателството на свои близки бил свален от Вотаниат
и приел схима в Студитския
манастир. По-късно противно на волята му бил поставен за митрополит на Ефес.
77. Никифор Вотаниат [царувал] 3 и половина години. Бил лишен от
императорската власт на първи април, 4 индикт, през 6589 година [от
сътворението на света, от Рождество Христово е 1081г.] и подстриган в Перивлептския манастир.
78. Алексей Комнин, дядото на могъщия и свят наш цар, благочестиво
царувал 37 години и 4 и половина месеца. Починал пък на 15 август, на Успение
Пресвета Богородица, 11 индикт, през 6626 година [от сътворението на света, от
Рождество Христово е 1118г.].
79. Неговият син, багренородния Йоан Комнин дошъл
на власт на 15 август, 11 индикт, през 6626 година [от сътворението на света,
от Рождество Христово е 1118г.]. Благочестиво и богоугодно царувал 24 години, 7
месеца и 23 дни.
80. Неговият син, багренородния господин Мануил Комнин
приел властта на 1 април, 6 индикт, през 6651 година [от сътворението на света,
от Рождество Христово е 1143] и благочестиво царувал 37 години, 5 месеца и 23
дни. Отправил се при Господа на 24 септември, 14 индикт, през 6689 година [от
сътворението на света, от Рождество Христово е 1180г.], в 1 часа, във великата
и ангелска схима приемайки името Матей.
81. 10 ден на месец
септември, 3 индикт, през 6678 година [от сътворението на света, от Рождество
Христово е 1169г.], през 28 година от неговото царуване му се родил син,
най-добрия, багренородния господин Алексей Комнин.
82. Той бил венчан за
царството … ден, … месец, 5 индикт през 6680 година [от сътворението на света,
от Рождество Христово е 1172г.].
83. 17 септември, 10
индикт, през 6685 година [от сътворението на света, от Рождество Христово е
1176г.] в Циблиман [става дума за битката при Мириокефалон] императорът
господин Мануил Комнин претърпял поражение.
84. 13 индикт, през
6688 година [от сътворението на света, от Рождество Христово е 1180г.], 2 март,
в неделя, неговия син господин Алексей взел за жена дъщерята на най-благородния
крал на Франкия госпожа Ана, като били сгодени от
православния патриарх господин Теодосий Антиохийски.
85. 24 септември, 14
индикт, през 6689 година [от сътворението на света, от Рождество Христово е
1180г.], през 1 час на деня, когато неговия приснопаметен
баща оставил земното царство заради небесното, той бил провъзгласен за цар
самодържец. Заедно със своята майка господарката госпожа Мария, която в
божествената и ангелска схима приела името Ксения, той царувал благочестиво 1 година, 11 месеца и 13
дни; като парадинаст бил протосеваст
и протовестиарий Алексей Комнин.
III
86. После, след като
тази свята жена била убита от тиранина, [той управлявал] сам. И когато самия
тиранин поискал да стане самодържец, [той управлявал една година], 11 месеца и
24 дни. После и самия багренороден бил удушен от
тиранина. Открито пък този Андроник царувал 1 година, 11 месеца и 10 дни.
87. След него [царувал]
господин Исак Ангел. Когато бил в беда се укрил в черквата, и я напуснал,
когато Андроник избягал, с тълпа от простолюдието, телохранители, с някои от
своите родственици и приятели, а също така със самия
патриарх господин Василий Каматир се насочил към
Големия дворец, влязъл в него, приел императорската власт. Той бил хванат, тъй
като неблагоприятни ветрове му попречили да влезе в Черно море или Голямото
море, и претърпял това, което, вероятно, и трябвало да претърпи; но, за
християните и ромеите [да постъпят така] било непристойно.
88. Царувал господин
Исак Ангел 9 години. По време на неговото управление започнало в Загоре
въстанието на българите и власите против християните ромеи, и била разграбена
цялата страна и опустошени всички намиращи се под властта на ромеите западни
земи. В края на краищата, Исак решил да излезе на поход против тях и събрал за
това немалка войска. Но когато той, заради своето обичайно безразличие или
заради страхливост, минавайки през крепостите по
брега, се насочил към Кипсела, неговия роден брат
господин Алексей, подмазвайки се на войската и някои от велможите, обвинил своя
брат за неща, които и той самия вършел многократно след като се възкачил на
престола. След като бил провъзгласен за император и самодържец, той без борба
заел шатрата и постелята на своя брат, който отсъствал [тъй като
бил на] на лов. Този пък, като научил за това, побягнал. След като
бил заловен със своята челяд и с тези, които той считал във войската за
най-верните си хора, той бил ослепен в Макри.
89. Господин Алексей
царувал 7 години. И била мъка в Ромейската държава през всичките дни от
царуването му. И тъй като, подобно на Сарданапал,
нито той самия, нито слугите му не се занимавали с военните или държавните
дела, оцелелите крепости и земи на Запад до самото крайбрежие станали целите
плячка на власите и куманите и по-голямата част от страната била завладяна от Йоаница [цар Калоян]. Накрая, той предал на
латинците също и Царицата
на градовете, която единствено била останала в ръцете му, тъй като недостойно
за мъж и безполезно избягал. Защото неговия племенник, сина на господин Исак
господин Алексей, който бил избягал оттук и бил отишъл в Аламания
при мъжа на своята сестра Филип, се върнал заедно с тълпа латинци и от всякъде
събрани воини жадуващи за неговото отечество. Така веднъж и се случило, че
когато той, като започнал война с латинците, избягал през нощта, като се
уподобил на закупен роб.
90. През нощта неговия
племенник господин Алексей влязъл във Влахернския
дворец и заедно със своя баща, господин Исак, бил провъзгласен [за император] и
царувал 5 месеца.
91. Когато събралите се
хора видели влизащите като господари в Големия дворец латинци и очаквайки от
тях голямо зло – което като резултат и се случило – те се събрали във Великата
черква и след много спорове и смут провъзгласили за император севаста господин Николай Канава. Този добър човек,
страдайки, се задържал във Великата черква няколко дни.
92. Намиращите се пък в
Двореца, като научили, че господин Алексей е загубил властта, провъзгласили [за
император] господина Алексий Дука, наричан Мурчуфл [т.е. Гъстовеждия,
Намръщения]. И така, срещу малцината [останали в] черквата мнозина се устремили и отишли
в Двореца при Алексей Дука. Канав бил заловен …
93. Господин Алексей
Дука царувал 2 месеца. От този момент латинците още по-нагло и открито
започнали да обсаждат Царицата на градовете и скоро започнали да се намесват в
по-рано решени неща. И Царицата била завоювана и госпожата станала робиня, а
нямащите – безмерно богати. Те осквернили – уви! – светините, тъпчели с нозе
светите икони, превръщали в конюшни божествените храмове; казано за всичко с
малко думи: дъщерята на Сион е оставена като колиба в
лозе и като бостанско плашило в краставичена градина,
лишени от цялото си богатство и изпълнени с всичко лошо.
Докога, Господи, ще ни
забравяш, докога ще отвръщаш своето лице от нас? Въздигни се да ни помогнеш,
размахвайки своя меч и защитавайки ни от притеснители, не позволявай за погинем
заради нашите прегрешения, не ни се сърди като преди, но, обръщайки се срещу
[заплашващото ни] зло, не ни оставяй, защото близо е голямата беда и няма кой
да ни помогне, не ни лишавай от своята поддръжка, но побързай [да ни дойдеш] на
помощ и защити нашия живот от меча. Само на тебе се уповаваме, Господи. За да
не бъдем опозорени навеки, склони своето ухо и побързай да ни избавиш, защото
ти си нашия защитник и в твоите ръце ние предаваме своя дух.
IV
94. Теодор Ласкарис, мъж благороден и могъщ. Той и тези, които били
след него, преди първия от Палеолозите господин Михаил, управлявали в Азия, от
другата страна на Константинопол, където избягали от латинците. [Царувал] 19
години.
95. След него 33 години
управлявал Йоан Дука, наречен Ватаци, [мъж] разсъдлив
и с тежка десница.
96. Господин Теодор Ласкарис, Втори, неговият син, багренородния,
[царувал] 3 и половина години.
97 След него царувал
първия от Палеолозите могъщия Михаил. Той изгонил латинците от Царицата на градовете
и й върнал подобаващата украса. [Царувал] 24 години, 2 месеца и 20 дни.
98. Андроник, неговият
син преуважавания и несравнимия [царувал] 45 години и
6 месеца.
99. Неговият син Михаил
Втори, по име и по дела ценен император, [царувал] 13 години и 22 дни.
100. Андроник Втори,
неговият син, багренородния съпътстван от милостта,
[царувал] 23 години и три месеца.
101. Мануил (!),
неговият син багренородния, най-изкусния във войните
и слава на дворците, [царувал] 41 години.
102. Йоан Кантакузин,
като бил монах в схимата сменил името си на Йоасаф, багренороден, [царувал]
14 години.
103. Йоан Пети
Палеолог, багренороден, след като този в божествената
и ангелска схима станал монах [Кантакузин] сменяйки
името си на Йоасаф, [царувал] 2 и половина години.
104. Мануил Втори,
синът на Йоан, багренородния [царувал] 12 години, 4
месеца и 25 дни.
105. Йоан Трети,
неговият син, багренороден, събрал събор във
Флоренция и по необходимост приел догматите на латинците заради помощ против
агаряните, за да не превземат Константинопол, като бил там наред с останалите
избрани и с господин Марк Евгеник, митрополит на
Ефес. [Царувал] 23 години, 3 месеца и 10 дни.
106. Константин,
последния от Палеолозите, неговият брат, багренородния,
най-справедливия, който бил отначало деспот на Пелопонес, а след смъртта на
своя брат господин Йоан въздигнат до императорската власт, [царувал] 4 години и
5 месеца.
107. При него - уви! – станало завоюването на
Константинопол и пленяването на Царицата на всички градове от безбожните
агаряни. Константин пък заедно с всички избрани, с които бил заедно бил убит от
тях по време на превземането [на града]. Не желаейки да отстъпи империята на
тези беззаконни [агаряни], имайки мъжеството да не бяга от опасността, той
получил славата на мъченик. Уви, уви! Той загинал с цялото свое отечество, бил
низвергнат от престола на земята и жителите му били разпръснати по различни
страни и градове. Това вредно зло се случило за съжаление на жителите на този
град. Били пък те погибел и изтребление за
християните подобни на тези, които в предишните времена причинил Навуходоносор в град Йерусалим.