ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

АНОНИМНА ВИЗАНТИЙСКА ХРОНИКА № 12

 

Превода е по изданието на П. Шрайнер – „Кратки византийски хроники” (Peter Schreiner. Die byzantinischen Kleinchroniken. Teil І-III. Wien. 1977-79) – т. 1 стр.107-114 (гръцки текст) и т.3 стр. 37-40 (немски превод).

Ръкописи:

Cambridge, Triniti-College. 0. 3. 51, ff. κδ-κζV. Ръкописа е от 16 век.

Cambridge, Triniti-College. 0. 20. 33, ff. 45-45

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

1        Както Андроник1 произхождаше от рода на господин Михаил Палеолог, така Михаил пък от господин Андроник Палеолог, както Андроник от Йоан Палеолог, зетя на Кантакузин, както Йоан от господин Андроник, зетя на [Ивана] Александър; той също ослепи този Андроник.

2        През 6885 година2 той    [Андроник IV] насочи своя поглед към императорската власт на неговия баща и я взе, в продължение на 2 години.

3        През 6887 година3 Йоан отново си взе императорската власт от своя син господин Андроник.

4        През 6894 година4 умрял почитания и христолюбив император господин Йоан Палеолог; сина му Мануил5 приел неговата императорска власт.

5        През 6907 година6 дошъл император Йоан7, сина на Андроник, по волята и по  съвета на архонта на  агаряните Баязид8 в Града9; той получи императорската власт за един месец. После Мануил отново управлявал като император.

6        И през 6903 година10 Баязид започнал да обсажда и воюва срещу Константинопол, в продължение на 7 години.

7        През 6907 година11 узнавайки за тези събития Тимур12, архонта на персите и скитите, напуснал своето местонахождение, наречено Самарканд, нападал и завзел с бой Севастия и избил тамошния народ. При това той заповядал да съберат главите на убитите там и издигнал три кули, и на всички, които ги виждали, вселявал голям страх.

8        През същата тази година13, той превзел също Мелитиан, наричан всеобщо Мелитене.

9        През 6908 година14 той завзел град Дамаск, с него също така и други градове, които на езика на сарацините се наричат Халеп, Едеса или Берут [Бейрут], заедно със Само [Самосат].

10 През 6910 година15, 10 индикт, станала голяма битка около Анкара, в епархия Галатия, и Баязид, архонта на измаилтяните, който бил ненавиждан от целия негов народ и против който направили заговор, бил победен на 27 юли от Тимур, архонта на персите и скитите.

lla Той завзел твърдините Икония [Коня], Листра, Дербен и стигнал до Кесария Кападокийска; той отишъл до Никея16 и Пруса17 и, защо трябва да говоря надълго, разрушил целия Изток. Той намерил държавната хазна на Баязид в град Пруса, 3 наистина пълни кули, натоварил злато, перли и прозрачни и драгоценни камъни на 700 камили и заповядал да ги откарат в неговата област, заедно с дъщерята на Лазар18, на име Мирони [Μύρωνι], която била жена на Баязид.

llb той заповядал безпределно множество невинни деца да бъдат убити и стъпкани под копитата на конете  и така ги предавал на най-ужасна смърт, други потънали в речните води, други загивали от слънчевия пек и жажда, други пък собствените им майки задушили с ръце, за да не ги предават на варварите. Безброй свещеници и абати били подложени на многобройни наказания. Наказанията - са следните: едни те завързвали с ремъци заедно ръцете и краката отзад и главата и ги хвърляли от  стръмния бряг, други те предавали на смърт, след като те ги завързвали, натъпквали устата им с жарка пепел и искали от тях пари, други (убивали), като ги изгаряли в огън и както риби ги пекли и накрая те ставали в огъня на пепел, други пък хвърляли в морските дълбини. Когато те потъвали, те ги връзвали отзад за опашките на конете, и тяхното дело изпълвало с трепет и страх.

llc  Той пристигнал до Магнезия, Тиатейрон, Фокея и Смирна. В Смирна се разгоряло ожесточено сражение и много свещеници, монаси и миряни, на (брой) 4 000, били унищожени и убити. Той заповядал да съберат техните глави и построил (от тях) 2 кули, с което предизвикал силен страх у всички, които виждали това.

lld  Той опустошил целия Eфeс, аз казвам Ефес, или Велики Богослов19.

ІІе Войнолюбивото псе Тимур изпълнил с всякакви злодеяния и кръвопролития цяла Азия, при което той стигнал до Филаделфия и Лаодикия, до Пергис и Аталия.

llf  Там при похода на Тимур умрял като куче, Баязид, той, който бил по-беззаконен от всеки и по-жесток от всяко диво животно. Константинопол бил освободен от тяхното [т.е. на османците] престъпно и зло намерение с  посредничеството на Божията майка. — Но така също и аз искам да разкажа още за забележителното чудо извършено от Божията майка.

12    След противоестествената смърт на този безбожен Баязид двамата братя Иса-бей20 и Крисчи21 се сблъскали и се стигнало до голяма битка, и много агаряни загинали, около 5 000. Иса-бей избягал съм Никомедия и не бил приет от жителите на този град, той избягал по-нататък при благочестивия и христолюбив император Йоан Палеолог. Бил отведен в Константинопол той падал низко в нозете на самодържеца на ромеите, за да се осъществи напълно словото на Божията майка: „ Той сваля властници от трона и издига низшите, той изпълва гладуващите с блага и той повелява държави да изпаднат в запустение".

Тогава Иса-бей по писмена покана се отправил  отново на изток за сключване на мир с неговия брат Крисчи, но  Крисчи искал не съглашение за мир, а да го подтиква към още повече към смъртоносна ярост, дори до настоящия момент. И така стоят нещата му по този въпрос.

13        През 6911 година22, когато император господин Мануил Палеолог бил в западните морета на кораба митрополита на Готия Яков, изпълнен от духа на гняв и завист, тогава хвърлил празни думи против  господин Матей23, който държал в ръце църковното ръководство, събрал много лъжливи думи и го заключил, след свикването на събранието на архиереите, в манастира Пантократор със съгласието на императора.

14        На 7 юли23 христолюбивия и благочестив император господин Мануил пристигнал от западните страни по море. По това време починал в мир най-светия митрополит на Готия, след като ясно изповядал съгласие по въпроса с патриарха, че той е говорил от завист. Все пак, владетелят бил изпълнен от радост, тъй като всички са в мир и съгласие и отдал цялата благодарност и похвала на вседържителя и направляващ Бог и възвишената Божия майка, която е родила своя син без зачатия и непорочно.

 

 

БЕЛЕЖКИ:

  1. Своеобразен родослов, с изброяване на владетели от династията на Палеолозите – Михаил VІІІ Палеолог (1259 – 1282), Андроник ІІ Палеолог (1282 – 1328), Андроник ІІІ Палеолог (1328 – 1341), Йоан V Палеолог (1341-1391) по линията баща-син, като в края Йоан V е споменат като зет на Йоан VІ Кантакузин (1347 – 1354) и Андроник ІV Палеолог (1376 – 1379) като зет на българския цар Иван Александър (1331-1371).
  2. 1376г., Йоан V е бил детрониран няколкократно – от своя тъст и регент Йоан VІ Кантакузин, от своя син Андроник ІV и от своя внук Йоан VІІ. Андроник ІV е бил женен за дъщерята на цар Иван Александър Кераца.
  3. 1379г
  4. 1391г.
  5. Мануил ІІ Палеолог, византийски император (1391-1425)
  6. 1399г.
  7. Йоан VІІ Палеолог, византийски император (1390), син на император Андроник ІV и внук на цар Иван Александър
  8. Баязид І Илдъръм (Светкавицата), турски султан (1389-1402)
  9. Византийците понякога с оглед важното значение на столицата Константинопол, я наричали просто Градът (τη Πόλει); от там и днешното наименование Истамбул.
  10. 1394г.
  11. 1400г.
  12. В гръцкия текст Тαμύρη. Тамерлан (1336-1405). Това название произхожда от Тимур Ланг, т.е. хромия Тимур. Тъй като името Тимур на арабско-персийски означава метал, желязо, понякога го наричат и Демир. Той е роден в Отрар. През 1369г. станал емир на Самарканд. Завзел големи територии и починал на 19.02.1405г. подготвяйки мащабен поход срещу Китай. Основател е на династията на Тимурлените (1370-1507).
  13. 1400г.
  14. 1400г.
  15. Става дума за прочутата битка при Ангара през 1402г., в която Тимур Ланг разбил и пленил султан Баязид І. След тази битка Османската империя изпаднала в тежка династична криза.
  16. Никея – град в Мала Азия, дн. Изник в Турция. По времето докато латинците държали Цариград, Никея била политически център на Византия.
  17. Пруса – Бруса, град в Мала Азия. След като турците превзели градът, той станал тяхна столица наред с превзетия по-късно Одрин до завземането на Цариград. Опустошаването на османската държава от Тимур довело до отчаяние султан Баязид І и той се самоубил.
  18. Деспина Оливера, дъщеря на сръбския княз св. Лазар (1371-1389) и балдъза на цар Иван Шишман (1371-1395), след битката на Косово поле тя била дадена за съпруга на султан Баязид І.
  19. В Ефес е живял св. Йоан Богослов.
  20. В текста Έσέμπεϊς
  21. Мехмед І Крисчи (Бореца), турски султан (1413-1421), в текста Κυριτζής.
  22. 1402г.
  23. Матей І, цариградски патриарх (1397-1410)
  24. Това станало през 1403г.