ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

АНОНИМНА ВИЗАНТИЙСКА ХРОНИКА № 3

 

Превода е по изданието на П. Шрайнер – „Кратки византийски хроники” (Peter Schreiner. Die byzantinischen Kleinchroniken. Teil І-III. Wien. 1977-79) – т. 1 стр.50-51 (гръцки текст) и т.3 стр. 16-17 (немски превод). За изготвянето на настоящия превод  съм използвал основно руския превод направен по същото издание, като съм го допълнил с някои бележки, към които на места съм добавил някои названия от гръцкия текст (основно имащи значение за българската история). Руския превод е публикуван на сайта „Восточная литература”.

Ръкописи:

Атон, Iviron, 92, ff. 369-369v. Ръкописа, който Лампрос датира към 16 в. съдържа многочислени граматически и теологически трактати.

Анализ текста:

Нито като цяло, нито отделните свои бележки тази хроника не показва родство с останалите известни текстове. Еднаквата стилистическа композиция на сведенията показва, че малката хроника изхожда от един  източник.

Издания текста:

Sp. Lampros Bracea cronika shmeiwmata. NE 14 (1917) стр. 401-402. - Lampros. Sylloge Nr. 11. S. 131 (само бележка 14).

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

1.   По време на управлението на Константин1 и неговата майка Ирина, в Тракия при Дългата стена бил намерен саркофаг ... и той ще се роди от Дева Мария и аз вярвам в него. По време на император Константин и Ирина, ти, слънце, отново ще ме видиш.

2.   По време на императорите Михаил2 и Теодора българите приели кръщението3.

3.   По време на управлението на Василий Македонеца4 приели кръщението руснаците. Обещавайки това (т.е. да приемат кръщение) на императора, те поискали, все пак, някакво чудо. Когато императора изпратил там епископа, те казали, той да хвърли евангелието в огъня. Колко велики са твоите, Христе, чудеса ! Огъня бил запален. Епископа [в текста погрешно – императора; бележката е на Шрайнер] вдигнал ръце към небето, устремил поглед на там и мълвил: „Яви, Христе, ти Боже, името на своята слава”. Той положил светото евангелие в огъня, та пък, макар и да пролежало известно време в огъня, останало невредимо.

4.   По време на управлението на Романа Лакапин5 в императорския град бил донесен светия мандилий6.

5.   Когато той (Роман Лакапин) бил пред смъртта7, падали камъни от небето на покрива на двореца.

6.   По време на управлението на Василий Българоубиец8, този дал заповед да се изчисли неговия златен запас. И били намерени 10 000 таланта злато9 от останалите пари не можело нищо да се пресметне, защото Охрид тогава бил още столица на българите10.

7.   По време на управлението на Константин Дука11 имало силно земетресение на 23 септември, довело до разрушаването на много домове и църкви; тогава се разрушил елинския12 храм в Кизик и голямата църква в Никея.

 

 

 

 

____________________________________

 

БЕЛЕЖКИ:

1.       Император Константин ІV (790-797) и майка му императрица Ирина (797-802)

2.       Император Михаил ІІІ (842-867), който управлявал заедно с майка си Теодора. При тяхното управление също така било възстановено иконопочитанието и бил сложен края на иконоборческата криза.

3.       България приела кръщението през 865 година.

4.       Император Василий І Македонец (867-886). В гръцкия текст: Βασιλείου τοΰ Μακεδόνος, прозвището Македонец е свързано с обстоятелството, че той произхождал от района на Одрин, като областта била наричана Македония.

5.       Роман І Лакапин (920-944)

6.       Мандилиона (μανδύλιον) е неръкотворния образ на Христос. Според Евсевий Кесарийски (270-338) владетелят на Едеса Авгар, който бил болен изпратил художник да нарисува образа на Спасителя, та да може царя да го види и оздравее; художника обаче се затруднил да улови образа и тогава Христос си избърсал лицето в една кърпа (убрус) и не нея се появил образа му. Владетеля оздравял и наредил да поставят убруса на градските порти за да му се покланят всички преминаващи през тях (и днес в православните храмове се е запазила традицията понякога над царските двери да стои изображение на светия убрус). През 944г. император Роман І Лакапин и зет му Константин VІІ Порфирогент (913-959г.) купили неръкотворния образ и го поставили в храма „Света София” в Цариград. Православната църква чества пренасянето на светия убрус в Цариград на 16 август.

7.       Роман Лакапин починал на 15. юни 948г. на остров Прот, където бил изпратен на заточение.

8.       Василий ІІ Порфирогент (Багренородни), наричан още Българоубиец (976-1025). В гръцкия текст: Βασιλείου τοΰ Βουλγαροκτόνου.

9.       За пестеливостта на Василий ІІ и за това как стабилизирал финансите многократно споменава в своята Хронография и Михаил Псел.

10.   Българската столица Охрид ( в гръцкия текст Αχρίδα) била превзета от Василий ІІ през 1018г. При превземането на градът Василий ІІ намерил там корони с бисери, златоткани дрехи и 100 кентария злато, които императорът изразходвал за заплати на войската. Затова хрониста изрично подчертава, че събраната от Василий голяма сума дори не включва тази значителна придобивка.

11.   Константин Х Дука (1059-1067)

12.   Тук правя отклонение от руския и немския преводи – там е посочено „греческий (языческий)”, съответно на немския текст «griechische (heidnische)». Но в гръцкия текст стои «έλληνικόν», т.е. «елински» - през средновековието византийските автори използвали думата «елин» в смисъл на езичник. Западните автори пък под «гръцка църква», разбират въобще «православната църква». За да се избегнат недоразумения замених даденото в руския и немските преводи, с употребената в гръцкия текст дума.