ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ДИМИТЪР КАНТЕМИР

DESCRIPTIO ANTIQUI ET HODIERNI STATUS MOLDAVIAE

ИЗ „ОПИСАНИЕ НА ДРЕВНОТО И СЕГАШНОТО СЪСТОЯНИЕ НА МОЛДАВИЯ”

 

Димитър Кантемир е бил молдавски воевода (1693, 1710-1711), син на молдавския владетел Константин (1685-1693) и брат на молдавския владетел Антиох (1695-1700; 1700-1705). През 1711г. след края на Руско-турската война е бил принуден да напусне Молдавия и заминава за Русия, където останал до смъртта си през 1723г. Върху възгледите на Кантемир са оказали влияние ред разнопосочни фактори. Като представител на владетелска фамилия, той пропагандира за абсолютната власт на държавния глава. Протурското фанариотско движение в Молдавия, както и престоя на Кантемир в Цариград развиват у него почитание към византийското духовно наследство и в частност към Константинополската патриаршия, но без да могат да надделеят над възгледите му за силна светска власт, която ръководи църквата в държавата. Прозападнато или по-скоро прополското течение в Молдавия пък привличат вниманието му към западната култура и наука, в резултат на което и съчинението „Описание на Молдавия” е написано на популярния в тамошните научни среди  латински език.

Димитър Кантемир не успял приживе да издаде съчинението си „Описание на Молдавия”. Синът му Антиох Кантемир също се опитал да я издаде, но така и не успял до смъртта си през 1744г. През 1769г. са издадени в превод на немски само 3 и 4 глави от първата част и едва през 1771г. е направено по-пълно издание с портрет на автора и карта на Молдавия. След това съчинението е издавано многократно на различни езици.

Запазени са три ръкописа на съчинението:

1)                            Първият е открит в ИВРАН и е със заглавие: Demetrii Cantemiri Principis Moldaviae. Descriptio  Moldaviae. Autographum auctoris passim in margine. (Молдавския княз Димитър Кантемир. Описание на Молдавия. На полетата има бележки, направени от автора. Ръкописът съдържа 184 страници на латински език. Размера на ръкописа е 21X33 см, като съдържа само двете части на съчинението, а третата части липсва. Освен това от първата част липсва първата глава, а от втората част – последната глава. На обложката на ръкописа има отметка „№ 27, 54” и надпис: ex Museo Asiatico Academiae imp. scient. Petropol. (от Азиатския музей на императорската Академия на науките. Петербург).

2)                            Вторият ръкопис също е открит в ИВРАН и е със заглавие: Demetrii Cantemirii principis Moldaviae, Descriptio antiqui et hodierni status [25] Moldaviae, descripta ex apographo, quoq ejus filius mecum comniunicavit, Petropol, 1727. (Молдавския княз Димитър Кантемир. Описание на древното и съвременното състояние на Молдавия, преписано от ръкописа, предоставен ми от неговия син. Петербург. 1727). На обложката е отбелязано „№ 28,55”, а след това: ex Museo Asiatico Academiae imp. scient. Petropol. (от Азиатския музей на императорската Академия на науките. Петербург). Този ръкопис се състои от 293страници, няма бележки, но има грешки и пропуски.

3)                            Третият ръкопис е намерен в библиотеката „А. М. Горки” в Одеса. Той е с формат 20х16см. и съдържа 415страници. Надписа на корицата е «Moldaviae Geographica», който се повтаря и вътре на новогръцки език. На първата страница има надписи на френски и новогръцки език. На 4-та страница има надпис: „Moldaviae descriptio in tres distincta”. На ръкописа има и щемпел: «Стурдзовская библиотека». Този ръкопис е най-пълния от трите.

Текста е преведен от руски по: Дмитрий Кантемир. Описание Молдавии. Кишинев. 1973, стр. 179-190.

                                                                                                                                       ALD

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

Молдавския митрополит получавал хиротония от Константинополския патриарх от времето на основаването на митрополията и до Флорентинския събор1. На този събор митрополита, човек прост и малко сведущ в свещеното писание, приел обещаната му чест на седми митрополитски престол и другите почести, предложени от папата, и, макар присъстващите с  него посланици на Александър Добрия2, молдавския господар, се противопоставяли на лицемерните и лукави решения на събора, ги подписал, но след края на събора не се осмелил да се върне в Молдова. Тогава Ефеския архиепископ Марко3 поставил за митрополит на Молдавия своя архидякон, родом българин, човек известен със своето благочестие и твърдост във вярата, и тъй като Константинополския патриарх преминал във вражеския лагер, то му наредил да получава потвърждение на своята власти от Охридския патриарх. По този начин, от това време и до началото на миналото столетие митрополитите на Молдавия обикновено получавали благословение от ръцете на Охридския патриарх.

Когато пък Василий Албанец4 получил върховната власт и са заел да устрои Молдавската държава, доведена до упадък отчасти заради небрежността на неговите предшественици, отчасти заради вътрешни междуособици, тогава Константинополския патриарх Партений5 му изпратил послание следното съдържание: «На твое величество е известно, че молдавската църква в миналото е била подчинена на източната църква, като на истинска и добра майка на всички християни, и че нейния митрополит, както и всички останали, е получавал благословение от Вселенския Константинополски престол. Това положение останало в течение на няколко века без промяна, докато при управлението на Йоана Палеолог6 лъже-патриарха Митрофан7 е подписал решенията на Флорентинския събор и с това е поставил под съмнение първата Вселенска Константинополска църква пред лицето на всички привърженици на православната вяра. Когато пък след тези безредици били отстранени онези оръдия и творци на тази мерзост, а светата божия църква, като непорочна христова невеста, била възстановена в своя предишен блясък и спокойствие и бил отстранен всеки повод за враждебни помисли, изглеждало съвсем вредно и несъответстващо на реда на нещата, че молдавската църква, която по-рано винаги се е считала за една от най-изтъкнатите и видни членове на Вселенската църква, да получава благословение при ръкополагане не от по-висшия престол, а от по-низшия. Затова наше смирение и целия свят събор смирено моли твое величество, та ти да върнеш най-изтъкнатия член на църквата обратно към престола, който е по-достоен за него, и да заповядаш, та молдавско-влашкия митрополит (защото така гърците наричат Молдавия) да иска за себе си благословение, как е било установено по-рано, от нашия Вселенски патриаршески престол. Това ще послужи за прослава на бога и въздаде похвала на нашата майка Вселенската църква, а на нас ще достави велика радост» 8. Василий, убеден от това послание на патриарха и събора, заповядал, че от тогава митрополита на Молдавия ще получава благословение от Константинополския престол, което решение било потвърдено на поместния събор в Яш 9 при този пак господар. Този събор бил свикан със съгласието и подписите на всички патриарси, в това число и Охридския, за борба против иконоборците и другите еретически учения по това време.

* * * * *

До Флорентинския събор молдавците ползвали латински букви10 по примера на другите народи, които, имайки за основа римската реч, я изопачили. Но след като на този събор молдавския митрополит преминал на страната на латинците, за което ние говорихме по-горе, неговия приемник на име Теоктист, дякон на Марко Ефески, родом българин, посъветвал Александър Добрия да прогони от своето княжество не толкова инакомислещите по въпросите на вярата, но и латинската азбука да замени със славянска, та окончателно да изкорени от молдавската църква латинската закваска и да отнеме възможността на младото поколение да чете латински софизми.

БЕЛЕЖКИ:

1. Фераро-Флорентинския събор заседавал в периода 1438-1445г., като заседанията първоначално се провеждали във Ферара (1438-1439), после във Флоренция (1439-1442) и накрая в Рим (1443-1445). Опитвайки се да получат помощ от Запада и да спасят загиващата империя представителите на Византия направили ред отстъпки и била сключена уния. Унията довела византийското общество до разцепление, а Цариградската патриаршия загубила част от епархиите в земите на останалите независими православни държави. Само десетилетие след унията Цариград паднал в ръцете на турците и решенията на този събор били отхвърлени от православните църкви.

2. Александър І Добрия – владетел на Молдавия (1400—1432)

3. св. Марко Ефески (1392 – 23 юни 1444г.), митрополит на Ефес, канонизиран през 1734г., водач на антиуниатското движение. Участвал във Фероро-Флорентинския събор, но отказал да подпише унията.

4. Василий Албанец (Василий Лупу) — владетел на Молдавия (1634—1653)

5. Партений ІV – цариградски патриарх (1639-1644)

6. Йоан VІІІ Палеолог – византийски император (1425-1448), който в отчаян опит да спаси загиващата Византийска империя като се потърси помощ от Запада се съгласил да бъде свикан Фераро-Флорентинския събор и заради натиска му повечето от зависещите от него епископи подписали унията.

7. Митрофан – цариградски патриарх (1440-1443). Митрофан ІІ наследил починалия по времето на Фераро-Флорентинския събор патриарх Йосиф ІІ.

8. Текста изписан със сив курсив след думите «вселенската църква»: « а на нас ще достави велика радост » в 3-я (одески) списък е добавен в полето е от ръката на друг преписвач.

9. Събора в Яш се е състоял през 1642г.

10. Не е вярно твърдението на Д. Кантемир че кирилицата е била  въведена след Флорентинския събора и че до тогава са се е използвала латинската азбука, тъй като и преди това славянските букви са се използвали за писане на грамоти, договори и други документи.