ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Списък на Охридските архиепископи.

 

            Текста е по публикацията на Йордан Иванов, БСМ, стр. 564-569. Ръкописът се съхранява в Националната библиотека в Париж под № 880, лист 407-408. Ръкописът е от ХІІІв., но съставянето на списъка се отнася към средата на ХІІв. Списъкът често се споменава по името на френския византиолог Дю Канж, който го обнародвал през 1680г.: Du Cange, Familiae augustae Byzantinae,I. 174-175.

За по-лесно ползване от по-широк кръг читатели съм осъвременил текста, като съм направил незначителни промени („кир”, „Кира” са заменени съотв. с „господин”, „госпожа”; поради липса на паралелен гръцки текст съм сложил на архиеп. Янис Трезвият прозвището и на гръцки – Аин…).

 

                                                                                                                                       ALD

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

Архиепископи на България

 

1.      Протоген, архиепископ на Сердика, чрез когото светите отци възразявали на философа, който хулил Светия Дух, както може да се види от дневниците на самия първи събор.

2.      Методий, роден брат на свети Кирил, философа, ръкоположен за архиепископ на Морава Панонска от папа Николай, който бил след Адриан в Рим.

3.      Горазд, ръкоположен от Методий, а после изгонен от духоборците.

4.      Климент, като станал епископ на Тивериопол или Велика, сетне бил натоварен от Борис, цар на Българите, надзирава и третия дял на българското царство, т. е. от Солун до Йерихо и Канина или Тасипият.

5.      Дамян (светителствал) в Доростол, сега наричан Дриста. При него и България е почетена за автокефална. Той, по заповед на император Роман Лакапин, се провъзгласи за патриарх от императорския съвет, а после беше низведен от Йоан Цимисхий.

6.      Герман, наричан и Гаврил, (светителствал) във Воден и Преспа.

7.      Филип (светителствал) в Лихнида, в древността наричана Сасарипа, а сега Ахрида.

8.      Йоан, и той (светителствал) в Ахрида. Той бил от Дебър, от село Агноандики, игумен на тамошния манастир на света Богородица.

9.      Лъв, пръв от ромеите, (бивш) хартофилакс на Великата църква (в Цариград). Той съградил долната църква в Охрид, на името на светата божия Мъдрост (т.е. „Св. София”).

10.  Теодул, (бивш) игумен на „Св. Мокий” (цариградски манастир). Той съградил горната голяма църква (в Охрид) с помощта на Йоан Анза.

11.  Йоан Лампийски, монах от Олимпийската планина (в Мала Азия).

12.  Янис Аин (Трезвият), (бивш) игумен на Арицийския манастир.

13.  Теофилакт, родом от Еврип, ритор (проповедник) и дякон на Великата църква („Св. София” в Цариград).

14.  Лъв Мунг (Немият), от еврейски произход, бил по-рано, както и неговите деди мисионер у езичниците.

15.  Михаил, по прозвище Максим, скопец, бил остиарий (дверник) между патриаршеските чиновници и дякон на Великата църква.

16.  Йоан, монах Комнин, като светско лице Ариан, всечестен севаст и син на приснопаметния деспот, всечестнейшия пръв севастократор господин Исак Комнин, който в божествен и монашески образ бе преименуван Йоан, брат на император Алексий Комнин, и син на приснопаметната госпожа, всечестнейшата първа севастократорка госпожа Ирина, в божествен и ангелски образ преименувана Ксения, дъщеря на всеблагороднейшия властодържец на цяла Алания и първа братовчедка на господарката госпожа Мария Аланска, бивша съпруга на император господин Михаил Дука и (сетне) на император господин Никифор Вотаниат.