ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Ферман на султан Мустафа ІІІ (1757-1774) от 13 март 1758г., че охридския архиепископ Методий ІІ не е отговорен за дълговете на предшественика си Дионисий ІІІ

Ферманът е бил издаден на 3 Реджеб, 1171 год., т.е. на 13 март 1758г. по Григорианския календар. От текстът става ясно, че издаването му е било предшествано от молба (такрир) от архиепископ Методий ІІ.

Ръкопис: НБКМ, № 122

Издания: Баласчев, Г. „Финансовото положение на Охридската архиепископия и нейното унишожение”, (превод на фермана на български Хафъз Съдък Мехмедов), С., 1908, стр. 25-26. По-долу текстът е осъвременен за по-лесно използване, а също се отстранени някои правописни грешки;

Изследвания: Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия-патриаршия“, т.2, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1932, 1995, стр. 115-116.

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

Ферманът

(Герб)

Султан Мустафа хан трети, син на султан Ахмед трети

С пристигането на височайшия Ми императорски монограм (туграта) нека бъде известно на съдиите и техните наместници, благодеянията на които да се увеличат над страните, които се намират в Охридската патриаршия — слава за съдии и управители и източници за добродетели и словото — че патриарх Методий, патриарх на Охрид, и нему подчинените места, подаде подпечатано заявление до Царския ми Дивани, с което излага, че с отстраняването на калугера Дионисий, речената патриаршия се поверила нему с величайшия берат и че, ако той и да не дължи никому никакъв дълг и никому да не ставал поръчител и от никого да не е взел с записи, като се намирали на обиколка из патриаршеската диоцеза за събиране държавните даждия, били обезпокоявани и притеснявани от некои лица, които са се явили и казвали: „По силата на запис ние имахме някога да получаваме от предшественика ти, а сега, понеже ти стана на негово място патриарх трябва от тебе да получим парите си и лихвите им“. А понеже споменатия патриарх моли за издаването на свещената ми заповеди за да се постъпи съгласно шериатската фетва (догма), която има на ръката си и да не се допускат против свещения закон такива притеснения и безпокойствия от страна на някои, които ако и да са дали парите си на друг, казвали: „от тебе ги искаме“, взеха се пред вид съхраняваните регистри в императорското ми съкровище за определената плата на епископите, от които се вижда, че са били издадени свещените ми заповеди, които гласят: „Когато някой патриарх умре или се вдигне и на негово место се назначи друг, новия патриарх изплаща само дълговете на Държавната хазна на предшественика си, ако такива има да се дължат; а той щом като ги заплати, то новия патриарх не трябва да се обезпокоява за дълговете, освен държавните, от ония, които противозаконно казват, че ще ги вземат от новия — това се забранява от заповедите Ми, които са издадени и зарегистрирани до сега. Следователно, за да се действа съгласно направената зарегистровка и на основание свещения закон, се издаде настоящия ми величайши ферман, с който заповядвам, щото веднага с пристигането на това ми решение да се съобразите с издадената му върху туй заповед и се погрижите и постъпите за гореизложеното, което е съобразно и със свещения закон. Прочее, като узнаете горното и като зачитате свещената Ми тугра (герб), не допускайте против свещения закон да се обезпокои и оскърбява речения, патриарх за дълговете на предшественика му към други, освен държавните, които трябва да изплати на държавната хазна, ако има такива да се дължат.

Написана на трети ден от месец Реджеб, 1171 год., Цариград.