ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Синодален акт от 21 февруари 1719г

Кондиката на Охридската архиепископия, наричана също „Кондика на св. Климент” видно от началната бележка е започната през 1677г. по времето на архиепископ Мелетий. Запазили са се от 136 страници. Част от първите страници са били откъснати, но не може да се определи колко липсват, тъй като следващите не са били номерирани. В кондиката са записвани синодални актове свързани с избора на владици, разписки и др. бележки. Повечето от синодалните актове са написани предимно на развален гръцки език, като по изключение има и някои на български.

Публикува се изданието на А. Шопов в СбНУ кн. Х/1894г., стр. 546-551. Направил съм само някои незначително промени, свързани предимно с осъвременяване на езика.

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

Йоасаф по Божия милост архиепископ на Охридската Първа Юстиниана и цяла България.

† Преосвещени митрополити, боголюбими епископи от светата Охридска архиепископия Първа Юстиниана и воя България, възлюбени в Духа светаго братя и сътрудници, благочестиви свещеници, първенци първомайстори от всеки занаят и други благословени християни, благодат и мир от Бога на вас!

Колко добро нещо е мирът и любовта, Спасителят ни Ис. Христос, достатъчно го показа в Евангелието: „там, където са двама или трима събрани в името ми, там съм и аз сред тях, а пък на светите апостоли друг знак, че са негови ученици не им даде, освен този: „по това ще ви познаят, че сте мои ученици, ако се обичате един другиго; това се поръчва и в Ивановото Евангелие: „това ви поръчвам: обичайте един другиго" и много другаде по Евангелието се доказва, че любовта е изпълнението на целия закон и че онзи, който пребивава в любовта, в Бога пребивава, и че онзи е отличителният белег на истинските християни. За това и ние, подчинените на светия престол на Охрид и цяла България, ученици на миротвореца Христа, като взехме пред вид ползата от любовта, а пък вредата от борбата и враждата помежду ни, и като видехме, до колко се задължи и повреди апостолският престол от скандалите помежду ни, както владици, тъй и миряни, и от постоянните чести промени с помощта на едни и други, на един архиепископ с друг, събрахме се на Синод в светата Корчанска Митрополия, владици и клирици, свещеници, миряни и другите християни, та бившия Охридски архиепископ, негушанина Филотей, който разваляше общия мир и братската любов с своя лош нрав и надменност, законно и канонически го свалихме от престола, както требваше след изобличението и осъждането на неговите гнусни престъпления, а на местото му възкачихме на най-високия Охридски престол, светия Корицки, Г-н, Г-н Йоасаф. Като поставихме тази мирна основа, в присъствието на най-блаженния архиепископ, Г-н, Г-н Йоасаф, бившият Охридски и Сисанийски председател Г-н Г-н Зосим, заедно с цялото събрание почнахме разискванията. Понеже апостолският този престол много пъти се размирява от чужди архиепископи, поради което голяма вреда се причини на всичките подчинени епархии, които от своя страна често страдат и се обезпокояват също тъй от развратни и горделиви хора; ние разсъдихме, по какъв начин ще може да стои мирна и спокойна архиепископията от честите промени на архиепископи и владици, а тъй също и от никои мирски лица, които неблагодарни от благата, що Бог им е дарувал, и от собствените си трудове, често подтиквани от лукавия дявол, бъркат се и в църковните работи и по такъв начин ги развалят, като насилват и владици и свещените закони, за да осъществят мръсната си и незаконна воля. Църквата ни не може да бъде мирна и неповредена, ако първо ние, нейните владици, не държим помежду си духовния съюз на любовта и на миролюбивото съединение; така щото ако подир некой чужденец, или некои от тая страна или некое лице от събранието ни почне да желае скандали или да нарушава мира или да причинява вреда на престола, като иска без съгласието и единодушието на всичките владици и християни да стане архиепископ, или некои от християните зле научени от тези промени, за да си удовлетвори дяволските си страсти, ината или гордостта си, без да обмисли ни най-малко нещастния в чия къща влиза църковно дело, както станахме очевидци на големи беди и нещастия: благородни боляри съвършено изчезнаха и се опропастиха те, и чедата им; ако некой спомогне с пари, с приятели, или с други лукави средства, за да подържи ината си, или проклетата си гордост, без да му мисли, какъв тежък грях прави, срещу когото се провиква светият синод, или кой да е друг частен владика, го проклина и анатемосва, и по такъв начин си добива вечни мъки и съвършено изтребление на къщата си. Следователно, всичките ние владици и християни, първенци и първомайстори на еснафите, старейшини от всеки град и страна и от всеки занаят, ако има некое лице помежду нашите, или от вън, чуждо, което да бърка в архиепископията без законното единогласие, всичките ние владици и християни, никак да го не приемаме, но далеч от пределите ни да го пропъждаме, като престъпник, който се осмелява против църковните правила да пази, недостоен да патриаршества и да го имаме като друг Симон в Христовото събрание, враг на мира и завистник на дявола, който обича борби и разпри, и най-подир съвършено да го низлагаме и да го събличаме от всеки духовен чин и сан. Ако ли пък времето не позволява, да му се търси случаят за да се посрамва и да се наказва, както му прилича. Ако ли некой от християните, свещеник или мирянин му спомогне макар и владика от нашето събрание, или го защити с пари, с приятели или с дело и с дума, или пък от сега насам закачи този свети апостолски престол, или законния му архиепископ и законите канонически и прави негови наследници, или пък някого от законните владици, от инат, користолюбие или просто от друг някой каприз или гордост, този човек братски и християнски го съветваме, желаейки душевното му опасение. Ако ли пък остане непоправен и неразкаян в злобата си, без да го гризе съвестта, като едноверец, който е длъжен да обича мира на църквата, да защищава трайността й, като овци от Христовото стадо, поне от вън властващите инородци трябва да взима пример, който (езичниците, нашите владетели), макар и да са от друга вяра, и те почитат владиците и духовенството ни с царски берати и никак не се месят в църковните ни работи. Най-после, ако се случи такъв, който и да е той, ако е духовно лице, пред Духа свети заявяваме с целия свети синод, да се съблича от духовния чин и свещенодействие и канонически да се сваля и анатемосва, да се отбягва от всичките благочестиви и православни християни, като предателя Юда, да се гони като разрушител на отечеството и обществото; ако ли е мирянин, да е афоресан от Вседържителя Господа, проклет, непростен и неразвързан след смъртта си: камъните и желязото ще се развържат, но той никак нема да се развърже; да наследи Геезиевата гъба и Юдовата бесилка (като втори Юда); да се разтвори земята и да го погълне, като Датан и Авирон, да трепери и да охка, като Каин, и той и жената и децата му; участта да му бъде при юдеите, които кръстосаха Господа на славата; трудовете, мъките му и целият му имот да се опустошат и разпилеят като прах, който се отвява от мътните ветрове по гумната (харманите); къщата му да се развали до основи, щото да нема, кой да живее в нея; да се заличи името му от книгата на живота и да изчезне паметта му от земното лице; да има проклетията на светите триста и осемнадесет богоносци отци. Но и онзи християнин, който не се отвращава от него и не го гони, и той да е под същото наказание; наопаки, онзи, който защищава и помага на патриаршеския и апостолски престол на Охридската Първа Юстиниана и цяла България и на законния му архиепископ, или на друг некой владика словом или на дело, с приятели или с парични средства, с благодатта на светия животворящ Дух, да е благословен и простен от Господа Бога Вседържителя. Благословията на Аврам, Исаак и Якова да бъде над него, над чедата му и над потомството му. Бог да увеличи и умножи имота му, и да го запази от всяко зло и най-накрая да го удостои от небесното царство.

За спомен на написаното в настоящия свещен Кодекс от светата Христова църква се направи този синодален том, във всичко еднакъв с онзи, който на ново се разправи при вселенския патриарх, в времето на Цариградския патриарх Йеремия, в събранието и от четиримата свети патриарси за мир и братско съединение. Внесе се в Кодекса на великата църква и се изпрати верен препис до всяка епархия отбелязан с патриаршеската бележка.

1719; Индиктион 12; Февруари 21.

† Йоасаф по божия милост архиепископ на Охридската Първа Юстиниана и цяла България.

† Бивш Охридски и Сисанийски председател Зосим.

Бивш Охридски Игнатий, старец.

† Костурски, първопрестолен, Хрисант.

†Пелагонийски Йосиф.

† Воденски Митрофан.

† Тивериополски Калиник.

† Белградски Никифор.

† Гревенски Теофан.

† Дебърски Никифор.

† Горо-Мокренски Теодосий.

† Преспански Паисий.