ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Синодален акт от 1февруари 1718г. за низложение на архиепископ Филотей

 

            Кондиката на Охридската архиепископия, наричана също „Кондика на св. Климент” видно от началната бележка е започната през 1677г. по времето на архиепископ Мелетий. Запазили са се от 136 страници. Част от първите страници са били откъснати, но не може да се определи колко липсват, тъй като следващите не са били номерирани. В кондиката са записвани синодални актове свързани с избора на владици, разписки и др. бележки. Повечето от синодалните актове са написани  предимно на развален  гръцки език, като по изключение има и някои на български.

            Публикува се изданието на А. Шопов в СбНУ кн. Х/1894г., стр. 542-545. Направил съм само някои незначително промени, свързани предимно с осъвременяване на езика.

 

                                                                                                                                       ALD

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

Йоасаф по Божия милост архиепископ на  Охридската Първа Юстиниана и цяла България.

В присъствието на светия Синод, на най-блажените бивши Охридски: Сисанийския председател г-н Зосим и г-н Игнатий, ста­реца, на преосвещените митрополити и боголюбими епископи под тоя свещен престол на Първа Юстиниана и вся България, в присъствието на почтените клирици, свещеници и учени от градовете и селата, които са под същият престол и другите първенци, почтени търговци и първомайстори на еснафите, подаде се жалба от Охридския клир срещу Охридския архиепископ г-н Филотей. Последният с подпечатано про­шение до наместника на Османската държава наклеветил най-благоче­стивия свещеник, сакелария, г-н Константин охридчанина, заедно с други лица. Него и другите той ги наклеветил, като предатели на силната държава, които изпратили уж срещу Дулчина Венецианската Флота, за военните нужди на която те най-много били помогнали. За това с царска писмена заповед те се изпращат на заточение, при все, че наклеветените се представиха и протестираха срещу изкованата и лъжовна клевета. Архиепископ Филотей, като се започна да се оправдава, сам с устата си изповяда, че бил проводил подпечатано прошение, защото нямал бе­лезите чрез царската заповед (неясно). Не само това, но и по време на бившия Дионисий от Хиос, той същият изпрати в Дебър някакъв си йеромонах Хрисант, като настоятел на същата овдовяла епархия. Последният, макар и йеродякон, ръкоположил дякон и свещеник, за която причина и се низложи синодално от същия тоя Дионисий. Същият след това се ръкополага от самия Филотей за епископ в Дебър, без знанието на синода; за да се направи место на този, навсякъде известен, зъл и гнъсен Хрисант, изпъжда се незаконно и несправедливо истинският пастир г-н Никифор. Като взе смелост от онова, що извърши в Цариград срещу Ипек, какво беззаконие не извърши Филотей? Ние ще се задоволим да споменем само някои: Светият Пелагонийски донася, че през 3-и индиктион той е позволил писмено четвърти брак, нещо, което светата католическа църква никога и на царе не позволяваше. Мъгленският също тъй дал две позволения за четвърти брак. А и в Сачище позволи на К. Пайка да се жени с друга жена, без да се разведе с първата в Атина, която има от него три деца. Това твърде добре се обяснява и от писмото на Атинския, г-н Якова, до бившия Охридски и Сисанийски председател г-н Зосим, за да се спре този втори брак на Константина. Макар да спираше г-н Зосим, той със заповед до един свещеник венча го. И в Корча в една околна паланка, Рапеш, и в друга, която се нарича Емборе, четвърти брак, наказан от светия Корчански, позволи той своеволно за пари на престъпниците и раз­реши им да влизат в църква. И в други епархии много други беззакония и своеволни ръкоположения направи. Владици, свещеници и клирици наддадоха вик срещу него. Всичките тези неща се издириха добре и се дока­заха. За туй ние подведомствените на този престол синодални владици, виждайки, че този разрушител на Христовото стадо е предател и клеветник, за което нещо се наказва много строго мирянин, и което толкоз повече се забранява на духовно лице, най-повече на пастир и архиепископ; че той против общата заповед на Източната Църква е опростил беззако­ния и без никакво известие се разполагал своеволно с епархиите и с митрополитите; че той се показа покварен в нравите и се избра враж­дебно; че той никак не се носи съгласно със званието си, но надменно прави нововъведения и преминава границите на властта си, поставени от светите ни Отци; че всичко върши против правилата и законите, което му диктува вселеното в него користолюбие, и надменното му мнение, неща които сега добре са известни, а преди бяха неизвестни и го допуснаха да се възкачи до светия този престол, човек и от преди още храненик на лоши нрави и обичаи и причинител на много беззакония; че всичко това се явно доказва още и от низложението му от Негуш заради неговите гнусотии, когато беше още йеромонах в този град, чиито жители се тъжиха срещу него в Берия и Солун, а светият Вселенски Патриарх, г-н Кирил, през 1713-та година го низложи, както се чете и в самия акт внесен в нашия кодекс; поради всичко туй се провъзгласява той отлъчен от светите божествени закони. Отделно от него в Духа свети като се събрахме, едногласно обявяваме Филотей за низложен и недостоен за архиепископията, която погрешно до сега държеше, осъдихме го като престъпник на светите Божествени закони и пра­вила, и като предател на християнския народ, и напълно го съблякохме от архиепископското достойното и свещеническата му власт, щото никога да не притежава нито чина, нито името, нито повторно да му се възвърне престола или чина му, но всякога да е и да се казва калугер Филотей, като злонравен още от начало и богоненавистник; нито един християнин, бил той от свещения каталог или мирянин, да не го счита вече за архиепископ или от друг някакъв чин, нито да го почита и да му отдава приличните почести, под страх на свето и неотлъчно афоресмо и постигане по същото наказание.

Година 1718, Февруари 1. Индиктион 12:


Бивши Охридски Игнатий.

Пелагонийски Йосиф.

Корчански и Селасфорски Йоасаф.

Председател Сисанийски Зосим.

Воденски Митрофан.

Гревенски Теофан.

Тивериополски Калиник.

Мъгленски Гаврил.

Белградски Никифор.

Преспански Паисий.

Горо-Мокренски Теодосий.   

Дебрански Никифор.