ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Синодален акт от 11 юни 1708г. за създаване на училище към манастира „Света Богородица” Музекийска

 

            Кондиката на Охридската архиепископия, наричана също „Кондика на св. Климент” видно от началната бележка е започната през 1677г. по времето на архиепископ Мелетий. Запазили са се от 136 страници. Част от първите страници са били откъснати, но не може да се определи колко липсват, тъй като следващите не са били номерирани. В кондиката са записвани синодални актове свързани с избора на владици, разписки и др. бележки. Повечето от синодалните актове са написани  предимно на развален  гръцки език, като по изключение има и някои на български.

            Публикува се изданието на А. Шопов в СбНУ кн. VІ, стр. 216-221. Направил съм само някои незначително промени, свързани предимно с осъвременяване на езика. За улеснение на читателите гръцките букви в гръцкия текст и съответните славянски букви  в българския превод тук са заменени с по-популярните днес арабски и латински букви .

 

 

                                                                                                                                             ALD

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

           

Зосим, по Божия милост архиепископ на Първа Юстиниана Ох­ридска и патриарх на цяла България, Дакия, Медитерана, Рипасия, Превалия, Кардания, Горна Мизия и пр.

† Истинските блага и добри дела са от такова естество, че не само сами по себе си са похвални, но също така стават причина за приснопаметна и необикновена слава на ония, които ги следват и вършат. Та­кива са ония, които се стараят да добият наука, която упражнява хо­рата в добродетел и чрез това упражнение ги води към по-голямо съвършенство и ги прави да предават доброто и на други за да заслужат двойна похвала: едно като усвояват добродетелта и друго като отвръщат мнозина от лошия път чрез устни съвети и лични примери. Трябва да следват прочее желаещите добрите дела и с думи и с нравствен живот, и според силите си да се стараят да търсят начини за напредване в Божествените работи, и при това и да стават точни наблюдатели на тварите и да занимават ума си с Божието слово, за да достигнат до върховния и Божествен съдия и наш Създател, доколкото е дадено на човека. От това нещо няма по-честито и по-блажено и трябва чрез чудо да се водят и много да се съветват ония, които имат човеколюбие, обществено положение и съчув­ствие към сънародниците си със собствени разноски да поучават своите едноверни и еднославни, да оправят нравите им и да преправят ума им за да мислят както прилага, и при това да помагат за разпространението на божествените работи и да съдействат и помагат по позволен начин за съставлението на трайност, постоянство и увеличение общополезното имане, на което начало дадоха и основа поставиха разумни и боголюбиви мъже. От тия христолюбиви, боголюбиви и милостиви хора един е и прочутият и преславният господар и велик комис на славното господарство Угро-Влахийско, господин Г. Георги Кастриотис, който, като си спомнил крайното нещастие на нашия народ от благочестиви християни, особено на неговите съотечественици, живущи в Костурската страна, и за съвършеното оголяване и изгубване на иму­ществата, с които по-преди нашият народ цъфтеше, а после от зло­бата на завистника и тиранското владение, Бог знае за какви грахове, изпадна в такова окаяно положение, че бе обзет не само от слабост и апатия, но, което е още по-лошо, зарази се от незнание и неопитност в Божественото слово, което води към спасение и учи за небесните неща да мислим, а земните да презираме, — като си спомнил за всичките тия нещастия, казвам, много му се наранило сърцето и подбудил се от Божия Дух, както някога оня чудесен Веселеил, мъдрият архитект на небоподобната скиния, и сторил добро и угодно Богу намерение да отвори с Божия помощ училище и попечилище за учение на християнските деца, от неговото отечество и околностите му на свещена църковна книга за да не би да останат невежи децата на благочестивите. При това той определи и заплатата на учителя, надзирателя, а на учащите се деца, и особено на сиромасите, стипендии за удовлетворение и доставяне на нужното за живеене. Тези стипендии ще бъдат от годишната лихва на парите, които Георги Кастриотис вложи в така наречената чека на Венецианските благородни. И за това по­хвално и приятно Богу дело по общо и синодално мнение и съгласие, на­мери се сгодно за направата на казаното попечилище и жилище на учи­теля местото в храма на Пресвета Богородица, наречена Музекийска. Прочее, наше смирение, с окръжаващите ме най-преосвещени митропо­лити и най-благолюбиви епископи, в Светия Дух наши възлюбени братя и съслужители, най-честни клирици, най-благочестиви свещеници и най-почтени първенци на свещената Костурска митрополия, пише и решава, щото казаното училище, което се основава и учредява от спо­менатия най-славен и най-велик господар и велик комис на пресветлата Угро-Влахийска държава, господин Георги Кастриот, наш възлюбен и въжделен син по дух, да се направи трайно в горека­зания свещен и уважаем манастир на Пресвета Богородица Мария (Музекийска), като и заплатата на учителя и надзирателя и стипендиите на учениците трябва да се дава целокупна и ненамалена според парите, които идат от славната Венецианска аристокрация; и всичко каквото Негова Светлост заповядва и повелява ще бъде сигурно, вярно и неиз­менно до края на вековете, и никой от християните, нито от сегаш­ните, нито от по-после родените, било от Костурската епархия, било от другаде, не ще посмее, подбуден от злоба, да разклати и разбърка това попечилище, или злоумишлено да му причини скандали и неспокойствия, или с идващите от Венеция пари да злоупотреби, или да поиска да премести училището (което е в с. Сливени) от определеното место.

Това не трябва да стане, а всичко ще си бъде тъй както е определил Негова Светлост. Който прочее, подбуден от нечестие и извращение, предизвика някаква съблазън против това душеполезно и Богоугодно дело, попечилището, и направи нещо против определеното и заповяданото от Негова Светлост, и потвърденото от нашето общо гласуване и синодално решение, който и да бъде той, било свещеник, било мирянин, роднина на Негова Светлост или не, местен жител, или чужденец, да бъде афоресан от Господ Бог Вседържителя, проклет и неразрушим, и след смъртта си да се не стопи; камъните и желязото ще се стопят, но той не; да въздиша и треперя на земята като Каин; да наследи проказата на Геезия и бесилото на Юда; неговите дела и трудове да отиват на унищожение и съсипване и прокопсия да не види; при това да има и клетвите на триста и осемнадесетте Никейски свети и богоносни отци и на другите свети събори. И за обезпечение на това, издаде се и настоящето наше синодално писмо и се вписа в свещения Кодекс на нашата светейша Архиепископия Охридска и на цяла България           

В Спасителната година 1708, юни, 11

† Охридски Зосим удостоверява.

Корчански и Селасфорски Йоасаф

от Москополи удостоверява.

 

(Бел. на Г. Ботли: Да бъде известно на всички читатели, че всички подписи на патриаршествуващите на време в страната на Първа Юстиниана Охрид­ска и на цяла България са спазени с зелени букви в ръкописния стар Кодекс).

В Охрид 1708

Патриарх Зосим уверява.