ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Синодален акт от 9 юли 1695г. за избирането на Зосим охридски архиепископ и встъпителен акт (ентроникон)

 

            Кондиката на Охридската архиепископия, наричана и „Кондика на св. Климент” видно от началната бележка е започната през 1677г. по времето на архиепископ Мелетий. Запазили са се от 136 страници. Част от първите страници са били откъснати, но не може да се определи колко липсват, тъй като следващите не са били номерирани. В кондиката са записвани синодални актове свързани с избора на владици, разписки и др. бележки. Повечето от синодалните актове са написани  предимно на развален  гръцки език, като по изключение има и някои на български.

            Публикува се изданието на А. Шопов в СбНУ, кн. VІ, стр. 212-215. Направил съм само някои незначително промени, свързани предимно с осъвременяване на език, а някои думи съм заменил с използваните в съвременния език.

 

 

                                                                                                                                                ALD

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

 

Светейшата архиепископия на Първа Юстиниана Охридска и на цяла България понеже остана без достоен пастир, тъй като архипископстващият Игнатий, по Божие съизволение и за нашите грехове, беше съвършено недостоен, неспособен и лишен от всяка законна и църковна наука, практика и редовност, както се видя и от самото начало на неговото възкачване на патр. престол, тъй като то стана без синодалното поканване или съветване на светите архиереи, а с измама и с подкупване на архиепископстващия преди него Григорий, на когото уж взел съгласието и оставката. Като стана от лош по-лош, той тайно се възкачи с царски берат на архиепископския пре­стол. По причина на тоя берат, който неизбежно требваше да се изпълни, някои владици му се покориха неволно, като мислеха, че той ще въведе някакъв ред и че притежава църковна и християнска дарба. Напротив той не обърна никакво внимание на законите и наруши правилата на све­тите отци. Освен че извърши много беззакония и пакости на страната, но даде още власт на нечисти и чужди мирски свещеници, а при това и извади излишни берати за две епархии: Пелагонийската и Дебърската, на които, наместо законните архиереи, постави нечисти миряни. И ето две години вече откакто свещенодействат тия нечестиви лица, мамят християните и оскверняват вярата. За това, ние, подчинените архиереи в страната, като не приемаме съсипването и развалянето на свещената тая велика Охридска църква от страна на един такъв окаян и лекоумен архиепископ, събрахме се всички и вкупом отхвърлихме и изпъдихме недостойния и развратителя Игнатий. И като поискахме остав­ката на най-всеблажения бивш законен архиепископ господин г. Герман,  пожелахме  да  си поставим законен и просветен патриарх, когото Бог ни покаже. Размислихме обстоятелствено и се погрижихме, защото светите правила не позволяват да стои за много една църква без ръководител. И така, събрахме се в пречестния храм на просветата наша Богородица и като поставихме правилни бюлетини за намиране на сгодно лице за да възприеме достойно духовното председателство на светейшия апостолски престол, най-напред поставихме преосвещения ми­трополит Сисанийски господин Зосим, след него преосвещения бивш Касторийски господин Давид, а трети — боголюбивия св. Могленски (Молехоски) господин Дионисий. И за удостоверение на истината, написаха се тука и имената. От всичките най-добър се намери най-напред казаният св. Сисанийски господин Зосим, като най-достоен да управлява и пасе тоя свещен и превисок престол Охридски и на цяла България.

По Божия милост и по провидението на пресветия Дух, гласу­вахме и го поставихме канонически на патриаршеския престол на ве­ликата Църква.

В година от Христа 1695, месец, юли, 9.

Касторийски и първопрестолен Дионисий. Бившият Касторийски и предстоятел Дебърски Давид.

Гревенски Теофан. Дурахийски Козма. Пелагонийски Игнатий. Тивериополски (Струмишки) Леонитий.

Преспански Партений. Горенски и Мокренски Арсений.

 

 

 Патриархът

Понеже от Бога ръководеният свети и всесъвършеният синод на преосвещените митрополити и боголюбиви епископи, в Светия Дух наши възлюбени братя и съслужители на нашата свещена архиепи­скопия на Първа Юстиниана Охридска и на цяла България, по внушение и вдъхновение на пресветия, животворящ и безначален Дух, намери за добре да избере моята нищожност и да ме възкачи на най-високия апостолски патриаршески престол на Първа Юстиниана Охридска и на цяла България, за да предстоявам и управлявам архиепископията правилно, с чист живот и безукорно поведение, без злоба и вражда; то аз, като се свързвам с връзката на любовта, както бе свързано апостолското братство на пастироначалника и първосвещеника Спаса наш Иисус Христос, най-напред прославям тройното и единосъщно Божество, крайно му благодаря за дето вдъхна чрез свети Дух в сърцата на възлюбените наши братя и свети архиереи да ме възкачат на превисокия патриаршески престол на Първа Юстиниана Охридска и на цяла България, като в същото време го моля да ми даде добър ум и разум да управлявам и ръководя Христовото словесно стадо и от Бога наречената ми патриаршия Охридска и на цяла България, които и да представя нескверно и чисто в страшния оня Съден ден на неумо­лимия съдия и Господ наш Иисус Христос..., което дай да бъде, преблаги Господи чрез молитвите на владичицата наша Богородица и приснодева Мария, царица на небето и земята ... и в светия отец наш Климент, архиепископ Охридски, преславния чудотворец и всички светии от вековете благоугодили на Богу, амин.

— В спасителната година 1695, юли, 9.     В Охрид.

 

На Първа Юстиниана Охридска

И на цяла България Зосим

Уверява