ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Уведомителна грамота на московския патриарх Филарет до новгородския митрополит Макарий, че бившият вологодски архиепископ Нектарий е оправдан по повдигнатите му обвинения

(24 май 1621г.)

През 1597г. охридският архиепископ Нектарий І за да се спаси от турските репресии е избягал в Молдова. През 1598г. неговият приемник свети Варлаам Охридски бил обезглавен от турците във Велес. Нектарий не посмял да се върне в Охрид, а през Полша заминал за Русия. На 25 юни (5 юли) 1613г. с указ на цар Михаил Фьодорович той бил назначен за вологодски и великопермски митрополит. През 1616г. по донос на вологодския протопоп Василий местоблюстителя на патриаршеския престол Йона го лишил от архиерейски сан и го заточил в Кирило-Белозерския манастир. През 1621г. патриарх Филарет провел ново разследване, при което било установено, че Нектарий е невинен. Нектарий останал да живее в Москва до смъртта на вологодския архиепископ Корнилий, който починал на 17(27) март 1625г. Нектарий останал на този пост до смъртта си на 3 (13) юни 1626г.

Ръкопис: Грамотата се е пазела в „Новгородския консист. архив старых дел”.

Издания: „Грамота патр. Филарета Никитича Новгородскому митр. Макарию о разрешении Вологодского архиеп. Нектария, жившего на смирении в Новгородском Кириллове монастире, 1621, 24 мая”, В: ЧОИДР, 1866, Кн. 3, Смес, стр. 8-10.

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

Грамота на патриарх Филарет Никитич до новгородския митрополит Макарий за даване на разрешение на вологодския архиепископ Нектарий, живущ в смирение в новгородския Кирилов манастир, 1621, 24 май

Благословение от великия господин, светейшия Филарет, патриарх Московски и на цяла Русия до в Светия Дух сина и съслужителя на Наше смирение Макарий, новгородски и великолуцки митрополит.

През сегашната [7]129 година разследвахме, сине, с всякакви следствени действия и разпитахме на събора бившия вологодски архиепископ Нектарий, че него го е отлъчил от архиепископство крутицкия митрополит Йона без разследване, без дело, по донос на вологодския протопоп Василий. И на събора ние разследвахме във връзка с това дело и казахме на събора, че архиепископ Нектарий е бил отлъчен от светителство невинен. И искахме да положим ръка на своята присъда, но не положихме своята ръка на това дело, защото при разпита архиепископ Нектарий ни разказа, че е бил заточен в Кириловия манастир; и той, когато е бил в Кириловия [манастир] при игумена Флавиан се е причестявал в епитрахил, а при игумена Саватий се е причестявал без епитрахил, тъй като игумена Саватий не му давал да се причестява в епитрахил. А ние счетохме, че той се е причестявал без епитрахил по своя воля и не повярвахме на архиепископа за това, но разпоредихме да се напише за това до Кириловия [манастир], до игумена Саватий и до съборния старец Евстатий написах за това, че игуменът да ми пише за това, от свое свещеноиночество, както и старецът Евстатий да ми пише от свое иночество. И нектариевите духовните отци, двамата кириловски свещеници, като дойдоха в Москва ми казаха сами, от своето свещеноиночество, и речи дадоха със своите ръце, че на Нектарий да се причестява в епитрахил не му дадох аз, игумена, а не по своя воля; и той многократно е биел челото [т.е. се е молел] за това, да му се позволи да се причестява в епитрахил; и игуменът Саватий не му дал да се причестява в епитрахил, тъй като в грамотата, с която е бил изпратен в манастира е било написано, че е обикновен старец, а не архиепископ. Също и игуменът Саватий ни писа, от свое свещеноиночество и изпрати бележка, която е написал със своята ръка, че архиепископ Нектарий се е причестявал без епитрахил не по своя воля, а е искал да се причестява в епитрахил, но той, игуменът Саватий, не му е дал да се причестява в епитрахил, тъй като той е записан в грамотата, с която е заточен в Кириловия [манастир] като обикновен старец, а не като архиепископ. Също и Евстатий, съборния старец, [каза] че архиепископ Нектарий е бил чело пред игумена за да му позволи да се причестява в епитрахил, но той не му е дал да се причестява в епитрахил, тъй като е написано, че е обикновен старец. А Евстатий ни изпрати за това бележка, която е написал със своята ръка, а е написал същото, което е написал и игумена Саватий в своята бележка, която ни изпрати. И архиепископ Нектарий през Великия пост за това няколкократно би чело пред нас със съкрушено сърце и със сълзи, и ни се молеше за това разрешение, което ние в този указ правим и разрешаваме; а той се бои за смъртния час, тъй като не смее да се причестява в епитрахил без наш указ, а без епитрахил също не смее. И аз, сине, според вашия общ съборен съвет и според последното разследване, [като се взе предвид] написаното от кириловия игумен и от съборния старец Евстатий, и от нектариевите духовни отци, двамата свещеноиноци, речите, които дадоха със своите ръце, то на Лазарова събота разреших и благослових архиепископ Нектарий да (извършва) цялата светителска дейност и да служи божествената литургия. И по господарското, царско, на великия княз на цяла Русия Михаил Феодорович и с наше благословение му беше наредено да пребивава до [издаването на] указ в Троицкото подворие. А митрополит Йона ни се извини за това, а също се извини и на архиепископ Нектарий. А на тебе ти пиша, сине, за това, та да ти е известно. И [нека] милостта Божия и на Пречистата Богородица и на великите чудотворци Петър, Алексий и Йона, и благословията на Наше смирение да бъдат с твое светителство сега и завинаги. Амин.

*

На обратната страна:

„В Светия Дух до сина и съслужителя на Наше смирение Макарий, новгородски и великолуцки митрополит, [7]129г., май, през 24 ден, подал болярския син Докучай Харламов.”