ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Челобитна грамота от Миколайко Мустафеев до вологодския архиепископ Нектарий

(10 март 1614г.)

Нектарий І е бил принуден от турските репресии да напусне през 1597г. диоцеза на Охридската архиепископия, като първоначално се установил в Молдова, а след това заминал за Русия, където е бил вологодски и великопермски архиепископ от 25 юни (5 юли) 1613 до 1616г., а след това от май 1625г. до смъртта си на 3(13)юни 1626г.

Новият цар Михаил Романов за да укрепи положението си започнал да раздава във вологодска епархия имения на свои подръжници – чужденци. Местните селяни се противопоставили, като освен споменатия в грамотата бунт, също така бягали от именията. В този период в документите на Вологодския уезд сведенията за избягали крепостни селяни не са рядкост.

Николай Мустафеев фигурира в разрядните книги като чужденец и ротмистър. Умалителното Миколайко, което е използвано в писмото показва, че по това време той вероятно е бил млад човек. Въпреки строгия официален шаблон на челобитната грамота от нея проличава синовно отношение към архиепископа. Самият Нектарий в едно недатирано писмо до царския братовчед Б. Салтиков се оплаква, че „като чужденец ме ненавиждат, защото гледат на мен … като на противник”. Вероятно това отношение е породило бащинското отношение на Нектарий към Мустафеев, а изглежда и към другите чужденци установили се в епархията му. Споменатият в писмото Николай Любомирски е бил литовски ротмистър, който през 1615г. командвал отряд от 87 души. В писмото е посочена само датата 10 март, при това в самия му текст, а не като датировка на самото писмо. Счита се, че писмото е написано през 1614г. както заради описания в него бунт, така и защото полкът на споменатия А. Измайлов се е намирал във Вологда в началото на тази година. Именията на Мустафеев и Любомирски са се намирали в Ихоловско и Слободско, Сянжемска волност. Предполага се, че бунтът е бил насочен предимно срещу чужденците в региона на Вологда.

Ръкопис: Архив Санкт-Петербургский Институт истории Российской академии наук (СПбИИ РАН), ф. 117, oп. 1, д. 42, л. 17

Издания: «Грамотка служилого иноземца 1614 года», В: «Советские архивы», № 2. 1979.

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

Миколайко Мустафеев бие челото си¹ пред предстоятелят на страшната трапеза на великата съборна апостолска църква на Божията премъдрост София², преосвещения господар Нектарий, вологодски и великопермски архиепископ.

Ако пожелаете според Вашия милостив обичай да чуете за мен, по милостта на Бога и господаря-цар и велик княз на цяла Русия Михаил Фьодорович³ имам заплата и благодарение на Вашите свети молитви и Вашето светителско благословение съм на държавна служба във Вологда, в полка на войводата Артемий Василиевич Измайлов от 10 март, здрав съм, а занапред нека той да бъде милостив.

Смилете се, господарю, като ми изпратете съобщение за Вашето здраве и аз ще се радвам за Вашето свято име. А то, господарю, Вие научихте тази новина за мен, че нашите братя тук във Вологодски уезд, помещиците, бяха избити от същите местни селяни и мен едва не ме убиха. И Господ ни спаси нас двамата с моя другар Микола Любомирски от това убийство и само ние двамата избягахме, спасихме своя животец, тяло и душа. А този мой другар Миколай Любомирски сега е в Москва. И когато той се яви пред очите ти, господарю, вие го дарете със своята светителска благословия и бъдете благосклонни към него, и той е добросъвестен към мене и ме съжалява и ми прави добро във всичко.

Много бия челото си пред теб, господарю.

На обратната страна:

(До) свещения господар Нектарий, вологодски и великопермски архиепископ.

БЕЛЕЖКИ:

1. Писмото е формулирано като т. нар. „челобитна грамота”, т. е. молба.

2. Става дума за катедралния храм „Св. София” във Вологда. „Страшната трапеза” е приготвянето на св. Причастие, т.е. извършването на безкръвното жертвоприношение върху Светия престол, което в катедралата се извършва под ръководството на архиепископа.

3. Руският цар Михаил Романов (1613-1645).