ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Писмо на цариградския патриарх Йеремия I до охридския архиепископ Прохор от 1530г.

Текстът е по превода на Иван Снегаров – История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2, стр. 511-512, С.1955, като за осъвременяването е ползвана също двуезичната гръцко-руска публикация на документа в: Гласник, 47, 1878г., стр. 265-270. Други издания: Византийский Временник, III, вып. 1, стр. 119—120; Славянския. превод: в Споменик, LVI, др. р., стр. 33—34, II..

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

† Йеремия¹ по милост Божия архиепископ на Цариград, Новия Рим, и вселенски патриарх

Би било², разбира се, прилично и справедливо, щото онова, което отначало е прекрасно узаконено и устроено завинаги да съхрани своята сила и твърдост³ и да не се изменя от по-късните (хора) и като се използва за под предлог някакво право. . . ⁴ да се изменят⁵ съборните деяния и да се унищожават⁶ патриаршеските разпореждания. Но тъй като това често се случва като последица от непостоянството на (човешките) дела,⁷ то новото патриаршеското обсъждане отново всичко благоустроява и възстановява правото на мястото му, както предписват и съборните решения.⁸

А тъй като сега⁹ и най-блаженият архиепископ на Първа Юстиниана, т.е. на Охрид,¹⁰ възлюбеният в Св. Дух брат¹¹ и съслужител¹² господин Прохор, пострада от такова (правонарушение) в своя диоцез¹³ — защото т. нар. Печка архиепископия, преди¹⁴ и изначално бе подчинена на тази църква, т.е. Охридската,¹⁵ но както някои казват, в следствие на някакво насилие била откъсната от нея и поставена в състояние на автономия, но не останала такава до настоящия момент, а отново била присъединена към неговата (на Прохор) църква и станала зависима от нея,¹⁶ по силата на това, че не е била почетена (с автокефалност) със съгласието и решението на някой от Вселенските събори —, то той, като прибягна при нас , ни извести за станалото неотдавна в неговия диоцез.

Някой си Павел, носещ образа на пастир, но в действителност вълк, подражаващ не на апостол Павел, а на отхвърления Самосатски,¹⁷ като употребил външна власт, имайки и за помощници някои от миряните, чрез даване на злато, е завзел¹⁸ Печката църква и заедно с нея е откъснал и други църкви от Охридския диоцез. И като ни съобщи това, най-блаженият архиепископ господин Прохор ни помоли да разгледаме и определим според законите, дали това е законно и канонично.¹⁹ И, като приехме молбата на споменатия²⁰ най-блажен охридски архиепископ и обсъдихме синодно, решихме и се произнесохме,²¹ че споменатият (δηλωϑεὶς) ²² Павел, като постъпил противно на каноните²³, подлежи на низвержение,²⁴ от свикания събор на архиереите в тамошния диоцез²⁵ според канона, който гласи: „Ако някой си послужи със светските началници и чрез тях завладее²⁶ на църква, да бъде низвергнат и отлъчени както той самият, така и всички влезли в общение с него; а съучастниците му да бъдат отлъчени²⁷ от Бога Вседържителя и непростени, ако не се осъзнаят и не се разкаят, и не припаднат при Божията църква”.²⁸ А тъй като се намират и древни царски хрисовули, доказващи, че целият Печки диоцез със Сърбия е законно (притежание) на Охридската архиепископия, то Наше смирение,²⁹ според смисъла на посочените грамоти,³⁰ със синодно съгласие³¹ определя и постановява,³² та Печ и цялата област на Сърбия³³ да бъдат под ръката на светейшата Охридска архиепископия,³⁴ както отначало и до сега те са й се подчинявали. И който от сега поиска да прави³⁵ някакъв метеж,³⁶ такъв който и да е той,³⁷ да бъде отлъчен³⁸ от Бога Вседържителя и да не получи опрощение нито в сегашния век, нито в бъдещия и делът му да бъде заедно с предателя Юда. Тъй се произнасяме³⁹ в Светия Дух и за оповестяване⁴⁰ на това се състави настоящето писмено решение на Наше смирение⁴¹ и се даде на светейшата⁴² архиепископия на Първа Юстиниана,⁴³ която е в Охрид,⁴⁴ през 7039г., м. септември, индикт IV.

____________________________

БЕЛЕЖКИ:

1. Йеремия І – цариградски патриарх

2. В славянския превод е прибавено: нам.

3. На слав.: иже добрѣ испръва законоположишен се и съдѣавшїи прѣдѣлїи приснопаметнїи и ȣтвржденїи битїи.

4. Издателят не е могъл да прочете думата. В слав. прев.: ныже праведно не пщȣ се ѿ сȣдȣ

5. Букв. да не се преобръщат ([ἀν]ατρέπειν), слав. прѣлагати.

6. Слав. разараги.

7. „ неточно: о сицевїх вещех

8. „ правилнаа соужденїа.

9. „ нынıа.

10. Срв. тук, стр. 387, бел. 2.

11. Слав. прибавено: нашъ.

12. „ „ нашего смѣренїа.

13. „ сѫщо.

14. „ и ѿ испрьва.

15. В слав. прев. няма тая дума.

16. Букв. под договор (ὑπόσπονδος), слав. подклоненаа.

17. Еретикът Павел Самосатски.

18. Слав. подвигъ се.

19. Слав. правилнѣ.

20. И поніеже достодлъжно съкршити реченое

21. сънидухомъ се съборнѣ съвъкȣпліеннїир разȣмехѡм и сице ѡвѣщаемъ

22. предреченїи.

23. іако не добрѣ съдѣватъ и бесправилнѣ

24. Букв.: да подлежи на низвержение (ὑπάρχῃ ὑποκείμενος τῇ καϑαιρέσει). Също и на славянски.

25. Слав. въ того енори. В гръцкият текст думата също е „енория”, което на руски е преведено „епархия”. Тук се използва като при Снегаров „диоцез”, за да не става объркване, тъй като се има предвид територията на цялата Архиепископия, а не само на Охридската епархия или някоя от енориите в Охрид.

26. съдръжателъ.

27. проклѣтїи.

28. Срв. 30. ап. пр.

29. Слав. смѣpенѣе наше.

30. по оуставоу прѣдрѣченнїих писанїи.

31. съвѣтомъ събωрнїм.

32. повелѣваемъ и оуставлıаемъ.

33. и вса сръбскаа землıа.

34. Въ слав. прев. прибавено: Пръвои Їоустїнїанїи.

35. Букв. да даде (δοῦναι). Сѫщо въ слав. прев.

36. Ипек и Сърбия. Въ слав. прев. вм. тази дума: светѣи и велицѣи цръквїи Охридскои.

37. На слав. не са преведени.

38. Слав. проклѣтїи.

39. Слав. ѿвѣщахомъ.

40. вь оуведенїе и оутвръжденїе.

41. Слав. смѣренїа.

42. светѣи.

43. Въ слав. прев. нѣма.

44. Букв.: която е в Охрид (τῆς ἐν τῆ Ἀχρίδᾳ).