ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Писмо на молдавския воевода Стефан до архиепископ Доротей от 1456г.

Текста на двете писма е бил открит от Григорович в Рилския манастир в сборник от 1466г. съдържащ „Синтагмата” на Матей Властар, откъдето той направил т. нар. Букурещки препис. Почеркът, с който е написана синтагмата е различен от този, с който е изписан текста на писмото. В края на писмото при датирането под годината 6964 в скоби е записано 6965. Индиктионът не е четлив, като може да е 6 или 7, макар по-вероятното да е първото, а отново под това число в скоби е записано друго - 5. Годините в скобите са записани с различен почерк от този на преписвача на писмата. Под писмото в бялата част на листа една под друга са изписани с арабски цифри числата 2114, 6964, .19., 7114. Доколкото въпросът за подчинението на Молдавската църква на Охридската архиепископия вече е задоволително изяснен изворово, то дебата за автентичността на писмата, който се е водил в миналото, понастоящем не е актуален.

Преписи:

Р – Рилски препис. Писмата са записани едно след друго на двата последни листа на сборник от 1466г. съдържащ „Синтагмата” на Матей Властар. Ръкописът е бил взет от Григорович и отнесен първо в Букурещ, а после в Москва. След смъртта му заедно с останалите книги от колекцията му постъпил в Румянцевия музей, а след това в Московската държавна библиотека, където е заведен под № 1707.

Б – Букурещки препис. Направен е от Грегорович в Букурещ на 8 ноември 1845г.. Ръкописът е бил открит в архивът на Светогробския метох в Цариград през 1931г. На ръкописа с гръцки букви е отбелязано „1461 летоспасение” (σοτιριυ έτη). Наред с няколко дребни различия в изписването на няколко думи, Григорович е подменил думата „боляри” с „българи”, пропуснал е фразата „ и с няколко боляри и клирици от нашата църква”, последната цифра на годината записана в скоби е сменена от 6 на 9 и се е получила 6969, а индиктиона е посочен като 1.

Издания: Публикува се по изданието на В. И. Григорович, „Временник императорскаго московскаго общества исторiи и древностей россiйскихъ”, М., 1850, кн. V, „Паметники ХV столетия. Две письма, Стефана воеводы Молдовлахiйскгаго и Дороθея, Архiепископа первой Іустинiаны, т.е. Охридскаго”, ч. ІІІ, стр. 35-36. Текста е сверен с публикуваното от Й. Богдан факсимиле на Рилския препис в Buletinul Comisiei istorice a României, 1915, Volumul 1, Corespondența lui Ștefan cel Mare cu arhiepiscopul din Ohrida, an. 1456-1457”, стр. 106-121, Pl № 2 и с публикуваното от Паул Михаил факсимиле на Букурещкия препис към статията му: „К вопросу о переписке молдовлахийского воеводы Стефана Великого с архиепископом Первой Юстинианы Дорофеем”, „Revue des études sud-est européennes”, 4, 1966, 239-264.

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

† По божия милост Йоан Стефан воевода, господин на Мулдовлахйската земя

† Блажени архиепископе на Първа Юстиниана и на всички българи и сърби и на Дакийските земи обладател, радвай се от Господа. Обаче нека да ти бъде известено, че нашият митрополит кир Висарион почина и не можем да ти изпратим там друг да го ръкоположиш, заради дългото пътуване и мюсюлманското насилие; понеже се въздържаме от страх, слушайки за воюването им със западните страни. Затова молим твое блаженство, да изпратиш твоята благословия и човек, който да ни постави митрополит, а и още се молим да не презреш нашата молба и много години още да бъдеш здрав.

През годината 6964, месец април, индиктион 14.