ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
ЙОАН
КАНТАКУЗИН
БЕСЕДА С ПАТРИАРХ ПАВЕЛ
Йоан Кантакузин произхождал от средите на
едрите земеделци. В избухналата междуособна война между Андроник ІІ (1282-1328)
и Андроник ІІІ (1328-1341) Кантакузин взел страната на младия император. Когато
Андроник ІІІ починал, Кантакузин бил включен в регентството на малолетния
император Йоан V Палеолог заедно с императрица Ана Савойска и Алексий Апокавк.
Скоро отношенията между регентите се обтегнали, Кантакузин се провъзгласил за
император и избухнала гражданска война. През 1347г. той взел надмощие и бил
тържествено обявен за император. Успял да омъжи дъщеря си Елена за император
Йоан V. През 1354г. Йоан V превзел Цариград и Йоан VІ бил принуден да абдикира.
След абдикацията се замонашил под името Йоасаф и починал през 1383г. Кантакузин
е автор на история, която обхваща времето от 1320 до 1362г.
Беседата с папските легати на Йоан Кантакузин
съдържа някои интересни сведения за един труден и трагичен период за
българската държава. На 2 юни 1365г. унгарските войски превзели Видин и пленили
Иван Страцимир. Във Видинската област католически мисионери предприели масови
покръствания не само на павликяни, но и на православни християни. През
1366-1367г. флотата на савойския граф Амадей нападнала българското Черноморие.
По същото това време турските войски настъпвали към Стара Загора.
Беседата с папските легати показва усилията на
управляващите среди във Византия от една страна да опазят православните
традиции, но от друга да получат помощ от запада срещу настъпващите турци,
наричани в текста „нечестивци”.
ALD
[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]
Беседата,
която провел император Кантакузин през юни месец на петия индикт шест хиляди
осемстотин седемдесет и петата година с господин Павел, който пристигна от
папата заедно със савойския граф и който, се явяваше митрополит на Тива,
наречен сега от папата патриарх на Константинопол.
1. Император Палеолог1, пристигайки от Унгария, и графа на Савоя2, който заедно с господин Павел, който преди беше митрополит на Тива, а сега е наричан от папата патриарх на Константинопол, пристигайки от тази страна3, се срещнали в Созопол4. Тук и бил поставен от тях, т. е. графа и Павел, въпроса за единството на църквите. Императорът им отговорил така:
“Аз сам нищо не мога да кажа за това; едва когато се върнем в Константинопол - тъй като там се намират моя баща-император5 и пребивава патриарха, и неговия събор изслуша това, което вие говорите; ние всички заедно ще ви дадем отговор на това”.
2. След пристигането им в Константинопол, когато Павел поискал и се старал да се видят и обсъдят с патриарха въпроса за църквите, този не пожела [това], казвайки: “Как мога аз пред събора да се видя с него и да обсъждаме каквито и да е въпроси за църквите, след като той не е донесъл със себе си писма от папата? Но ако той иска да побеседва [с мен] дружески, един с един, аз му отстъпвам и се съгласявам”.
На графа и Павел това се видя в най-висока степен угнетяващо и като да е признак на някакво презрение, тъй че последния започна по решителен начин да търси отговор на тези въпроси. Тъй като император Палеолог, патриарха и архиереите молили император Кантакузин, та той с тази цел да се срещне [с тях] и да побеседва, той се ангажира да води този спор сам. В определения ден заедно с него пристигнаха във Влахернския палат неговия син император Палеолог, неговата дъщеря деспина госпожа Елена, император господин Андроник и деспот господин Мануил, техните деца, също така някои от архонтите и неговия духовен отец господин Марко, а също трима архиереи — Ефеския, Хераклейския и Адрианополския — с други избрани църковни архонти; влезе и Павел и, като направи обичайното приветствие, седна.
3. И след това, като [всички] насядаха, император Кантакузин го запита: “Какви са твоята воля и желание и какво желаеш?” Този отговори: “Единството на църквата”. Императора към него: “Ти се стремиш към добро и богоугодно дело, но по какъв път: на силата и самовластието или на убеждението, на истината и на църковното общение и постановления?” Този: “По пътя на убеждението и истината и съгласно с църковния ред и порядък”.
4. И императора, като благодари на Бога и на него за неговото мнение и отговор, каза следното:
“Хората, не спазващи божествената заповед за мир, се предадоха на чудовищни страсти и дела и се разделиха: едни от тях станаха врагове на християните и [това] им е присъщо по душа и тяло, каквито се явяват нечестивите и последователите на Мохамед, други пък — врагове на тяхното имущество, а понякога и тяло, каквито се явяват единоверните ни и придържащи се към църквата, т. е. българите, сърбите и подобните на тях, — нима им прилича да поискат да разграбват [нашето] имущество, та от тук да започват войни, и по необходимост за нас да последва телесна смърт. Но има и други, изглеждащи един на друг другари; те са единоплеменици, но забравили за това и се явяват врагове на тези, които си имат с тях работа; та ако който и да е, мамейки, може да получи от другиго каквото и да е, струващо много пари, давайки в замяна не много, то не счита, че е придобил това хищнически, измамно и едва ли не по пътя на кражбата, но се радва, като да е извършил някакво добро дело, а в така постепенно става враг на другия.
Така стоят работите с враговете, с приятелите пък нещата стоят по следния начин:
Оказват се приятели [хора], които, събирайки се от различни страни и земи, се отнасят един към друг по-дружески, както ние — ето, ти си от Калабрия (тъй като този беше калабриец [родом]), а аз от тукашните. Има също така хора, ставащи приятели: едни — от различни градове, други — от една страна и род. И още има трети, които са още по-родствени от тези, например баща със син и брат с брат. А жената със своя мъж — не само са другари, но и са една плът6. Но нито едната дружба, нито само едното пълно съединение измежду тези, които аз изброих, не може до се сравни с духовното единение и любовта на църквите. Та какво говоря аз за многото?! Дори отделния човек, дори индивида не може сам по себе да бъде цял и единен така, както духовния човек, т. е. църквата, защото именно църквата е тялото Господне, глава на което е Христос.
6. И затова този, който иска разкол на църквата, разкъсва самото тяло Господне и сам разпъвайки Господа пробожда страната му с копие. Този, който предизвика сегашния разкол, аз най-първо го приравнявам на разпъналия го. Но аз бих казал, че и този, който може да съедини църквата, но не сторил това, било заради собствено пристрастие, било по каквато и да е причина, не е по-добър от първия, и какво можем да кажем за този човек, че даже и кървавия мъченически венец не ще го освободи от наказанието; защото на моя страна е реклия: “Дори и да страда някой, не ще се венчае, ако не страда законно”7. Аз утвърждавам, че не само заради множеството хора, които спаси Христос, промисъла въплъщението му се осъществи, но и дори в света да имаше само един човек — само заради един Той би се въплътил и страдал, за да го паси. И тъй, ако аз не разбирах, какво голямо зло е [разделението на църквите], то божието наказание за мен би било умерено, но доколкото аз точно и ясно зная, колко добро може да принесе единството и колко зло [да принесе] разкола на църквата, то, само ако имаме възможност да достигнем това единство и то не бъде достигнато, не зная, как аз ще понеса достойно наказанието. Аз казвам това, свидетелствайки, пред Бога и неговите избрани ангели, че ако Той ме предаде на огнена смърт заради единството на църквата, аз сам бих събрал дърва, бих ги запали и бих влязъл в огъня с голямо желание и усърдие.
7. И не ми казвай, че аз говоря това просто защото желая Римската църква да се присъедини към нашата; макар, от една стана, аз съм уверен, че [именно] нашата църква правилно мисли,— както сам Христос [я е] научил и неговите ученици и апостоли, — и съм готов десет хиляди пъти да умра за това; това е съвършено ясно, и вие, както и ние, нищо против това нямаме. [Но] от друга страна, свидетелствайки, че нашите мнения са добри и правилни, вие считате още, че и вашите са правилни, доколкото те не се явяват противоречащи на това, което мислим и говорим ние. Защото аз и казвам, че с готовност ще предам своето тяло на изгаряне, за да се изясни и открие пред Бога и хората напълно намерената истина, ако истината е само в това, което вие говорите. Но ние в това не вярваме.
8. Ето така, доколкото делата и истина се намират в такова състояние, нито един човек — нито от нашата църква, нито от Римската — не може да каже, че се стреми към единство повече от мен. Защото едва ли не от тоя миг, в който съм се появил на света и съм видял слънцето, аз съм обхванат от стремежа и желанието да видя единството на църквата. Аз предполагам, че това не се е случило, защото през цялото време — от този момент, в който разделението на църквата стана всеобщо, и досега вие подхождате към въпроса за обединение не като приятели и братя, а наставнически, самовластно и като че ли вие сте господари, заявявайки, че нито ние, нито въобще който и да е от хората, не може да има възгледи различни от това и противоречащи на това, което папата говори или каже, доколкото той се явява наследник на Петър и говори същото това, което и Христос, но че ние сме длъжни да се вслушваме в неговите думи, прекланяйки сърца и глави, като те да изхождат от самия Христос.
9. Така че, знай, архиерею, че докато подобно
мнение господства у вас, съединение на църквата е невъзможно. Но ако ти искаш да
има обща полза, послушай моя съвет и не ме считай за човек горд и тщеславен. Ние,
пълководците, когато се готвим да потеглим на поход и да нахлуем в земята на нашите
врагове, следваме не само своето мнение, но се ползваме и от съветите на
войниците, находящи се на границата, които ние наричаме „очите на войската”, и макар
по знания да се отличаваме много от тях, приемаме тяхното мнение — като на
специалисти и хора, имащи сведения за прилежащите
към границата райони. Доколкото аз съм по-опитен от теб в тукашните работи, приеми
моя съвет. Състои се в следното:
10. А именно: необходимо е, за да се състои католически и вселенски събор, на който да се съберат в Константинопол архиереите, намиращи се под властта на вселенския патриарх — и тези, които са близко, и тези, които са далеко да пристигнат, като: [митрополита на] Русия с неговите няколко епископи, [митрополитите на] Трапезунд, Алания, Зикхия8, също другите патриарси: на Александрия, на Антиохия и на Иерусалим, а освен това — католикоса на Ивирия, патриарха на Търново и архиепископа на Сърбия9; — събор, на който и папата да изпрати [свои] представители, съгласно с установените от древността порядки и обичаи. И когато те се съберат, те трябва с любовта на всесветия Дух и братско разположение да изследват съществуващите причини за конфликта между нас и вас. И ако стане така, аз съм уверен, че Бог не ще скрие от нас своята света воля и истина.
11. Ако не стане така, както аз сега съветвам, а така, както безразсъдно в дадения момент те се стараеш да стане, то не само не ще произлезе обединение, но и ще започне още по-лош разкол от предишния. А нали този църковен разкол вече е достигнал до такава чудовищност, че някои от вашите са измислили да кръстят наново хора, принадлежащи към нашата църква: нали унгарския крал прави това без боязън и вече е препокръстил мнозина10, в това число и сина11 на българския цар Александър12, сякаш нашето кръщение е недействително! Какво да пресмятаме ползата поименно?! Самия император13, моя син, когато той се намираше там и молеше от краля помощ против нечестивите, и самия крал, и неговата майка, и техните велможи настойчиво се опитаха да го препокръстят отново заедно със свитата, заявявайки: “В противен случай, ако ти не направиш това в началото, ние не можем да ти окажем помощ!”
12. И, накрая, помисли, каква нелепост: нали, ако бъде препокръстен от нашата вяра, човека се оказва напълно отхвърлен и лишен от първото кръщение, а второ кръщение няма, тъй като с християнско кръщение ние само веднъж [може да бъдем] кръстени; такъв човек по неволя става безбожник, защото е ясно, че който няма кръщене, няма и Бог. И е ясно, както ние казахме по-горе, че тези, които постъпват така, вместо това да станат наши приятели, братя и [съучастници] в духовното тяло на Христа, стават [наши] врагове — и не само по отношение на тялото и имуществото, но и по отношение на самите души, а това, както ние казахме в началото е характерна особеност на нечестивите!
13. Защото, ако стане така, както бе казано, ще стане добре, ако пък не, то и сред тези, които са далеко, и сред самите тези, които се намират в Константинопол, ще произлезе разкол, така че едни от тях ще побягнат в чужди земи, други ще се подчинят на нашата воля, трети ще й противостоят до [самата си] смърт, считайки себе си за мъченици. Нали така и стана при самодържеца и предтеча на моя император господин Михаил14, първия от Палеолозите: било е сторено не така, както аз сега съветвам, а така, както понастоящем те се стараеш, да се случи. И от това възникна тирания и [започна] немалко гонение, нямаше никаква полза, вследствие на което неговото дело скоро се оказа нетрайно, и [всичко] отново се върна в предишното състояние. Ето затова, за да не стане отново същото това, послушайте моите думи и съвети”.
14. Чувайки това от императора, Павел казал: “Но каква ми е ползата от събрания на мнозина? Аз се обръщам само към тебе, а чрез това ми е достъпно всичко, тай като ти си подобен на шиш, на който всичко, като късове месо, виси; и ако ти се обърнеш, и те заедно с теб ще се преобърнат”.
15. Императора: “Това не така, архиерею. За себе аз ще кажа, че ако аз бях такъв човек, когото лесно да убедят твоите думи, и ако ти постигнеше това, то ти, разбира се, по никакъв начин не би следвало да се уповаваш на моите думи, защото ако аз така лесно бих послушал твоите думи, то в бъдеще също така леко бих се обърнал към нещо друго. Що се отнася до необходимостта да се изследват тези въпроси, по които възникват и съществуват спорове, то с това аз съм съгласен, одобрявам това и желая това от душа. И когато [при разглеждането се] окаже, че вашето учение е здраво, истинно и не противоречи на нашите догми, то първия, който ще го приеме и възлюби, ще съм аз. В противен случай не храни никаква надежда за това, което искаш относно мен.
16. По-нататък: ако аз съм подобен на шиш и всички висят на мен, както ти говориш, то това — не е така просто; тези хора следват по тази въпроси след мен, приемайки моите думи и склоняват към тях, тъй като са присъщи на божествената истина и правилните догми, и по никакъв начин не е иначе. Неотдавна, когато стана въпрос за църковните догмати, беше направено [тяхното] разглеждане — и не един път, но дважди и трижди — и църквата изказа своето мнение по тези въпроси. Но някои, които не бяха убедени в това, казаха: “Ние сме съгласни с твоите предписания във всичко, що се касае до тялото; [такива предписания] ние приветстваме и ги следваме, подчинявайки се [на тебе], доколкото ти си нашия император. Но за това, което ни изглажда [идещо] във вреда на нашите души, ние не можем да те последваме”. По такъв начин, те съхраняват верността на своята воля до ден днешен, макар аз напълно да можех като самодържец да приложа към тях със своята власт всичко, което бих поискал: конфискация, изгнание, смъртно наказание. Но това не е свойствено за нашата църква, доколкото вярата по принуда — не е вяра. Ето така, ако тези отделни [тукашни] хора, които може леко да се пресметнат, не поискаха да се вслушат нито в църковното, нито в нашето решение, още повече [могат да не ни послушат] многото [вярващи], живущи далеко [от тук]”.
17. Павел: “Няма правилна вяра без решение на папата; и от това е ясно, че от този момент, в който вие сте отстъпили от общение с нас, над вас взеха връх нечестивите и ви отнеха вашата земя”.
Императора към него: “Твоите думи за това, че от този момент, в който ние прекъснахме общението с папата, нечестивите надделяха над нас, не сте убедителни: защото и Антиохия, голям и знаменит град, и множеството находящи се в тази земя крепости те завзеха преди разкола. И не само това: нали и във вашите предели много е било завзето още по-рано. Аз имам пред вид Африка, Картаген и други земи близо до Испания. И затова твоите думи не доказват, че все едно нечестивите са завзели нашите земи заради разкола на църквата. Това произтече заради много други наши грехове, които извършваме без да се разкайваме.
18. Що се отнася до нашата вяра, то аз заявявам, че не само самите ние сме убедени, че до ден днешен я пазим неизменна, както сме я приели от Христа, апостолите и техните приемници, но и вие самите това същото до сега свидетелствате, та и ти самия говориш, че нашите убеждения не противоречат на вашите. Ако ти се осмелиш да кажеш, че нашата вяра и нашите слова не съдържат истина, справедливост и праведност, нека запалят огън и хайде да влезем в него!”
На въпроса на Павел относно това, кога ще бъде огъня, император казал: “Аз не ще се повдигна от стола до тогава, докато не разпалят огъня”.
Известно време Павел, навярно, считал, че тези думи не са казани от императора на сериозно, и [затова се] съгласявал. Когато обаче разбрал, че това не са пусти и напразни думи, но реално дело, той веднага започнал да се отказва, говорейки: “Аз искам да живея, а не да умра”. Императора казал: “Това същото искам и аз, но аз съм абсолютно уверен, че с божието съдействие в полза на православното учение аз не само не ще изгоря, но ще окажа и на вас помощ. Затова аз и се осмелявам да вляза в огъня. Ти обаче, изглежда, се съмняваш в своята вяра и затова се боиш от смъртта”?
19. Павел някое време помълчал, после императора го попитал: “Какво мислиш ти по повод на казаното от мен?”
Този отговорил: “Истината говоря, не лъжа: [всичко] това е хубаво, истинно и справедливо. Остава само ти да се срещнеш с папата. И ако това се случи, ще произлезе много добро”.
Императора: “Аз считам, че е безумен човек, който, искайки да премине река, простодушно влезе във водата, без да е проучил предварително изхода от нея. Аз казвам това като пример към твоя отговор. Защото това същото, което ти сега говориш и утвърждаваш, говори папата; защото, ако, както ти каза, одобриш моите слова и съвет – това, което ние изследваме е решено; ако пък не е, то и отивайки при папата, аз ще чуя от него точно това същото, което и от теб сега, и точно това същото, което говоря на тебе, ще кажа на него и аз, и, значи, моето отиване при него би било напразно”.
20. Павел: “Вие, императори, седейки на върха на императорската власт, не сте съгласни да посетите папата. Затова ти и не искаш да се отправиш при него”.
Императора: “Предишните, билите преди мен императори справедливо и не без причина, аз предполагам,— и при това основателно предполагам,— не са отивали при него. Но да говоря тук за това пространно аз се отказвам, да не би ние, забравяйки работата, да не се заемем със страничното. Та аз заради единството на църквата — не само на коне или на кораб — пеш бих се отправил към него, дори да беше той на самия край на света. Всеки, който отиде при него, му целува крака. За мен това е твърде удивително. Но заради, повтарям, обединението на църквата аз бих целунал не само неговия крак, но и неговия кон, и даже прахта под неговите крака”.
21. Павел: “Ако ти се съгласиш с моите слова и се отправиш при папата, за да изпълниш неговата воля, доколкото тя е справедлива и добра, то папата ще ти даде не само средства за защита на границите и за други цели, но и пръстена, който той носи. Ако пък не — знай: голяма и страшна сила ще дойде и ще се стовари на вас, така че вие ще изпитате огромни бедствия”.
22. Императора, леко се усмихнал и му казал: “Съюза предполага нещо по-голямо от пръстен. Да допуснем, папата даде заедно с пръстена и своята мантия и — нищо повече. С това той ще изпълни твоето обещание – за нас от това няма да има никаква полза. Но аз казах това шегувайки се. Сериозно пък казвам, че ако догматите, към които се придържа папата и вие, се окажат правилни и истинни, то ние сами по себе ще ги приемем — без каквато и да е помощ и дарове. Ако ли не, то нито огън, нито меч, ни сабя не ще ни заставят да отстъпим от истинните и правилни догмати, защото ни е казано: “Не се бойте от тези, които убиват тялото, душата не могат да убият”15, а също: “Никой не може да похити моите овци от ръцете на моя Отец”16. Така че овците, находящи се в ръцете на Христа, никой не може да похити, дори да убива тялото десет хиляди пъти”.
23. Когато пък Павел казал: “Християните, живущи сред нечестивци, аз поставям наравно с тези самите нечестивци, доколкото те търпят да слушат как всеки ден се поругава името Христово”, императора му отговорил: “Аз не само не считам всички тях, както ти казваш, за нечестиви, но мисля, че много от тях са по-добри и по-благочестиви от много от живущите в тукашните краища: та те, оказали се в плен и в ръцете на нечестивците за известни Богу грехове и нямайки даже възможност от там да заминат, те не по-малко ревностно [от другите] пазят своята светиня и вяра. А от тамошните някои тук прибягват, някои пък, нямайки възможност да направят това лесно, пребивават там против своята воля. Затова аз и казах, че тамошните [християни] аз считам за православни, а тези за нечестиви. Съдбата им пък знае праведния съдия Бог! А че пленените християни, като слушат да се поругава името божие, в нищо не търпят загуба, ясно следва от това, че победоносните [изповедници] и светите мъченици, намирайки се сред нечестиви идолопоклонници, бидейки християни и слушайки хули по адрес на Бога, не са търпели загуба. Но първите умирали от естествена смърт, без мъченичество, и си отивали с това, за да дадат отчет за своите дела; другите пък в решителния момент сами отдавали себе си на мъченическа смърт с това, та посредством нея да придобият вечни и неувяхващи венци.
24. След тези думи беседа достигнала до края. Когато те малко отпочинали, императора отново, както преди, попитал: “Какво мислиш ти по повод на казаното, архиерею? Ако това е несправедливо, то изобличи несправедливостта, ако пък това се окажат думи истинни и справедливи, послушай моите слова и съвети!”
Павел: “Пред лицето на Христа и истината, както преди казах, така говоря и сега: свято, прекрасно и истинно е това, което ти говориш. И затова аз съм съгласен и приветствам това да бъде свикан събор”.
25. Императора: “Както делата, така и словата ми нека бъдат ясни и понятни, за да не изискват друго обяснение в бъдеще. Ако ти искаш, да има такъв събор, като древните вселенски събори, забележително е и те ще и дума. Но ако вие се гласите да дойдете, за да ни учите на истината, то ние учители не каним, ако ли пък е съдии — още повече. Защото как вие ще участвате едновременно и като съдии и като страна в спора? А ако пък вие дойдете дружески и братски, без вражда и високомерие, като хора, от душа търсещи истината, мир и съгласие, то това ще бъде угодно на Бога и на нас, неговите раби, приятно. И така, ако, събирайки се заедно, изучим възгледите един на друг и стигнем всички до съгласие — слава на светия Бог! Ако пък всичко ръководещия и движещ Бог за нему известните грехове допусне, та отново да се яви такова разногласие между нас и вас и се разгори спор, то, за да не би да пропадне връзката и не възникне у нас вражда и още по-голяма разпра, отколкото сега, нека всяка църква остане с това, което тя държи сега, с това, та всички от душа да искат и умоляват миротвореца Бог да ни изпълни със своя свят мир и единство така, както той самия реши”.
26. След това, като императора казал това и Павел заявил, че той с това е съгласен, било постановено, че този събор ще се състои в Константинопол в промеждутъка между началото на юни пети индикт шест хиляди осемстотин седемдесет и пета година и края на май на седми индикт17.
БЕЛЕЖКИ:
1.
Йоан
V Палеолог (1341-1391).
2. Амадей
Савойски.
3. Т. е. от Италия.
4. 09.01.1367г.
5. Йоан VІ Кантакузин (1347-1354). През 1367г. Кантакузин вече бил абдикирал. Думата „баща” е употребена в широк смисъл, Кантакузин е бил тъст на Йоан V Палеолог.
6. Битие, II, 24.
7. II Тим., И, 5.
8. Зикхийскаата митрополия се намирала в Северен Кавказ, на брега на Черно моря, в района Тмуторокан (вж. J. Meyendorff. Projets..., p. 158, n. 44).
9. През 1346г. с одобрението на българския цар и търновския патриарх на сръбския архиепископ било признато патриаршеско достойнство. В този период отношенията между цариградската патриаршия и търновската също били обтегнати. Това показва, че предложението на Йоан Кантакузин за такъв събор е по-скоро уловка, тъй като осъществяването му би било трудно. Интересно е, че при изброяването е пропуснат автокефалния охридски архиепископ (наричан още архиепископ на първа Юстиниана и на България).
10. След като унгарските войски на Людовик І Велики завладели Видинската област предприели масово покатоличване на населението.
11. Иван Страцимир – третия син на цар Иван Александър от първия му брак с влахкинята Теодора (замонашена под името Теофана).
12. Цар Иван Александър (1331-1371).
13. В едно писмо на папа Урбан V от 1 юли 1366г. се казва, че в Буда Йоан V тържествено обещал, че ще направи всичко възможно той и народа му да се подчинят на Римската църква (G. Fejer, Codex diplomaticus Hungariae, IX, 3, Bude, 1834, 596-597).
14. Император Михаил VІІІ Палеолог (1259-1282). На 6 юли 1274г. неговите пратеници на Втория Лионски събор подписали документ за обединение на разделените през 1054г. Източна (Православна) и Западна (Католическа) църква под върховенството на папата. Сключването и предизвикало остро недоволство във византийското общество, а наказателните мерки само изострили конфликта. Търновската патриаршия отказала да подкрепи унията. Навярно във връзка с това в една преписка от 1276/1277о. търновския патриарх Игнатий е наречен „стълб на правоверието”. Български пратеници посетили йерусалимския патриарх Григорий да са потърсят неговото съдействие и това на александрийския патриарх Атанасий и антиохийския Евтимий за съвместни действия срещу Михаил Палеолог.
15. Матей, X, 28.
16. Йоан, X, 29.
17. Т.е. между началото на юни 1367 г., когато се състоял този разговор, и края на май 1369 г.
© АЛД
_______________________________
Преводът на български език е направен
специално са сайта „Материали по история” въз основа на руския превод на Г.
Прохорова по изданието: Публицистика Иоанна Кантакузина 1367-1371 гг. //
Византийский временник Т.