Запазен е в три късни преписа: 1. Най-старият е т.нар. Уваров препис от ХVв. Съхранява се в Държавния исторически музей в Москва под № Увар. 1334. Описан е в Систематическое описание славяно-российских рукописей собрания графа А.С. Уварова. Публикуван е за първи път в „Вестник древней историй”, кн.3/1946; 2. Московски препис от ХVІв. Съхранява се в Държавния исторически музей в Москва в т.нар. Синодална сбирка под № Син.280. Този препис е открит и обнародван за пръв път от А.Н. Попов в т. І на «Обзор хронографов русской реакции», Москва,1866г.; 3. Погодинов препис от ХVІв. Съхранява се в обществената библиотека «М.Н.Салтиков-Счедрин» в Петербург в сбирката на М.Н.Погодин под № Погод. 1437. Този препис също е открит и обнародван за пръв път от А.Н. Попов в т. І на «Обзор хронографов русской реакции», Москва,1866г.

            Текста на именника е включен в историческата компилация «Летописец елинский и римский», като се намира след старозаветната ІV книга на царете без надслов.

            Същността на паметника е спорна. Според едни, той е бил съставен на части и е бил записан въз основа на каменни надписи. До момента обаче не е намерен нито един такъв надпис, което оставя засега тази теория без сериозно опора. Според мен навярно т.нар. „Именник на българските ханове” е бил продължение на българския превод на”Летописец в кратце” на патриарх Никифор Константинополски или на „Историкиите” на Константин Преславски, като по-сетне е направена редакция и хановете са заменени с руските князе. Възможно е текстът на „Именника” да е бил съставен въз основа на не достигнала до нас история от времето на Първото българско царство. Основание за това дава добавката към текста за хан Кормисош, където може да бъде направен прочит и като „казва Вихнун”, което е възможно да е позоваване на използвания източник.

 

                 

„Именник на българските ханове”

 

          Авитохолъ живя 300 години, родът му е Доуло, а годината му дилом¹ твиремъ². Ирникъ живя 150³ години, родът му е Доуло, а годината му дилом⁴ твиремъ⁵. Гостунъ беше наместник 2 години, родът му е Ерми, а годината му дохс⁶ твиремъ⁷. Коуртъ 60 години държа, родът му е Доуло, а годината му е шегор⁸ вечем⁹. Безмеръ 3 години, а родът му е Доуло, а годината му шегор¹⁰ вечем¹¹. Тези 5 княза държаха князуването от другата страна на Дунава 515 години с остригани глави. И след това дойде на тази страна на Дунав Исперихъ¹² княз и до сега. Исперихъ княз – 60 и една¹³ години, родът му Дуло, а годината му вер¹⁴ ениалемъ¹⁵. Тервелъ¹⁶ – 21 години, родът му Дуло, а годината му текоучитемъ¹⁷ твиремъ¹⁸ 28 години, родът му Дуло, а годината му дванш¹⁹ ехтемь²⁰. Севаръ - 15 години, родът му Дуло, а годината му тох²¹ алтомъ²². Кормисошъ – 17 години, родът му Вокиль, а годината му шегор²³ твиремъ²⁴. Този княз измени рода Дулов, казва²⁵  Вихтунь. Винех- 7 години, а родът му Оукил, а годината му наречена шегор²⁶ алемь²⁷. Телец – 3 години, родът му Оугаинъ, а годината му сомор²⁸ алтемь²⁹. И този вместо³⁰ друг. Оуморъ – 40 дни, рода му Оукиль, а [годината] му дилом³¹ тоутомь³².

 

БЕЛЕЖКИ:

1. Годината на змията
2. Девети месец.
3. В Московския и Уваровия препис – 108
4. Годината на змията
5. Девети месец
6. Годината на свинята/глигана
7. Девети месец, в Погодиновия и Уваровия преписи – втвирем.
8. Година на вола
9. Девети месец
10. Година на вола
11. Девети месец
12.  Освен Исперих се среща и като Есперерих (в Московски и Погодинов препис), а също и като Есперих (Уваров препис).
13.  При 60 е използвана буква с цифрово значение, а едно е изписано като дума, като изписването на 1 в Уваровия препис е по-различно.
14.  Година на вълка
15. Месец единадесети
16.  В Уваровия препис Тервенъ
17.  Година на овена
18. Месец седми
19.  Година на заека
20.  Осми месец
21.  Година на петела/кокошката
22.  Месец шести
23. Година на вола
24.  Месец девети
25.  Текста има различни интерпретации. Възможно е  „рекше Вихтунь”, да означава „казва (разказва) Вихтун”, т.е. съставителя на Именника да се позовава на използвания от него източник.
26.  Година на вола
27.  Месец първи
28.  Годината плъха/мишката
29.  Месец шести
30.  Има спор около думата „радь” – според едни е „род” и следва да се чете: „И този е от друг род”, а според други е „ради”, т.е. заради, вместо и следва да се чете „и този е заради друг”.
31.  Година на змията
32.  Месец четвърти

_

 

ALD