ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
За
русалиите
Περί των
Ρουσαλίων
Синодалният акт от времето на охридския архиепископ Димитър
Хоматиан (1215-1235г.) съдържа интересни сведения за някои народни обичаи
съществували по негово време .
Текстът е по превода на
д-р П. Ников: „Принос към историческото изворознание
на България и към историята на българската църква”, Списание на БАН, ХХ, 1921,
с. 59-61. Направил съм само някои незначителни изменения свързани с промяната
на българския език от времето на издаване на превода.
Публикацията на Ников е
в специализирано научно списание, там има малко пояснения към текста. Тъй като
настоящото публикуване в Интернет ще е достъпно на по-широк кръг читатели съм
добавил някои пояснения към текста. На места в скоби са дадени някои
по-интересни думи, тъй като тук не е представен както в списанието и гръцкия
текст.
ALD
[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]
Произлизащите от Молиската (Μολισκοΰ) област, еди кой си и еди кой като прибягнаха при светата божия църква и като се явиха пред всесветия наш владика (δεσπότη) - архиепископа на цяла България1 (άρχιεπισκόπψ πάσης Βουλγαρίας), разказаха следното (свое) прегрешение. Те казаха, че в тяхната страна имало стар обичай, който се нарича Русалия (Ρουσάλια): да става през (първата) седмица след Петдесетница сбор на млади хора, които да обикалят селата в страната и чрез някакви игри, пантомимни танци, възторжени скачания и други неприличия да предизвикват жителите да им дават подаръци. Излезли и те през настоящата година, като се събрали и приготвили, за да представляват така из страната. При обиколката двама от тях се отбили в една овча мандра, която се виждала отсреща. Като стигнали там поискали сирене от управителя на тази мандра, но понеже той отказал да даде, те предприели собственоръчно да вземат. От тук изникнал помежду им спор, който достигнал до сбиване. Един от двамата тези играчи, комуто името бе Хрисил (Χρύσηλος), ударил с едно дърво овчаря, а оня изкарал ненадейно нож и го ръгнал в сърцето на ударилия (го); поради това не се мина ни момент между смъртта и ножа, защото човекът веднага умрял.
Като разказаха това, гореказаните мъже, поискаха да узнаят, дали им се полага и на тях някаква отговорност за случилото се, както се изложи, прегрешение и ако се считат виновни, молеха да приемат църковни епитимии2 за очищение на техните души.
Светата божия църква, като прие тяхната молба, нареди канонично техния въпрос чрез своето (това) свето владишко величие. Тя реши, следователно, те в никой случай да не се считат за убийци, защото убийството е извършила друга ръка. А тяхното прегрешение е било съответно с обичая в страната, а не е целяло проливането на кръв, но игри. Че тези игри са забранени от светите канони, защото произлизат от езическото блуждение и пиянство, каквито са така наречените Вота, Врумалия ( Βότα καί Βρουμάλια) и самите Русалия (Ρουσάλια) и други тям подобни; заради това те се считат отговорни, че са се позволили дело нечестиво, чуждо на християнския живот. Затова им е заповядала от една страна, да се въздържат напълно от такива игри; от друга пък— наложила им епитимии за прочистването им от последвалата от това зараза, за отрезвяване па сърцето и за освобождение от това прегрешение. Забраняваме им в продължение па три години да се причестяват със светите дарове. През една от тях да се въздържат само от месо, през другата всяка сряда и петък да постят (ядат сухо), като се задоволяват само с хляб, вода, боб и зеленчук; и всекидневно да правят по 40 поклона, с изключение на събота, неделя и Господските празници. Ако някой от тях през време на казаните три години се разболее до смърт, да се удостои с причастието на светите дарове и да не се възпрепятства от тях в такова време. Че казаното дело е отвратително и отхвърлено от положението между християните, както повеляват светите канони и благочестивите закони. Заради това светата Божия църква чрез настоящата грамота заплашва с афоресване от светата и живоначална Троица онези, които имат публична власт в Молиската област и всички местни жители или произхождащи от други страни и живущи в нея, щото никога вече в бъдеще нито да се занимават с такова богоненавистно дело, нито пък да подбуждат към него по-простите и долни, с това, че им дават съдействие. Защото всички трябва да знаят, че ще бъдат чужди на Бога и на неговата света църква. Защото, какво общо има между светлината и мрака, както казва апостолът? в какво е съгласен Христос с Велиар? Затова, понеже гореказаните мъже изповядаха злото със скръб на разкаяние и с Божията благодат чрез наложените им епитимии се очистиха вече да бъдат съвсем свободни от всяка власт, която предприема да ги накаже и ощети. Трябва да знае оня, който предприема по какъвто и да е начин да им навреди, че ще бъде афоресан от светата божия църква, понеже предприема да прави зло на ония, които прибягват до нея. Това се писа и обичайно потвърдено се даде на горепосочените мъже за тяхна сигурност, а го занесат на местния архиерей за да бъде прочетено в църква и стане известно на местните власти и жители.
БЕЛЕЖКИ: