ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Император Теодор ІІ Ласкарис

Послание на император Теодор ІІ Ласкарис във връзка със сключването на мирния договор с цар Михаил ІІ Асен

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

Писмото на император Теодор ІІ описва някои събития относно позорния договор, сключен край река Регина (Еркене).

През 1256г. българските войски настъпили срещу византийските владения. Император Теодор ІІ Ласкарис с голяма армия се прехвърлил през Проливите за да отблъсне настъплението. Михаил ІІ Асен се изплашил и предложил мир. Преговорите били водени от царския тъст – Ростислав Михайлович(византийските автори го наричат също „русинът Ур”). Императорът подкупил българският преговарящ и получил значителни отстъпки. Позорният договор предизвикал остра реакция в България, разклатил положението на царя и не след дълго той бил убит.

Писмото е издавано на български език няколкократно в превод на Г. Беласчев в сп. „Минало”,1911г., стр. 60-72. Тъй като езикът и правописът от издаването на текста вече се е изменил публикувам превода с осъвременяване. Коментарите на Беласчев към писмото не са приложени.

ALD

От същия окръжно послание, изпратено до властите на Изток, когато князът на русите дойде при същия цар, молейки го да прекрати войната, и да му повърне крепостта Цепена.

Нещата, които се извършват по божие вдъхновение и разпореждане, не търпят противоречие и стоят много по-високо от човешките помисли и разсъждения, които на земята се считат за високи, защото много голямо е разстоянието и разликата между човешките и божиите дела, по-горните са победители, а по-долните са раби и подчинени. Обаче, според вехтото и новото слово, в горните неща виждаме божията милост, а в долните узнаваме човешкото (същество). Ако и да е разстоянието свръхестествено и несравнимо, при все това, при писмените изложения може да се направи някакво си сравнение. И нужно е тези неща тъй да бъдат, но най-великото и несравнимо с думи и най- близкото до истината и най- явното нещо е, че, както се и каза, работите, които се извършват по божията воля, стоят по-горе от човешките мисли и помисли. Царството ми взима повод от това и отбелязва думите за божествените дела и резултати, защото това, което се казва с думи, никога не се постига и на дело, но това, което Бог е благоволил да благослови, то се запечатва и на дело, и той ме надарява сега с пълна победа чрез вдигнатите преди малко победоносни хоругви. И това е най-чудното, че онзи, който позволи да станат смущенията, той сам въведе и тишината; онзи, който наказва за погрешките, той сам става човеколюбив поради собствената си благост, милостивият, човеколюбивият и благият, и кой може да изкаже неговите божествени начини, че той не веднага (или направо) действа, нито се съвещава с другите, нито е немощен пред нещастните, нито че не помага на време на силните? Имаме оръжия, но кой разпръсна (съкруши) оръжията на противниците? Имаме сила подарена ни от него, но кой съвършено обезсили слабите, които се считаха за силни? Имаме здрава мисъл, но кой изказа мнението? Кой може да изкаже божиите дела с думи? Повдигна се войната, но той като началникът на мира (я премахна) я направи да престане. Противниците излъскаха мечовете си, но копията им се разпаднаха. Воюващите се разколебаха, и постоянстващите станаха изкупление, и прословутата (крепост) Цепина се даде като зестра за мира... В началото се изказаха претенции за взимане и даване на пари, и тъй като царството по Божия воля превъзмогна на противниците, естествено беше то да има и големи претенции спрямо противниците, но молбата на един достоен човек към царството ми, ме принуди да се откажа от тези претенции. Любезността, а най вече човешката дума и молба, можа да уталожи разгневената бащина любов. Това същото направи и руският княз, който с клетва нарече царството ми баща и най истинен господар на всичко свое. Прочее, аз като човек, поради неговите молби, както и на първенците на българския народ, от които по-видните се притекоха към царството ми, се умилостивих, виждайки толкова много български кръвопролития, които ставаха ежедневно, и от това бях подбуден да дойда в умиление и да изоставя всичките си претенции, като окончателно определих по-предишните граници на западната ромейска земя със Спарта и Дорат. И за това, като се поиска да положа и клетва, явно извърших знака на истинната вяра, и по този начин получих онова, което имаше отблъснатият неприятел, се отстъпи на царството ми речената, най-красива крепост Цепина, която лежи върху висините на Родопите около прочутата планина Книшава, крепост славна, и прочута (знаменита) и обградена с най-укрепени места, и намираща се най-близо до български страни, и по-навътре граничи с намиращите се под българско ведомство местности, тази крепост е най-здраво укрепена, най-трудно, или въобще да кажа, съвсем непревзимаема крепост. Тя само от ромейска сила нападната, беше побеждавана и задържана, и непредаваема, но, бита само от нея, биде победена. Крепост, в която станаха много и големи състезания. Защото кой ли заради нея не воюва? Кой ли в началото не облаче ризница? Който не държи тази крепост, той става победен, щом тя се превземе, а онзи който я изгуби, я нарича най-силна. Каква ли нужда има от много говорене? Към тази крепост обърна войнственият Арис и българските и ромейските войски, и борбата в самата нея и за нея беше голяма, както и смущението заради нея. И предишните и сегашните българи чрез нея се надяваха да живеят живот, и нашата най-храбра войска с превземането на тази крепост се увенча с победи. Голем е този дар, който ни се дава на нас божиите люде от страна на Бога, и който по-преди беше за нас невидим; той (дарът) огражда границите и запечатва цялата част. Защото обгражда от една страна към нас македонците, Сердика и филиповия град и определя за граница Велдбъжд, и поставя в първото положение знаменитата скопска и прословутата вранска земи, обхваща Албанон и прави пределите на царството да стигнат до сръбските граници. Тази крепост донася на светата земя и моята майка Анатолия всяко мирно и царско слово като божествен дар. Прочее, понеже при писмените царски известия за хубостта и устройството на горното към обществото трябва да се говори и с по-общодостъпни фрази, или преди тях да изложа цялото дело от начало до край, защото всички знаете, че те изобразяват фактите в действителност, и представят работата в самата й същност. И само онзи, който вниква дълбоко в тях, той само може да узнае напълно нещата, а онзи, който ги схваща отгоре- отгоре, той има повърхностно знание. Прочее, песът (кучето) се съедини с лъвчето и мечката, влезе в тяхното събрание и, подбудени от лакомия и зверски стремеж, полудели от лакомия, бяха поразени съвършено от Бога и кучето се обезглави, и лъвчето се спасяваше с бягство, а пък мечката, (което е най-чудното и най-новото) стана посредник и за двамата, и колкото неща зверовете бяха грабнали сък зъбите си и погълнали, те бяха принудени да ги избълват, като ги удари — с божия помощ — с тояга по главата ромейската царска войска. Ако, прочее, лъвчета и кучета и мечки, най-големите и ненаситните зверове, се изплашиха от меча на царството ми и дойдоха да го молят и искат мир, кое ли друго варварско племе би се осмелило да се бие с него? С божията помощ това е невъзможно ни с думи, ни със сила и помисъл, но да побеждаваме ние, които сме божии, и да нанасяме поражение на противниците си, това е най-лесно и най-готово Та заради това справедливо е да въздадем към Бога хваления, а към вас, които сте от царството ми, радостните и веселящи душата известия. И затова царството ми, като прибра тази толкова много радост и толкова голяма благодат в тази малка хартия, и като я затвори, като в единствен божествен скрижал я изпрати на вас, за да се наслаждавате от тази благодат и цвета от радостта да отправите към Бога, който даде могъществото победата, и завършеността на отличията.