ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Грамота на влашкия воевода Мирчо І Стари от 1406г.

Текста на грамотата е по Юри Венелин, „Влахо-болгарския или Дако-славянския грамоты”, С. Петербург, ИРА, 1840г., стр. 22-25. Тъй като грамотата е съставена на български език от началото на ХVв., при настоящата публикация за улесняване на по-широкия кръг читатели, текста е осъвременен.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

Аз, Йо(ан) Мирчо, велик воевода и самодържавен господар на цялата земя Угровлашка¹ и Запланинска², още и на татарските страни, херцог на Амлаш и Фагараш и на Северинския банат, господар на двата на бряга по целия Дунав, дори до великото море и на града Дръстър Самодържец³; дава Господството ми това оризмо⁴ на Господството ми на молителя на Господството ми поп Никодим, та никой да не се посмее да се изкуши да лови риба по Тисманската река или да си пасе какъвто и да е вид добитък, (в района) започваш от село Тагор дори до Планините. Но тъкмо калугерите да са свободни да ловят или манастирския добитък да пасат. А друг ничий добитък да не смее да ходи да паса без разрешение на манастира. Който пък би се изкушил от великите и малки боляри да пристъпи това оризмо на Господството ми, то такъв да е проклет от пречистата Богородица и от всички светии и богоносни отци и Никодимовата клетва да имат. Този и от Господство ми ще получи голямо зло и оргия. Но всеки да се придържа към повелята … на Господството ми. И тогава беше годината 6916⁵, ден 16, идвайки Господство ми в Северин, да се срещна с краля⁶, та дойдох в манастира през месец ноември, 23 ден с всички игумени манастирски и с всички боляри на Господството ми, както и жупана Брато, да му е Хотарник. Понеже беше и той съдец⁷ на Жулю.

_____________________

БЕЛЕЖКИ:

1. Влашко се подразделяло на Угровлахия, Мавровлахия и Росовлахия.
2. Нарича се още Седмоградско или Трансилвания. Тъй като във Влахия през ХІVв. българският език е бил официален е използвана българската дума „Запланинска”, „Задпланинска”.
3. В други грамоти се срещат също: в грамота от 1399г. ” велик воевода и господин по Божия милост и боже дарование обладаващ всички Угровлашки земи и Запланинската страна и двата бряга по целия Дунав дори до великото море и на град Дръстър владелец”; а в договора с полския грал Владислав от 1390г. се титулува „Mircisus dei gratia woyvoda Transalpinus, Ffogoras et Olmas dux, Severini comes, terrarun Dobrodicii despotus et Tristi dominus”. Повече за титулуването на Мирчо вж. К. Иречек, История на България”, С., 1978, стр. 395-396; Кърджалов, „Влашкият княз Мирчо и Добруджа според неговите грамоти”, ГСУИФФ, XLII, 1945/1946, стр. 3-77.
4. Оризмо – повеля.
5. От Рождеството на Христа – 1406г.
6. Сигизмунд І (Sigismund, Zsigmond, Zikmund, Жигмунд, Шемгон) (15.02.1368-09.12.1437), унгарски крал (1387-1437) и император на Свещената Римска империя на германския народ (1410-1437)
7. Съдец или още изправник – управител на административно-териториална единица.